Барабар Петко с мъжете.

[Chinela]

Да, мина цяла една седмица а на мен още не ми е минало, но като гледам и на Мики скоро няма да му мине.
Та от какво мина една седмица, от Коледа ли, от Кристмас ли..., не знам, но мина ей така изведнъж.

Тоест знам, мина една седмица от денят в който аз завинаги се отказах да карам ендуро на повече от 10км. от най-близката кебапчийница.

Всичко започна на една бензиностанция на Петрол, Гълъбин ме помоли да помоля.. Мики да помоли Ади да кара с него, но без Мики64.
Мислих, мислих и след като събрах две плюс три реших, че е по-добре аз да се жертвам отколкото да моля Мики.

Речено сторено, Гълъбин каза - заминаваме на преход София-Априлци-София.
Тук замъгленото ми съзнание не успя да ме предупреди навреме, че Гълъбин е този който правеше траковете на РШ до миналата година.

Бях се отказал от тия ГПС-и само заради "перфектните" тракове, но пусто съм забравил и се вързах пак.

Събрахме се в Елин Пелин събота сутрин на 22-Май-лето 2010то. Аз даже и мусове бях сложил за да не бавя групата..
Тръгнахме и тук дойде моята изненада, бях подценил Мики и същевременно се бях надценил..
Каране на 5-та с пуна газ без спиране за снимки и закачки не беше по моите възможности.
Въпреки всичко заради "перфектният" трак, благодарение на който се губехме ми се отдаде възможност да щракна един два пъти.

Добре, добре почвам...на път за Елин Пелин, всички софиянци си бяха тръгнали за в къщи..


Първа спирка беше до едно цвете, романтичната душа на Мики ми разреши да щракна един два кадъра...
Той все още не знаеше. че ще се наложи да прави такъв подарък на жена си...


Я и аз да пробвам на какво мирише...


И както си давахме пУна газ изведнъж трака водеше както винаги в нищото....


Започна се едно лутане напред, назад, никъде не си виждаше път или пътека а ни чакаха около 250-300км по предварителни разчети.


С Мики започнахме да си играем на "ТУКА ИМА, ТУКА НЕМА" трак....къде е тракчето..


Може и да го е имало, но лошите булдозери превърнали това място в язовир...


Целта ни беше ей онази река там долу....


Или да се връщаме и да търсим трака на там....


или натам...


Изведнъж Мики започна да си чука по каската и рече: - Слизаме право надоле...


Ако се чудите къде през това време са Гълъбин и Ади, то отговора е ...не знаем.
Щом Мики каза надоле, значи надоле и аз тръгнах, от малък съм послушен..




Ето по реална снимка за феновете на дамрейсинга...


Това е пътят на Мики, аз завих в една пряка и слязох направо през едни дървета....


Опа, долу съм, но от Мики ни вест ни нищо...


Той милия беше спрял тук заради гледката и докато не се появих да я сподели с мен не искаше да тръгва...


Ойларипииииййй, тука съм ...


Нещо в тази арматура му се виждало гнило и решихме да и изследваме по-обстойно..


Изследовател и сървьор...


Тадеуш миналата година го бил научил на тия номера, просто му трябвало кой да ги отрази за публиката.


След като се налюбувахме на природата за тия красоти, и след като я напсувахме за това което е направила с Гълъбин тръгнахме пак.
Моста на спасението, тук пак се включихме в трака...


Втора спирка да си поема въздух и да се помоля БОГУ за сила и най-вече нерви...


Тук съм все още силен по моите стандарти и що годе весел...




Готови за път след изпускане на "антифриза" от мене..


И най- накрая настигнахме ПРОФИТАТА...
Ти на мене поръча ли ми, попита сина си Мики, не тате не съм... аха добре плащай тогава сам.


Това не помня къде е, но едно няма да забравя никога. Ядох най-студеното шкембе в живота си..


Заредихме с гориво и се насочихме към трасетата на Хисаря от минали години...
Опа почна се, намирах си по нещо на всяко по завързано място..


Мъка, вече бяхме минали поне 100-120км...


Време е за ричардж батери...


После пак по конете и спирка над Хисаря...за по един Ред Бул.


Втора среща с Профитата...съжалявам наистина не помня имената на населените места през които минахме.


Малки я виж дали Чинела не ми е кацнал отзад, че колкото и да се въртя все го няма зад мене....


Не бе тате, не е Чинела, някаква друга гадинка те е полазила...


Ако искате да знаете какво мисля за Гъби то от снимката ще си проличи...един голям Г....З.


Потегляме с уговорката, че ще съкратим маршрута заради мене или аз оставам тук независимо къде съм.


Едно запомних от това място, карахме из розови насаждения и розите бяха цъфнали, аромата им се стелеше в продължение на километри...
Аз наистина нямах повече никакви сили и нерви за да продължа в това темпо още повече, че в долината на смъртта си изпуснах очилата и връщайки се за тях ги настъпих при което слюдата даде фира.
Можех да направя поне още стотина снимки ако темпото не беше карай или умри...сега.
Милко и Гълъбин със сигурност ще ме обвинят, че пропускам някои подробности, но това се дължи на факта, че или съм ги забравил или се опитвам поне.

Край на първа част.




П.П. По-хубавите снимки не са мой, на Мики са за което му благодаря, че ми разреши да ги ползвам.

[Chinela]

От: Барабар Петко с мъжете.

За да мога да оцелея този ден и същевременно да стигна до Априлци, решихме да минем напряко през Балкана, тоест Стара планина.
Може да сме сторили нещо грешно, но по-грешното щеше да е аз да хвърля водите някъде в нищото.
Поехме към планината която не ни прие никак гостоприемно, дъжд, мъгла и сняг плюс вятър..брррр...бррр и аз без очила.
Сополите /сори към гнусливите/, та сополите ми се влачеха след мен като текелаж на кораб от вятъра и дъжда в лицето ми..

Устата ми проклинаше род и родина и най-вече сенора Гълъбина..
Някъде горе в Балкана...сигурно е красиво, ама аз така и не разбрах.


Ясно, има следи от два мотора, значи сме на правилният трак...


При пристигането ни аз започнах да се оплаквам и Гълъбин направи тази физиономия към мен.


После тази и най-накрая пак ни заряза...


Аз и Ади


Това беше след като шунтирахме една огромна преспа препречила пътя и трака естествено..


Still alive.


Следваха преспа след преспа...а на няколко стотин метра от нас беше връх Ботев




Мики спираше често за да снима.




Започна едно от най-кошмарните спускания в живота ми, това е от Хижа Табите към Априлци... естествено след преход от над 200км до момента де.


Почти мъртъв..


Almost death


Но се напънах и го спуснах, останах без ръце естествено, но оцелях и защо ли..
В хотел "Тихия кът" тихичко се бяха сврели профитата и хич не им дремеше за нас.


За мен това място беше като мавзолей...исках да легна и да умра..


Тук си мислех така: - А съм слязъл от мотора а съм паднал...


Време е да рапортуваме, че сме пристигнали, всеки в различна поза..Мики така.


Аз така, открийте разликите


Коневръза




Басейна, добре, че беше празен иначе щях да се удавя при мисълта, че утре тръгвахме обратно.


Красота нали?


Започнахме подготовка за къпане, всеки помага на всеки а не мене никой..


Тук разбрах, че Гълъбин в влязъл да се къпе и аз реших да се подготвя и да му благодаря подобаващо за прехода.
Само за протокола, ръкавицата е ХХХХХL


След като му благодарих, той реши да ни почерпи...


Вече ме гледаше някак влюбено и с нежен поглед, защо ли.. сигурно му е харесало как съм му "благодарил".


Аз пък не можех и да гледам даже...


А на Ади хич не му пукаше, можеше да навърти още толкова..


После си легнах и заспах заобиколен от аромата на съхнещите ни дрехи и ботуши в стаята..
Мисълта, че утре си тръгваме и в Троян Мишо69 ще ме чака с нови очила някак ми топлеше сърцето.
От друга страна нещо ме глождеше и подсказваше, че пътят към София няма да е никак лесен, също като на провинциалист борещ се за софийско гражданство през 65-та..

Какво стана после и защо ще разберете само ако има интерес от ваша страна, ако ли не ще си остане ей така една приказка без край.

[PERITOL]

От: Барабар Петко с мъжете.

Интерес има като Турски сериал в 20:00 часа!!!

[george_mit]

От: Барабар Петко с мъжете.

Много яка разходка браво Иване за това че си издържал до край нямам търпение за следващия епизод .

[NooS]

От: Барабар Петко с мъжете.

Още, още, още....

[Чичко Фър]

От: Барабар Петко с мъжете.

Браво браво!!! А от табите към Априлци кестерме ли се ислухте ? Ако е ,,,лелеее малееее!!!

[miki64]

От: Барабар Петко с мъжете.

Браво браво!!! А от табите към Априлци кестерме ли се ислухте ? Ако е ,,,лелеее малееее!!!

Абе и "на кестерме-то" имаше камъни...Къде по пътя, къде шунтирахме...

[pepimotos]

От: Барабар Петко с мъжете.

Както винаги на ниво,браво на всички.

[Chinela]

От: Барабар Петко с мъжете.

Така, свърши ми сериала и аз мога спокойно да довърша започнатото.
Чичко, и идея си нямам откъде сме минали, още по-малко защо..
На сутринта изчакахме да отворят хотела за да изядем всичкия хляб на пържени филийки, тук победих Ади за първи път.
После си изпросихме горяло масло за веригите, платихме сметката и обещахме да не се връщаме повече..

Отидохме да заредим и от там Гълъбин пак поведе по втори "трак", но докъде ще разберете съвсем скоро.
С натрупания огромен опит в РШ той ни каза, от тук до София е ЛОТ4 на магистрала Тракия..
Лот, лот ама то изведнъж лодка ни притрябва за да минем една река...ние с Мики се върнахме да търсим мост който ни чакаше само 150 метра по-надолу.
Ади пък псуваше съдбата щото да псува друг го беше страх от баща му.., беше мокър горкия.

Стигнахме едно нищо и никакво изкачване, но понеже ни беше казано да сложим стари гуми а дъждът не беше спирал изобщо, то такива наклончета с лепкавата кал си бяха живо предизвикателство.


Върнахме се по десетина метра и с пуна газ излезнамеее, но защо ли както обичам да казвам аз.
Преди да намерим моста с Милко доста се полутахме, то ни трак, ни мост...абе ....




Задача за остро зрение, къде е моториста на снимката и кой е той???


Както и да е, ние трезвомислещите си намерихме мост и понеже скоро бях свидетел на атрактивно падане от такъв без да снимам, този път не оставих нищо на шанса.
Мики беше пръФ понеже е по голям от мене а аз чаках с натиснат спусък на фотоапарата..


Опита беше успешен и за ваше съжаление никой не падна в реката...не за друго ма то оранжева риба няма освен Немо де..


После беше и мой ред..


Мики се надяваше да си хване червеноперка, но уви и аз минах успешно въпреки стоновете на ръждясалата ламарина.






На ляво никак не беше приятна гледка ако си с мотор по тоя мост, иначе си е красота


На дясно също..





Споменах ли, че тръгвайки от хотела само след 15мин. каране аз бях пак така уморен все едно съм пак в казармата и общото Ленче ни е била на свиждане..
Точно поради тази причина Милко започна да разчиства пътя а аз снимах, но без фокус вече...


В дън гори тилилейски срещнахме този човек с набор от всякакви ключове в двете ръце, беше лоша поличба..


И изведнъж о небеса, профитата бяха спрели защото Ади спукал радиатор


Тук и на мен, и на Милки помогнаха за да излезем, нищо и никакво прагче, но с троянска КАЛ.


Снимки за гейбук...


Закрепихме радиатора дотолкова, че да изкара до Троян и аз с гордост заявих, че не мога повече и, че оставам с АДИ.
Всеки пиклив коловоз ме сваляше на земята, седях на мотора като балон върху абитурентска кола.


Мики естествено преди да помогне на мен мислеше за вас....


Точно тук беше лобното ми място, един час не можах да изляза от нищо и никакво деренце, един час ви казвам и това беше краят ми.
Ритах защото стартера ми отказа, ритах и предадох богу дух, точно тук се скъса духовната ми връзка с Гълъбин който беше направил трак до София, но за 4-5 дена, не за един.


След около едночасова почивка тръгнахме и се добрахме до Троян в 14:00 часа, по това време вече трябваше да сме на Мургаш.
Аз се съблякох гол до кръста пред един супермаркет и исках да умра в градинката а Милко и Гълъбин решиха да продължат към София.
Преди това звънна на съпругата си /на Ади майка му/ и я помоли да дойде от София и да ни прибере с колесара.

Ние с Ади намерихме единствената автомивка която работеше, но момчетата ни казаха да си мием моторите сами иначе с тая кал не можели да се оправят.
Измихме моторите, хапнахме доволно и отидохме да гледаме световното по мотокрос.


Там се срещнахме с Коча и компания и погледахме истинските гладиатори на този спорт.








Тук телефона на Ади извъня и ние видяхме пикапа с колесара долу в ниското, тръгнахме да товарим, но майка му ни спря с думите...няма да сте сами...

Аз се почесах по каската и помолих да повтори още веднъж...няма да сте сами..


Последните снимки и събития ще помоля Мики да изкоментира защото аз не съм много запознат.


Кво ме гледате бе, знаете ли как ми се кара, но заради тоя радиатор...


И да не пропусна да ви покажа как Витлиемов и Шефа също се прибираха към Плевен от Априлци..


Това беше от мен, най-кошмарното ми преживяване с мотор, за пореден път се убеждавам, че ГПС-а трябва да е само за компас.

[miki64]

От: Барабар Петко с мъжете.

...точно тук се скъса духовната ми връзка с Гълъбин който беше направил трак до София, но за 4-5 дена, не за един.

Ех...душата на поета.

АЗ нямам какво да кажа - забихме се по трака по един "павиран път" след Живково, което никой досега не го беше минавал.
3 км. за 3 часа....Направо бихме Шумахер, до билото оставаха 300 м и ...никакъв шанс оттам, особено в това време.
В 16:20, нестигнали до никъде, благоразумно решихме да свирнем на шофьорката на спасителния екип, за да не ни забравят.

[kocha]

От: Барабар Петко с мъжете.

Eто и обещаните, от мен, на ЧИНЕЛА снимки! Някои може и да са щракнати от него!












Останалите все едно съм ги снимал през аквариум така, че ще ви ги спестя

Абе, хора защо не намирам вариант, да кача снимките в голям формат без всички тези сложни еквилибристики!!!

[Жоро Витлиемоф]

От: Барабар Петко с мъжете.

Оооооооо Ванка отдавна отмина модата на конете. Сега с шефа сме модернизирани.

[Жоро Йорданов]

От: Барабар Петко с мъжете.

Това беше след като шунтирахме една огромна преспа препречила пътя и трака естествено..

Единствена пряспа през която не може да се мине не изглеждаше ли така

Малко след нея е тази колиба/Хондата е паркирана времено/

И едно доказателство, че адаша не беше с кон същия ден

Всъщност вие сте минали предния ден. Ние бяхме там в неделя. Значи ваши са били следите в ардъча

[Chinela]

От: Барабар Петко с мъжете.

Точно тая е преспата, но не можахме да я видим хубаво от дъжда и мъглата.
А къщичката си я спомням много добре, май ми мина през акъла да легна там и да умра.
Терена не е никак труден, но само ако си тръгнал от Априлци, ако идваш на ход от София си е направо Еверест.

[Жоро Йорданов]

От: Барабар Петко с мъжете.

Карал съм 200км с 1 час спиране, та горе долу знам как се чувства човек/особено на нашата възраст/
Чудесен преход ста си направили, независимо от умората. И ние се каним да почнем да правим дълги преходи, макар че има сумати места на които не съм ходил, а са ми на един резервоар разтояние. Привет!!!