От Нови Искър до н.Емине

[Evgeni Enduro]

Всичко започна през 2008 година, когато аз и още трима приятели тръгнахме да покоряваме билата на Стара планина до нос Емине. Да, но още първият ден се озовах в болничното заведение.

През 2009 все още не се бях възстановил напълно, а и имах други ангажименти. Така "изтърпях" до 2010 година, за която се бях зарекъл, че жив-умрял ще стигна до Емине.

Организацията започна месец по-рано, започнах да мисля кой би могъл да ни съпровожда с джип, колко човека ще е най-добре да тръгнем с мотори и т.н.
Стигнах до извода,че групата ще е най-компактна ако се състои от двама до четирима човека. Втори човек намерих лесно, но другите двама така и не открих.
Съпорт също не намерихме и ни остана само да си начертаем маршрута, да наредим раниците и да тръгнем.
И понеже исках да стигна до крайната цел, тежките участъци ги игнорирахме и търсихме алтернативни маршрути в подножието.Така в 6.30ч. на въпросната утрин ще дадем старт на нашето пътешествие.............
П.С. Апаратът ще е в мен с резервен комплект батерии. Очаквайте интересни снимки.

[Жоро Витлиемоф]

От Нови Искър до н.Емине

От доста време плануваме този пореход с Евгени ( Евгени ендуро ) и още едно момче , на което така и не запомних името .
Настаних жената и детето в хотела в с. Чифлик с уговорка да чакат там до второ нареждане и поех ( сам ) към уговореното място за среща - прохода Шипково Рибарица.




Хубаво, ама по път си мисля: Не може момчетата от Лесидрен да не са измайсторили някоя пряка и по екстремна пътека от съществуващият като асфалтов черен път.
И хоп, тя не се забави. Проблясна ми в гората, право нагоре. Поех по незнайната пътека, но след половин час каране се усещам, че проходът не е толкова далеко и вече трябва да съм там. Последва още половин час каране и ето че навлизам в някакво село. на среща ми една жена си пасе кравата.
- Лелче, къде съм ?
- В Терзийско леля.
- К'во правя тука бееееееееее.
Нямах време да си играя на играта " Ми сега къде съм ? " и драснах по сафалт към Рибарица.
Ето ме на върха на прохода. Тук бе и мястото за среща с Евгени и незнайното момче.


За съжаление, не бяхме изчислили времето за пресечна точка и като започнах едно чаканееееееее 3 часа. По едно време гледам от стоене ботушите ми хванали пеперуди.

Незнайно защо, за тези 3 часа не откъснах поглед от тази табела

А сега познайте какво пише под калта. Нееееее не е миньор.

Браво на досетилите се. Разбира се че пише Аматьор. Мислех си че Лъчо от Артвижън е безгрешен, но се оказа че и там грешат. Лъчо аматьор се пише ей така : аматИОр, иначе не е същото .

Тука усещам, че съм гладен и започвам да поглеждам все повече към задната си гума, но си викам, ако я изям как ще карам после и тръгнах към хижа Васильов да търся ядене.

ето я и хижата скътана между дърветата. Това над нея е ветро генератор в облък.
Тук хижарят ме посрещна с топлите думи : Единственото с което разполагам за ядене са боровинки, но ще ги ядеш, ако си набереш. Е сега вече ми се срина света. Беше 15: 30 а не бях слагал залък в устата си от вечерта. За тези които ме познават и е ясно, че като съм гладен съм способен да убия човек. Така се поддържат тези 106 килограма телесна маса.
И знаете ли какво направих ? Изядох хижаря . Не. Искаше ми се, но имаше брада и щеше да ми преседне.

Връщам се обратно, още по гладен и след 15 минути...... О чудо. Не мога да повярвам на очите си. Това са те.
Пушихме по една цигара на гладно, тъй като и момчетата не бяха обядвали и поехме към Чифлик.


Ето ни в Чифлик.

Хапнахме пийнахме и обратно по моторите. Времето напредваше, а целта ни бе х. Чучул. А, забравих да кажа, че от Рибарица до Чифлика ни уби дъжд, който не спря до вечерта.

Уморени, мокри до кости и премръзнали покорявахме връх след връх и въпреки това тешко време успяхме да стигнем по здрач до Чучул. Там аз се сбогувах с момчетата и поех почти по тъмница към Чифлика.

[Жоро Витлиемоф]

От: Ком - Емине и още нещо.

Току що ми звъннаха колегите и ми докладваха , че успешно са стигнали морето, само с една счупена манивела и едно закъсване за бензин. БРАВО МОМЧЕТА.

[Жоро Витлиемоф]

От: Ком - Емине и още нещо.

Втори ден. ставам рано и си пия кафето ето на тази тераска и в един момент получавам видение.
Трябва да напусна рая и да се забия обратно в калта. Звъня на Евгени питам къде са и тръгвам да ги гоня.



В Априлци си играхме с полицаите на котка и мишка, но за това няма да давам подробности.


Ето че отново се събрахме и продължихме борбата с калта.


Звъннах и на чичко Фър. Викам , чичко аз получих видение и пак съм с момчетата.
Еееееее на къде без мен, вика чичко . Къде сте ? Къде да ви чакам ? И уговорката беше направена. Среща връх Шипка. Добре ама след малко ми звъни Фъра и вика: Няма да е Шипка. Ще ви чакам на Партизанска песен.
Стигаме там и какво да видя. Чичко Фър завързал приятелство с най старият член на пешият преход Ком - Емине.


Продължаваме нататък ииииии оооооо даааааааа. кал.


В средата на България ( географски център Узана ) кипи безмилостна сеч, а ето какво оставят след себе си негодниците. Коловози от по метър.

Едва излязохме от коловозите ииииии чичко Фър вика:
- Гледайте, гледайте !!!!!!!!! и се хвърли по очи. Намери си нещо, но така и не ни го показа.

Ето ни на Шипка в заведението на Ненката.

Малко след това отново си взехме довиждане и аз отпътувах за Габрово. Там пих кафе с двама от най печените измамници на Габрово. После дойдоха още двама, но нямам техни снимки.
Жената вече беше долетяла с ремаркето да ме прибере.
Отново обаче получавам видение и още по мотивиран от това, че габровлии в един глас ми казаха че не мога да стигна до Дюля с колата и ремаркето отпрашвам за гара Кръстец.
От там по черно и в тъмница тръгваме отново заедно с групата от деня. Цел хижа Българка, а от там ще се извозваме до Дюля с моторите.











Тук чичко Фър отсече.
На тази кола пише OFF ROAD BULGARIA значи живи умрели трябва да я смъкнем на Дюля, ако ще да я носим.

Всяка локва , всеки коловоз, беше проучван предварително. Мерене на дълбочината с пръчки, насочване от къде да мина и ето че след дълга среднощна борба стигнахме дооооо...... Само да кажа, че преходът минат с кола със закачено ремарке, а вътре мотор, си е голямо изживяване.


всичко бе отпразнувано подобаващо.



Евгени. Окъпан преоблечен и готов за нови подвизи.



Тука спирам, а вие се чудете защо в заглавието пише " И още нещо " .
Какво е то, ще се разбере по нататък.
Наздраве на момчетата и поздравления за успешното завършване на прехода.

[Evgeni Enduro]

От: Ком - Емине и още нещо.

Часът е 23:58. Току ще стинахме с.Равнец/от тук утре тръгваме с платформата за София/. Денят беше изпълнен с премеждия, скапани сме, но доволни. До 22:00 часа бяхме на Емине, имахме общо 2-3литра бензин. Зор голям
МИнали сме 890км за 4 дни, като от тях около 250 са асфалт.
Днес изминахме 375км за 18 часа.
Като се приберем ще напиша по-подробно за преживяванията ми.
Сега ми се затварят очите........
Лека нощ

[Жоро Витлиемоф]

От: Ком - Емине и още нещо.

Знаех си, че GPS-а ще влезне в употреба. Сега ако го нямаше нямаше да има от какво да пишеш във форума .
БРАВО момчета БРАВО. Гордея се , че ви познавам. Всеки може да направи Ком - Емине по маркировката. Въпросът е да го направиш по заобиколният път.

Само едно не ми е ясно. Хората когато се запознаят, на прощаване си сменят телефоните, за да се чуят, пък вие с чичко Фър си сменихте едно шишенце ракия .

[Чичко Фър]

От: Ком - Емине и още нещо.

Браво на Ентосиастите достигнали краината цел!! Евгени,почини си и очакваме репортаж!
Жоро я продължи сагата с шишенцето,предадели го по предназначение,а може би ще има и кадри или видео???

[Pacharoza]

От: Ком - Емине и още нещо.

Жоре тези куловози май май са от мотори бре. Еййй изорахте балкана.

[Evgeni Enduro]

От: Ком - Емине и още нещо.

Евгени,почини си и очакваме репортаж!

Вече съм у дома, след куп неприятности по пътя към София. Сега стоя доволен пред компютъра, ама съм прав а не на стола, че след 900км на тая седалчица, хич не ми е до сядане

Хиляди благодарности на Жоро Витлиемов, на Чичко Фър и на Шиша от Троян.
Без тях нямаше да се получи това, което бяхме запланували.
Сега чакам да ми върнете гостуването!
Скоро ще драсна някой ред за да разкажа преживяното

[Жоро Витлиемоф]

От: Ком - Емине и още нещо.

На другата сутрин, всичко живо спи. Само аз съм станал, за да направя фоторепортажа си.










А, ето че и на тати момичето станало.

И Евгени се е събудил . Каза че не е спал, за да се снима на един истински мотор.

Ето че започна трескава подготовка за тръгване.

Момчетата са шампиони .

Тук пътят ни се раздели. Те поеха към Емине, а ние с чичко Фър, все още не знаехме какво ще правим.


Само не знам на Джартата защо не му харесват енинските тениски, като дори и кучетата ги харесват

Нашето пътешествие тепърва предстоеше. От тук нататък започва " Още нещото " от заглавието.



Спускаме в южна България. Тук си казах : Забравям, че съм с ремаркето и останалата част от деня , ще мине под мотото История и култура.


Няколко балкански къщи, от които спира дъха.



Тука чичко Фър ме прекъсна.
Ела бе, ела снимай тука.



Запознатите биха завидяли за улова.

Връщам се обратно към къщите, даже влизам в една от тях.
Вътре имаше изненада. Многоцилиндрово чз. Съдя по броят на свещите по земята












Тука чичко Фър се хвана за патката



Уморих се. Следва още.

[Чичко Фър]

От: Ком - Емине и още нещо.

Ти пък много бърдже ти свършва сулука!!

[Evgeni Enduro]

От: Ком - Емине и още нещо.

Евгени,почини си и очакваме репортаж!

Така... В 6.30ч. сутринта дадохме старт на нашето пътешествие.
Трябваше да стигнем до прохода Шипково-Рибарица, защото Жоро Витлиемов щеше да ни чака там.
Тръгнахме от Нови Искър към вр.Мургаш, от там се пуснахме на Витиня, заредихме и продължихме към Арабаконак. Тук се появиха първите трудности: познатите ни пътеки бяха труднопроходими- дърварите ги бяха затрупали с клечки и клони, гъста растителност криеше стърчащите дънери, гадост голяма.
Резултатът не закъсня: Хвърлих ХR-чето в едни храсти

По този начин изминахме няколко километра докато се доберем до Арабаконак. Часът беше около 9.30. Без да спираме покрай х.Чавдар продължихме към Кашана. Пристигнахме там и се обадихме на Жорката за да го видим до къде е стигнал.

След Кашата пуснахме и ГПС-то за да тръгнем по трака. Той ни показа, че трябва да излезем над с.Ямна и оттам да се спуснем по един разбит асфалт за с.Дивчовото.
Там проявих самоинициатива и реших да подценя навигацията, като завия в противоположна посока. Влязохме в Дивчовото, а аз от там знаех едно пътче, към Рибарица.
За да сме по-сигурни спряхме един човек с Нива за да го питаме от къде е пътя.
Проблем!!! Този човек се оказа стражар на резервата Боатин и със слизането от колата взе да говори за някакви протоколи, актове и други подобни. Похвали се, че предишният ден на Беклемето били написали на няколко човека актове.
Имаше да взима обаче.... Добре знам от къде започва резервата и от къде минаваме ние. Да го д * *а.
Демонстративно си запалихме моторетките и си хванахме по пътя. Над Рибарица също не се съобразих с тряка и тръгнах по някакъв път , по който явно бе текла река, защото коловозите бяха дълбоки по метър. Слязохме в Рибарица и отново се чухме с Витлиемов. Той също го бе закъсал някъде с пътеките, та така всички закъснявахме за срещата.
От Рибарица до мястото на срещата стигнахме по ГПС в една гъста мъгла.
На него му се бе изчакало чакалото. 3 часа беше стоял на едно място, гладен и премръзнал. От там той ни поведе и не помня от къде сме минали,знам само,че беше студено,мъгливо и много кално. Спряхме в Чифлика да хапнем набързо


Това май беше Козя стена


Проблем беше и това,че не знаехме къде да нощуваме- Дерменка или Чучул!? Решихме да минем през х.Чучул и ако не останем там да продължим към х.Дерменка.
Лошото бе,че вече се стъмваше, а Жоро без фар и в ммъглата трябваше да се връща в Чифлика при съпругата и детето си. За щастие х.Чучул бе свободна, а хижарите изключително гостоприемни. Жоро беше свободен да се връща на обратно.
"Благодарим ти Жоро и довиждане"

НАстанихме се в хижата. Беше топло и уютно.

Веднага разгънахме и сергията

Равносметката беше: изминати 217км, 12 часа път. Г*зовете започнаха леко да болят

След кратка раздумка с хижарите на вечеря, си легнахме в очакване на следващият ден!
Следва>

[Evgeni Enduro]

От: Ком - Емине и още нещо.

Ден втори!
Будилникът звъни в 7.00ч. Нещо не ми се става! "Айде да поспя още 10 минути" Тези 10минути станаха един час.
Ставаме в 8.00 стягаме багажа, закусваме с вафли на терасата и обсъждаме днешният ден


Резервоарите сме ги преполовили. Слизаме към Троян да заредим. По път се отбиваме до Шиша.
Не след дълго звъни телефонът-Ясновидецът Жоро, получил смс от космоса, че трябва да дойде с нас. Обясних му къде сме, а ние до като чакаме си лафим с Шиша.
Като дойде и Жоро заредихме и отпрашихме към Троянския манастир, от където Шиша ни обясни, че трябва да минем през някаква месност "Иван дял". Лесно я намерихме и хванахме пътеката нагоре. Слязохме в Априлци и спряхме на главното шосе да се разберем какво правим от тук нататък. Не щеш ли точно тогава минава патрулката и спира на 20 метра след нас, където направи обратен. Жорето вика: "Ей как ми се щеше да си погоеоря с тия пичове, ама жената ме вика до Троян да ми каже нещо лично" Пали мотора и с 300 хваща гората към жена си. След 20 секунди идват и полицаите:
-Къв беше тоя дето избяга?
-Ами не знам, обаче беше местен и знаеше пътищата,срещнахме се на билото, сега няма кой да ни води, а трябва на морето да отидем!
-Сигурно е бил някой без регистрация, ще го пипнем! Колко ви горят тези мотори?
-Ами точно за това се притесняваме, горят много и сега нямаме бензин.
- Карайте след нас, ще ви заведем до бензиностанцията.
Тук се зачудих дали няма да ни поведат към районното ама тръгнахме след патрулката.
Хората ни ескортираха до колконката и ни пожелаха лек път.
Звъня на Жоро и му викам :
-Къде си бе, изпусна кордона, и пилотна кола имахме!?
той ми вика:
-Няма да ходя до жената, сетих се за какво ме вика. Искала да ми каже колко ме обича! Тръгнаха ли си приятелите, че ми е неудобно за това дето не ги дочаках?
Казвам:
- не се притеснявай казах им, че пред любовта граници няма и те разбраха за какво иде реч!

Събрахме се пак тримата и хванахме към Лъгът, от там за х.Партизанска песен, където Чичко Фър ни очакваше.
Къде се заблях и изпуснах разклона. Озовахме се в едно село, в което нямаше живо пиле. Да се върнем не вървеше, защото бяхме се отдалечили с много и имаше опасност да ни свърши бензина! Гпс-а не показва нищо
Ами сега!!!?
Вадя гсм-а и с радост разбирам,че има обхват. Звъня на Красимир Христов и му обяснявам къде сме. Добре,че човека успя да ме разбере и ми каза:
-Вие сте в Купен, няма страшно хващате пътя през реката след селото и се качвате на билото!
Речено-сторено, Намерихме пътя от раз. Жоро си пропомни пътеките и тръгна пръв да ни води. На един завой спря и взе да прави някакви неразбираеми за мен жестове с ръце.
Като спрях до него разбрах за какво иде реч. Край пътя се бяха излегнали две красавици и не ни обръщаха абсолютно никакво внимание само чакаха да ги снимаме.
С 300 зора извадих апарата от раницата и започнах с фотосесията:




После някой казва,че дивеча сме плашели!? Тези кошути чакаха да ги погалим. А са ни чули от 50 километра сигурно. Не знам обаче ако бяха чули гърмеж дали щаха да стоят така кротки!? Та не знам кой е по-вреден за дивеча!? Както и да е....

Като пристигнахме на Партизанска песен видях една група хора, а из между нея един друг "Хор", който явно не беше с останалите>
Абе това било чичко ви Фър, а тази многочислена група са желаещите да се снимат с него

Хапнахме набързо по една гъбена супа и тръгнахме след водача Фър. Да ти имам и ГПС-а!!! Пред чичко ви Фър нищо не важи! Прибирам го в раницата и изцяло се доверявам на водача.
Отправяме се към вр.Шипка




Спряхме преди паметника за по бира, а Фъра за да не разкарва сервитьорката два пъти си поръчва две бира наведнъж



След бирата за втори път се разделяме с Жоро и продължаваме напред към Бузлуджа

[Pacharoza]

От: Ком - Емине и още нещо.

Евгени не се притеснявай той Жоро е свикнал да чака. И пак ще чакааа.

[Evgeni Enduro]

От: Ком - Емине и още нещо.

Така.. Понарязах няколко кубика дърва на двора и продължавам с разказа си!

След като се разделихме с Жоро, Чичко Фър ни поведе на опознавателна обиколка, водеше ни по пътищата и ни разказваше интересни истории за месностите, както и за природните забележителности. Нещо не си давахме много зор в карането.



Стигнахме до едно вълшебно за Фър място: "Бабин Райкин чучур"


Сигурно се питате защо е вълшебно!?
Чичко Фър обясни, че тук магията на буковете била много силна> Силна,силна, колко да е силна!? Ами около 47 градуса
"Ела тук бе диване, ела да видиш Чичо ти Фър какво ще ти покаже"

Викам си "Този пък какво е намислил и защо хукна по горите?"
Стигне до някое дърво, понаведе се, оглежда се, пули се! После пак така до следващото и по-следващото...

по едно време чувам радостен вик:
"Ето го момчета, ето го съкровището"


Сега вече ми просветна. Радостта беше породена от едно шишенце с магическо съдържание

Мале...... Фър, сега осъзнах какво сторих! Хайдушкото скривалище разкрих!!! Нищо скрий новото шише в съседния бук в ляво. Хайманите не го знаят него
Бързо по един гълток за проба

и продължаваме напред. По някое време телефонът на Фъра звъни! Кой мислите,че е това!? Витлиемов, разбира се!
Пак от космоса наставления получил да идва с нас.
ДОкато го чакаме на уговореното място чичко Фър ми чертае маршрут за следващият ден


Ето това е трака, който иска да си го изтегли

Не след дълго пристига и семейство Витлиемови!
Колата, ремаркето и мотора! Чичко Фър като се запъна да сваляме колата до хотелчето не можем да го разубедим. Вика: това все пак е ауди, плюс това му е лепнал лепенка "0фроуд". Той сам си е виновен.
И жоро ще, не ще тръгна с цялата композиция към Дюлята. По път се отбиваме и до "Виканата скала" за една снимка



Горката колица. Какво ли не е преживяла. Все пак Жоро я закара до хотела. Настанихме се

и започнахме с приготовление на масата. По-точно Жоро и жена му се заеха с тази дейност. Апарата ми угасна и от вечерта нямам повече снимки
На сутринта взех апарата зареден с нови батерии и понащраках някои интересни "билбордове"





Този път наистина трябваше да се разделим. Фър и Жоро към домовете си, а ние към крайната цел.