Tweet
Няма водолаз, който да не иска да се гмурне в най-различни морета, на екзотични места и коралови рифове. Подтиквани от това желание, благодарение на организацията на Ина (нашата любима инструкторка), петнайсетте човека вече бяхме в самолета и летяхме за Хургада, от където след кратък престой ни чакаше самолет за Шарм.
Успяхме да направим кратка разходка по Стъргалото на самия град.
А след това и по новата марина, която изглеждаше доста европейски (за добро или лошо
)
И така. Полет. Настаняване.....
.... до дългоочаквания момент оставаха няколко задължителни процедури..... разтоварване на екипировката в Центъра....
....качване на лодката и първи брифинг....
......екипиране.....
и Голямата крачка.....
От тук започна истинска приказка и феерия от цветове и живот.
Потапяне
На 22.8м. Аз и бъдито
Накои бяха и така
А други така
Но като цяло, всички бяхме така
И всички бяхме запленени от цветовете
морска игла
Наполеон
Синьопетнист скат
Мурена
и много риби, на които не успях да запомня имената
А това е един страОтен каньон. Дъното му е на 31.5м и гледката нагоре е, слабо казано, внушителна.
През 1980г. корабът Йоланда се натъква на риф, следствие на което се обръща и изсипва целия товар на дъното. Товарът е няколко хиляди тоалетни чинии и вани, произведени от Идеал Стандарт Корабът е подхванат от силните течения и избутан зад ръба на рифа и пропада на дълбочина 800м. Вецетата и ваните се превръщат в атракция, а самия риф приема името на потъналия кораб
Следващите две гмуркания щяха да бъдат в Дахаб, навремето бедуинско рибарско поселище, сега - известна водолазна дестинация. Намира се на 80км. североизточно от Шарм Ел Шейх. Пътят до Дахаб показва типичния за Синайския полуостров пейзаж - песъчливи на места, но в повечето случаи скалисти планини.
И отново подготовка...
Тук, Другаря Аврамов наблюдава дали силите са разпределени правилно
Дахаб е известен с прословутат Синя дупка (Blue Hole), която е с дълбочина 110м. Много технически водолази са приемали предизвикателството да се спуснат до дъното й и много са успявали. Паметните плочи са на тези, намерили смъртта си в тази бездна.
Гмуркането започва в Каньона, 32м. вертикален каньон, излизайки от него, течението те хваща и започва да те носи до външния ръб на Синята дупка.
И отново красоти....
Ето и техническите водолази в момент на декостоп.
А след гмуркане, героите са уморени.
Тук Коцето се опита да се слее с пейзажа, така да се каже, но, не знам защо, нещо не му се получаваше
След поръчка на местна марка чай, този местен юнак се опита да ми обясни, че Lipton била египетска марка, та да не се притеснявам
И накрая, но не на последно място, внушителният шпалир от другия вид транспорт в Африка.
На другия ден почивахме поради забраната да се лети и всеки се отдаде на заслужена почивка. Аз, честно да си кажа, бях наистина изморен от четирите дена непрекъснато гмуркане и използвах времето за размисъл върху "живота, света и всичко останало" край басейна на хотела.
След това излетяхме. Но съм сигурен, че всеки от нас се е зарекъл да се върне пак.
Аз поне го направих
Успяхме да направим кратка разходка по Стъргалото на самия град.
А след това и по новата марина, която изглеждаше доста европейски (за добро или лошо
)И така. Полет. Настаняване.....
.... до дългоочаквания момент оставаха няколко задължителни процедури..... разтоварване на екипировката в Центъра....
....качване на лодката и първи брифинг....
......екипиране.....
и Голямата крачка.....
От тук започна истинска приказка и феерия от цветове и живот.
Потапяне
На 22.8м. Аз и бъдито
Накои бяха и така
А други така
Но като цяло, всички бяхме така
И всички бяхме запленени от цветовете
морска игла
Наполеон
Синьопетнист скат
Мурена
и много риби, на които не успях да запомня имената
А това е един страОтен каньон. Дъното му е на 31.5м и гледката нагоре е, слабо казано, внушителна.
През 1980г. корабът Йоланда се натъква на риф, следствие на което се обръща и изсипва целия товар на дъното. Товарът е няколко хиляди тоалетни чинии и вани, произведени от Идеал Стандарт
Корабът е подхванат от силните течения и избутан зад ръба на рифа и пропада на дълбочина 800м. Вецетата и ваните се превръщат в атракция, а самия риф приема името на потъналия корабСледващите две гмуркания щяха да бъдат в Дахаб, навремето бедуинско рибарско поселище, сега - известна водолазна дестинация. Намира се на 80км. североизточно от Шарм Ел Шейх. Пътят до Дахаб показва типичния за Синайския полуостров пейзаж - песъчливи на места, но в повечето случаи скалисти планини.
И отново подготовка...
Тук, Другаря Аврамов наблюдава дали силите са разпределени правилно
Дахаб е известен с прословутат Синя дупка (Blue Hole), която е с дълбочина 110м. Много технически водолази са приемали предизвикателството да се спуснат до дъното й и много са успявали. Паметните плочи са на тези, намерили смъртта си в тази бездна.
Гмуркането започва в Каньона, 32м. вертикален каньон, излизайки от него, течението те хваща и започва да те носи до външния ръб на Синята дупка.
И отново красоти....
Ето и техническите водолази в момент на декостоп.
А след гмуркане, героите са уморени.
Тук Коцето се опита да се слее с пейзажа, така да се каже, но, не знам защо, нещо не му се получаваше
След поръчка на местна марка чай, този местен юнак се опита да ми обясни, че Lipton била египетска марка, та да не се притеснявам
И накрая, но не на последно място, внушителният шпалир от другия вид транспорт в Африка.
На другия ден почивахме поради забраната да се лети и всеки се отдаде на заслужена почивка. Аз, честно да си кажа, бях наистина изморен от четирите дена непрекъснато гмуркане и използвах времето за размисъл върху "живота, света и всичко останало" край басейна на хотела.
След това излетяхме. Но съм сигурен, че всеки от нас се е зарекъл да се върне пак.
Аз поне го направих
))
, мерси за снимките ! много красиво
Коментар