От Нови Искър до н.Емине

[Жоро Донечки]

От: Ком - Емине и още нещо.

Браво Гена! Страхотно преживяване. Споменът от природата и красотата остава за цял живот.

Поздрави на цялата група заедно със специализирания съпорт!

[Жоро Витлиемоф]

От: Ком - Емине и още нещо.

От тук нататък, започва още нещото освен включването в Ком - Емине.
Викам: Жена, забравям че тегля ремаркето с мотора и се отдавам на изкуство творчество и красота.
Къщата която стана обект на нашето внимание.

Вътре е осеяно с трофеи.

Трофеи и то не каквито и да е. Включително и кожа от мечка с лапите . Да, от тази същата която е забранена за отстрел в България. Да, но тук историята е друга. Мечката е починала от старост пред портата на големеца и тутакси е станала негова собственост.

Продължаваме нататък . Спирам озадачен от странни машини.



По път към " Червената бензиностанция " , където отсяда да похапва Жоро Хаджиев. От тази бензиностанция снимки няма да пускам, за да не ходите да го притеснявате докато обядва.

Следваща спирка село ...... мисля си че това село няма нужда от представяне. Часовниковата кула го издава.

На кафе с големите.


От тук се започна с историята. Първо " Златните кубета " в Шипка.




След това гробницата голяма косматка. Тука няма да коментирам, по простата причина, че още с влизането оставаш без дъх. Няма какво да се каже. Фактите говорят.





Мраморната врата, преди самата гробница.

Ето ни вътре.




Тук е бил положен големият космат фараон. За това се казва Голяма косматка.
Съдейки от съдържанието на гробницата, се стига до извод, че по онова време освен да секат монети, са имали и леарница за стотинки които ползваме и днес.


Бойните доспехи, а може би изкуствените му крака.

Продължаваме към Бузлуджа. Ще спестя снимките на конски лайн* от паметника.

Времето лети, ние също. Ето че моята антика, бавно но сигурно се предвижи до паметника на връх Столетов.

Следваща спирка.



Тук за съжаление батериите на фото апарата не издържаха на напрежението и издъхнаха.



Следващата спирка от която няма снимки бе Етъра. От там мислех да посетя Домът на хумора и сатирата, но се обадих на Джартата и той ми спести ходенето до там, понеже се посмях доста с него.
От габрово газ към Плевен. Благополучно завръщане в 21:30 часа.
За заключение искам да кажа, че останах много доволен от прехода Ком - Емине и още нещото.

[Evgeni Enduro]

От: Ком - Емине и още нещо.

Така...... Сигурно малко хора забелязаха, но не успях да си довърша темичката за нашата разходка до морето.
Няколко дни след като написах последният си пост в темата, получих обаждане по телефона. Беше чичко Фър! Като по-мъдър и опитен мАторист ми заръча "магарето си в калта да не забравям и темата си без финал да не оставям"! Послушах го, разбира се. Е с малко закъснение от близо 2 месеца, но както казват "по-добре късно отколкото никога".

Та по темата!
Бях стигнал до утрото на ДЕН ТРЕТИ.
Разделихме се с нашите приятели в м.Дюлята и продължихме по пътя си.
Подгонихме пътя към гара Кръстец, който Чичко Фър ни бе обяснил.
Стигнахме до гарата, а оттам зад един огромен куп с баластра се криеше и пътеката по която трябваше да поемем. Тази пътека имаше и интересна маркировка- едни парцалчета висяха от клоните на дървета и храсти, през не повече от 50-100м. По тази пътека пътувахме в посока "Прохода на Републиката".
Като стъпихме на асфалта поехме по обратна на пътешествието ни посока поради простата причина, че бензинът ни беше на привършване. Стигнахме на една малка бензиностанцийка, заредихме и направихме обратен завой.
П.С> бензинджията нещо се заплесна и преля резервоара с около 500мл гориво, което оля врелият двигател. Не можа да се запали, но набързо примъкнахме пожарогасителя.
Стигнахме до заведенията на върха на прохода и спряхме за да си купим малко шоколадов допинг

Зад паметника право нагоре хванахме някаква друга пътека, която ГПС-то ни показа и тръгнахме към хижа Буковец.
Тоя ГПС, колкото ни помогна, два пъти повече ни обърка. До тук карахме по спомени,съпорт от Жоро Витллиемов, обяснения на чичко Фър, маркировка и табели....
Малко по-натам в разказа започва да става интересно.
Добре,че срещнахме една групичка, вероятно от ловци, които слагаха храна за дивеча, та ни упътиха. Покрай една метална бариера хванахме път, който ни заведе на едно много красиво и прохладно място!



По пътят ни пак се появиха огромни коловози, пълни с гНяс - гадна, лепкава и лошо миришеща кал, която за малко да погълне моето превозно средство

Ами сега на къде!?

Към хижа Буковец, разбира се. Ето я и нея:

Кратка почивка и отново върху моторите. Следващата спирка ни е Твърдишки проход. ДА, ама Не! Следващата спирка ни беше доста по-рано поради такива причини. Така на няколко пъти. Хем ни виждат, че чакаме да разчистят малко и следващите бутат друго дърво пред нас.

След прохода отидохме на хижа Чумерна, а на ски-пистата там един транспарант с надпис в стил "Жоро Витлиемов и кОмпания", ама с правописна грешка


Къщичката на БАБА ЯГА


Пътят е под нас, но проверката е задължителна

А тази табела ми напомня на филмът "Луда надпревара" и табелата "Другия път си купете катерица"
След нея пътят ни стана доста "приятен"

загубване

бутане

катерене

пак загубване

и накрая - труп

Някак си излязохме от тази пътека и поехме към Котел.
Обаче пътят ни става още по-"приятен">
След едно угасване на ТТ-то в миризлива локва, при опит за палене последва това....

Ами сега!? Слизаме в първото село за да търсим заварчик или поне електрожен. Това село се оказа Нейково. Питаме хората за кадърен майстор и те ни упътват.
Озововаме се пред дома на човек, който тъкмо се е върнал от гурбет в Италия за да си почине малко на село. Ние обаче пак му припомнихме що е то работа!?
В очакване на новозаварената манивела

Човекът завари манивелата, оставихме му някой лев за почерпка и пак запалихме. Нямаше време да се доберем до Котел и аз предложих да спим в Жеравна. Човекът ни препоръча да ходим в с Катунище, било по-близо и по-евтинко. Речено-сторено. Озовахме се в Катунище и се спряхме пред първоро хотелче, а то................то доста лъскаво за външният ни вид и този на мухите, кръжащи около нас.
Престрашихме се и нахлухме да видим дали някой ще ни иска 50-те лева за нощувка. Едно симпатично момиче ни посрещна с добре дошли!
След като получихме ключ от стаята се затичахме към банята.
Въй, изцапахме килима:





Тук седнахме да хапнем и разгънахме най-верният ГПС да направим равносметката- колко минахме и колко ни остава!?

До момента 515км


Скапани от път легнахме да спим........

[boiko73]

От: Ком - Емине и още нещо.

Невероятно приключение. Поздравления и чакам останалото, че да почна да мечтая

[Evgeni Enduro]

От: Ком - Емине и още нещо.

ШИБАНА работа> Угасна тока докато пишех и всичко отиде по дяволите!
Нямам повече нерви да продължа с разказа. Утре продължавам

[Evgeni Enduro]

От: Ком - Емине и още нещо.

Невероятно приключение. Поздравления и чакам останалото, че да почна да мечтая

Поласкан съм, благодаря! Съмнява ме обаче точно ти да се впечатлиш от подобно пътуване, като гледам и аватара ти
Едно е безспорно обаче - В БЪЛГАРИЯ има невероятно красиви кътчета, спиращи дъха!

[boiko73]

От: Ком - Емине и още нещо.

Не се съмнявай. В моите представи Ком-Емине си е труден преход, още повече, че съм пълен аматьор в ендурото.

[Evgeni Enduro]

От: Ком - Емине и още нещо.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ - ПОСЛЕДЕН
Все още не знаем, че ни чакат куп неприятности, че ще се наложи да караме 18 часа без сън и ще изминем близо 380км.
Ставаме рано сутринта, няма време за закуска! Само няколко снимки и по моторите!


Докато чакам спътникът си да събере багажа си, паля моторите. Запалих моя, но не и ТТ-то
Познат проблем

Доста трудно го запалихме студен. След малки побългарявания на декомпресора, ямахата пак забръмча. МОторът обаче бе железен! ЦЯЛ ДЕН НЕ ГО ГАСИХМЕ. ЗА 18 ЧАСА само веднъж угасна сам и то за не повече от 10 мин! На бензиностанциите го зареждахме с работещ двигател, цигари се пушеха при работещ двигател. НЯмаше сили да го бутаме в противен случай. Умората и жегата вече си бяха казали думата!
Тръгнахме към котел по хАсвалта. Спираме на всяка бензиностанция и на всяка Чешма

Малко след Котел, трябваше да тръгнем по някаква пътека, която и до днес не мога да разбера къде е била. Започна лутане в едно дере, някаква река я минавахме поне 10 пъти



Загубихме поне 30-40 минути, търсейки трака. Накрая се отказахме, добре че намерихме маркировката с коловете, та се добрахме някак до Върбишкия проход.
Е тук вече го ядохме големия. ГПС-а тотално умря. ПОведе ни по някакъв път, тръгнем по него и след 300м ни показва,че сме в обратна посока. Връщаме се в изходна позиция и пак тръгваме на някъде. От тези преизчислявания ми се догади.
Решихме да го игнорираме и го угасихме>тръгнахме съми да търсим път, а около нас никаква маркировка и непроходими драки и храсталаци


Опасявах се, че това е правилният "път" и се оказах прав



Настъпи тотална дезориентация в главите ни.
Язовир Камчия го огледахме от всичките му страни почти.
Изведнъж О,чудо. Насред нищото асфалтов път. Вярно разбит, но все ще води на някъде>
ПО едно време ТТ-то угасна и се възползвахме от това. Седнахме да отпочинем

Опаковахме се пак и се метнах на Угасналото ТТ, да се мъча да го паля надолу по асфалта.
Въпросният асфалтов път явно не е използван от много години, тъй като се оказа,че се е срутил на места. Клоните се бяха надвели на метър над него и правеха дебела сянка, като допълнение течеше и вода по него и се беше образувал тънък слой мъх, такъв като този по скалите на морето - лигав и хлъзгав. Това го разбрах обаче прекалено късно.
Засилих 140-килограмовия мАтор по склона и като му включих 4-та гумата блокира и аз хубаво се изпързалях върху импровизираната водна пързалка. Моторът още по хубаво- аз му служех за шейна. Падането беше сериозно, но за щастие ми нямаше нищо. Само телефонът си бях счупил, което също не беше за подценяване!
Минаха най-малко 2 часа в толкова лутане. Свърши бензинът и тръгнахме към село Каменско да заредим. Денят вече беше преполовил.
От каменско дадохме мръсна гас и се добрахме до Ришкия проход. Там още проблеми - спуках предна гума /Тя се оказа единствената за цялото ни пътешествие /. Направихме я и продължихме напред. Вече усещах мирисът на морето.
Сигурно забелязвате, че няма снимки. Това е защото осъзнавахме,че няма да успеем с времето, защото след н.Емине трябваше да пропътуваме около 120-130 километра до мястото, където ни чакаше колата с ремаркето и щяхме да преспим.
След Ришкия проход също нямаше маркировка, но някой на когото съм много благодарен беше завързал по храстите найлонови торбички. Скоро разбрахме за тази "тайна" маркировка и бързо влязохме в ритъм!
Вече виждахме морето, но в представите ми беше много,много по-близо. Вече се смрачаваше.
А ние си казвахме "след този баир е Емине", "СЛед онзи баир е Емине", "Ето при тази високата кула е Емине" Да ама ние се минахме. ЕМине беше на около 30 километра от тази кула. Не знам колко беше часа, но беше тъмно и карахме на фарове, ако мога да ги нарека изобщо така. Все едно свещ гореше пред нас. НАпрежението стана непоносимо. Дали ще стигнем, дали ще имаме гориво!? Това бяха въпросите, които се повтаряха непрекъснато в главите ни!
Преминавахме през множество бариери и покрай десетки табели забраняващи "достъпът без разрешение" От кой трябваше да искаме това разрешение не разбрах!?
С ОГРОМНО удоволетворение видяхме и фара на н>ЕМИНЕ. Дали е за вярване!? Наистина ли сме стигнали? Беше пълен мрак и се виждаха само малки светлини. СТигнахме и до портала на фара, където имаше табела, която ни разясни,че наистина сме на Емине.
Снимахме се по веднъж, ама тази снимка и на поляната пред нас можеше да си я направя


Иди кажи че са на н.Емине.
С пристигането ни обаче, проблемине не свършиха. Резервоарите и на двата мотора бяха празни! Търсихме бензин из строящите се хотелчета, но часовникът показваше 22.00. Срещнахме само един турист, който ни предложи нафта
ПОнеже моят фар се считаше за по силен, тръгвам към най близката бензиностанция, която била на около 15 км , но е в обратната посока - към Обзор.
Не посмяхме да тръгнем към Слънчев бряг, защото най вероятно нямаше да стигнем. А угасне ли двигателя, гаснат и светлините, което е самоубийство по този път.
Преляхме малко бензин от ТТ-то на ХР-а и тръгнах към Обзор. Заредих, върнах се на Емине, преляхме обратно на ТТ-то и продължихме към Слънчев браг, оттам Бургас и на края с.Равнец.
В Равнец пристигнахме в полунощ. Главата ми се пръскаше от събраното напрежение. НАй- голяма гадост беше да караме по първокласните пътища по нощите , където лъскави коли ни задминаваха с доста висока скорост.
В равнец ни чакаше вечеря, баня и един много прашен Мерцедес 124, който не беше пален от 8 месеца. Колата е на кръстника ми и не я ползва от доста време. Каза, че ми я дава да се прибера в София, пък като мога да му я върна! По думите му била в отлично здраве!!!


Както съм легнал, така се събудих към 9.00ч на другият ден!
Трябваше да бързаме, защото имах неотложен ангажимент в София. Отидох в гаража при колата. Беше измита и готова за път. За нея беше закачено едно старо ремарке. Натоварихме моторите и ги фиксирахме.




БАгажът беше натоварен, колата работеше...... Взехме си довиждане и домакините ни пожелаха лек път. Също толкова "лек" като онази табела под Чумерна.

Не след дълго установихме, че колата няма мигачи, а Ремаркето беше без каквидо и да е било светлини. Беше неделя, а връщане назад нямаше.
По едно време и колата взе да сдава багажа - температурата се вдигна над 100 градуса. Добре,че имаше чешма наблизо. Долях и повече от 3 литра вода.
Колата уж беше "изрядна" . Не съм и предполагал какво може да стане за да я проверя предварително.. Вече бяхме в Карнобат и отваряйки жабката осъзнах, че нито колата, нито ремаркето имат технически преглед. на колата изтекъл преди няколко месеца, а на ремаркето картончето останало в собственика......................
Така.............. Какво се получава!?

Имаме кола без преглед и мигачи, и ремарке без светлини и преглед! Това си беше за затвор!!!
ЗОр голям. В Бургаска област не ме беше страх, но натам пътувах на тръни! Подминахме Забележете 16 патрулни коли и за ОГРОМНА радост нито една не ни спря! Просто джакпот!!!
Спряхме на магистрялата да проверим моторите


При влизането ни в СОфия на Църна маца спрях и се обадих на познат, да ни ескортира до нас, защото бях сигурен,че полицаите по околовръстноно щяха да ни одерат с тази бургаска регистрация.
След половин час човекът дойде и ни поведе.

НАЙ НАКРАЯ СТИГНАХМЕ ДО ДОМА. ЖИВИ И ЗДРАВИ, малко напрегнати, но изключително радостни!

Равносметката беше 892 километра изминати за 4 дни, зверски рани по гЪ#а, * литра бензин, около 300-400лв разход на човек /за всичко - спане ядене гориво/,
Счупен калник на ТТ-то, протекла предница, изгубена дясна кора, счупена манивела на същия.
ХР-чето беше със счупено копче за светлините>

Така завърши нашето незабравимо изживяване Мургаш - Емине.
Никога няма да го забравим

[ЗМЕЙ]

От: Ком - Емине и още нещо.

Благодаря ти за увлекателния пътепис, поздравления за прехода !

[s_s1]

От: Ком - Емине и още нещо.

...
След Ришкия проход също нямаше маркировка, но някой на когото съм много благодарен беше завързал по храстите найлонови торбички. Скоро разбрахме за тази "тайна" маркировка и бързо влязохме в ритъм!
...

Когато минавахме по този маршрут, но от с. Стража до Тел. кула преди н. Емине видяхме възрастен мъж пеша да върви и да връзва торбички по клоните на дърветата. Не знам защо го правеше.

Благодаря за разказа, много вълнуващ е, добре сте се повозили.

[Evgeni Enduro]

От: Ком - Емине и още нещо.

Когато минавахме по този маршрут, но от с. Стража до Тел. кула преди н. Емине видяхме възрастен мъж пеша да върви и да връзва торбички по клоните на дърветата. Не знам защо го правеше.

Благодаря за разказа, много вълнуващ е, добре сте се повозили.

Значи той е "виновникът" да пропътуваме това разстояние безпроблемно! Благодарен съм му.
Като знам как се мъчихме да търсим пътя на места, догодина живот и здраве ще взема една лента и ще маркирам, там където няма маркировка.
Като се залуташ в джендемите се надяваш да видиш ей такива импровизации -папрцалчета, найлончета, метални стрелки по дърветата.....

[p-pleven]

От: От Нови Искър до н.Емине

Имате ли GPS трак ?

[100U]

От: От Нови Искър до н.Емине

Колега,ползвахме траковете от пътешествието на Гълъбин и компания през 2007 и също така от прехода през 2008 година на колегите vlado_varna и stass,който ако не се лъжа е разделен на две части:"Мургаш - Беклемето" и "Беклемето - Емине".Също така и с участието на Жоро Витлиемов и чичко Фър.:-)))
Прикачвам траковете на колегите от прехода 2008 за който се интересува.
Нашият маршрут бе смес от двата прехода 2007/2008 плюс малко и от нас.:-)))
Beklemeto-Emine.gdb Murgash-Beklemeto.gdb.

[Стария]

От: От Нови Искър до н.Емине

Браво за прехода и снимките.И не е лошо в такива моменти да си носиш някои по подробни карти на района.Май са за предпочитане пред изкуствения акълкъдето разчиташ а той те убърква.Поздрави снимките са чудесни

[Chinela]

От: От Нови Искър до н.Емине

Много добре разказано. Благодаря ти за споделеното преживяване.
И на мен ми мечта, но никога няма да намеря една седмица свободно време.