Tweet
След доброто похапване по Гергьовден, дойде време да се поразкършим малко и набързо сформирах една малка група от желаещи за петъчно каране. 
Отначало бяхме само аз и Сашо (torozoff), но докато си пиехме кафето, телефончето звънна и по него сънливо ми продума Батко Пепи - "Гьорев, айде да поребриме малко..." Така групата се увеличи с още двама - Батко Пепи и Еви.
Маршрута не беше определен... първоначално мислехме да се отправим към Ябланица, после пък заключихме, че е по-добре да останем в района, в случай че завали дъжд. Да но дъжд нямаше, даже напротив! Времето беше чудесно за ендуро!
Тръгнахме от нас. За загрявка реших да минеме през едно приятно сипейче над Нови Искър, за което сипейче малко хора знаят. В същност, то не е нищо особено, но пък е дълго и доставя удоволствие.
Сашко много се измори тук, но накрая го изкара! Да подчертая, това му е 3то каране. Напредва бързо!
Преди да се започне сипея, има дере и поточе в него, малко стръмен байр от рода на 2-3 метра и следва дългия сипей. На тази снимка изваждам мотора на Сашко от деренцето.
След като излязохме от сипея, с Батко Пепи се опитахме да открием път до един друг сипей, съседен на този и да го избедстваме. Но... неуспяхме да намерим начин. За сметка на това, Пепи ме прекара през едно страшно готино улейче... късо и стръмно, много меко с борови иглички и кал. Качването му доставя страшен кеф
През това време другите чакат...
Батко Пепи беше в добро настроение.
Изведнъж решихме да ходиме към Церецел да папаме кИфтета. И газ... до Ромча почти не сме стъпвали на път... само през такива места:
В това сечище много се озориха тези с кросовите мотори...На Сашко Yz-a 2-3 пъти изхвърли водата, a и ездача също 2-3 пъти
Еви и той се помъчи с неговия кросак, но излезна, той все пак си е трениран!
Батко Пепи излезна с малко мъки...
Опа... една мъка
През цялото време им повтарям.... "избирайте си пътя..." , а те гума в гума, затова аз си налучках пътеката и ги фотографирах отгоре
Мъките продължават... Сашко през 2 минути го питах дали ме мрази! Той само повтаряше - "Не още"
Продължаваме да караме надолу.... кой му даде на Пепи тоя GPS с него само сече пътищата и мъчи народа
Ама пък гледката тук беше великолепна, жалко, че със смотаната ми съпунерна не може да стане снимката по-живописна.
Накрая излезнахме на пътя за Ромча, точно преди самото село и... цивилизация
Сашко свали гардовете щото така се бяха покривили, че му пречеха да натиска ръчките. На това място замалко ни капна дъждец, но много слаб. Когато слезнахме в селото нямаше и следа от него.
Долу в Ромча при магазинчето заредихме с вода и се отправихме към Церецел.
Тук направихме една голяма грешка
Със Сашко си разменихме моторите, че неговия много го измъчи. Не питайте как после съм го накарал да слезне от КТМ-а. Само повдаряше, защо съм му го дал. Че накрая от кеф ми уви около главината на задната капла от страната на пинйона 3 метра бодлива тел. Незнам само как не спука гумата 
Пристигнахме в Церецел, гладни и жадни... и уморени
Починахме и вече сме по-добре...
След сериозна забележка от моя страна, Батко Пепи се зае да си оправи газта, че масура му хем трудно се въртеше, хем не се връщаше. Оправи я за секунди и после неможа да и се нарадва.
KTM
Бармана....
И готиния салам дето само се въртеше около нас и се лигаваше.
Манджата свърши за секунди
Тръгнахме и не след дълго се спряхме на едно улейче...
Еви прави оглед откъде да го избедства.
Сашко само гледа.
Аз обаче надуших едно местенце отдясно на това улейче и пратих Батко Пепи да поогледа.
Мястото за качване е като праг, но вече се поизрови... тясно е, точно преди ръба има от двете страни корени и трябва да вкараш гумите между тях. След като качиш прага, нагоре можеш да си дереш колко искаш... С Батко пепи стигнахме бая нагоре, поизчистихме, но от долу ни дадоха зор да слизаме и така си остана....
След това не съм снимал... минахме през доста интересни местенца, които бяха непознати за нас. Няколко нови приятни пътеки и дълго каране докато стигме до вкъщи.
Разделихме се на Курило. Аз включих на резерва над Балша и се прибрах на издихание...
Със Сашко теглихме по една струя на мотори и кой откъде е....
Отначало бяхме само аз и Сашо (torozoff), но докато си пиехме кафето, телефончето звънна и по него сънливо ми продума Батко Пепи - "Гьорев, айде да поребриме малко..." Така групата се увеличи с още двама - Батко Пепи и Еви.Маршрута не беше определен... първоначално мислехме да се отправим към Ябланица, после пък заключихме, че е по-добре да останем в района, в случай че завали дъжд. Да но дъжд нямаше, даже напротив! Времето беше чудесно за ендуро!
Тръгнахме от нас. За загрявка реших да минеме през едно приятно сипейче над Нови Искър, за което сипейче малко хора знаят. В същност, то не е нищо особено, но пък е дълго и доставя удоволствие.
Сашко много се измори тук, но накрая го изкара! Да подчертая, това му е 3то каране. Напредва бързо!
Преди да се започне сипея, има дере и поточе в него, малко стръмен байр от рода на 2-3 метра и следва дългия сипей. На тази снимка изваждам мотора на Сашко от деренцето.
След като излязохме от сипея, с Батко Пепи се опитахме да открием път до един друг сипей, съседен на този и да го избедстваме. Но... неуспяхме да намерим начин. За сметка на това, Пепи ме прекара през едно страшно готино улейче... късо и стръмно, много меко с борови иглички и кал. Качването му доставя страшен кеф
През това време другите чакат...Батко Пепи беше в добро настроение.
Изведнъж решихме да ходиме към Церецел да папаме кИфтета. И газ... до Ромча почти не сме стъпвали на път... само през такива места:
В това сечище много се озориха тези с кросовите мотори...На Сашко Yz-a 2-3 пъти изхвърли водата, a и ездача също 2-3 пъти
Еви и той се помъчи с неговия кросак, но излезна, той все пак си е трениран!
Батко Пепи излезна с малко мъки...
Опа... една мъка
През цялото време им повтарям.... "избирайте си пътя..." , а те гума в гума, затова аз си налучках пътеката и ги фотографирах отгоре
Мъките продължават... Сашко през 2 минути го питах дали ме мрази! Той само повтаряше - "Не още"
Продължаваме да караме надолу.... кой му даде на Пепи тоя GPS с него само сече пътищата и мъчи народа
Ама пък гледката тук беше великолепна, жалко, че със смотаната ми съпунерна не може да стане снимката по-живописна.
Накрая излезнахме на пътя за Ромча, точно преди самото село и... цивилизация
Сашко свали гардовете щото така се бяха покривили, че му пречеха да натиска ръчките. На това място замалко ни капна дъждец, но много слаб. Когато слезнахме в селото нямаше и следа от него.Долу в Ромча при магазинчето заредихме с вода и се отправихме към Церецел.
Тук направихме една голяма грешка
Със Сашко си разменихме моторите, че неговия много го измъчи. Не питайте как после съм го накарал да слезне от КТМ-а. Само повдаряше, защо съм му го дал. Че накрая от кеф ми уви около главината на задната капла от страната на пинйона 3 метра бодлива тел. Незнам само как не спука гумата Пристигнахме в Церецел, гладни и жадни... и уморени
Починахме и вече сме по-добре...
След сериозна забележка от моя страна, Батко Пепи се зае да си оправи газта, че масура му хем трудно се въртеше, хем не се връщаше. Оправи я за секунди и после неможа да и се нарадва.
KTM
Бармана....
И готиния салам дето само се въртеше около нас и се лигаваше.
Манджата свърши за секунди
Тръгнахме и не след дълго се спряхме на едно улейче...
Еви прави оглед откъде да го избедства.
Сашко само гледа.
Аз обаче надуших едно местенце отдясно на това улейче и пратих Батко Пепи да поогледа.
Мястото за качване е като праг, но вече се поизрови... тясно е, точно преди ръба има от двете страни корени и трябва да вкараш гумите между тях. След като качиш прага, нагоре можеш да си дереш колко искаш... С Батко пепи стигнахме бая нагоре, поизчистихме, но от долу ни дадоха зор да слизаме и така си остана....
След това не съм снимал... минахме през доста интересни местенца, които бяха непознати за нас. Няколко нови приятни пътеки и дълго каране докато стигме до вкъщи.
Разделихме се на Курило. Аз включих на резерва над Балша и се прибрах на издихание...
Със Сашко теглихме по една струя на мотори и кой откъде е....
)
за всичко си има "битака" 
Коментар