Tweet
Здравейте приятели,след като се завърнахме от лятната ни експедиция за тази година - http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=169534 - и захванахме отново трудовия процес,за мен лично адаптацията нещо не сработи както трябва.Работих както обикновено,но...мислите ми летяха из Родопите и някак все едно живеех в един унес.
За съжаление съня не свършваше и затова предприех няКви мерки.
Много мислих какво да предприема и с кого,и в крайна сметка реших...заминаваме отново в Родопите,пък ако ще и сами да сме!
Започнах да премислям къде,как и...с кого разбира се.Идеята ми беше да е нещо кратко,но изключително съдържателно.Постепенно идеята се зароди в главата ми,а тя се казваше..."източни Родопи".
От много време блянувам да обиколя величествената планина на изток.Дори и тази година предложих да направим един кръг завръщаш ни към Ст. Загора именно през ония земи,но...идеята ми срещна съпротива и логична обосновка разбира се,а аз нямаше как да не съглася и така отпадна като дестинация.
И така...седях вечер на картата,обмислях маршрут и какво можем да видим по пътя.Постепенно и плана се очерта.
Тръгване от Ст. Загора-яз. Студен Кладенец-Маджарово-Мезек и през Свиленград затваряне на кръга.
Точка първа/а именно КЪДЕ, вече беше отметната/ и остана освен самата организация на 3-дневния преход,да видя и с кого ще го осъществим.Мераклии имаше,но...в последния момент нещо на всеки излезе ангажимент и...аз останах сам.Това разбира се въобще и не ме разколеба/макар и Марин да се опита да ми каже,че сам не е добре да тръгвам/ и аз започнах да планирам експедицийката като се съобразявам само и единствено с моето си семейство.
Всичко беше почти премислено и уточнено ,но...седмица преди потеглянето изведнъж моята съпруга импулсивно покани сестра си и баджанака с нас
Всичко това беше чудесно,обаче...те хората никога не са предприемали подобно пътуване,никога не са спали в палатка и...най-лошото щяха да идват с Рено Лагуна комби
Все съм организирал експедиций вече около 7-8 пъти,но...сега първо бях сам/т.е. трябваше да разчитам единствено основно на моите знания и умения/,след това обаче най-голямото ми притеснение беше леката кола
Какво да правя...нашите хора ни звъняха постоянно да питат какво,що и имаха невероятен мерак и хъс.Заех се да премисля и да променя плановете.Най-вече трябваше да се съобразя с проходимостта/или по-скоро НЕпроходимостта на комбито/.Планирани бяха два бивака,които макар и на едни 300-500м. от асфалта в един момент можеха да се окажат недостижими за половината членове.На всичкото отгоре...и двете нощувки бяха на язовири и освен ,че не познавам въобще местата ,които бях набелязал,имаше и реална опасност те да бъдат заети от лагеруващи рибари...
Честно казано...неизвестните бяха много...
Както и да е...заветния петък дойде,и аз натоварих Тераното.Забравих да спомена,че всъщност поради факта,че нашите хора бяха на работа в София и не можеха да се освободят за първия ден,те щяха да пътуват в късния следобед към евентуалния първи бивак.За сметка на това обаче...двете им дечурлига ни бяха на гости и...аз /ние със жената де/,бяхме натоварени с един автобус дечурлига ,както и с цялата отговорност за тях..
Първата снимка от мероприятието е почти еднаква с тази от лятната ни експедиция...
...от втората снимка обаче е видно за разликата...
Да не забравя да спомена и още едно усложняващото обстоятелство...някой спомена ,че Тераното не събирало много багаж...
Ще помоля да няма повече подобни изказвания,защото в случая събрах багаж за две семейства само в Нисана/освен моята покривна палатка и наземна за гостите,дюшеци надуваеми за две семейства,шатра,храна и пиене отново за две семейства и...да не изреждам още и още...
/.Наистина в момента в който втората половина се присъединеше и част от багажа щеше да е претоварен,но...първия ден и старта аз бях с всичко в багажника,отгоре на покрива и...не знам още къде...
Старта е даден....
В последния момент променям малко маршрута удължавайки го с 5-6км.,защото ми хрумва да минем и през "Скалните гъби" до с. Бели Пласт.Преди няколко години ходихме там,но племенниците не бяха го посещавали,а и моя син беше малък още тогава.Така и решението дойде бързо,без да се съобразявам много много какво ми мрънка GPS-а...
Скоро спряхме и на първата за деня ни дестинация..."Скалните гъби"
Мястото е невероятно и силно препоръчвам ,който не го е посещавал да го направи.На всичкото отгоре е на 10м. от пътя...
Децата се накефиха много...ние с жената също
Малко снимки...
Ето и няколко от любимите ми панорамки/на този преход се утрепах да правя панорамки...голям кеф...
/
Това пък се виждаше,като се обърнеш и погледнеш встрани от скалните образувания....
Продължихме,защото всъщност първата/е..вече втората де
/ дестинация за деня ни беше крепостта Монек на яз. Ст. кладенец.По причина,че всъщност карах основно по GPS и не бях посещавал района ,достигайки района около с. Широко поле,хванахме разбира се и грешна посока.Излязохме от селото и там се наложи да питаме един човек,който ни упъти/е...горе-долу де/.Все пак не съжалявам,защото пък успяхме да видим и да снимам това...
След корекция на маршрута/къде по упътвания,къде по интуиция/ хванахме вече и правилния път и се заискачвахме към крепостта.От темата на варненската груба знаех,че пътя нагоре е доста стръмен,тесен,каменист,но...не е непреодолим за джип така,че...предвидливо закопчах предното ,минах на бавни и гас нагоре.Първа спирка някъде по средата на изкачването...просто нямаше как да не спра.
Пред нас изскочи изведнъж язовира и гр. Кърджали в далечината...беше готино!
Продължихме,а аз си представях какво ли ще е от горе...от птичи поглед.
За съжаление като цяло през всичките тези 3 дни най-интересното за снимане се падаше да го достигаме в най-неподходящото време за снимки.Все по обяд и следобяд...направо не е човешко,но..каквото се получи това е.Поне се опитах да постигна максималното при тия условия!
И така...вече сме горе..или почти горе...
Гледките ,които се откриха пред нас бяха величествени,уникални и завладяващи.
За крепостта...ами то крепост почти нямаше,а най-лошото е,че едва ли и ще има...
Продължихме нагоре и цялата долина ни се откри като на длан...
Гледките бяха омагьосващи,а на мен ми се искаше да полетя и да се рея в простора пред мен...
Въжения мост кокетно си стоеше точно на мястото където знаех от разкази и снимки,че трябва да е
Не устоях и връчих фотоапарата на половинката,за да ме запечата и мен на фона на всичкото това.
На горе към скалите на върха беше също невероятно красиво.
Тръгваме на обратно и щраквам последна снимка на малката част от крепостта Монек.
Дотук се справяхме добре.Дори и децата бяха цели...живи и здрави/имаше известни опасения ,че някое може да го изгубим по скалите,ама...след строгия инструктаж и особено голямото внимания на жена ми ,всичко мина гладко и без проблемно!/
Ето и няколко снимки от пътя...ограничих се да снимам само един интересен участък,който беше направо изсечен в скалата.
Пътя не е нещо особено като трудност.Каменист и стръмен е наистина и на няколко пъти има почти 180град. завои,но...за хора карали и устойчиви психически на подобни терени си е почти като магистрала!
Слизайки надолу спрях да се полюбувам и да снимам и обратната страна на яз. Студен Кладенец...всъщност в тази посока беше и първия ни бивак...някъде там зад издадените скални носове.
Най-после успяхме да се откъснем от мястото...трудно ,но успяхме.Часът беше вече около 14.30ч. и...поради неизвестността на първия ни бивак,предпочетох да се насочим към него и да се установим на време.Разстоянието от крепостта беше около 20-30км. Така и направихме...потеглихме към мястото набелязано за първи бивак.Целта ни беше с. Гняздово.
Скоро наближихме и минавайки през Калоянци попаднахме на следващата завладяваща гледка
Не стига,че беше 15.00ч. и времето въобще не беше подходящо за хубави снимки,ами и облаците закриваха и откриваха слънцето буквално за секунди.
Вижте предходния кадър...и вижте следващия -снимани са през няколко секунди...
Както и да е...да не ви занимавам с моите фотографски неволи,а да продължа с разказа.След задължителното отбиване за снимки при вида на горния изглед продължихме в търсене на заплютото място от мен.
Орехите...така беше известно местенцето и беше наистина една невероятна комбинация от сянка,равен терен и уникален изглед.
Скоро достигнах подхода към въпросното място.Спряхме да налеем вода и се заприказвахме с едни хора товарещи лодка на колесар.Те ни казаха,че сме късметлии,защото тъкмо си тръгват и са освободили едно от двете удобни места за бивак на Орехите.
Имах леки съмнения обаче дали комбито на баджанака ще се справи с последните 100м.,но хората ме успокоиха,като ми показаха Пасат 4-ка с който са лагерували.
Повече не мислех и гас да не изтървем мястото,а то беше наистина страхотно!
Скоро слънцето започна да залязва и пейзажа придоби онзи невероятен златист оттенък.
Категорично заявих още предварително на моя син,че този път риба няма да хващаме.Беше най-малкото немислимо да помъкнем при толкова багаж и такъми за риболов и...той се примири.Примири се,ама...докато не видя голямата вода пред себе си.Заедно с племениците ми намериха едно изоставено полускъсано плескало и...вързаха го като едни истински сървайвъри за една пръчка и го метнаха в язовира.
Не след дълго лагера се озари от радостните възгласи на малките риболовци....
- Риба...рибааа....хванахме риба....
Аз не вярвах и си мислех,че са оплели някоя умряла риба свободно носеща се по течението,но...съвсем не беше така и те наистина със светещи от радостна възбуда очи домъкнаха приспособлението и започнаха да освобождават рибката от мрежата.
Чух моя син да дава наставления,че тати му бил казал ,че рибата се вади назад от мрежата ,а не напред...
Бях едновременно шокиран как е попивал какво съм му казвал,как веднага го приложи на практика и ...едновременно бях горд с децата ни.
Не знам как да кръстя следващата снимка...
Тримата риболовци...или Тримата от запаса....
Естествено,че след това риболова продължи,а слънцето започна да отстъпва пред мрака.
Най-малкия участник в прехода..Тук си почива...
...за следващите предизвикателства разбира се...
Притъмня и...нашите хора се обадиха,че са в селото.Умишлено не бях опънал покривната палатка и сега запалих Тераното и гас да ги посрещна.
Обясних им ситуацията и пътната обстановка. Баджанака твърдо каза да карам,а той ще кара след мен.Тръгнахме и въпреки притесненията ми/на едно място имаше остър завой гарниран с пропаднал път в дерето отляво/,с едно -две леки остъргвания на предната броня Лагуната премина успешно.
Доразпънахме бивака и се заловихме съ разваляне на въздуха.Като първо дадох гас на барбекюто....беше еквивалент на заря за 3-ти март...
...а след това и порядъчно размирисахме наоколо.
Запалихме си и огън.Трябва да отбележа,че наистина маршрута ни минаваше по много ниска надморска височина и всъщност огъня беше само за красота и уют....
Хапнахме,пийнахме,тествахме новата ми лампа/беше си мое производство и се накефих като за една мижава консумация от 9 вата освети цялата поляна/,поприказвах ме си и...хайде по палатките,че на следващия ден ни чакаше доста преход и много емоции.
Утрото беше уникално.Наспах се и без да бързам около 7.00ч. се измъкнах от палатката.
Първото нещо което ме изуми,беше пълната липса на какъвто и да е конденз...дори и роса нямаше...
При наличието на толкова голяма водна маса,това лично за мен до този момент беше супер непривично,но пък от друга страна беше радостно,че няма да се налага да сушим нищо преди тръгване на път.
Второто нещо ...разбира се беше изгрева....
Постепенно магията изчезна,слънцето се вдигна на небосвода,а ние пихме по кафенце,сгънахме по сандвич...събрахме бивака и потеглихме към неизвестните красоти на втория ден от прехода.
Следва продължение...
За съжаление съня не свършваше и затова предприех няКви мерки.
Много мислих какво да предприема и с кого,и в крайна сметка реших...заминаваме отново в Родопите,пък ако ще и сами да сме!
Започнах да премислям къде,как и...с кого разбира се.Идеята ми беше да е нещо кратко,но изключително съдържателно.Постепенно идеята се зароди в главата ми,а тя се казваше..."източни Родопи".
От много време блянувам да обиколя величествената планина на изток.Дори и тази година предложих да направим един кръг завръщаш ни към Ст. Загора именно през ония земи,но...идеята ми срещна съпротива и логична обосновка разбира се,а аз нямаше как да не съглася и така отпадна като дестинация.
И така...седях вечер на картата,обмислях маршрут и какво можем да видим по пътя.Постепенно и плана се очерта.
Тръгване от Ст. Загора-яз. Студен Кладенец-Маджарово-Мезек и през Свиленград затваряне на кръга.
Точка първа/а именно КЪДЕ, вече беше отметната/ и остана освен самата организация на 3-дневния преход,да видя и с кого ще го осъществим.Мераклии имаше,но...в последния момент нещо на всеки излезе ангажимент и...аз останах сам.Това разбира се въобще и не ме разколеба/макар и Марин да се опита да ми каже,че сам не е добре да тръгвам/ и аз започнах да планирам експедицийката като се съобразявам само и единствено с моето си семейство.
Всичко беше почти премислено и уточнено ,но...седмица преди потеглянето изведнъж моята съпруга импулсивно покани сестра си и баджанака с нас
Всичко това беше чудесно,обаче...те хората никога не са предприемали подобно пътуване,никога не са спали в палатка и...най-лошото щяха да идват с Рено Лагуна комби
Все съм организирал експедиций вече около 7-8 пъти,но...сега първо бях сам/т.е. трябваше да разчитам единствено основно на моите знания и умения/,след това обаче най-голямото ми притеснение беше леката кола
Какво да правя...нашите хора ни звъняха постоянно да питат какво,що и имаха невероятен мерак и хъс.Заех се да премисля и да променя плановете.Най-вече трябваше да се съобразя с проходимостта/или по-скоро НЕпроходимостта на комбито/.Планирани бяха два бивака,които макар и на едни 300-500м. от асфалта в един момент можеха да се окажат недостижими за половината членове.На всичкото отгоре...и двете нощувки бяха на язовири и освен ,че не познавам въобще местата ,които бях набелязал,имаше и реална опасност те да бъдат заети от лагеруващи рибари...
Честно казано...неизвестните бяха много...
Както и да е...заветния петък дойде,и аз натоварих Тераното.Забравих да спомена,че всъщност поради факта,че нашите хора бяха на работа в София и не можеха да се освободят за първия ден,те щяха да пътуват в късния следобед към евентуалния първи бивак.За сметка на това обаче...двете им дечурлига ни бяха на гости и...аз /ние със жената де/,бяхме натоварени с един автобус дечурлига ,както и с цялата отговорност за тях..
Първата снимка от мероприятието е почти еднаква с тази от лятната ни експедиция...
...от втората снимка обаче е видно за разликата...
Да не забравя да спомена и още едно усложняващото обстоятелство...някой спомена ,че Тераното не събирало много багаж...
Ще помоля да няма повече подобни изказвания,защото в случая събрах багаж за две семейства само в Нисана/освен моята покривна палатка и наземна за гостите,дюшеци надуваеми за две семейства,шатра,храна и пиене отново за две семейства и...да не изреждам още и още...
/.Наистина в момента в който втората половина се присъединеше и част от багажа щеше да е претоварен,но...първия ден и старта аз бях с всичко в багажника,отгоре на покрива и...не знам още къде... Старта е даден....
В последния момент променям малко маршрута удължавайки го с 5-6км.,защото ми хрумва да минем и през "Скалните гъби" до с. Бели Пласт.Преди няколко години ходихме там,но племенниците не бяха го посещавали,а и моя син беше малък още тогава.Така и решението дойде бързо,без да се съобразявам много много какво ми мрънка GPS-а...
Скоро спряхме и на първата за деня ни дестинация..."Скалните гъби"
Мястото е невероятно и силно препоръчвам ,който не го е посещавал да го направи.На всичкото отгоре е на 10м. от пътя...
Децата се накефиха много...ние с жената също
Малко снимки...
Ето и няколко от любимите ми панорамки/на този преход се утрепах да правя панорамки...голям кеф...
/Това пък се виждаше,като се обърнеш и погледнеш встрани от скалните образувания....
Продължихме,защото всъщност първата/е..вече втората де
/ дестинация за деня ни беше крепостта Монек на яз. Ст. кладенец.По причина,че всъщност карах основно по GPS и не бях посещавал района ,достигайки района около с. Широко поле,хванахме разбира се и грешна посока.Излязохме от селото и там се наложи да питаме един човек,който ни упъти/е...горе-долу де/.Все пак не съжалявам,защото пък успяхме да видим и да снимам това...След корекция на маршрута/къде по упътвания,къде по интуиция/ хванахме вече и правилния път и се заискачвахме към крепостта.От темата на варненската груба знаех,че пътя нагоре е доста стръмен,тесен,каменист,но...не е непреодолим за джип така,че...предвидливо закопчах предното ,минах на бавни и гас нагоре.Първа спирка някъде по средата на изкачването...просто нямаше как да не спра.
Пред нас изскочи изведнъж язовира и гр. Кърджали в далечината...беше готино!
Продължихме,а аз си представях какво ли ще е от горе...от птичи поглед.
За съжаление като цяло през всичките тези 3 дни най-интересното за снимане се падаше да го достигаме в най-неподходящото време за снимки.Все по обяд и следобяд...направо не е човешко,но..каквото се получи това е.Поне се опитах да постигна максималното при тия условия!
И така...вече сме горе..или почти горе...
Гледките ,които се откриха пред нас бяха величествени,уникални и завладяващи.
За крепостта...ами то крепост почти нямаше,а най-лошото е,че едва ли и ще има...
Продължихме нагоре и цялата долина ни се откри като на длан...
Гледките бяха омагьосващи,а на мен ми се искаше да полетя и да се рея в простора пред мен...
Въжения мост кокетно си стоеше точно на мястото където знаех от разкази и снимки,че трябва да е
Не устоях и връчих фотоапарата на половинката,за да ме запечата и мен на фона на всичкото това.
На горе към скалите на върха беше също невероятно красиво.
Тръгваме на обратно и щраквам последна снимка на малката част от крепостта Монек.
Дотук се справяхме добре.Дори и децата бяха цели...живи и здрави/имаше известни опасения ,че някое може да го изгубим по скалите,ама...след строгия инструктаж и особено голямото внимания на жена ми ,всичко мина гладко и без проблемно!/
Ето и няколко снимки от пътя...ограничих се да снимам само един интересен участък,който беше направо изсечен в скалата.
Пътя не е нещо особено като трудност.Каменист и стръмен е наистина и на няколко пъти има почти 180град. завои,но...за хора карали и устойчиви психически на подобни терени си е почти като магистрала!
Слизайки надолу спрях да се полюбувам и да снимам и обратната страна на яз. Студен Кладенец...всъщност в тази посока беше и първия ни бивак...някъде там зад издадените скални носове.
Най-после успяхме да се откъснем от мястото...трудно ,но успяхме.Часът беше вече около 14.30ч. и...поради неизвестността на първия ни бивак,предпочетох да се насочим към него и да се установим на време.Разстоянието от крепостта беше около 20-30км. Така и направихме...потеглихме към мястото набелязано за първи бивак.Целта ни беше с. Гняздово.
Скоро наближихме и минавайки през Калоянци попаднахме на следващата завладяваща гледка
Не стига,че беше 15.00ч. и времето въобще не беше подходящо за хубави снимки,ами и облаците закриваха и откриваха слънцето буквално за секунди.
Вижте предходния кадър...и вижте следващия -снимани са през няколко секунди...
Както и да е...да не ви занимавам с моите фотографски неволи,а да продължа с разказа.След задължителното отбиване за снимки при вида на горния изглед продължихме в търсене на заплютото място от мен.
Орехите...така беше известно местенцето и беше наистина една невероятна комбинация от сянка,равен терен и уникален изглед.
Скоро достигнах подхода към въпросното място.Спряхме да налеем вода и се заприказвахме с едни хора товарещи лодка на колесар.Те ни казаха,че сме късметлии,защото тъкмо си тръгват и са освободили едно от двете удобни места за бивак на Орехите.
Имах леки съмнения обаче дали комбито на баджанака ще се справи с последните 100м.,но хората ме успокоиха,като ми показаха Пасат 4-ка с който са лагерували.
Повече не мислех и гас да не изтървем мястото,а то беше наистина страхотно!
Скоро слънцето започна да залязва и пейзажа придоби онзи невероятен златист оттенък.
Категорично заявих още предварително на моя син,че този път риба няма да хващаме.Беше най-малкото немислимо да помъкнем при толкова багаж и такъми за риболов и...той се примири.Примири се,ама...докато не видя голямата вода пред себе си.Заедно с племениците ми намериха едно изоставено полускъсано плескало и...вързаха го като едни истински сървайвъри за една пръчка и го метнаха в язовира.
Не след дълго лагера се озари от радостните възгласи на малките риболовци....
- Риба...рибааа....хванахме риба....
Аз не вярвах и си мислех,че са оплели някоя умряла риба свободно носеща се по течението,но...съвсем не беше така и те наистина със светещи от радостна възбуда очи домъкнаха приспособлението и започнаха да освобождават рибката от мрежата.
Чух моя син да дава наставления,че тати му бил казал ,че рибата се вади назад от мрежата ,а не напред...
Бях едновременно шокиран как е попивал какво съм му казвал,как веднага го приложи на практика и ...едновременно бях горд с децата ни.
Не знам как да кръстя следващата снимка...
Тримата риболовци...или Тримата от запаса....
Естествено,че след това риболова продължи,а слънцето започна да отстъпва пред мрака.
Най-малкия участник в прехода..Тук си почива...
...за следващите предизвикателства разбира се...
Притъмня и...нашите хора се обадиха,че са в селото.Умишлено не бях опънал покривната палатка и сега запалих Тераното и гас да ги посрещна.
Обясних им ситуацията и пътната обстановка. Баджанака твърдо каза да карам,а той ще кара след мен.Тръгнахме и въпреки притесненията ми/на едно място имаше остър завой гарниран с пропаднал път в дерето отляво/,с едно -две леки остъргвания на предната броня Лагуната премина успешно.
Доразпънахме бивака и се заловихме съ разваляне на въздуха.Като първо дадох гас на барбекюто....беше еквивалент на заря за 3-ти март...
...а след това и порядъчно размирисахме наоколо.
Запалихме си и огън.Трябва да отбележа,че наистина маршрута ни минаваше по много ниска надморска височина и всъщност огъня беше само за красота и уют....
Хапнахме,пийнахме,тествахме новата ми лампа/беше си мое производство и се накефих като за една мижава консумация от 9 вата освети цялата поляна/,поприказвах ме си и...хайде по палатките,че на следващия ден ни чакаше доста преход и много емоции.
Утрото беше уникално.Наспах се и без да бързам около 7.00ч. се измъкнах от палатката.
Първото нещо което ме изуми,беше пълната липса на какъвто и да е конденз...дори и роса нямаше...
При наличието на толкова голяма водна маса,това лично за мен до този момент беше супер непривично,но пък от друга страна беше радостно,че няма да се налага да сушим нищо преди тръгване на път.
Второто нещо ...разбира се беше изгрева....
Постепенно магията изчезна,слънцето се вдигна на небосвода,а ние пихме по кафенце,сгънахме по сандвич...събрахме бивака и потеглихме към неизвестните красоти на втория ден от прехода.
Следва продължение...
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
!
Коментар