Мото-Петра 2010 (Турция, Сирия, Йордания) - Пътепис

[Ilarioncho]

От: Мото-Петра 2010 (Турция, Сирия, Йордания) - Пътепис

...


И понеже след "любезните" служители на границата не ни се искаше да разберем с колко са поскъпнали, в последните 10 минути, услугите на пътната помощ спряхме на първата бензиностанция. А тя да ви кажа съвсем не предразполагаше към спиране. Изглеждаше като селски Хоремаг преживял едновременно Сталинградските бомбардировки, атома в Хирошима, Тихоокеанско цунами и земетресението в Хаити. В резервоарите ни обаче имаше само изпарения и нямахме възможност да избираме. Въпреки външният вид обаче оказа се, че точно на това място е трябвало да спрем. Винаги ще казвам, че съдбата, като си няма работа, се забавлява, като вкарва в пътя заблудени пътешественици. Още не бяхме свалили каските и ни посрещна невероятно усмихнат и приятен младеж. Покани ни в магазинчето си, настани ни, почерпи ни чай и с видимо удоволствие се опитваше да ни забавлява с десетте думи Английски, които знаеше. Посмяхме се и ние и приехме играта. В замяна новият ни приятел ни направи интересна промоция. Целият магазин за един долар. Всичко каквото си харесаме за само 1$. Не всяко по долар, всичко в магазина за 1$. Пак се смяхме и се почна. Взехме сладолед. "Колко?" "Сладолед = 1$" Взехме кола. "Колко? "Кола + Сладолед = 1$" Взехме втори сладолед и втора кола. "Колко?" "2 коли + 2 сладоледа = 1 $" Насърчаваше ни да вземаме още но нямахме нужда от повече. Доброто му настроение и приятно отношение ни бяха достаъчни. Забавлявахме се добре с тоя хубав човек. В онзи напрегнат момент, направо изми очите на цяла Сирия. В последствие разбрахме че повечето бензиностанции в Сирия изглеждат по този начин, но пък за сметка на това повечето хора са точно такива ухилени и добронамерени симпатяги. Просто на границата имахме лош късмет.


Подкарахме през селата и започнахме да се чудим на шарените и причудливи форми разкриващи се пред очите ни.


Жилищните сгради бяха странни.


Много странни!


Хляба се продаваше на улицата, намятан директно върху парапетите.


Агнета се деряха на сами пътя, ей така, пред дюкяна.


Навсякъде се развяваха боклуци с всевъзможна форма, размери и произход.


Стотици и хиляди камиончета нашарени и накичени във ярки цветове.


И всички естествено солидно претоварени.


В следствие на което скоро започваше да им личи.


Почти всяка лека кола е оборудвана със стикер с образа на президента.


За сметка на това пък движението беше невъобразима лудница. Всички свиреха и се престрояваха едновременно във всички посоки и то не защото им е нужно да сменят лентата, а само за да започнат ново свирене и престрояване веднага след като завърши предишното.


Добавете към това пресичащите буквално където им падне пешеходци и налитащите отвсякъде подобни мотопеди яздени от безспорно много смели водачи, надлежно оборудвани със специални, "карбонови" кърпи.


Имаше и о-глеми машини, но стях разполагаха само органите на реда.


Замаяни от бурните събития и гледки достигнахме Халеб (Haleb, Aleppo). Естествено успяхме да се набием в най-голямата суматоха. За да излезем от тази задънена улица, срещу цитаделата, ни трябваха 40 минути. 40 минути непосилна жега, постоянен вой на клаксоните и две леки катастрофи в непосредствена близост до нас, последвани от люти разправии, едната от които завърши със сбиване. Евалла! Впечатлението от всичко това мога да класифицирам само по един начин - РАЗМАЗВАЩ КУЛТУРЕН ШОК!!!


С последните останки от късмет и късчета здрави нерви се добрахме до площада с часовниковата кула, където са повечето хотели.


Паркирахме някакси и започнахме да се оглеждаме.


"Шератон Халеб" примамливо се извисяваше срещу нас, но една нощувка там щеше да ни струва сума равна на целият бюджет за бензин, който щяхме да употребим в Сирия, че може би и повече.


Намерихме компромисен вариант. Доста по-непретенциозен хотел, но с гледка към Шератон. Домакините съдействаха с удоволствие и съвсем скоро паркирахме возилата в охраняем подземен паркинг, в непосредствена близост. Това беше огромно облекчение имайки предвид, че да ги оставим на улицата, в този мравуняк под нас, беше на практика невъзможно.


Взехме по душ, разхладихме се и най-вече се поуспокоихме от днешните разтърсващи емоции. Време беше за разходка. Насочихме се към централната джамия.


Точно срещу нея беше пък централната, според нас, дюнерджийница. Или поне така изглеждаше. Единствената пред която имаше опашка. Възползвахме се разбира се. За първи път влязоха в употреба странните, сирийски пари. А и дюнерите си ги биваше. Всеки по половин кило.


И понеже вече окончателно надвихме стреса решихме да се омешаме с местните. С други думи When in Rome do as the Romans! (Когато си в Рим, прави като римляните). Или казано на местен език, намери поне един мъж, който да преведеш през главната държейки го "нежно" под ръка. Хи-хи-хи!


Бяхме чули, че нощната гледка от цитаделата е страхотна. Е, как ще пропуснем такова нещо.


За съжаление моста беше преграден с тежка решетъчна врата, а табела на 6 езика любезно ни уведомяваше, че работното време е до 18:00. Яснооо. Няма вече нощна гледка... за сметка на това има входна такса от намколкоси сирийски паунда. Така е то, колкото по-комерсиални стават нещата, толкова повече губим.


Обнадеждени от развитието в обстановката в туристическа посока и модерният вид на капаните около крепостта решихме да жулнем по една бърза бира. Изгледаха ни като извънземни. "Бира... ?!? НЕ!!!" Имаше само чай и наргиле. Ние пък се заинатихме. Не щем чай. Ще дирим бира.


Заобикаляхме чаршията. Бира не открихме, ама отнесохме няколко почерпки. Всеки с кеф предлагаше неговите вкусотии и се усмихваше "Welcome in Syria!" Съвсем забравихме случките по границата и задръстването. Бяхме в тази страна едва от няколко часа, а вече се чувствахме като у дома си. Страхотни хора, ей!

Следва продължение...

[Ilarioncho]

От: Мото-Петра 2010 (Турция, Сирия, Йордания) - Пътепис

Дочакаме!!! А бе ще получа инфаркт от чакане! Не се ли сещаш ,какво ми се върти в главата ,че така припирам за пътеписа ти? Давай!

churov, ясен си ми като кристалната вода на Червено море Що ли имам чувството че съвсем скоро на мен ми се въртяха точно тия същите мисли в главата

Хич не ме чакй, че аз доато се накумя да напиша всичко сезона ще свърши Направо събирай багажа и идвай за визи

[boiko73]

От: Мото-Петра 2010 (Турция, Сирия, Йордания) - Пътепис

До тук много хубаво. Голям кеф е да си на път и да четеш пътепис. Така докато чакам да почнат да ми сменят маслото, вече 4 часа, си чета пътеписчето и много му се радвам. Много хубави снимки и добър разказ. Чакам още.

П.П. Пътеписа ти спаси един живот днес. Тъкмо се бях изнервил пред сервиза и мислих да утрепя някой, когато попаднах на написаното.

[Ilarioncho]

От: Мото-Петра 2010 (Турция, Сирия, Йордания) - Пътепис

...

Дали защото утрото е по-мъдро от вечерта или пък заради спокойната разходка снощи днес се чувствахме страхотно. Културният шок изчезна сякаш с магическа пръчка и вчерашните притеснения бяха далечни сякаш се бяха случили в друг живот. Поехме на юг по отличната магистрала. Честно казано не очаквах пътят да е толкова добър.


Естествено атракциите не спираха. Движението само по себе си беше впечатляващо. Автомобили и мотопеди се включваха от всевъзможни места, почти постоянно някой караше в насрещното, обратен завой през канавката, между платната, беше нормално явление. Камиончета носещи товар десет пъти по-голям от собственият си обем направо ми спираха дъха от почуда.


Спряхме да заредим и веднага се намери някой да ни покани на чай. Господинът не разбираше ни дума Английски, но пък знаеше как се изписват традиционните арабски числа, тия които ползваме ние. Много изненадващо беше да разберем, че местните ползват не арабски, а индийски цифри, коренно различни от нашите. Вече бяхме усетили, че това представлява сериозно затруднение. Чудесно! Сега хем ще си покомуникираме в цифри, хем ще си направим речник арабски-индийски числа. Човекът толкова се зарадва на нашият интерес и на възможността да покаже познанията си, че ми подари химикалката. Ние пък върнахме жеста с няколко от запалките, които носихме... Не можете да си представите колко бързо една такава случайна среща може да се превърне в празник на международните отношения. Не ви трябват политици... не ви трябва дори да говорите общ език... трябва просто да сте... човеци.


Пътят към Крак Де Шавалиерс рязко започна да се изкачва и долината се ширна под нас.


Крепостта пък внушително се извисяваше върху ни.


Така е изглеждал Крак Де Шавалиерс някога. Първата постройка на това място е била леко укрепен кюрдски наблюдателен пост. През 11 век емира на Алепо построява малка крепост, завзета от кръстоносците при първият кръстоносен поход през 12 век. Точно в периода 12-13 век те построяват това колосално отбранително съоръжение - най-голямата крепост в светите земи.

...

[Ilarioncho]

От: Мото-Петра 2010 (Турция, Сирия, Йордания) - Пътепис

Има още готов материал на smehurko, но ще го качвам тук по малко, че в момента е по-важно да пиша.

[Ilarioncho]

От: Мото-Петра 2010 (Турция, Сирия, Йордания) - Пътепис


Хубаво е, че състоянието му в момента е много близко до оригиналното. Заслугата за това е на френското правителство, купило замъка в средата на 30-те години на миналия век и положило много усилия да го възстанови. В момента, съвсем заслужено, той е в списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство.


За да усетим колкото е възможно повече от това впечатляващо място решихме да ползваме услугите на гид. Колкото пъти до сега сме пропускали да го сторим сме съжалявали. Съвсем различно е когото има някой да ти разкаже историите на място и да ти покаже скритите красоти. Правилно разказаните легенди могат да съживят и най-скучните и безформени камъни.


За щастие тук случаят съвсем не беше такъв. Не беше нужно някой да ни разказва легенди за да почувстваме красотата на крепостта.


Но все пак имаше какво да научим. По времето на събитията от филма "Небесно царство", когато армията на султан Саладин (Salah al-Din) превзема Йерусалим, крепостта Крак Де Шавалиерс също е била подложена на обсада. След една година тежки битки сарацините успяват да пробият външната стена и нахлуват във вътрешният двор.


Тук обаче ги посреща дълбок ров и още по-високите стени на вътрешната крепост. Подложени на страховит огън от страна на защитниците на вътрешната крепост, след още една година и огромни загуби Саладин отстъпил. Крепостта устояла.


Чудихме се как е възможно шепа защитници да опазят наполовина превзето укрепление под напъните на няколкостотин хилядна армия и нашият домакин реши да ни запознае с тайните на крепостта. Тъй като кулите са били гръбнака на отбранителната система всичките им стени са снабдени с отвори за изливане на сгорещен петрол. Така стават непристъпни дори за обсадните машини.


В целият замък има тайни проходи, позволяващи защитниците бързо да се прегрупират и дори да излизат изненадващо в тила на нападателите.


Във вътрешният двор са разполагали метателни машини с които унищожавали обсадното оборудване на противника.


Всяка от портите на крепостта представлява кула с няколко врати една зад друга, така че да не може да бъде разбита. На тази ясно се виждат лъвовете поставени в чест на Крал Ричард Лъвското Сърце.


При всичката стриктна организация на отбраната се е твърдяло че само 50-60 човека са достатъчни да удържат крепостта. И въпреки това тя е била подготвена да приюти 5000 души и 2000 коня, които да са в състояние да живеят под обсада в продължение на 5 години. Внушително, а? Има резервоари за дъждовна вода, хранилища за жито, вино, дърва, храна за конете и т.н. Построили са църква, театър, бална зала. На една от кулите е имало дори вятърна мелница. Това е конюшнята за 2000 коня в приземният етаж.


Пекарната. Диаметърът на пещта е 6 метра - колкото двуетажна сграда, представяте ли си го?


Рицарите хоспиталиери (Малтийският орден) са се чувствали толкова сигурни тук и са били убедени, че всичко необходимо за отбраната е вече построено, та са имали възможност да отделят време и усилия за украса. Погледнете фреските на тавана в Балната зала. Доказателство, че са били прави е че дори когато в средата на 13 век замъкът все пак е превзет от Мамалюците това става с хитрост, а не със сила, въпреки многомесечната обсада и наличието на тежки турбошети и мангонели усилията на нападателите се оказали безсмислени.


Над целият комплекс се извисява Командната кула.


Гледката от тук е потресаваща.


Цялата долина се вижда на длан.


Направо ни блокираха сетивата.


И в такъв момент какво мислите... Как к'во... ми мно'о ясно!

I'm The King of the World!


И щото до сега Бойко никъде не беше се качвал... един още по-голям...

I'm The King of the World!


Много ни впечатли Крак Де Шавалиерс, но и много ни измори. Нуждаехме се от почивка преди да продължим и намерихме прекрасно място за това. Като по поръчка се появи собственика на къмпинга, който е в непосредствена близост след крепостта и ни покани в неговия ресторант. Това беше най-страхотният обяд по време на цялото пътуване. Натрупаха момчетата по масата повече от 15 традиционни, арабски блюда - салати, зеленчуци, плодове, хомос, мръвка, пържени, варени, задушени...чудо! Имаше дори Ливанска бира... Ебре курортеее...


А гледката - главозамайваща. Срещу нас се извисяваха ливанските планини високи повече от 3000 метра.


До тук добре, а сега трябваше да прекосим пустинята. Е, поне заредихме физическите и емоционални батерии качествено. В началото има залесителен пояс. Явно да не пуска пясъците да засипват граничните райони. Постоянният вятър от средиземно море обаче беше накарал дърветата да израстат силно наклонени. Беше се получило нещо като пияната гора около Триград, но дръвчетата бяха много ниски и измъчени. Не е лесно да оцеляваш в такива условия.

...

[Ilarioncho]

От: Мото-Петра 2010 (Турция, Сирия, Йордания) - Пътепис

...



Влагата на морският вятър се отлагаше по крайбрежието и тук оставаше все по-малко от нея. Съответно и растителността бавно, но сигурно отстъпваше място на пясъците на пустинята, а вече изсушеният вятър ме изгаряше и караше гърлото ми да пресипва буквално за секунди.



Постепенно единственият признак на цивилизация около нас останаха електро- и петролопровода вървящи успоредно на пътя.



Жълтият безкрай ни погълна.



На повече от 100 километра навътре в пустинята, в средата на нищото, изникна стадо овце. Още се чудя какво точно пасат в тоя прахоляк.



Тук там имаше и къщи, които колкото и странни да бяха пак не ми се връзваха да се намират точно сред тоя лунен пейзаж.



Ебреее най-накрая сме на "майната си". Не вярвам, че има моторист, който поне малко да не е мечтал да се поокопае в пясъците на пустинята. Всички ние израснахме с репортажите от Париж-Дакар и гледката на носещ се през безжизнените дюни мотоциклет отприщва най-първичните ни инстинкти. Съвсем естествено и аз се подадох на изкушението...



Настилката тук беше достатъчно твърда да се чувствам уверено и да не затъва тежкият мотор, но пък и достатъчно мека да пързаля задницата по завоите. Имаше и бабунки за леки подскоци. Бррррр... Оле!.... Бррррр... Хоп! Голям кеф!



Очевидно очите ми са светнали достатъчно силно щом и Дидка пожела да опита как е. Направихме няколко тигела с нея. Естествено по-внимателно. Може да сме ненормални, ама сме отговорни :-)



Говорех за кефа... е, вижте ми нахилената физиономия. Всичко е ясно, нали. Май окончателно преодолях шубето от пясък, което доскоро ме караше да се приземявам безславно веднага щом стъпя на такъв. Проверка на водните запаси. Да не сме изтърсили някоя бутилка по каменяка.



Бойчето ни гледа и ни се чуди на акъла. Усещам го обаче, че вече е почти готов. Трябва му още съвсем малко и следващият път ще сме изцяло на две колела.



Хубаво е човек да си вее задника за удоволствие, но взе да се стъмнява. По тия ширини нощта се спуска изведнъж. За някакви 10 минути вече е пълна тъмнинца.

Пристигнахме в Палмира (Palmyra) по мръкнало.



Цитаделата се извисяваше над пустинния град.



Лесно открихме препоръчания хотел "Al Faris".



След кратко освежаване сме готови да се насладим на пустинната нощ. Изведнъж с Дидка се усетихме, че съвсем случайно сме се облекли като близначета - колани, фланелки, дънки, обувки... Хахахаха ама верно сме се намерили с тая мома :-)



Пустинята беше започнала да се разхлажда. Четох за това, но честно казано до този момент не вярвах. Денем тук е непосилна жега, а нощем е студено. Ама истински студено. След днешният пълноценен ден имахме нужда от това разхлаждане. Извадихме запасите с "Татковица" и се отдадохме на сладки приказки, съзерцавайки пустинното небе - най-звездното в света. Безвремието бавно ни обземаше...

...

[g.milusheva]

От: Мото-Петра 2010 (Турция, Сирия, Йордания) - Пътепис

Страхотни сте! Очаквам с нетърпение продължението и искрено се радвам, че виждам опровержение на тезата, че мотор и кола не могат да пътуват заедно; май, както винаги, всичко е въпрос на желание.
Благодаря за прекрасния разказ и свежото чувство за хумор!

[Ilarioncho]

От: Мото-Петра 2010 (Турция, Сирия, Йордания) - Пътепис

Хаха, мерси Глдиус Милушева! Пиша-бриша ама май повече си вея "задницата" по пътищата, че нали е лято... уж де, че не му личи много :-) Скоро ще има още...

[Ники Димов73]

От: Мото-Петра 2010 (Турция, Сирия, Йордания) - Пътепис

Давай.Откога не си писал.

[Ilarioncho]

От: Мото-Петра 2010 (Турция, Сирия, Йордания) - Пътепис


Разведели се. От утринната мараня бавно изплуваха руините на древния град.


Отправихме се към храма на Баал - основната забележителност на Палмира (Palmyra).


Някога храмът изглеждал така. Солидна стена защитаваща вътрешността от хорските погледи и посегателства, обширен вътрешен двор където са били поклоненията и жертвоприношенията, и централна сграда до която достъп са имали само жреците.


Днес от този огромен комплекс е останало това.


Оцелелите стени са изкъртени за да извадят местните бронзовите скоби, държащи каменните блокове.


Кръглите блокове от колоните са използвани за строителен материал при изграждането на отбранителни кули, по времето на Саладин. Навсякъде са разхвърляни останки от древността.


Като цяло разрухата е голяма, но има запазени достатъчно артефакти за да полети въображението. Още повече омаяно от думите на опитният разказвач.


Персонаж с ореол изваян много преди рождението на Христос.


Забулени жени десетина века преди да бъде създаден исляма, всъщност преди да бъде създадено дори християнството. Точно този господин ни обърна внимание, че всички жени в Библията са описвани със забрадки на главите и мюсюлманската традиция за носене на такива съвсем не е чисто мюсюлманска и не е нито от вчера, нито от оня ден а датира много преди познатите ни днес религии. Интересно.


Без помощта на гида щяхме да изпуснем, повечето от детайлите. Човека постоянно ни насочваше - погледнете в онази цепнатина..., горе на тази колона е изписано..., наведете си и вижте този каменен блок отдолу..., а тези орнаменти означават...


Ето колко запазена фреска например открихме под един огромен, на вид невзрачен каменен блок.


Съдът в древни времена се ползвал за мачкане на грозде, а по-късно, когато климата станал прекалено горещ и лозовите насаждения изчезнали станал мелница за жито.


Централната сграда, някога забранена за простосмъртни. Време е да надникнем в нея и да видим тайнствата.


Нищо особено. Дали? Нашият водач е на друго мнение. Скоро безапелационно се съгласихме с него. В нишата отсреща се намират огромни статуи на бог Баал и Артемида... не ги виждате... ами посетете Палмира и си наемете гид. :-)


Впечатляващ, богат на орнаменти таван.


Впечатлени сме. Този човек ни показа и разказа чудеса.


За финал ни попита знаем ли защо Палмира е станала толкова велика? Ами да, бяхме си научили домашното Тук има оазис. А, вие, видяхте ли го? Ами...хм... не?! Знам че не сте :-) качете се на онази стена. Уау! В пустинята бяхме едва от вчера следобед, а очите ни толкова привикнаха с жълто-кафявата липса на растителност, че това което се разкри пред нас направо ни смая. Истинска джунгла, тук, на средата на нищото. Чудо!


В същият момент се случи и друго чудо. Заваля. Да, заваля, истински дъжд насред пустинята. Хахаха ама сме късметлии, а.

Виж Филмчето http://www.smehurko.info/motopetra20...03-Palmira.AVI


Насочихме се към останките от града.


Централната порта.


Я, какви са я полазили Дидка.


"Колегата" имаше желание да разменим возилата. Със съжаление трябваше да му откажа. Не че не ми се качваше на корабът на пустинята. Напротив. Но какво да направя като нямам книжка за камила и не съм свикнал с управлението на толкова тежко и бързо МПС, при това натоварено с тия дисаги... Много е различно от тези с които съм свикнал аз и се притеснявам да не го повредя, че тогава как ще се прибере до вкъщи, сигурно много път го чака. Хахаха, момчето не разбра шегата и се върза. Ама нямало проблем да се кара камила без книжка, да не се притеснявам изобщо... и при това той живеел съвсем наблизо...


Централната улица с внушителна колонада. Величието на Палмира започва в 1 век преди новата ера, когато до нея започва да се домогва Римската империя. Градът е ключова спирка по Пътят на коприната в участъка от Персия към Средиземно море и през него минават голямата част от керваните. През 3 век BC, независимата Палмирска империя, управлявана от Кралица Зенобия достига пълната си мощ. Под нейна власт попадат огромни територии, чак до Египет. В края на 3 век градът окончателно е завладян от Римляните. Строителството се развихря с пълна сила. Палмира става един от най-важните търговски и културни центрове на древният свят. Кулминацията е през 7 век. Постепенно Палмира изземва първенството на Петра и става предпочитаната спирка по средата на пустинята. Това е и основната причина за упадъка на набетейската цивилизация и залезът на Петра. Следва многократно преминаване от едни в други ръце, но всички запазват търговският статус. През 12 век, когато кръстоносците достигат до тези земи храмът на Баал е превърнат в крепост (кулата построена с останки от колоните горе). През 16 век е подчинен от Османските турци. Естествено руините на тази вихрушка от цивилизации са в списъка на ЮНЕСКО.


Статуите са разрушени, но на тяхно място изникват нови, в ярки цветове.


Само да не бяха тия "нинджи" наоколо.


От краткият дъжд нямаше и следа. Жаркото слънце сипеше жупел върху ни. С мъка стигнахме до края на централната улица.


Т.е. ние си решихме, че там е краят. В действителност имаше още няколко пъти по толкова, но нямахме сили да вървим повече.


Определено всички наоколо се чувстваха по този начин.


Пихме по една студена вода и решихме да продължим обиколката с возилата.

[Ilarioncho]

От: Мото-Петра 2010 (Турция, Сирия, Йордания) - Пътепис


В подножието на хълма имаше странни постройки.


Надгробни кули.


Над тях и над града бдеше цитаделата.


Погледната през вариото изглежда внушителна.


Защо пък да не разпуснем малко в оазиса.


Отново ни заваля - втори път. Кефи ли ви возилото.


От дъждовните капки, вятъра и прахоляка колата беше станала на нищо подобно.


Мотора обаче чакаше с нетърпение отново да прекоси сирийската пустиня...

[Ilarioncho]

От: Мото-Петра 2010 (Турция, Сирия, Йордания) - Пътепис

...


На изхода на Палмира спряхме да заредим. Веднага ни полазиха местните мотористи.


Гледайте каква машина само. За чудо и приказ. Ама пък ролбарите и са като за Т-34.


Достигнахме разклон. Наляво - Багдад, надясно - Дамаск. Поехме по пътя към Дамаск. Как звучи само: "Отиваме в Дамаск". Все едно ще ходим до Долно Уино.


Въпреки че ни заваля още един, трети път, жегата беше нетърпима. За щастие достигнахме без инциденти "Багдад кафе".


Паркирахме.


Красота!


Наоколо кипеше суматоха създадена от няколко автобуса френски туристи, но имаше кой да ни посрещне.


Настанихме се на хлад. Защо ви показвам Бойчето ли? Ами защото аз изглеждах ето така:


Не само така изглеждах, а и така се чувствах. Направо ми се беше изпарил мозъка. Никога не съм вярвал в легендите за миражи, а в последните двадесетина километра имах цели три. Факт. Бях си буден и въпреки това виждах някакви странни неща. Кораб в пустинята, майка с дете и т.н. Като разказах на Дидка направо и изкарах акъла. Хората съвсем на място са си го направили това кафе. Преди някой да е откачил напълно от жега.


Представях си го обаче по-различно. В никакъв случай не и ширпотребата с франсетата.


Разгеле изнесоха се. Поуспокои се обстановката и взе да се доближава поне малко до моите представи. Беше доста шарено, но имаше интересни неща.


Визитник с картички на хора от целият свят. Българска нямаше.


Вече има. Благодарение на Дидка.


Стена с най разнообразни валути. И пак липсва Български лев. Е как? Разбира се, че ще лепнем. Ей го на, вече сме представени надлежно и тук. Колко положителни емоции ни предизвика този лев. Няколко месеца по-късно в списание "Golf & Spa", в статия за Сирия прочетохме:

"...На север от Маалюля започва каменистата пустиня на Сирия. Пътуването до средата на тази пустош - Палмира, е изпълнено само с два цвята - охра и синьо - на камъните и небето. Това е районът на бедуините и на веригата крайпътни заведения "Кафе Багдад", в нещо като бедуинска колиба. В някои от тях обаче има дори безжичен интернет, направили са си собствен сайт, продават сувенири и изобщо въртят интересен алъш-вериш. Всеки турист ковва за спомен по нещичко на стената. Там вече имаше два български лева, та се наложи да забием бродирана кърпичка... " Хихихи кой ли ги е ковнал тия левове там?


Домакините пък видяха какво правим и осъзнаха, че ние не сме част от безличния поток туристи за които това място е само и единствено поредната кафе спирка. Зарадваха ни се че отделяме внимание на техните малки експозиции и се интересуваме от културата им. Шефът се доближи до Дидка и и каза: "Follow the Bedouin!" Момчето ни поведе към специална стая пълна с традиционни предмети и носии. Премениха я като принцесата на Персия. Ебрее, Дидкеее, ша та взема!


И ние и те се радвахме много на този изненадващ приятелски изблик. Чудихме се как оцеляват в тоя зной и те ни поканиха да разгледаме личните им къщи.


В шатрата е приятно и прохладно. Плътният шаяк не пуска вътре слънчевите лъчи, а постоянният вятър, който от вън те изгаря, тук дори носи прохлада. Съвсем нарочно се стои на земята. Там е най-хладният въздух.


Къщата пък представлява малка стая с купол от кирпич. Този материал спира и държи надалеч слънчевите лъчи и топлината. Огромният купол изтегля топлият въздух нагоре, а ниско долу е хладно. Ефекта е нещо като пещера - постоянна температура целогодишно. Осъзнах колко смисъл има в тия струващи ми се странни до вчера къщи. Това обаче не обясняваше всичко.
- А с какво се храните?
- Гледаме добитък.
- А вода?
- Изворът е на 20 км.
- 20 км !? Не е ли далеч?
- Не, близо е. Имаме цистерна. Дърпаме я с трактора. С него караме и храна за животните.
- А на училище ходил ли си?
- Да, ходих, в града. Той е малко по-далеч. Там учих английски...
- А на забава, музика, танци...?
- Да, събираме се тук наблизо...
- А тия рогове върху купола за какво са?
- Това са камъни. По тях се качваме за поправка... Елате да покажа нещо интересно...


Вкаменели миди и раковини насред пустинята?!? Ха сега де!
- В праисторически времена е било море, сега пустиня... странен обрат - странен наистина.


Странно е и как с една визитка и 2 лева на стената можеш да спечелиш приятелството на тия чудесни хора. В случая не двата лева са важни разбира се, а уважението. Факта, че показваш, че си дошъл да научиш нещо за културата и битът им, а не за да ходиш до тоалетна. На уважението винаги отвръщат с уважение. Благодарим ти за разходката приятелю!

Продължихме през огнената пустош към най-старата, действаща и до днес, столица в света - Дамаск...

[Явор-Vromos.com]

От: Мото-Петра 2010 (Турция, Сирия, Йордания) - Пътепис

Айде давай следващата порция, че като ти гледам темпото на писане май ще стигна до Сирия преди да си свършил пътеписа. Иначе стила ти на писане и комуникиране с местните хора много ми допада

[Ilarioncho]

От: Мото-Петра 2010 (Турция, Сирия, Йордания) - Пътепис

Има голяма вероятност и пътепис да напишеш преди мен Но това не е толкова лошо. Точно ще ти е по-интересно.
Захванал съм се отново и се надявам скоро да е готова още една част. Ама то много разсейващи фактори бе брате. То пътешествия, то празненства, то чудо, от развяване на собствените си задни частио няма време за писане. Ама нали знаеш, по-важно е да се събират впечатления. Време за писане има - Зимата.