Tweet
С наближаването на почивните дни, треската за каране става все по-силна и по-силна, ето че на 28.05 (петък) неуспяхме да издържим и привечер ръгнахме към Спас на гости. 
Участниците във вечерната оперативка бяхме: Аз, Батко Пепи ВР, Радо (anubis), Спас и бащата на Спас, който съвсем случайно имаше рожден ден! 
Потеглихме към 17:00 от Курило, Аз, Радо и Пепи!
Маршрута беше определен от Батко Пепи! Вместо да минем по обичайния път през Бакьово, този път минахме през Батулия - Буковец. Вярно че излезна малко по-дългичко, но пък доста приятно.
Радо с този зор да го снимам....
Беше ни доста тегаво до Огоя, понеже бяхме се натовари със супер тежки раници, пълни с манджа, ракия, бензин и дрехи!
С Батко Пепи изчакваме Радо...
Радо ще запомни завинаги пътеката зад гърба ми
Доста се озори на нея, но разбира се с помощ от приятел всичко става!
Мале кво позьорче...
Този също не отстъпва...
На това местенце, Радо пак бедства здраво. Наклона отляво на него му се стори доста стръмно и слезна прав до мотора. Това му изигра много лоша шега и се наложи да помагам.
Пепи гледа сеир...
Ktm-чето ревнува, че помагам на ямахата и се снижи ядосан
Получих обаждане от Спас ще вече е на път към Огоя... дадохме една равна газчица и ето ни на Огоя...
Радо и Пепи си преобуват мокрите крачета и всички заедно се залавяме с подготовката на софрата.
Бащата на Спас и кучето Чарли.
Ето новата картина, която Спасчо е сложил под навеса. Бета... защо ли.. ?
Малко по-различно от предишния път... много готино и битово изглежда с тези камбани.
Огънят гори с всичка сила... и чака кифтетата.
Тази малка лигня не спря да си играе и глези...
Батко Пепи се залови да прави скарата, Радо салатата, а аз ордьоврите.
Сериалчето разбира се тече докато режеме мезето...
Ах този език... ще го прехапя някой път...
Ето това сътворих ...
Последните оцелели...
И... вече на масата, Спас дойде и се започнахме...
... с това...
С тези чашки пълни с Гнилянска Ракия завърши този прекрасен ден!
На следващия ден станахме рано, може би заради чистия въздух човек се наспива доста бързо там. Пепи дори стана в 6:00 и си направи една леко кросче.
Към 9:30 с гръм и трясък пристигна Радо (Бръмбара). Закусихме сладко и се наприказвахме... Всички кипяхме от енергия за каране, само Чарли се припичаше марзеливата на слънце.
Ето с какво ни изненада Спас за закъска...
Пепката си е снимал нещо... готиния Чарли.
Тръгнахме на път... обикаляхме в района около Огоя. Местата, по които карахме бяха супер готини и нови за мен.
Радо вика за помощ...
Чакаше го пресичане на река... малко се беше вдървил от този факт, но все пак се справи без проблем.
Почивка по средата на една пътечка... малко да си вземем дъх
Продължихме на път към едно ново сипейче, което забелязахме от далеч. Същност те бяха много, но повечето отблизо приличаха на фунии, с три думи... невъзможни за качване. С изключение на 1-2, които избедствахме без проблем. Спас има снимки и клипчета от тях, но неговите материали, по-късно!
Ето едното сипейче... на това сипейче се изпреметах доста лошо, мотора ми падна на главата, добре че бях с каска. Всичко стана докато си седях спрял на мотора, перпендикулярно на баира. По едно време се загледах на някъде си и изведнъж усетих как се накланям надолу. Опитах да избутам мотора, така че да не падне върху мен, но неуспях! Много нелепа и глупава грешка, слава богу, че ми няма нищо.
Следва ходене до Огойския улей! ... и много бедстване! Батко Пепи качи улея, просто това беше неговия ден, вървеше му много и не се притесняваше да се впуска в екшъна
Да обаче, нашият приятел Радо (Бръмбара) се завре на най-ши****то место, което може да съществува. Това место на което Чичката преди време попадна. Става въпрос за една малко и коварно мостче, състоящо се от 2 тънки дървета. Опитахме да го изкараме нагоре, неуспяхме... мъчихме се дълго и накрая някъкси през мостчето, а аз се изкатерих до мотора си едвам едвам, от лицето ми течеше пот... бях заврял много.
Докато ние се мъчехме останалите ни търсеха, но с неуспех. Следователно те поеха към Огоя за обяд, а ние някакси се оправихме и тръгнахме по обичайната пътека.
За да стигнем по-бързо до вилата реших да минем по новата пътека, която ние с батко Пепи открихме. Тази пътечка, която води точно до имението на Спас Огойски. Там пак се наложи да помагам и отново изхвърлих водата... но нали затова сме младите
Утре очаквайте снимките и клиповете на Спас, те са доста атрактивни, така че дерзайте !
Участниците във вечерната оперативка бяхме: Аз, Батко Пепи ВР, Радо (anubis), Спас и бащата на Спас, който съвсем случайно имаше рожден ден! Потеглихме към 17:00 от Курило, Аз, Радо и Пепи!
Маршрута беше определен от Батко Пепи! Вместо да минем по обичайния път през Бакьово, този път минахме през Батулия - Буковец. Вярно че излезна малко по-дългичко, но пък доста приятно.
Радо с този зор да го снимам....
Беше ни доста тегаво до Огоя, понеже бяхме се натовари със супер тежки раници, пълни с манджа, ракия, бензин и дрехи!
С Батко Пепи изчакваме Радо...
Радо ще запомни завинаги пътеката зад гърба ми
Доста се озори на нея, но разбира се с помощ от приятел всичко става! Мале кво позьорче...
Този също не отстъпва...
На това местенце, Радо пак бедства здраво. Наклона отляво на него му се стори доста стръмно и слезна прав до мотора. Това му изигра много лоша шега и се наложи да помагам.
Пепи гледа сеир...
Ktm-чето ревнува, че помагам на ямахата и се снижи ядосан
Получих обаждане от Спас ще вече е на път към Огоя... дадохме една равна газчица и ето ни на Огоя...
Радо и Пепи си преобуват мокрите крачета и всички заедно се залавяме с подготовката на софрата.
Бащата на Спас и кучето Чарли.
Ето новата картина, която Спасчо е сложил под навеса. Бета... защо ли.. ?
Малко по-различно от предишния път... много готино и битово изглежда с тези камбани.
Огънят гори с всичка сила... и чака кифтетата.
Тази малка лигня не спря да си играе и глези...
Батко Пепи се залови да прави скарата, Радо салатата, а аз ордьоврите.
Сериалчето разбира се тече докато режеме мезето...
Ах този език... ще го прехапя някой път...
Ето това сътворих ...
Последните оцелели...
И... вече на масата, Спас дойде и се започнахме...
... с това...
С тези чашки пълни с Гнилянска Ракия завърши този прекрасен ден!
На следващия ден станахме рано, може би заради чистия въздух човек се наспива доста бързо там. Пепи дори стана в 6:00 и си направи една леко кросче.
Към 9:30 с гръм и трясък пристигна Радо (Бръмбара). Закусихме сладко и се наприказвахме... Всички кипяхме от енергия за каране, само Чарли се припичаше марзеливата на слънце.
Ето с какво ни изненада Спас за закъска...
Пепката си е снимал нещо... готиния Чарли.
Тръгнахме на път... обикаляхме в района около Огоя. Местата, по които карахме бяха супер готини и нови за мен.
Радо вика за помощ...
Чакаше го пресичане на река... малко се беше вдървил от този факт, но все пак се справи без проблем.
Почивка по средата на една пътечка... малко да си вземем дъх
Продължихме на път към едно ново сипейче, което забелязахме от далеч. Същност те бяха много, но повечето отблизо приличаха на фунии, с три думи... невъзможни за качване. С изключение на 1-2, които избедствахме без проблем. Спас има снимки и клипчета от тях, но неговите материали, по-късно!
Ето едното сипейче... на това сипейче се изпреметах доста лошо, мотора ми падна на главата, добре че бях с каска. Всичко стана докато си седях спрял на мотора, перпендикулярно на баира. По едно време се загледах на някъде си и изведнъж усетих как се накланям надолу. Опитах да избутам мотора, така че да не падне върху мен, но неуспях! Много нелепа и глупава грешка, слава богу, че ми няма нищо.
Следва ходене до Огойския улей! ... и много бедстване! Батко Пепи качи улея, просто това беше неговия ден, вървеше му много и не се притесняваше да се впуска в екшъна
Да обаче, нашият приятел Радо (Бръмбара) се завре на най-ши****то место, което може да съществува. Това место на което Чичката преди време попадна. Става въпрос за една малко и коварно мостче, състоящо се от 2 тънки дървета. Опитахме да го изкараме нагоре, неуспяхме... мъчихме се дълго и накрая някъкси през мостчето, а аз се изкатерих до мотора си едвам едвам, от лицето ми течеше пот... бях заврял много.
Докато ние се мъчехме останалите ни търсеха, но с неуспех. Следователно те поеха към Огоя за обяд, а ние някакси се оправихме и тръгнахме по обичайната пътека.
За да стигнем по-бързо до вилата реших да минем по новата пътека, която ние с батко Пепи открихме. Тази пътечка, която води точно до имението на Спас Огойски. Там пак се наложи да помагам и отново изхвърлих водата... но нали затова сме младите
Утре очаквайте снимките и клиповете на Спас, те са доста атрактивни, така че дерзайте !
дойде време за малко екстийм! Главна цел беше един гаден стръмен сипей, който започва със сравнително едри камъни, по средата на който има камениста вада и за финал ситен сипей. Първи два неуспешни опита на мен и Батко Пепи след което го изребрихме смело на пълна газ.
питайте ни защо.. ? Спас се намества да снима... преди това пълни каската на Пепи с кал и съответно Пепи пълни моята 
Дръгваме първо Пепи, после аз.
Коментар