Tweet
Вчера бяхме запланували една сланинаро баирджийска разходка, която рязко се превърна в едно доста продължително и интерестно каране, което започна от Средна гора , прехвърли в Стара планина и се върна пак по Средна и то през най-високия и връх – Богдан.
Сбирката беше пред клуб Хонда – гаража на Сава.
Какво ли прави тази ямаха тук. На всичкото отгоре зелена.
Всички чакат ама какво?
Ето какво, председателя на клуба да се облече
Поехме посока Козница. Там ни чакаше група.
Не след дълго започнаха екстримите. Хубавите Средногорски пътища се бяха превърнали в швейцарско сирене от пороите.
Чупки и пируети
Аз се смях и снимах но накрая се надъних в най-дълбокото дере.
На всичкото отгоре всички бяха тръгнали и трябваше да сам да вадя мотора
Тук се объркахме като патета в калчища, и незнаехме накъде да продължим.
Щатния ГПС на групата наливаше плоча, моя показваше само Каратепе и Злата река и никакви пътеки.
Веднага използвах жокера „обади се на приятел” и след известно количество каране по Средногорските аутобани срещнахме влака. Ей от тук мина
А това е истинския аутобан- мостовете на Козница
От тук скачат с едни ластици, май им викат „бънджи”.
АматИори, да питат Пачароза как се скача без въже от Козя стена- височината е горе долу същата
Моментите от престоя на софрата ги пропускам , само ще отбележа, там ни намери адаша / george mit/ и след команда –По конете! – се озовахме в Стара планина.
Кратка оперативка накъде да продължим
Пглед към Средна гора
Язовир Душанци /ако не се лъжа/
Ей такова местенце му трябва на човек през лятото
На тези маси под буковите сенки не ти трябва климатик.
Тук между другото и революционен комитет може да се създаде.
Не знам това ли правиха колегите от Антон или просто си хапваха на прохлада
Ние естествено спряхме да ги поздравим
Подножието на някакъв връх….???
Моторите гледат нагоре, Димо наобратно- Ех ако грайферът ми беше с 15мм по голям, щеше да види Саво….
А Саво пое нагоре да гони Георги, който се беше изгубил в ардъча
Ей, качи се. И неговата гума беше за мъгла, ама комбинирана и за лек страничен вятър
Ей ги на - връщат се
Докато мигнем няколко пъти и се озовахме в Копривщица.
Адашът беше решил да похарчи някой паунд и да почерпи по случай запознанството
Сачът беше на ниво но докато дойде бирите бяха свършили. А отсреща чакаше патрулката и не смеехме да поръчаме по втора
Хубаво беше в Копривщица, ама на връх Богдан още по-хубаво
Това бил единствения връх на тази височина с дървестна растителност по него
Някакви страни табели по камъните
Оказа се, че и плевенчани имат някаква намеса тук
И не само те
На следващия връх изгубихме Димо и аз реших да снимам каквото е останало
от групата за последно, че женурята взеха да звънят и не се знаеше кой до кога ще устиска
В общи лини това беше. Ако ми мине коляното дето счупих един бук с него тази седмица може да има извънредни репортажи.
Едно видео съм забравил- от Фенера. Гошо след като мина Долината на смъртта наобратно/ и Сава естествено/ се разписа и на Пъпчето.
Сбирката беше пред клуб Хонда – гаража на Сава.
Какво ли прави тази ямаха тук. На всичкото отгоре зелена.
Всички чакат ама какво?
Ето какво, председателя на клуба да се облече
Поехме посока Козница. Там ни чакаше група.
Не след дълго започнаха екстримите. Хубавите Средногорски пътища се бяха превърнали в швейцарско сирене от пороите.
Чупки и пируети
Аз се смях и снимах но накрая се надъних в най-дълбокото дере.
На всичкото отгоре всички бяха тръгнали и трябваше да сам да вадя мотора
Тук се объркахме като патета в калчища, и незнаехме накъде да продължим.
Щатния ГПС на групата наливаше плоча, моя показваше само Каратепе и Злата река и никакви пътеки.
Веднага използвах жокера „обади се на приятел” и след известно количество каране по Средногорските аутобани срещнахме влака. Ей от тук мина
А това е истинския аутобан- мостовете на Козница
От тук скачат с едни ластици, май им викат „бънджи”.
АматИори, да питат Пачароза как се скача без въже от Козя стена- височината е горе долу същата
Моментите от престоя на софрата ги пропускам , само ще отбележа, там ни намери адаша / george mit/ и след команда –По конете! – се озовахме в Стара планина.
Кратка оперативка накъде да продължим
Пглед към Средна гора
Язовир Душанци /ако не се лъжа/
Ей такова местенце му трябва на човек през лятото
На тези маси под буковите сенки не ти трябва климатик.
Тук между другото и революционен комитет може да се създаде.
Не знам това ли правиха колегите от Антон или просто си хапваха на прохлада
Ние естествено спряхме да ги поздравим
Подножието на някакъв връх….???
Моторите гледат нагоре, Димо наобратно- Ех ако грайферът ми беше с 15мм по голям, щеше да види Саво….
А Саво пое нагоре да гони Георги, който се беше изгубил в ардъча
Ей, качи се. И неговата гума беше за мъгла, ама комбинирана и за лек страничен вятър
Ей ги на - връщат се
Докато мигнем няколко пъти и се озовахме в Копривщица.
Адашът беше решил да похарчи някой паунд и да почерпи по случай запознанството
Сачът беше на ниво но докато дойде бирите бяха свършили. А отсреща чакаше патрулката и не смеехме да поръчаме по втора
Хубаво беше в Копривщица, ама на връх Богдан още по-хубаво
Това бил единствения връх на тази височина с дървестна растителност по него
Някакви страни табели по камъните
Оказа се, че и плевенчани имат някаква намеса тук
И не само те
На следващия връх изгубихме Димо и аз реших да снимам каквото е останало
от групата за последно, че женурята взеха да звънят и не се знаеше кой до кога ще устиска
В общи лини това беше. Ако ми мине коляното дето счупих един бук с него тази седмица може да има извънредни репортажи.
Едно видео съм забравил- от Фенера. Гошо след като мина Долината на смъртта наобратно/ и Сава естествено/ се разписа и на Пъпчето.
.
0888984256
Коментар