Първата част от експедицията “Кавказ Крим 2010” беше най-многолюдна, весела, емоционална и изпълнена с купон.
Затова и заслужава отделна тема.
А то може ли да е другояче, след като бяхме заедно с лудите-младите от БМК “АКТИВ”.
Още от границата, за да не се губи ценно време и да сме заедно, Алексей беше организирал изненадващо посрещане.
По стар български обичай с хляб, сол и чашка червено бесарабско вино.
Така де, на “бак”-а в Силистра си казахме “Довиждане България”, наколко часа по-късно пак си влязохме в България. Онази “другата”, през три граници, но също толкова близка и любима.
....... нооо подред...
След обичайното среднощно пътуване до сборния пункт Силистра, този път с Ник Николов,
и спане на бегом, в ранното утро лепим нагледната агитация по колите.
Част от нея не е от принтер.
Имахме невероятния късмет да се качим всички заедно на "бак"-а.
Големия ферибот не работеше та камионите и многобройните куфарни търговци с автомобили от Румъния пресичаха Дунав оттук.
Всъщност късмета не ни изостави през цялата експедиция.
Особено на връщане, с едно незначително изключение.
Аз снимам от прозореца на Тойотата, между мен и Анатоли влязоха една многотонна "гондола" и TIR с дърва.
Снимки от Румъния почти нямам. То пък и няма кой знае какво за снимане.
Важното е, че минахме границите бързо и "евтино".
Не без активното участие на Таня, съпругата на Анатоли.
Изненадата ни чакаше на 200м. от бариерата.
Добре дошли по бесарабски!
Нашият отговорник по веселата част Вин Дизел Шопски позира с Алексей, докато джипките цицат от дизелоколонките.
След границата и зареждането в Болград, изненадите продължиха в с.Кубей, едно от най-големите български села.
Тук Алексей внимателно ни казва какво ни чака.
Все неща от които се дебелее, боли глава или те боли корема от смях.
Демек: хапване, пийване и купон.
Добре че на общата снимка от границата се прикрихме със знамената,
че щеше да лъсне разликата между празните тогава и пълните ни търбуси на тази.
Слънцето залязва, а нас ни чака посещение в музея на селото,
концерт по случай Празника на селото и не на последно място път до Одеса /240км./
Няма невъзможни неща
Леко отклонение.
След приключването на експедицията си дадох сметка, че нещо ни следваше още от Кубей.
Нещо ми се въртеше в главата и не кристализираше докато не се прибрахме и не погледнах снимките.
Тук ще задам едина лека загадка.
Какво е общото между с.Кубей /Червеноармейское/, Одеса, Кавказ и Крим?
Може всеки да отговаря, включително и участниците.
Награда няма, освен ако някой не иска да ме черпи бира.
следва....
Затова и заслужава отделна тема.
А то може ли да е другояче, след като бяхме заедно с лудите-младите от БМК “АКТИВ”.
Още от границата, за да не се губи ценно време и да сме заедно, Алексей беше организирал изненадващо посрещане.
По стар български обичай с хляб, сол и чашка червено бесарабско вино.
Така де, на “бак”-а в Силистра си казахме “Довиждане България”, наколко часа по-късно пак си влязохме в България. Онази “другата”, през три граници, но също толкова близка и любима.
....... нооо подред...
След обичайното среднощно пътуване до сборния пункт Силистра, този път с Ник Николов,
и спане на бегом, в ранното утро лепим нагледната агитация по колите.
Част от нея не е от принтер.
Имахме невероятния късмет да се качим всички заедно на "бак"-а.
Големия ферибот не работеше та камионите и многобройните куфарни търговци с автомобили от Румъния пресичаха Дунав оттук.
Всъщност късмета не ни изостави през цялата експедиция.
Особено на връщане, с едно незначително изключение.
Аз снимам от прозореца на Тойотата, между мен и Анатоли влязоха една многотонна "гондола" и TIR с дърва.
Снимки от Румъния почти нямам. То пък и няма кой знае какво за снимане.
Важното е, че минахме границите бързо и "евтино".
Не без активното участие на Таня, съпругата на Анатоли.
Изненадата ни чакаше на 200м. от бариерата.
Добре дошли по бесарабски!
Нашият отговорник по веселата част Вин Дизел Шопски позира с Алексей, докато джипките цицат от дизелоколонките.
След границата и зареждането в Болград, изненадите продължиха в с.Кубей, едно от най-големите български села.
Тук Алексей внимателно ни казва какво ни чака.
Все неща от които се дебелее, боли глава или те боли корема от смях.
Демек: хапване, пийване и купон.
Добре че на общата снимка от границата се прикрихме със знамената,
че щеше да лъсне разликата между празните тогава и пълните ни търбуси на тази.
Слънцето залязва, а нас ни чака посещение в музея на селото,
концерт по случай Празника на селото и не на последно място път до Одеса /240км./
Няма невъзможни неща
Леко отклонение.
След приключването на експедицията си дадох сметка, че нещо ни следваше още от Кубей.
Нещо ми се въртеше в главата и не кристализираше докато не се прибрахме и не погледнах снимките.
Тук ще задам едина лека загадка.
Какво е общото между с.Кубей /Червеноармейское/, Одеса, Кавказ и Крим?
Може всеки да отговаря, включително и участниците.
Награда няма, освен ако някой не иска да ме черпи бира.
следва....
Коментар