До реката в наводненото село Бисер срещнах тази жена. Без да я заговарям, тя дойде при мен и заплака. Отиваше при доктора, да вземе лекарства за дядото. Не плачеше заради наводнението, а заради целия и провален живот.
- Кой ли не ни управлява, кой ли не ни обещава и все сме нямали пари за лекарства, а се убихме от работа ! Кажи момче, има ли оправия на тоя свят !
Не обичам да споделям сълзливи истории, но ми домиля за тази жена и ви питам, имате ли отговор на въпроса и, защото аз май нямам ...