Tweet
Здравейте,
от месеци насам планираме как да направим ежегодната ни експедиция по планините.Плановете претърпяха големи промени във времето и като дестинация и като нощувки и като организация.
Винаги в летните експедиции ме е привличало едно основно нещо и то е...да отида на непознати и красиви места.Да релаксирам на 100% и спомена за преживяното да ми помага да се преборя с напрегнатото ни ежедневие дълго след мероприятието.
Днес ще се опитам да ви разкажа как направихме нашето пътуване през 2013г.,какво видяхме и какво преживяхме,а снимките...някои от тях не са много за показване поради не дотам доброто си качество/имаше случаи просто да грабна фотото и да щракна...и каквото излезе/,но...те пък илюстрират някакъв момент от експедицията и няма как да ги игнорирам.
И така...тази година решихме да планираме по-малко дестинации за лагеруване,а да наблегнем повече на релакса с по-дълги престои.
Дестинацията...ами разбира се Родопите и Пирин!
Още преди месеци имахме предложение за съвместни първи дни от Борката/Мишеморков/ на яз. Тошков чарк.
Идеята ни беше да сме на Беглика и то поне 3 нощувки,но...защо пък да не сме заедно.Тошков чарк е непознат язовир за мен.Макар и многократно да съм минавал в непосредствена близост до него,никога не съм се отбивал и никога не съм го виждал на живо.Информацията ми за този язовир беше,че е с труднодостъпни места за бивакуване/това се потвърди и в последствие/.По тази причина беше малко посещаем,което пък беше много добре за нас...бягащи от шума и цивилизацията и търсещи уединение сред природата,тишина,красота и релакс!
Приехме идеята,а и щяхме да сме заедно с Борката, чиято компания си е направо кеф да почиваш :yes:
Две седмици преди старта започнахме усилна подготовка.Кой какво ще носи,какво ще се купува,монтаж на покривни палатки,отсяване на оборудване/тук вече всеки самосиндикално преценяваше какво ще му е нужно/ и т.н.все готини неща свързани с подготовката/винаги ме е кефила подготовката...някак си ме кара да мечтая /
И...деня дойде....Джиповете натоварени до тавана потеглиха към невероятната Родопа планина и...към неизвестното/е поне за нас с Марин де/
Ето и няколко кадъра от старта...
Тук щракнах една набързо...всъщност имаше още доста багаж...
Тераното готово за предизвикателства.
Новата броня и лебедката стоят гордо на носа на кораба майка, аз дори и не подозирах,че първия тест/не ми остана време да тествам лебедката и конструкцията след направата,поради подготовката за експедицията/на лебедката,ще е ...направо в боя поради необходимост.
Както и да е...джиповете строени и старта по традиция официално е даден!
Тъй като една част от времето ни на язовира щеше да е свързана и с риболова/това си е една краста,която иначе все пренебрегвам и не оставям време за нея/,се наложи да търсим змиорки за стръв на Циговчарк.Отбихме се от пътя с единия джип,но...ядец...човека каза:
- ами утре
За нас това "утре" означаваше едни 50-60км. ,обаче нямахме избор.Взех телефона на собственика на магазина,че да не си правим няколко екскурзии до там и потеглихме.
Като цяло пътя от Ст. Загора до Тошков чарк премина безпроблемно и няма нищо за разказване.
Всъщност ние не знаехме много точно къде е мястото за бивак,но по обяснения на Борката/той ни чакаше от предния ден на язовира/ и най-вече GPS-координатите дадени ни от него ни помогнаха да не се лутаме по ръкавите на язовира и...скоро пристигнахме.
Откри ни се една невероятна гледка ,но за нея по-късно и то в различни краски,че багаж ни чакаше да разтоварваме и палатки да разпъваме.
Да ви кажа...толкова багаж не вярвах,че е поело Тераното.. ...и това не беше всичкия на всичкото отгоре...
Важната течност...
Не се стърпях и...докато жената не ме гледаше
,набързо щракнах две снимки на това което ни заобикаляше...Нито времето ,нито слънцето бяха подходящи,ама юнашко сърце не трае... 
Беше време да прибирам фотото,че Марин вече беше почти разпънал палатката,а ...аз си снимах наоколо и имаше вероятността престоя ми да започне с бой... :grin:
Както Борката спомена по-късно...май донесохме кадема и на риболова с нас.Предния ден е кълвало много вяло,а след нашето пристигане направо рибите се избиха коя да ни клъвне.
Тъй като въдиците които нося са винаги най-отгоре и реално се свалят първи от целия багаж,малкия ми син с Борката грабнаха неговата въдица/нали са и адаши / и се започна урок по риболов.
Как се разпъва въдицата,как се връзват кукичките,как се слага стръвта и...най-вече как се замята във водата.Това последното си беше висш пилотаж,тъй като в случая ставаше между дузина други въдици и се изискваше много голяма точност и прецизност.Малкия обаче имаше голям хъс и много скоро...освен ,че не се отличаваше от другите рибари,ами започна и риба да хваща...
Първата беше дребен костур,но...за начинаещ си е тренировка...
Скоро и нашата палатка беше разпъната,а няма да ви казвам отгоре какъв изглед се откриваше през прозореца към язовира!
Малкия продължаваше обаче със серията...вече и с доста едър улов...пък аз заточен под зоркия поглед на жената прехвърлях багаж насам-натам...
Цялата чета от най-малкия до най-големия под ръководството на Борката...
Боби щастлив от улова....
Марин/и той начинаещ в риболова/, като видя какво прави моя син отиде чак на другия край на ръкава да пробва....В интерес на истината донесе и риба
Времето напредна и започва да се свечерява.Котловината в която се намирахме,не беше най-подходящата за снимки,защото слънцето от неподходящо ...изведнъж изчезваше пък нацяло и момента на топлите златни краски,както и на меките сенки очакван от фотографа...направо почти липсваше.
Както и да е...ландшафта не можех да променя,та се опитах тия дни да направя каквото мога.
Лагера ...
Мариновата обител и...запасния вариант,ако го изгони жена му от палатката...
Беше ред и на...развалянето на въздуха...
Я да се обърна и да видя вижда ли се язовира или го замъглихме....
Няма...всичко е наред... :grin:
Може и да се мръква,но моя син упорито пази въдицата.Не бях виждал скоро у него по-голям мерак за нещо като риболова.
Скоро слънцето се скри съвсем ,като ни напълни очите с ярките краски на своя залез.
Ние се събрахме под голямата палатка/наистина е голяма,вътре можехме двамата с Марин да си паркираме джиповете...и двата..
Хапнахме,пийнахме/както си му е реда/ и...хайде по палатките.Така завърши ден първи,а престоя ни се очертаваше да прекрасен!
Сутринта станахме рано.За нас обаче не изглеждаше нещо особено,може би невероятно чистия въздух ни караше да отмаряме по-бързо.Язовира ни посрещна с огледална повърхност,с много красота и дори малко тайнственост....
При тази надморска височина/около 1400м./ и водоема ,нямаше начин да няма и конденз по палатките.Наистина...имаше го,но за щастие само отвън.Поне при мен вътре беше идеално сухо.
Сутринта си беше хладно...да не кажа дори и студено,и всички търсеха слънцето с чаша топла напитка в ръце.
Рибката хваната предния следобед чинно чакаше да бъде изчистена и да посети тигана
Използвах доколкото можах утрото и пообиколих лагера с фотоапарата.Красота намирах навсякъде...във всяко горско цветенце ококорило се също търсещо лъчите на утринното слънце и дори във всяка една паднала шишарка.
Дойде време и с Борката и неговата Фронтера тръгнахме ,за да се заредим със заветните змиорки за стръв.За целта последва един преход до Циговчарк от 50-60км. в двете посоки,но...нямаше как.Поне не бързахме,а и фотото беше в мен... :grin:
Направи ми впечатление,че пътят Доспат-Батак който го правят като писта от Монте Крало ,постоянно се работеше по него.Без значение Събота,Неделя или делник е...
Като знам какви дупки беше преди...дори с джиповете се караше едвам едвам....,а сега...магистрала... :yes:
Втори опит успешен...взехме стръвта и хайде на обратно,ама...фотото малко обърка скоростта на връщане.На отиване набелязах няколко местенца за снимки и...добре ,че Борката е търпелив :friends:
Язовир Батак...красиво,но...супер пренаселено,скъпи курорти и хотели...абе с две думи не е за нас търсещи уединението на дивата природа,спокойствието и релакса.
Продължихме и скоро се отбихме от асфалтовия път по черно за Тошков чарк.Тук отново имахме спиране ....
На отиване минахме покрай едно невероятно езеро...за съжаление обаче станало някакси частен развъдник за риба и...заградено с предупредителни табели.
Все пак направих няколко снимки...
В долния край обаче отвън не успях да се справя с оградата и се наложи...да прескоча една бодлива тел на един вход и да мина от вътрешна страна
Навсякъде пишеше "Риболова забранен",а аз нямах намерение да риболовствам макар ,че...
....и аз хванах няколко риби....
С фотоапарата разбира се...
С помощта на поляризационния филтър ,водата стана прозрачна загубвайки отблясъците от светлината.Така все едно бях в музей аквариум...
Трудно се откъснах от магическата гледка.Добре,че имаше с мен придружител да ме наглежда....
Продължихме още малко и...нова спирка.Огледахме рекичката,докато Борката ми разказваше колко пъстърва има в нея.
Ето в такива вирчета може да се улови тя...
Беше хем красиво,хем едно такова риболовно.Представих се удоволствието от един такъв риболов...направо супер.
Е...ние време за такова мероприятие в момента нямахме,ама...аз все пак "хванах" и тук нещо
Както съм твърдял многократно...в Родопите чешмите са повече от боровете.Та правилото се потвърди и сега...
Хайде...вече се прибираме...,ама...още няколко кадърчета а... :saint:
Стената на яз. Тошков чарк...
...и изглед от нея.
Хайде за последно и малко снимки по нашия ръкав.
А ето и лагера ни...сниман доста от далеко.
Още един по-близък опит към лагера и сме...възнаградени
Ванката от шатрата ни маха за поздрав!
Завърнахме се в лагера,а там...заради обедните "жеги" имаше треска за плувен ден в язовира.
Попитах малкия Ванко...
-Къде искаш да ходиш?
Отговора беше еднозначен,а аз защо въобще попитах... :hmm:
Естествено предвид възрастта на моя малък приятел,се наложи и придружител да му се назначи извън жилетката.
Естествено щастието веднага дотърча на лицето му.
Хайде и мама да поплува,а Ванко...чинно строен на брега вече като наблюдател.
Водата не беше топла,но не беше и студена.Проблема се очерта по-скоро със замръзване след излизане на брега.
Моя син...дори и качулка сложи след освежителното плуване в язовира
Разходих се малко по брега да запечатам красотите наоколо...е поне отчасти де...
Следва продължение....
от месеци насам планираме как да направим ежегодната ни експедиция по планините.Плановете претърпяха големи промени във времето и като дестинация и като нощувки и като организация.
Винаги в летните експедиции ме е привличало едно основно нещо и то е...да отида на непознати и красиви места.Да релаксирам на 100% и спомена за преживяното да ми помага да се преборя с напрегнатото ни ежедневие дълго след мероприятието.
Днес ще се опитам да ви разкажа как направихме нашето пътуване през 2013г.,какво видяхме и какво преживяхме,а снимките...някои от тях не са много за показване поради не дотам доброто си качество/имаше случаи просто да грабна фотото и да щракна...и каквото излезе/,но...те пък илюстрират някакъв момент от експедицията и няма как да ги игнорирам.
И така...тази година решихме да планираме по-малко дестинации за лагеруване,а да наблегнем повече на релакса с по-дълги престои.
Дестинацията...ами разбира се Родопите и Пирин!
Още преди месеци имахме предложение за съвместни първи дни от Борката/Мишеморков/ на яз. Тошков чарк.
Идеята ни беше да сме на Беглика и то поне 3 нощувки,но...защо пък да не сме заедно.Тошков чарк е непознат язовир за мен.Макар и многократно да съм минавал в непосредствена близост до него,никога не съм се отбивал и никога не съм го виждал на живо.Информацията ми за този язовир беше,че е с труднодостъпни места за бивакуване/това се потвърди и в последствие/.По тази причина беше малко посещаем,което пък беше много добре за нас...бягащи от шума и цивилизацията и търсещи уединение сред природата,тишина,красота и релакс!
Приехме идеята,а и щяхме да сме заедно с Борката, чиято компания си е направо кеф да почиваш :yes:
Две седмици преди старта започнахме усилна подготовка.Кой какво ще носи,какво ще се купува,монтаж на покривни палатки,отсяване на оборудване/тук вече всеки самосиндикално преценяваше какво ще му е нужно/ и т.н.все готини неща свързани с подготовката/винаги ме е кефила подготовката...някак си ме кара да мечтая /
И...деня дойде....Джиповете натоварени до тавана потеглиха към невероятната Родопа планина и...към неизвестното/е поне за нас с Марин де/
Ето и няколко кадъра от старта...
Тук щракнах една набързо...всъщност имаше още доста багаж...
Тераното готово за предизвикателства.
Новата броня и лебедката стоят гордо на носа на кораба майка, аз дори и не подозирах,че първия тест/не ми остана време да тествам лебедката и конструкцията след направата,поради подготовката за експедицията/на лебедката,ще е ...направо в боя поради необходимост.
Както и да е...джиповете строени и старта по традиция официално е даден!
Тъй като една част от времето ни на язовира щеше да е свързана и с риболова/това си е една краста,която иначе все пренебрегвам и не оставям време за нея/,се наложи да търсим змиорки за стръв на Циговчарк.Отбихме се от пътя с единия джип,но...ядец...човека каза:
- ами утре
За нас това "утре" означаваше едни 50-60км. ,обаче нямахме избор.Взех телефона на собственика на магазина,че да не си правим няколко екскурзии до там и потеглихме.
Като цяло пътя от Ст. Загора до Тошков чарк премина безпроблемно и няма нищо за разказване.
Всъщност ние не знаехме много точно къде е мястото за бивак,но по обяснения на Борката/той ни чакаше от предния ден на язовира/ и най-вече GPS-координатите дадени ни от него ни помогнаха да не се лутаме по ръкавите на язовира и...скоро пристигнахме.
Откри ни се една невероятна гледка ,но за нея по-късно и то в различни краски,че багаж ни чакаше да разтоварваме и палатки да разпъваме.
Да ви кажа...толкова багаж не вярвах,че е поело Тераното..
...и това не беше всичкия на всичкото отгоре...Важната течност...
Не се стърпях и...докато жената не ме гледаше
,набързо щракнах две снимки на това което ни заобикаляше...Нито времето ,нито слънцето бяха подходящи,ама юнашко сърце не трае... Беше време да прибирам фотото,че Марин вече беше почти разпънал палатката,а ...аз си снимах наоколо и имаше вероятността престоя ми да започне с бой... :grin:
Както Борката спомена по-късно...май донесохме кадема и на риболова с нас.Предния ден е кълвало много вяло,а след нашето пристигане направо рибите се избиха коя да ни клъвне.
Тъй като въдиците които нося са винаги най-отгоре и реално се свалят първи от целия багаж,малкия ми син с Борката грабнаха неговата въдица/нали са и адаши
/ и се започна урок по риболов.Как се разпъва въдицата,как се връзват кукичките,как се слага стръвта и...най-вече как се замята във водата.Това последното си беше висш пилотаж,тъй като в случая ставаше между дузина други въдици и се изискваше много голяма точност и прецизност.Малкия обаче имаше голям хъс и много скоро...освен ,че не се отличаваше от другите рибари,ами започна и риба да хваща...
Първата беше дребен костур,но...за начинаещ си е тренировка...
Скоро и нашата палатка беше разпъната,а няма да ви казвам отгоре какъв изглед се откриваше през прозореца към язовира!
Малкия продължаваше обаче със серията...вече и с доста едър улов...пък аз заточен под зоркия поглед на жената прехвърлях багаж насам-натам...
Цялата чета от най-малкия до най-големия под ръководството на Борката...
Боби щастлив от улова....
Марин/и той начинаещ в риболова/, като видя какво прави моя син отиде чак на другия край на ръкава да пробва....В интерес на истината донесе и риба
Времето напредна и започва да се свечерява.Котловината в която се намирахме,не беше най-подходящата за снимки,защото слънцето от неподходящо ...изведнъж изчезваше пък нацяло и момента на топлите златни краски,както и на меките сенки очакван от фотографа...направо почти липсваше.
Както и да е...ландшафта не можех да променя,та се опитах тия дни да направя каквото мога.
Лагера ...
Мариновата обител и...запасния вариант,ако го изгони жена му от палатката...
Беше ред и на...развалянето на въздуха...
Я да се обърна и да видя вижда ли се язовира или го замъглихме....
Няма...всичко е наред... :grin:
Може и да се мръква,но моя син упорито пази въдицата.Не бях виждал скоро у него по-голям мерак за нещо като риболова.
Скоро слънцето се скри съвсем ,като ни напълни очите с ярките краски на своя залез.
Ние се събрахме под голямата палатка/наистина е голяма,вътре можехме двамата с Марин да си паркираме джиповете...и двата..
Хапнахме,пийнахме/както си му е реда/ и...хайде по палатките.Така завърши ден първи,а престоя ни се очертаваше да прекрасен!
Сутринта станахме рано.За нас обаче не изглеждаше нещо особено,може би невероятно чистия въздух ни караше да отмаряме по-бързо.Язовира ни посрещна с огледална повърхност,с много красота и дори малко тайнственост....
При тази надморска височина/около 1400м./ и водоема ,нямаше начин да няма и конденз по палатките.Наистина...имаше го,но за щастие само отвън.Поне при мен вътре беше идеално сухо.
Сутринта си беше хладно...да не кажа дори и студено,и всички търсеха слънцето с чаша топла напитка в ръце.
Рибката хваната предния следобед чинно чакаше да бъде изчистена и да посети тигана
Използвах доколкото можах утрото и пообиколих лагера с фотоапарата.Красота намирах навсякъде...във всяко горско цветенце ококорило се също търсещо лъчите на утринното слънце и дори във всяка една паднала шишарка.
Дойде време и с Борката и неговата Фронтера тръгнахме ,за да се заредим със заветните змиорки за стръв.За целта последва един преход до Циговчарк от 50-60км. в двете посоки,но...нямаше как.Поне не бързахме,а и фотото беше в мен... :grin:
Направи ми впечатление,че пътят Доспат-Батак който го правят като писта от Монте Крало ,постоянно се работеше по него.Без значение Събота,Неделя или делник е...
Като знам какви дупки беше преди...дори с джиповете се караше едвам едвам....,а сега...магистрала... :yes:
Втори опит успешен...взехме стръвта и хайде на обратно,ама...фотото малко обърка скоростта на връщане.На отиване набелязах няколко местенца за снимки и...добре ,че Борката е търпелив :friends:
Язовир Батак...красиво,но...супер пренаселено,скъпи курорти и хотели...абе с две думи не е за нас търсещи уединението на дивата природа,спокойствието и релакса.
Продължихме и скоро се отбихме от асфалтовия път по черно за Тошков чарк.Тук отново имахме спиране ....
На отиване минахме покрай едно невероятно езеро...за съжаление обаче станало някакси частен развъдник за риба и...заградено с предупредителни табели.
Все пак направих няколко снимки...
В долния край обаче отвън не успях да се справя с оградата и се наложи...да прескоча една бодлива тел на един вход и да мина от вътрешна страна
Навсякъде пишеше "Риболова забранен",а аз нямах намерение да риболовствам макар ,че...
....и аз хванах няколко риби....
С фотоапарата разбира се...
С помощта на поляризационния филтър ,водата стана прозрачна загубвайки отблясъците от светлината.Така все едно бях в музей аквариум...
Трудно се откъснах от магическата гледка.Добре,че имаше с мен придружител да ме наглежда....
Продължихме още малко и...нова спирка.Огледахме рекичката,докато Борката ми разказваше колко пъстърва има в нея.
Ето в такива вирчета може да се улови тя...
Беше хем красиво,хем едно такова риболовно.Представих се удоволствието от един такъв риболов...направо супер.
Е...ние време за такова мероприятие в момента нямахме,ама...аз все пак "хванах" и тук нещо
Както съм твърдял многократно...в Родопите чешмите са повече от боровете.Та правилото се потвърди и сега...
Хайде...вече се прибираме...,ама...още няколко кадърчета а... :saint:
Стената на яз. Тошков чарк...
...и изглед от нея.
Хайде за последно и малко снимки по нашия ръкав.
А ето и лагера ни...сниман доста от далеко.
Още един по-близък опит към лагера и сме...възнаградени
Ванката от шатрата ни маха за поздрав!
Завърнахме се в лагера,а там...заради обедните "жеги" имаше треска за плувен ден в язовира.
Попитах малкия Ванко...
-Къде искаш да ходиш?
Отговора беше еднозначен,а аз защо въобще попитах... :hmm:
Естествено предвид възрастта на моя малък приятел,се наложи и придружител да му се назначи извън жилетката.
Естествено щастието веднага дотърча на лицето му.
Хайде и мама да поплува,а Ванко...чинно строен на брега вече като наблюдател.
Водата не беше топла,но не беше и студена.Проблема се очерта по-скоро със замръзване след излизане на брега.
Моя син...дори и качулка сложи след освежителното плуване в язовира
Разходих се малко по брега да запечатам красотите наоколо...е поне отчасти де...
Следва продължение....
Коментар