Tweet
----------------------
Кавказ винаги ми е бил слабост.
Преди години имах щастието да прелетя над него,
да посетя Грузия и да видя малка частица от това вълшебно красиво кътче на малката ни планета Земя.
Тогава си обещах да се върна, така че когато планирах пътуването в началото на 2010г., въобще не стоеше въпроса “накъде?”.
По ред причини, най-вече липсата на достатъчно време и подготовка,
отложих едно по-дълго пътуване до Байкал за неопределено време.
Но и там ще стигна живот и здраве!
План «Б» беше Северен Кавказ.
Групата се оформи и подготви в тази тема.
В тази пък се визуализирахме по време на пътуването със СПОТ-тракер.
А тук е темата за съвместното пътуване с БМК "АКТИВ" до Мелитопол и брега на Азовско море.
Дължа специална и огромна благодарност на баща и син Андрей и Вова Котелникови от Offroad клуб СКИФ-4х4 Краснодар!
Всъщност Андрей е председател на клуба и организатор на уникални ежегодни експедици в Северен Кавказ.
Без помоща на Андрей, експедицията щеше да протече по съвсем друг начин,
и със сигурност нямаше да посетим и половината от красивите кътчета в Северен Кавказ!
-----------------
И така продължавам с разказа си оттам, откъдето спрях в тази тема.
След раздялата ни с нашите приятели от АКТИВ, на плажа при с.Приморский посад стана някак си самотно.
Още под впечетленията от изминалите весели дни, и музикални нощи, не ни се тръгваше от плажа.
Групата оредя още и след като Ник Николов потегли обратно към България заради проблем с горивната система на Нисан-а.
Останахме Георги-goshko-loshko, Нели-neli_stoeva, Анатоли-Skorpion_BG, Рая и аз.
Три машини и много туби с вода!
Предстоеше ни пресичане на Украинско-Руската граница, където очаквах километрична опашка.
След няколко километра стандартно получерни украински междуселски пътища излязохме на М14 и поехме в посока границата.
Бях се притеснил, че се движим с един ден закъснение и да не объркам плановете на Андрей,
но пък този ден в повече с нашите приятели от музикалния бус не беше за изпускане.
Късмета ни се усмихна и успяхме да наваксаме.
Очакваше ни и още една интересна среща с Дончо, който се връщаше от Монголия и Байкал.
Щеше да е интересна форумна среща на 2000км. от България, пък и му носех филтри за газовата на 80-ката. Да, ама, не!
Напредвайки през степта, малко след Приморск видях в насрещното платно да се приближава експедиционно подготвена Тойота,
на която разбира се присветнах и махнах за поздрав.
Стандартен поздрав, пътешественическите джипки си личат от далече и винаги ги поздравявам.
Отминавайки вече с километри, в главата ми бавно започна да се подрежда минипъзел.
"Кафявата" Тойота, с която се разминахме и поздравихме много прилича на Дончовата, само дето неговата е цвят "бордо".
Но пък палатката ... също като на Дончо.....
на моя поздрав отговори навигатора, а не водача,...... леееекичко взех да стоплям, че Дончовата е с десен волан.
Брех, срещнахме се и не се познахме. Срам!
Но пък и не очаквах да е минал толкова бързо границата.
По план трябваше да се видим в Русия.
Заковах спирачки, но след известно количество SMS-и установихме,
че между нас вече има близо час път и връщането на който да и било от нас
ще е голяма загуба на време, при все че и двете експедиции ни чакаха граници за минаване.
И-и-и и така се разминахме с Дончо. Следващия път ще карам в насрещното!
Продължихме към Мариопол, последния голям украински град преди границата с Русия.
Градът всъщност е огромен металургичен комбинат с прилежащите му квартали-спални.
Умножете Кремиковци по 100 и ще получите приблизително Мариополски пейзаж, въздух, транспорт, отрудени и черни хора,
сиви сгради и вездесъщата миризма на индустрия от най-големи мащаби.
Нормално за най-големия от градовете-леярни в Донбас.
Подминахме го със затворени прозорци и възможно най-бързо.
Продължихме с облекчение към границата, но на няколко километра от нея усетих резултата от тънкото ми сметкаджийство в комбинация със заплес.
Тойотата показа признаци на ОГН /остра горивна недостатъчност/.
Абе направо си угаснА.
Коланчето за Тойотата на Гошко, кръгом и газ към подминатата преди километър бензиностанция.
По пътя ми светва, че джипа си е прав.
На предишното зареждане напълних толкова колкото да ми стигне до Русия,
тъй де в Русия нафтата с 40ст. по евтина от украинската, габровска работа.
Ама не бях предвидил, а после и забравих че се отклонявахме непланирано за плаж, купон и т.н. демек още 70-80км. в плюс.
Сипахме нафтичка с последните гривнички и на тримата ... и газ към границата.
Всички вече имахме гориво за около 100км.
Приближихме леееекичко и затаили дъх границата, а там – чудо! Никакви опашки.
Подредихме се и чинно зачакахме украинските гранични власти да ни оценят.
Не се и забавиха, но оставиха “оценяването” на нас.
Почти без “Добър ден”, последва недвусмисленото “На колко си оценявате времето?”.
Спогледахме се с Анатоли и Георги, всъщност време имахме – поне още 15-20 дни.
Митничарчето не чака много и излезе с оферта – 20Е на кола.
От нас получи двойно положително отрицание – "да, бе да"!
Даден беше старт на капалъчаршишко пазарене, което приключи бързо и наполовина.
След почти час вече бяхме на руската граница, където останахме очаровани от организацията и реда.
Бързо, стегнато, без излишни разговори преминахме граничен контрол и остана митницата.
Като изключим грешно попълнените ни декларации /няколко пъти/, нищо сложно и страшно.
Платихме си с кеф такса обслужване на една митничарка, извадена сякаш от руски каталог за модели.
Натоварихме се по колите и … вече сме в Русия!!!
Малко след КПП-то, Анатоли, като минавал много пъти руска граница,
ни обърна внимание, че “такса обслужване” всъщност няма.
Просто руската машина за граничен рушвет е разработена и смазана така,
че не се усеща кога, как и колко ти …“излиза”.. в случая.
Гениално – да сложиш едно нежно и красиво създание да ти види сметката - ха откажи, де!
Спираме на крайграничната Лукойлска бензиностанция и ….ударихме на камък.
Не стига, че за различна от рубли валута не зареждат, ами и даже не работят-ревизия.
Чейнж бюра няма по принцип, обмяна само в банки,
а най-близката е в Таганрог т.е. на 50км., но вече е “настане вечер…”
Избора за вечерта се сведе до намиране на място за бивак, а на сутринта да атакуваме някоя банка за да се "орублим".
Речено-сторено, пък и бяхме на десетина километра от Азовския бряг,
още една вечер на плажа щеше да ни дойде добре.
И тук ударихме на камък т.е. пясък!
Стигнахме брега, а той се оказа 20м. отвес, долу плажче на което не може да спре и Smart.
Намерихме пътче за слизане, за всеки случай се пробвахме и по пясъка,
даже Гошко успя да влезе по плажа и да обърне на него с половината камион в морето.
Аз пък пътьом се забих в една дюна, която пресичаше точно пред джипа.
Излязох бързо с помощта на лопатата, но тук установих, че левият ми хъб отново не включва.
Ще го отварям някъде на по-удобно, си мисля,
което отваряне се случи чак като се прибрахме, де пусти мързел.
В крайна сметка се установихме в една рехава горичка до последните къщи на безименно руско село.
Вечерните ритуали –хапване и пийване ги спазихме както си трябва.
Чухме се с Андрей и се разбрахме да се чакаме направо в Майкоп на другия ден.
Сутринта е свежа и слънчева.
Напред към Майкоп - столицата на Адигея и нашата врата към Кавказ.
Руския Юг изненадва с хубави и пътища и крайпътна чистота.
И няма как да е иначе, на няколко пъти виждам хора с чувалчета и шишове да правят уборка по банкета.
Това им е работата, но и не видях някой да си изхвърля боклук през прозореца на колата.
При тези "железа" от миналото трябваше да спрем, но късно ги видях.
Дори и само за снимка пред "АМО"-то
Влязохме в Таганрог и след леко лутане намерихме клон на руската ДСК,
където се "орублихме" превръщайки няколко стотици в няколко хиляди.
Да живее таблицата за умножение!
Утолихме жаждата на джипките и продължихме към Ростов-на-Дон.
Приближавайки милионния град, пътя придоби още платна.
Малка дилема - да минем през града или по околовръстното.
Съдейки по натовареното движение, минаването през центъра щеше да ни отнеме ценни часове, решението си дойде логично.
Решихме да минем през покрайнините и пътьом да заредим запаси в накое квартално магазинче.
Изготвен беше надлежен списък, жените предчувстват шопинг-удоволствия.
Кварталното магазинче е само със стотина каси.
Заредени с провизии продължаваме към мостовете над р.Дон
Замислям се, че Дон е поредната от величествените реки, които сме пресекли до този момент.
Всъщност сме минали през едни от най-големите реки в Европа - Дунав, Днестър, Южний Буг, Днепър,
сега и Дон, след няколко часа ще пресечем и Кубан, ще караме по течението на Белая и т.н.
Можем да наречем приключението ни "речно".
След реката се редуват китни руски селца от по 5-8000 жители,
сгушени в зелените китки на плодни дръвчета и високи тръстики.
Така неусетно наближаваме едно от притеснителните места по пътя.
Страшният пост на ГАИ - Цукерова балка.
Чел съм и съм слушал легенди за този катаджийски пост,
очаквам спиране, въпроси, тарашене по багажа и куп от "онези" номера на облечения във власт държавен служител.
Самият пункт си е една малка граница, даже по черно не може да се заобиколи.
Има друг път, но много се отклоняваме.
Илюстрирам КПП-то с клип от НЕТ-а, щото не съм снимал.
За наше щастие и мое учудване, само бяхме изгледани от палатките до протектора на гумите, докато се движехме с 5км./ч.
Късмет или ГАИ-мързел.
Продължаваме вече по-спокойни.
Напредваме бързо, в Майкоп трябва да си намерим и хотел заради задължителната за Русия адресна регистрация на чужденци.
Без нея на излизане от Русия можем да имаме неприятности.
Слънцето започна клони към залез, и така неусетно пресичаме и границата.
"Границата" всъщност е една табела от соц.времената.
Вече сме в Адигея!
Посреща ни с пожар, но контролиран от няколко пожарни автомобила.
И все пак чувството на тревожност бавно отминава.
Няколко хиляди километра на север в Москва още се задушават от торфени пожари.
Влязохме в Майкоп почти по тъмно.
Оглеждайки се за хотел забелязвам насочваща табела и спираме.
Целта ни е единствено регистрацията, но ще използваме и да спим за последно на легла.
Хотела е типичен неосоцбарок, мен няма с какво да учуди, още по-малко Анатоли,
нооооо въобще не стоплих, че за Георги и Нели това ще е абсолютен шок.
Но нека те разкажат за преживяванията си.
Поне е сравнително евтин, има топла вода и охраняем паркинг.
Снимките са от сутринта.
Каква прилична фасада, а какви неща крие вътре.
Само фасада - точно като социализЪма.
Вечерта докато си хвърлях един душ... хм...странна идиома, досега не съм виждал някой да хвърля душ, освен ако не прави ремонт,
та тъкмо влязох да взема душ /егати, душ не съм вземал - там си е/
С две думи - докато се къпех и Андрей вече беше пристигнал.
Запознахме се най-после на живо, и седнахме да ни разкаже за маршрутите, които ни чакаха.
С две думи направихме план, после, след малко обикаляне по нощен Майкоп успяхме и да вечеряме /много рано си лягат там/.
Андрей ни изненада с подараци и специални папки с описание на най-интересните места, през които щяхме да минаваме.
Флагмана на нашето пътуване из Северен Кавказ, 80-ката на Андрей, кротко чака на паркинга.
На сутринта в пълна бойна готовност и след кафе на крак,
потегляме за истинския Кавказ!
Майкоп е зелен, чист и подреден град.
По нищо не личи, че е столица, изглежда приятен за живеене.
Навсякъде в Русия /Адигея не е изключение/, ми правят впечетление добре поддържаните, чисти и красиви училища.
Наближава 1-ви Септември, т.е. първия учебен ден.
По табелите започнах да виждам дългоочакваните имена.
Пейзажа започва да се променя от степ към предпланински.
Красивите гледки са навсякъде.
Всъщност в следващите няколко дни красотата ще прелива около нас.
Андрей и Вова ще открият пред нас калейдоскоп от красиви гледки,
легенди и истории за планината, реките и хората на Северен Кавказ!
-------- следва
Кавказ винаги ми е бил слабост.
Преди години имах щастието да прелетя над него,
да посетя Грузия и да видя малка частица от това вълшебно красиво кътче на малката ни планета Земя.
Тогава си обещах да се върна, така че когато планирах пътуването в началото на 2010г., въобще не стоеше въпроса “накъде?”.
По ред причини, най-вече липсата на достатъчно време и подготовка,
отложих едно по-дълго пътуване до Байкал за неопределено време.
Но и там ще стигна живот и здраве!
План «Б» беше Северен Кавказ.
Групата се оформи и подготви в тази тема.
В тази пък се визуализирахме по време на пътуването със СПОТ-тракер.
А тук е темата за съвместното пътуване с БМК "АКТИВ" до Мелитопол и брега на Азовско море.
Дължа специална и огромна благодарност на баща и син Андрей и Вова Котелникови от Offroad клуб СКИФ-4х4 Краснодар!
Всъщност Андрей е председател на клуба и организатор на уникални ежегодни експедици в Северен Кавказ.
Без помоща на Андрей, експедицията щеше да протече по съвсем друг начин,
и със сигурност нямаше да посетим и половината от красивите кътчета в Северен Кавказ!
-----------------
И така продължавам с разказа си оттам, откъдето спрях в тази тема.
След раздялата ни с нашите приятели от АКТИВ, на плажа при с.Приморский посад стана някак си самотно.
Още под впечетленията от изминалите весели дни, и музикални нощи, не ни се тръгваше от плажа.
Групата оредя още и след като Ник Николов потегли обратно към България заради проблем с горивната система на Нисан-а.
Останахме Георги-goshko-loshko, Нели-neli_stoeva, Анатоли-Skorpion_BG, Рая и аз.
Три машини и много туби с вода!
Предстоеше ни пресичане на Украинско-Руската граница, където очаквах километрична опашка.
След няколко километра стандартно получерни украински междуселски пътища излязохме на М14 и поехме в посока границата.
Бях се притеснил, че се движим с един ден закъснение и да не объркам плановете на Андрей,
но пък този ден в повече с нашите приятели от музикалния бус не беше за изпускане.
Късмета ни се усмихна и успяхме да наваксаме.
Очакваше ни и още една интересна среща с Дончо, който се връщаше от Монголия и Байкал.
Щеше да е интересна форумна среща на 2000км. от България, пък и му носех филтри за газовата на 80-ката. Да, ама, не!
Напредвайки през степта, малко след Приморск видях в насрещното платно да се приближава експедиционно подготвена Тойота,
на която разбира се присветнах и махнах за поздрав.
Стандартен поздрав, пътешественическите джипки си личат от далече и винаги ги поздравявам.
Отминавайки вече с километри, в главата ми бавно започна да се подрежда минипъзел.
"Кафявата" Тойота, с която се разминахме и поздравихме много прилича на Дончовата, само дето неговата е цвят "бордо".
Но пък палатката ... също като на Дончо.....
на моя поздрав отговори навигатора, а не водача,...... леееекичко взех да стоплям, че Дончовата е с десен волан.
Брех, срещнахме се и не се познахме. Срам!
Но пък и не очаквах да е минал толкова бързо границата.
По план трябваше да се видим в Русия.
Заковах спирачки, но след известно количество SMS-и установихме,
че между нас вече има близо час път и връщането на който да и било от нас
ще е голяма загуба на време, при все че и двете експедиции ни чакаха граници за минаване.
И-и-и и така се разминахме с Дончо. Следващия път ще карам в насрещното!
Продължихме към Мариопол, последния голям украински град преди границата с Русия.
Градът всъщност е огромен металургичен комбинат с прилежащите му квартали-спални.
Умножете Кремиковци по 100 и ще получите приблизително Мариополски пейзаж, въздух, транспорт, отрудени и черни хора,
сиви сгради и вездесъщата миризма на индустрия от най-големи мащаби.
Нормално за най-големия от градовете-леярни в Донбас.
Подминахме го със затворени прозорци и възможно най-бързо.
Продължихме с облекчение към границата, но на няколко километра от нея усетих резултата от тънкото ми сметкаджийство в комбинация със заплес.
Тойотата показа признаци на ОГН /остра горивна недостатъчност/.
Абе направо си угаснА.
Коланчето за Тойотата на Гошко, кръгом и газ към подминатата преди километър бензиностанция.
По пътя ми светва, че джипа си е прав.
На предишното зареждане напълних толкова колкото да ми стигне до Русия,
тъй де в Русия нафтата с 40ст. по евтина от украинската, габровска работа.
Ама не бях предвидил, а после и забравих че се отклонявахме непланирано за плаж, купон и т.н. демек още 70-80км. в плюс.
Сипахме нафтичка с последните гривнички и на тримата ... и газ към границата.
Всички вече имахме гориво за около 100км.
Приближихме леееекичко и затаили дъх границата, а там – чудо! Никакви опашки.
Подредихме се и чинно зачакахме украинските гранични власти да ни оценят.
Не се и забавиха, но оставиха “оценяването” на нас.
Почти без “Добър ден”, последва недвусмисленото “На колко си оценявате времето?”.
Спогледахме се с Анатоли и Георги, всъщност време имахме – поне още 15-20 дни.
Митничарчето не чака много и излезе с оферта – 20Е на кола.
От нас получи двойно положително отрицание – "да, бе да"!
Даден беше старт на капалъчаршишко пазарене, което приключи бързо и наполовина.
След почти час вече бяхме на руската граница, където останахме очаровани от организацията и реда.
Бързо, стегнато, без излишни разговори преминахме граничен контрол и остана митницата.
Като изключим грешно попълнените ни декларации /няколко пъти/, нищо сложно и страшно.
Платихме си с кеф такса обслужване на една митничарка, извадена сякаш от руски каталог за модели.
Натоварихме се по колите и … вече сме в Русия!!!
Малко след КПП-то, Анатоли, като минавал много пъти руска граница,
ни обърна внимание, че “такса обслужване” всъщност няма.
Просто руската машина за граничен рушвет е разработена и смазана така,
че не се усеща кога, как и колко ти …“излиза”.. в случая.
Гениално – да сложиш едно нежно и красиво създание да ти види сметката - ха откажи, де!
Спираме на крайграничната Лукойлска бензиностанция и ….ударихме на камък.
Не стига, че за различна от рубли валута не зареждат, ами и даже не работят-ревизия.
Чейнж бюра няма по принцип, обмяна само в банки,
а най-близката е в Таганрог т.е. на 50км., но вече е “настане вечер…”
Избора за вечерта се сведе до намиране на място за бивак, а на сутринта да атакуваме някоя банка за да се "орублим".
Речено-сторено, пък и бяхме на десетина километра от Азовския бряг,
още една вечер на плажа щеше да ни дойде добре.
И тук ударихме на камък т.е. пясък!
Стигнахме брега, а той се оказа 20м. отвес, долу плажче на което не може да спре и Smart.
Намерихме пътче за слизане, за всеки случай се пробвахме и по пясъка,
даже Гошко успя да влезе по плажа и да обърне на него с половината камион в морето.
Аз пък пътьом се забих в една дюна, която пресичаше точно пред джипа.
Излязох бързо с помощта на лопатата, но тук установих, че левият ми хъб отново не включва.
Ще го отварям някъде на по-удобно, си мисля,
което отваряне се случи чак като се прибрахме, де пусти мързел.
В крайна сметка се установихме в една рехава горичка до последните къщи на безименно руско село.
Вечерните ритуали –хапване и пийване ги спазихме както си трябва.
Чухме се с Андрей и се разбрахме да се чакаме направо в Майкоп на другия ден.
Сутринта е свежа и слънчева.
Напред към Майкоп - столицата на Адигея и нашата врата към Кавказ.
Руския Юг изненадва с хубави и пътища и крайпътна чистота.
И няма как да е иначе, на няколко пъти виждам хора с чувалчета и шишове да правят уборка по банкета.
Това им е работата, но и не видях някой да си изхвърля боклук през прозореца на колата.
При тези "железа" от миналото трябваше да спрем, но късно ги видях.
Дори и само за снимка пред "АМО"-то
Влязохме в Таганрог и след леко лутане намерихме клон на руската ДСК,
където се "орублихме" превръщайки няколко стотици в няколко хиляди.
Да живее таблицата за умножение!
Утолихме жаждата на джипките и продължихме към Ростов-на-Дон.
Приближавайки милионния град, пътя придоби още платна.
Малка дилема - да минем през града или по околовръстното.
Съдейки по натовареното движение, минаването през центъра щеше да ни отнеме ценни часове, решението си дойде логично.
Решихме да минем през покрайнините и пътьом да заредим запаси в накое квартално магазинче.
Изготвен беше надлежен списък, жените предчувстват шопинг-удоволствия.
Кварталното магазинче е само със стотина каси.
Заредени с провизии продължаваме към мостовете над р.Дон
Замислям се, че Дон е поредната от величествените реки, които сме пресекли до този момент.
Всъщност сме минали през едни от най-големите реки в Европа - Дунав, Днестър, Южний Буг, Днепър,
сега и Дон, след няколко часа ще пресечем и Кубан, ще караме по течението на Белая и т.н.
Можем да наречем приключението ни "речно".
След реката се редуват китни руски селца от по 5-8000 жители,
сгушени в зелените китки на плодни дръвчета и високи тръстики.
Така неусетно наближаваме едно от притеснителните места по пътя.
Страшният пост на ГАИ - Цукерова балка.
Чел съм и съм слушал легенди за този катаджийски пост,
очаквам спиране, въпроси, тарашене по багажа и куп от "онези" номера на облечения във власт държавен служител.
Самият пункт си е една малка граница, даже по черно не може да се заобиколи.
Има друг път, но много се отклоняваме.
Илюстрирам КПП-то с клип от НЕТ-а, щото не съм снимал.
За наше щастие и мое учудване, само бяхме изгледани от палатките до протектора на гумите, докато се движехме с 5км./ч.
Късмет или ГАИ-мързел.
Продължаваме вече по-спокойни.
Напредваме бързо, в Майкоп трябва да си намерим и хотел заради задължителната за Русия адресна регистрация на чужденци.
Без нея на излизане от Русия можем да имаме неприятности.
Слънцето започна клони към залез, и така неусетно пресичаме и границата.
"Границата" всъщност е една табела от соц.времената.
Вече сме в Адигея!
Посреща ни с пожар, но контролиран от няколко пожарни автомобила.
И все пак чувството на тревожност бавно отминава.
Няколко хиляди километра на север в Москва още се задушават от торфени пожари.
Влязохме в Майкоп почти по тъмно.
Оглеждайки се за хотел забелязвам насочваща табела и спираме.
Целта ни е единствено регистрацията, но ще използваме и да спим за последно на легла.
Хотела е типичен неосоцбарок, мен няма с какво да учуди, още по-малко Анатоли,
нооооо въобще не стоплих, че за Георги и Нели това ще е абсолютен шок.
Но нека те разкажат за преживяванията си.
Поне е сравнително евтин, има топла вода и охраняем паркинг.
Снимките са от сутринта.
Каква прилична фасада, а какви неща крие вътре.
Само фасада - точно като социализЪма.
Вечерта докато си хвърлях един душ... хм...странна идиома, досега не съм виждал някой да хвърля душ, освен ако не прави ремонт,
та тъкмо влязох да взема душ /егати, душ не съм вземал - там си е/
С две думи - докато се къпех и Андрей вече беше пристигнал.
Запознахме се най-после на живо, и седнахме да ни разкаже за маршрутите, които ни чакаха.
С две думи направихме план, после, след малко обикаляне по нощен Майкоп успяхме и да вечеряме /много рано си лягат там/.
Андрей ни изненада с подараци и специални папки с описание на най-интересните места, през които щяхме да минаваме.
Флагмана на нашето пътуване из Северен Кавказ, 80-ката на Андрей, кротко чака на паркинга.
На сутринта в пълна бойна готовност и след кафе на крак,
потегляме за истинския Кавказ!
Майкоп е зелен, чист и подреден град.
По нищо не личи, че е столица, изглежда приятен за живеене.
Навсякъде в Русия /Адигея не е изключение/, ми правят впечетление добре поддържаните, чисти и красиви училища.
Наближава 1-ви Септември, т.е. първия учебен ден.
По табелите започнах да виждам дългоочакваните имена.
Пейзажа започва да се променя от степ към предпланински.
Красивите гледки са навсякъде.
Всъщност в следващите няколко дни красотата ще прелива около нас.
Андрей и Вова ще открият пред нас калейдоскоп от красиви гледки,
легенди и истории за планината, реките и хората на Северен Кавказ!
-------- следва
))
Коментар