Tweet
Ето че дойде време за добре планираното каране до язовир Бебреш! Планирането се осъщесви петък вечер, докато се чудехме къде да бедстваме в съботния ден. Кики като най-старш, реши да отидем до язовира и да се изкъпем, ние разбира се се съгласихме. Защо ли... ? 
Събота беше вече на лице! Срещата е 10:00 в кв.Изгрев на Нови Искър в едно заведение. Както знаете денят се познава от сутринта, а тази сутрин беше много топло, да но за наше щастие в гората беше адски прохладно!
В 10:15 вече се бяхме събрали... закъснели има винаги.
Аз, Еви, Лони и Бужи, който отново е в играта ( с бетата на Спас) тръгвагнахме към паметника над Луково за среща с Киро.
По пътят към паметника се срещнахме с едни момчета с турсистически атв-та...
Стигнахме до паметника и заварихме Киро да чака. Лони както винаги започна с ремонтите по мотора, а ние го чакаме и се печем в жегата.
Само дето аз бях спрял на това прохладно местенце в гората по пътя към Батулия за да ги изчакам.
Минахме през Батулия без да спираме и потеглихме по пътеките към Букувец. Ние с Киро (ктм-ите) бяхме първи горе
Тук Лонката се мъчи да запали мотора, но само го давеше...
Бужи още свиква на мотора, но като за първо каране остана доволен от него и от себе си ... само като изключим спуканите гуми!
Няколко клипа от сипея преди Огоя.
Решихме да отцепиме до Спас, понеже ни беше на път, просто да го видим. Така и така му бях казал, че дори и да не кара ще му идваме на гости.
Тук слизаме от пътеката на Огоя.
Вече при батко Спас! Както винаги ни посреща с добре дошли, баща му също!
Днешното меню беше: студена вода от извора, айран, кафе, пастички и зрънчо, какво повече да иска човек в това топло време!
Леко вдясто на снимката се вижда муцуната на сегашния мотор на Спас, с него се разхожда из Огоя! Не си мислете, че няма да го срещнете с него по пътеките, на Спас какъвто и мотор да му дадем все ще си направи кефа.
Поседяхме малко и потеглихме, все пак бая път ни чакаше още, въпреки че Кики постоянно повтаряше обратното.
Красива гледка от билото над вилата на Спас.
Просто върха! От тази скала надолу е отвес, а духна малко ветрец... незнам Киро къде ще го търсиме! Иначе снимката е върха, красив КТМ на красив пейзаш
Киро се ориентира по гпс-а.
A това е Лони по прякор, мОрмота (деден му от Киро) !
Спираме познайте за какво !? Спукана гума! Да не повярвате този път аз не пуках, но пък Бужи направи това вместо мен.
В отсъствието на батко Пепи, главният механик по тази част съм аз... като най-млад. Добре че съм патил и нося всички нужни инструменти.
Докато правя гумата, другите гледат сеир.
Киро беше по лепенето, аз по монтажа и демонтажа.
Лони пак се притесни, че нещо му има на мотора и станха сумати разправии докато направи така че да не сълзи масалце от некво си там болче... то не бяха поксиполи .. чудатия. Маслото щяло да му изтече... абе мани.
Тука Лонката се изшкемби, ама неможах да извадя фотоапарата на време.
Вече сме в цивилизацията! Малко да похапнем и газ към язовира.
Ресторантчето беше хубаво, обслужването на ниво, а храната вкусна!
Тартора.
Вече сме на път към язовира, спрях тук над него за да го снимам, гледката беше невероятна...
...едва ли на снимката ще видите, но е така!
Слезнахме долу и ... пак гумата!
Оказа се същата дупка, лепенката не е хванала. Дупчицата беше на толкова кофти място, между две стари лепенки и фактически новата трябва да се качи върху старите. Много трудна работа, почти винаги не издържат.
Направихме последен опит да я залепим.
Вече нямаше време да се изкъпем в язовира, важното беше, че се разписахме, че сме ходили!
Тръгнахме по хасфалта към Витиня да напълниме бензин, но за наш късмет бензиностанцията не работеше, а гумата на Бужи пак се предаде! Той и Лони се отказаха. Бужи се обади да дойдат да го вземат от Витиня. Източиха последния бензин с който разполагат, че да може ние да се доберем до следващата бензитостанция, която беше чак в Бухово. Крахме около 20-30км асфалт по стария път към Ботевград. Много дупки, много нещо! Стигнахме до бензиностанцията, заредихме, Еви се реши да се прибере набързо през селата, понеже няма фар, а ние с Киро през гората.
В крайна сметка карането накрая се получи доста добре, понеже бяхме само двама, времето се разхлади, държахме едо темпо и се прибрахме по здрач.
Това е от мен за днес. Дано ви е харесало!
Събота беше вече на лице! Срещата е 10:00 в кв.Изгрев на Нови Искър в едно заведение. Както знаете денят се познава от сутринта, а тази сутрин беше много топло, да но за наше щастие в гората беше адски прохладно!
В 10:15 вече се бяхме събрали... закъснели има винаги.
Аз, Еви, Лони и Бужи, който отново е в играта ( с бетата на Спас) тръгвагнахме към паметника над Луково за среща с Киро.
По пътят към паметника се срещнахме с едни момчета с турсистически атв-та...
Стигнахме до паметника и заварихме Киро да чака. Лони както винаги започна с ремонтите по мотора, а ние го чакаме и се печем в жегата.
Само дето аз бях спрял на това прохладно местенце в гората по пътя към Батулия за да ги изчакам.
Минахме през Батулия без да спираме и потеглихме по пътеките към Букувец. Ние с Киро (ктм-ите) бяхме първи горе
Тук Лонката се мъчи да запали мотора, но само го давеше...
Бужи още свиква на мотора, но като за първо каране остана доволен от него и от себе си ... само като изключим спуканите гуми!
Няколко клипа от сипея преди Огоя.
Решихме да отцепиме до Спас, понеже ни беше на път, просто да го видим. Така и така му бях казал, че дори и да не кара ще му идваме на гости.
Тук слизаме от пътеката на Огоя.
Вече при батко Спас! Както винаги ни посреща с добре дошли, баща му също!
Днешното меню беше: студена вода от извора, айран, кафе, пастички и зрънчо, какво повече да иска човек в това топло време!
Леко вдясто на снимката се вижда муцуната на сегашния мотор на Спас, с него се разхожда из Огоя! Не си мислете, че няма да го срещнете с него по пътеките, на Спас какъвто и мотор да му дадем все ще си направи кефа.
Поседяхме малко и потеглихме, все пак бая път ни чакаше още, въпреки че Кики постоянно повтаряше обратното.
Красива гледка от билото над вилата на Спас.
Просто върха! От тази скала надолу е отвес, а духна малко ветрец... незнам Киро къде ще го търсиме!
Иначе снимката е върха, красив КТМ на красив пейзаш Киро се ориентира по гпс-а.
A това е Лони по прякор, мОрмота (деден му от Киро) !
Спираме познайте за какво !? Спукана гума!
Да не повярвате този път аз не пуках, но пък Бужи направи това вместо мен.В отсъствието на батко Пепи, главният механик по тази част съм аз... като най-млад.
Добре че съм патил и нося всички нужни инструменти.Докато правя гумата, другите гледат сеир.
Киро беше по лепенето, аз по монтажа и демонтажа.
Лони пак се притесни, че нещо му има на мотора и станха сумати разправии докато направи така че да не сълзи масалце от некво си там болче... то не бяха поксиполи .. чудатия. Маслото щяло да му изтече... абе мани.
Тука Лонката се изшкемби, ама неможах да извадя фотоапарата на време.
Вече сме в цивилизацията! Малко да похапнем и газ към язовира.
Ресторантчето беше хубаво, обслужването на ниво, а храната вкусна!
Тартора.
Вече сме на път към язовира, спрях тук над него за да го снимам, гледката беше невероятна...
...едва ли на снимката ще видите, но е така!
Слезнахме долу и ... пак гумата!
Оказа се същата дупка, лепенката не е хванала. Дупчицата беше на толкова кофти място, между две стари лепенки и фактически новата трябва да се качи върху старите. Много трудна работа, почти винаги не издържат.Направихме последен опит да я залепим.
Вече нямаше време да се изкъпем в язовира, важното беше, че се разписахме, че сме ходили!
Тръгнахме по хасфалта към Витиня да напълниме бензин, но за наш късмет бензиностанцията не работеше, а гумата на Бужи пак се предаде! Той и Лони се отказаха. Бужи се обади да дойдат да го вземат от Витиня. Източиха последния бензин с който разполагат, че да може ние да се доберем до следващата бензитостанция, която беше чак в Бухово. Крахме около 20-30км асфалт по стария път към Ботевград. Много дупки, много нещо! Стигнахме до бензиностанцията, заредихме, Еви се реши да се прибере набързо през селата, понеже няма фар, а ние с Киро през гората.
В крайна сметка карането накрая се получи доста добре, понеже бяхме само двама, времето се разхлади, държахме едо темпо и се прибрахме по здрач.
Това е от мен за днес. Дано ви е харесало!
Коментар