Tweet
Ето, че вече са на лице "атрактивните" снимки и клипове от тазседмичното каране!
ПЪРВА ЧАСТ
Следващите снимки определено не са за лексикон! 
Ще помоля хората със слаби нерви и сърца да не гледат!!!
Всичко започна просто ей така... хрумна ни с Батко Пепи, петък вечер да потеглим към Манастир 7-те Престола, да преспим там и на сутринта да покараме обилно. Карането ЩЕШЕ да е леко, понеже аз бях със секнат кръст, а Петьо още се възтановяваше от Газопровода и крака все още го болеше! Разбира се обадихме се на Радо (анубис) за компания, който на другия ден трябваше да пътува за морето. Срещата се състоя 18:00 на 09.07 пред дома на Пепи.
Преди да дойде Радо, Пепи преглежда за последно мотора!
Марти е тук, за да ни изпрати.
Ето го и Радо, точен както обикновенно. Той все го е бъзе като кара с нас, така че този път се е подсигурил и е взел ГПС за всеки случай.
Потеглихме. Мислехме да минем през Кътина-Церецел-Своге-Желен-Манастира, но уви на предпоследната точка от определения маршрут, срещнахме голяма трудност, но затова по-късно.
Тук вече сме над Кътина, спряхме за снимка.
Радо на всички снимки спи...
С Пепи го похвалихме, колко е задобрял.
Следващата спирка е наложителна... чакаме Радо на една много готина церецелска пътечка. Наложи се да слезна да видя какво става с него...
Слизам по пътеката надолу и какво да видя - Радо седи със скръстени ръце и чака неволята да му изкара мотора тя не му го изкара, само го насърчи (неволята съм аз).
Това е горната част от пътеката, която е полегата и приятна, отдолу е с много приятни завойчета, изобщо супер е !
Вече горе!
Разбира се и малко пейзажи.
Ето каква става когато не се дава газ където трябва...
*Клип* (още Vbox7 не го е преработил!)
Това беше най-атрактивното и смешно падане, което съм виждал. Главен герой - Радо! Реших да го пусна аз пред мен, щото виждам, че започна да раздава газ... и изведнъж когато си казах на ум - "брей, този Радо" и.....
насра се!
Имаше ляв завой с наклон надясно към дерето, Радо нави масура точно там където нетрябваше, хлъзнаха му се и двете гуми, продължи едвам едвам да се крепи на мотора и падна чак след 10 метра. Гледката беше следната: след като му хлъзна, Радо изпадна на задния калник и започна да маха с крака като изплашена жаба, уж да се закрепи, но... вряза се с много голяма скорост в храсталаците
Както обикновенно произнесе вълшебните думички, "Айде Гьорев ти си", демек изкарай ми мотора...
Цък-цък и вр-а беше на пътя, без да искам го изкарах като по филмите
Радо неможа 5 мин. да се освести...
Прекрасните била, снимани над Своге.
Ямахаджийте...
Слезнахме в Своге, заредихме вода и горива, и потеглихме към Желен (над Своге), вече беше залез слънце и в гората нямаше добра видимост. По този път, от Желен до билата над Манастира, с Пепи бяхме минавали само веднъж. Той пък не бил запаметил маршрута и ето на... объркахме пътя. Харесахме една нова пътечка и газ по нея, ГПС-а изгуби спътниците, а Петьо беше уверен, че тази пътека ще ни изкара някъде.
Всъщност тя слизаше в едно дере, през което дере минаваше една река. По думите на един местен старец, който срещнахме днес, това там се наричало - "Мечата дупка"
Доста страховито звучи... такова и беше!
Предупреждавам всеки, който чуе това име на бяга надалеч! Даже ще ви дам после и кординати по ГПС, за да сте по сигурни!
Тази снимка на Радо е още от първото препядствие на пътеката, паднало дърво, лесно преодолимо... на него Радо каза - "Момчета дайте да се връщаме", защо подяволите не го послушахме?!
Ама нали много обичаме тия места, то добре, ама по това време на деня... кофти се получи!
Докато аз прехвърлях моя мотор и този на Радо през първите две паднали дървета, Батко Пепи вече беше доста напред. Дали от бързина или нещо друго, съдбата му изигра много лоша роля! Мотора му се хлъзна по едно дърво и право надолу, нашия по него го крепи, а наклона е... незнам! Каквото и да ви казвам, едва ли ще успеете да си го представите!
Когато пристигнах при него, той вече беше наполовината на байра и се свличаше още надолу. Слезнах при него. Ясно беше, че нагоре просто няма как!
През това време Радо пискаше като кикирица над нас, незнам защото, но много се беше сдухал!
Свякахме мотора долу при реката, там беше що горе равно, закрепихме го и огледахме за пътека някъде. Имаше такава, но отдругата страна на реката и през 20 паднали дървета!
Оставихме мотора да нощува там долу! Ямашката имаше възможнот да размишлява цяла нощ върху държанието на Пепи спрямо нея...
Тръгнахме нагоре и от там мъките започнаха
100м нагоре отвес!
После прехвърляне на моторите през 4-те гадни препядствия в мрака! (тези препядствия ще ги видите по хубаво на снимките от 10.07).
Докато прехвърляхме моя мотор си изгубих километражчето. Дъх не ни стигаше!
С 300 мъки изкарахме моторите, Радо не спираше да мрънка, аз качих Пепи на мотора и потеглихме в тъмницата!
Зорлем се добрахме го Желен, напихме се с вода и тогава Господ ни прати помощ! Един човек с кола, който качи Пепи и слезнахме в Своге до Иво (Ivo svoge). В последствие същия този човек реши да откара Пепи до вкъщи с колата, а ние по него! Прибрахме се вкъщи и измръзнали и преуморени!
Снимките от следващия ден, след малко.... малко малко, може и утре.
ПЪРВА ЧАСТ
Следващият път ще следя дали ще си изпълниш обещанието, няма само снимки за лексикон да пускаш я. Браво.
Ще помоля хората със слаби нерви и сърца да не гледат!!!Всичко започна просто ей така... хрумна ни с Батко Пепи, петък вечер да потеглим към Манастир 7-те Престола, да преспим там и на сутринта да покараме обилно. Карането ЩЕШЕ да е леко, понеже аз бях със секнат кръст, а Петьо още се възтановяваше от Газопровода и крака все още го болеше! Разбира се обадихме се на Радо (анубис) за компания, който на другия ден трябваше да пътува за морето. Срещата се състоя 18:00 на 09.07 пред дома на Пепи.
Преди да дойде Радо, Пепи преглежда за последно мотора!
Марти е тук, за да ни изпрати.
Ето го и Радо, точен както обикновенно. Той все го е бъзе като кара с нас, така че този път се е подсигурил и е взел ГПС за всеки случай.
Потеглихме. Мислехме да минем през Кътина-Церецел-Своге-Желен-Манастира, но уви на предпоследната точка от определения маршрут, срещнахме голяма трудност, но затова по-късно.
Тук вече сме над Кътина, спряхме за снимка.
Радо на всички снимки спи...
С Пепи го похвалихме, колко е задобрял.
Следващата спирка е наложителна... чакаме Радо на една много готина церецелска пътечка. Наложи се да слезна да видя какво става с него...
Слизам по пътеката надолу и какво да видя - Радо седи със скръстени ръце и чака неволята да му изкара мотора
тя не му го изкара, само го насърчи (неволята съм аз).Това е горната част от пътеката, която е полегата и приятна, отдолу е с много приятни завойчета, изобщо супер е !
Вече горе!
Разбира се и малко пейзажи.
Ето каква става когато не се дава газ където трябва...
*Клип* (още Vbox7 не го е преработил!)
Това беше най-атрактивното и смешно падане, което съм виждал. Главен герой - Радо! Реших да го пусна аз пред мен, щото виждам, че започна да раздава газ... и изведнъж когато си казах на ум - "брей, този Радо" и.....
насра се!Имаше ляв завой с наклон надясно към дерето, Радо нави масура точно там където нетрябваше, хлъзнаха му се и двете гуми, продължи едвам едвам да се крепи на мотора и падна чак след 10 метра. Гледката беше следната: след като му хлъзна, Радо изпадна на задния калник и започна да маха с крака като изплашена жаба, уж да се закрепи, но... вряза се с много голяма скорост в храсталаците
Както обикновенно произнесе вълшебните думички, "Айде Гьорев ти си", демек изкарай ми мотора...
Цък-цък и вр-а беше на пътя, без да искам го изкарах като по филмите
Радо неможа 5 мин. да се освести...
Прекрасните била, снимани над Своге.
Ямахаджийте...
Слезнахме в Своге, заредихме вода и горива, и потеглихме към Желен (над Своге), вече беше залез слънце и в гората нямаше добра видимост. По този път, от Желен до билата над Манастира, с Пепи бяхме минавали само веднъж. Той пък не бил запаметил маршрута и ето на... объркахме пътя. Харесахме една нова пътечка и газ по нея, ГПС-а изгуби спътниците, а Петьо беше уверен, че тази пътека ще ни изкара някъде.
Всъщност тя слизаше в едно дере, през което дере минаваше една река. По думите на един местен старец, който срещнахме днес, това там се наричало - "Мечата дупка"
Доста страховито звучи... такова и беше!Предупреждавам всеки, който чуе това име на бяга надалеч!
Даже ще ви дам после и кординати по ГПС, за да сте по сигурни!Тази снимка на Радо е още от първото препядствие на пътеката, паднало дърво, лесно преодолимо... на него Радо каза - "Момчета дайте да се връщаме", защо подяволите не го послушахме?!
Ама нали много обичаме тия места, то добре, ама по това време на деня... кофти се получи!Докато аз прехвърлях моя мотор и този на Радо през първите две паднали дървета, Батко Пепи вече беше доста напред. Дали от бързина или нещо друго, съдбата му изигра много лоша роля! Мотора му се хлъзна по едно дърво и право надолу, нашия по него го крепи, а наклона е... незнам! Каквото и да ви казвам, едва ли ще успеете да си го представите!
Когато пристигнах при него, той вече беше наполовината на байра и се свличаше още надолу. Слезнах при него. Ясно беше, че нагоре просто няма как!
През това време Радо пискаше като кикирица над нас, незнам защото, но много се беше сдухал!
Свякахме мотора долу при реката, там беше що горе равно, закрепихме го и огледахме за пътека някъде. Имаше такава, но отдругата страна на реката и през 20 паднали дървета!
Оставихме мотора да нощува там долу!
Ямашката имаше възможнот да размишлява цяла нощ върху държанието на Пепи спрямо нея... Тръгнахме нагоре и от там мъките започнаха
100м нагоре отвес!После прехвърляне на моторите през 4-те гадни препядствия в мрака! (тези препядствия ще ги видите по хубаво на снимките от 10.07).
Докато прехвърляхме моя мотор си изгубих километражчето. Дъх не ни стигаше!
С 300 мъки изкарахме моторите, Радо не спираше да мрънка, аз качих Пепи на мотора и потеглихме в тъмницата!
Зорлем се добрахме го Желен, напихме се с вода и тогава Господ ни прати помощ! Един човек с кола, който качи Пепи и слезнахме в Своге до Иво (Ivo svoge). В последствие същия този човек реши да откара Пепи до вкъщи с колата, а ние по него! Прибрахме се вкъщи и измръзнали и преуморени!
Снимките от следващия ден, след малко.... малко малко, може и утре.
В крайна сметка вместо да сме поне 10 човека, останахме 5 и се мъчихме като грешни дяволи! Едва ли ще успеете да добиете представа за какъв гаф иде реч!
Добре че поне сме си яки мъжаги!
ще ходиме, ти кво си мислиш, само че ще го бедстваме нагоре, видя ми се че малко над пътеката има равно...
Коментар