Страница 1 от 3 1 2 3 ПоследенПоследен
Резултати 1 до 20 от 41

Тема: Индия 2010

  1. #1
    Регистрация
    Oct 2009
    Място
    Смолян
    Публикации
    30
    Точки (при гласуване)
    10

    По подразбиране Индия 2010

    Разделям пътеписа на части тъй като отнема много място и много време за което се извинявам. 1 част
    Всичко започна преди близо година след нашето завръщане от Сирия и Йордания. Това беше една мечта, осъществяването на която ни отне много време и средства.

    Като начало проучихме всички пътеписи на хора, пътували по този маршрут \Турция, Иран, Пакистан, Индия\, доста противоречиви помежду си – англичани и американци – недоволни, французи и холандци – очаровани. След това се заехме със същинската подготовка, която включваше няколко списъка:
    1. Визи: В ноември, въпреки че бяхме прецедент, за първи път към Индия пътува кемпер, в Индийското посолство ни издадоха туристически визи за един ден \100 лв. на човек, визите започват да текат от деня на издаването\, февруари – Иранско посолство – за 10 дни \двупосочна транзитна – 85 € на човек\, а в Пакистанско посолство беше много трудно, което беше свързано с два пъти ходене до Букурещ \двупосочна транзитна – 96 $ на човек\. За индийски и ирански визи – нормални паспортни снимки, а за пакистански – на син фон. В крайна сметка искаме да благодарим на г-н Джавет – Посланик на Пакистан в България;
    2. Имунизации, медицинско обслужване, застраховки: От Интернет разбрахме, че в Центъра по имунология се извършват имунизации, но впоследствие се оказа, че само дават консултации, а ваксините се продават в 17-та поликлиника /ваксина Хепатит А \1-ви път\ = 42 лв. на човек, тетанус, коремен тиф, полиомиелит и др. комплексна = 54 лв. на човек/. Направихме си застраховки в Евроинс – средна категория застраховка живот и медицинско обслужване на стойност 10 000 € \60 лв. на човек\. В ХЕИ-Смолян си направихме изследване за СПИН – желателен документ за издаване на пакистански визи. При личния лекар – пълен медицински преглед. Много OFF и Autan против комари, 2 варела по 65 л за вода или дизел и “хапчета за вода”;
    3. Техническа подготовка на кемпера: Пълен преглед на кемпера при майстор-приятел, подготовка за път на всички агрегати, гумени съединения, уреди, смяна масла, филтри и допълнителен комплект за смяна на път. Резервни части: каре \вътрешно и външно\, ангренажен ремък, горивен филтър, накладки и др., 2 нови резервни гуми \общо 3 резервни\, антифриз – 3 л. концентрат, агрегат \220 V\ и зарядно за акумулатор – за всеки случай. В СБА-Смолян задължително изкарахме “карнет дьо пасаж”, за който имах депозит от 1000 лв. \в зависимост от колата\, документа е 75 лв. с валидност 1 година, пак там за 10 лв. – международна шофьорска книжка;
    4.Храна и дрехи: Всеки има специфични вкусове за храната и дрехите, но главно летни и зимни дрехи и обувки \за жените в Иран е задължително да са с шал на главата\.
    Допълнително оборудване: лаптоп, GPS, 2-ри GPS за лаптопа, фотоапарат, камера.
    Заради предполагаемо затруднение при издаването на пакистански визи тръгнахме една седмица по-рано от предвиденото, а два дена преди това отидохме в църква и отец Иван освети кемпера с все багажа и благослови пътя, по който сме тръгнали. В църквата бяхме в тесен кръг роднини и приятели.

    1 Ден \8.02.\ От Смолян с вериги на голям сняг \над 1 метър\ потеглихме за София - спахме в Студентски град.
    2 Ден \9.02\ Имахме среща в пакистанско посолство с г-н Джавет, той се обади в Букурещ, след което тръгнахме за там. Най-тежко от пътуването беше от град Бяла до Русе – лед и опашка от тирове /толкова много тирове сигурно по целия път нямаше да видим/, движение в насрещното платно, а при разминаване с насрещни автомобили се отбивахме между тировете, нито един полицай – кошмар. На -12С късно вечерта минахме Дунав мост. В Букурещ пристигнахме пред едно полицейско управление и попитахме един полицай къде може да паркираме, той ни показа едно свободно за момента място до техният паркинг.
    3 Ден \10.02\ На сутринта разбрахме, че сме почти в центъра на града. GPS-а който ни водеше ни е докарал на 100 метра от посолството. В 9 часа бяхме в посолството, а посланика дойде в 10 във видимо добро настроение и му дадохме документите. Чакахме до 11.30, когато той дойде и ни каза, че е пратил до София факс и чака отговор - да дойдем преди 14 часа. В 13.50 часа няма отговор от София, ние звъним в София – нов факс номер.
    4 Ден \11.02\ В 10 часа получен факс, но вече искат потвърждение резервация хотел и документ, че имаш банкова сметка в България. До 13.50 часа всичко е готово-отново даваме документите.
    5 Ден \12.02\ До 12 часа получихме визи след всички перипетии. Да е жив и здрав този /тази/, от който използвахме WI-FI интернет, че без него нямаше да се справим с документите. Веднага тръгнахме за България: Дунав мост, прохода на Републиката, Свиленград. Вечерта преспахме на слаб напоителен дъжд преди границата.
    6 Ден \13.02\ След като се събудихме трябваше да “преплуваме” до границата, тъй като от дъжда се беше наводнило и същата вечер, разбрахме по телевизията, че след нас дори са затворили границата. На изгрев пресякохме границата, до Истанбул – слънце, а след това дъжд, температурите осезателно се покачваха.

    След като минахме моста над Босфора трафика се усили, скоростта ни намаля на 60 км.ч\. Решихме да караме до тъмно. Преспахме на първото “park alani”след разклона за Анкара-посока Ерзурун, до Куршунли.

    7 Ден \14.02\ Сутринта зареждаме скъпият дизел \3 лири литър\ и поемаме към Ерзурум. Спираме “park alani” в Ерзинкан.
    8 Ден \15.02\ Отново зареждане и в 17 часа пристигаме на границата. Лошото време не ни позволи да видим върха на Арарат, надяваме се на връщане на повече късмет. Много чакане, нахални шофьори, без проверка на кемпера, печати. По тъмно вече сме пред тежката метална врата на Иран, пред която също се чака. Най-накрая вратата се отвори и полицаят ни прибра паспортите. Който не си е взел торбата с търпението и парите да не минава границите на Иран. Чужденеца се възприема като ходеща пачка пари, за предпочитане €. Бяхме като самотни бели лястовички, докато не чухме “welcome to Iran” на перфектен английски от един добре изглеждащ мазен иранец - Нася – нашия туристически гид на митницата. Негова беше заслугата да олекнем с 200 $ и лично шефа на митницата да огледа отвън набързо кемпера, който си поиска отделно 160 $. На изпроводяк Нася ни даде карта за зареждане на дизел от бензиностанциите, без която не може и да помиришеш нафта в Иран. Всички тези пари, които дадохме поне се компенсираха с цената на дизела – 1 резервоар = 1 $, но понякога на бензиностанцията си искат още 1 $=10 000 ир.риала. На следващата бензиностанция си купихме още 2 карти за по 200 литра, всяка от която за по 20 $. За втори път в живота си ставаме милионери, първия при Жан Виденов с хилядарките и сега – 100 $ =1 000 000 ир.риали След простата ни сметка вече не мислехме за разхода на гориво, който се оказа “константа в пространството”. Вечерта приспахме пред едно ресторантче, в което вечеряхме вкусно печено пиле, обилно гарнирано с пресни зеленчуци.
    9 Ден \16.02\ Поддържаме курс към Техеран, радваме се на евтина нафта \тука й казват мазут\. Спираме на отбивка на околовръстното на Казвин.

    10 Ден \17.02\ Пътуваме по магистралата за Техеран, от страни на билбордове има снимки на млади войничета, загинали в Ирано-Иракската война. Тук-там за разнообразие лика на Аятолах Хомеини. На юг от Техеран на много места в пустинята имаше разположени зенитни установки. В Иран ми се обърна още една представа - че има нов победител в надпреварата “Страната на найлоновите торбички” и това не е България. След като пропуснахме отбивка за околовръстното, навлязохме доста в Техеран, докато намерим правилната посока към магистралата за Qom.

    Спахме на бензиностанция недалеч от Есфахан \с 2-рият по големина площад в света, казват иранците\, на която бензинджията беше така любезен да ни предложи да спим пред осветеният офис, така че той да ни охранява. Вече трети ден няма GSM-връзка с България .Най накрая един приятел ни се обади \как ли е успял?\ и го помолихме да се свърже с нашите близки.
    11 Ден \18.02\ Събуди ни леко почукване на предното стъкло. Оказа се, че е дошъл собственика на бензиностанцията и трябва да преместим кемпера. Заредихме и потеглихме към Persepolis. На 7 км преди Persepolis отбихме в дясно до гробници на Дарий І, Ксеркс и Дарий ІІ, изсечени в скалите подобно на Петра.

    Там има и кула, свързана със Зороастризма. След което посетихме и Persepolis, величествен древен град, създаден от цар Дарий І, датиращ може би преди времето на пирамидите. Голям и внушителен, жалко че не дотам запазен; времето и хората са оставили своят отпечатък \в буквалният смисъл\. Освен малкото араби посетители бяхме ние и група \корейци\. Цена за билет за двама 1 долар. 1\5 литра кока-кола-1 $, 1 кг банани 1 $, два сладоледа 0,5 $, цигари от 0,7 до 1 $ - цени за чужденци, вечеря и кока-кола - 10 $ за двама.
    На Persepolis вече минаваше 24 градуса. Бяхме по ризки, докато те си ходят с фанели, якета и т.н. След 8-9 дена нон-стоп пътуване, трудно се учехме да ходим, особено по чакъл.


    Тръгнахме към Yazd. Бяхме принудени да спрем по тъмно, защото много автомобили караха без фарове. Трябва да им призная на иранците, че ме научиха как да карам кемпера, без да загрява в тези жеги.
    12 Ден \19.02\ Скучно – само пустиня. Yazd се слави с подземните си водни канали и тесните си улички, затова минахме по околовръстното. Пак пустош. Единственото интересно нещо бяха стадата диви камили и вихрушките от вятъра.

    Малко след Махан почти свърши дизела и спряхме да питаме полицаите има ли наблизо къде да заредим. Те бяха така любезни и един от тях ни ескортира до бензиностанцията, като прередихме опашката от камиони. С наближаване на Бам пейзажа леко се промени. През 2004г. тук е имало едно от най-големите земетресения с магнитут от 8 по скалата на Рихтер, взело около 30 хил жертви. Земята наоколо сякаш е подскачала и се е отърсила от пясъка и са се показали скали, високи на места 2 метра. Изведнъж – рязка промяна на пейзажа – палмови горички. Спахме на една бензиностанция.

    13 Ден \20.02\ Тръгваме в 6.30 ир.вр. \5 часа бълг.\. Предстоеше ни участък от пътя, който е известен като “пътя на дрогата”. Естествено след Бам – пак пустиня. Няколко пъти ни спряха на “чек-пойнт” където ни предлагаха ескорт. Отказахме и наистина не видяхме нищо опасно. С приближаване на Захедан и границата вече имаше проблем със зареждането на гориво. Добрахме се в 14.50ч. до границата на над 30С, оказа се че са затворили пред нас. Работно време от 8.00 до 14.00 часа. Отидохме до ТИР-паркинга и спряхме между камионите и тъй като имахме предостатъчно време се запознахме с четирима братя, превозващи портокали по трасето Захедан-Машхад-Техеран и обратно. По техните думи се оказа, че в Иран не се отглеждат цитруси – всичко е внос от Пакистан. Само в Бам от цял Иран се отглеждат фурми. Черпихме ги чай и бонбони, а те нас мандарини. Питах ги какво правят през уикенда, а те ми отговориха че работят три дни. “А след това?”-попитах аз, те отговориха, че пак работят 3 дни – такъв бил маршрута. От братята купихме 2 туби дизел за резерва в Пакистан, защото разбрахме, че до Quetta нямало бензиностанция \630 км\. Спахме на границата. Любен \нашият син\ се обади, най-сетне ни олекна. Въпреки че бяхме между ТИР-овете, вятърът ни клатеше доста силно цяла вечер.

    14 Ден \21.02\ Отвориха митницата в 8ч. и се оказа, че имаме проблем с “карнета”, създаден от същия мазен иранец Нася, който ни посрещна в Базарган. На митницата в Мurjaveh ни обясниха, че трябва да пратят факс до Базарган и когато им отговорят всичко ще бъде наред, но не се знае колко дни ще трябва да чакаме \отговорът им беше: Иш аллах-когато Аллах реши и с усмивка вдигаха ръце към небето\. Междувременно се запознахме с един германец, който също имаше проблеми на границата, много приказлив, станахме приятели, два дни бяхме почти неразделни. Следобеда се изви пясъчна буря \на 20 м нищо не се виждаше\ и един полицай – Мехди – ни извика да паркираме на закрития паркинг на пожарната – до неговата стая. След бурята се изсипа силен дъжд. Полицаят ни погостува малко, след което си легнахме.
    15 Ден \22.02\ Продължаваме да чакаме факса. Германецът, който вече от една седмица живее на митницата и чака като нас писмо, ни съветваше да не се притесняваме, защото тук времето е спряло и нещата ще се оправят все някога – знае го от опит, защото от 40 год. няколко пъти е минавал трасето до Хималаите. Ние пък му помогнахме, като му напомпахме гумите и си изпробвахме новата помпа. Неговият бус \Опел Виваро\ беше преустроен почти като кемпер.
    16 Ден \23.02\ Сутринта по някое време дойде факса, но за наша беда ни бяха изтекли транзитните визи \7 дни-1 ден не било фатално, но два …\ и трябваше да ходим до емиграционния офис в Захедан, който се намира на 85 км от границата, за да удължим визите си. Тъй като кемпера беше минал митница не можеше да сме с него, а се наложи да пътуваме с такси. Добре, че беше един добър иранец, който работеше на митницата – Nazar Shah, закара ни до офиса, банката \50 $ на ден на човек за просрочие\ и фотото \за жените забулена снимка с шал и да не се вижда коса\, за да приключим с документите. Като се върнахме на митницата, тя беше затворена. Nazar Shah ни поиска крем за избелване на кожата, тъй като съпругата му от носене на бурка \покривало на главата\ около очите е с много тъмна кожа – приличала на Зоро. Всички вече ни познаваха, както и германеца. Същият дежурен полицай Мехди ни донесе огромна чиния спагети, домашен ирански хляб с мазнина и 1,5 л зелена иранска кола. Отново се пържим на 30С жега.

    17 Ден \24.02\ Станахме рано, за да черпим Nazar Shah закуска – кус-кус, след него Мехди отново ни донесе вкусен арабски хляб. Снимахме се за спомен, разменихме си телефонни номера. Най-накрая благополучно напуснахме Иран. Откъм пакистанска страна беше пълно с дрипави чейнчаджии. Свършихме бързо с документите. Видяхме се с германеца, който беше паркирал буса си пред митницата. Засякохме се с едни австрийци с кемпер \Мерцедес по-стар от нашия\, които пътуваха в обратна посока. След всички формалности началника на митницата ни качи в колата един въоръжен мъж, който да ни ескортира до следващия чек-пойнт

    На около 60км се извършваше смяна на конвоя. Следобеда пристигнахме в Дамбалдин, където бяхме настанени на паркинга на полицейското управление – доста добре укрепен форт.

    Всички бяха много любопитни, и по пътя, и в полицията. Пътят до Далбандин е сравнително хубав, тук-там отстрани на пътя умрели камили или други животни, дупки от бомби, наноси пясъчни дюни.

    Далбандин е малко селце в пустинята, в което Петьо се наложи да излезе до магазин, естествено задължително с охрана \мъж с автомат\, който го разведе по пазарната улица. Нощната приспивна песничка беше от трима ходжи, няколко кучета и магарета.
    18 Ден \25.02\ Тръгнахме от Далбандин в 7 ч. с ескорт в колата. Ранното тръгване беше предимство, защото навалицата по улицата я няма. В първата си част пътят бе широк и явно строен от ирански ръце, но постепенно отесня толкова, че вече нямаше място за два автомобила един до друг.

    По-малкото возило отбиваше в страни, от където и на север и на юг потегляха прашни дири към каменната пустиня. Балучи-те в Източен Иран и в Пакистан са облечени с еднакви специфични облекла.


    На 60 км от селото пътят стана чакъл, тук-там и чакъл нямаше и започна ОFF ROAD пътуване почти до Quetta. Чакълът ставаше все по-неравен и остър, което стана причина два пъти да пукаме гума. Въпреки лошия път гледките отстрани бяха невероятни: пустини и остри хребети, стада диви камили, овце, кози, палаткови лагери, номади и “неизменните” шарени камиони.

    Тук май не важаха никакви правила за движение. Следващите ескорти бяха от моторизирани с джипове въоръжени мъже. Явно близостта до границата с Афганистан имаше значение. Преди Quetta има изкачване на проход с много легнали полицаи, които едва се забелязват напътя.

    След един остър завой така подскочихме, че си ударихме главите в тавана, щетите бяха: откачен акумулатор, счупен халоген, паднала тоалетна, отворени шкафове, изпуснал преден десен амортисьор. Влязохме в покрайнините на Quetta, където беше гъмжило от хора, коли, рикши, магарета с каручки и без, пазар и т.н., с които се разминавахме на една боя разстояние.


    Разклонихме се за Sibi и започнахме да изкачваме Bolan pass. От време на време изпреварвахме ескортите, които се движеха много бавно и те се отказваха да ни следват \транзитната ни виза е само 5 дни\, но следващите ни чакаха и ни поемаха Пътят стана много тесен, с изчакване на автомобилите в една посока, изкопан в отвесните скали, с тунели и мостове.


    След залез слънце пристигнахме в Sibi. В началото на града ни пое военният ескорт и ни откара до паркинга на полицията. Там се заехме с поправка на щетите и с почистването на дебелия слой пясък навсякъде в кемпера. Полицаите бяха така любезни да ни дадат вода, за да вземем отново по един душ. До момента се оплаквахме от мухите, а сега вече и от комарите.
    19 Ден \26.02\ Първата ни работа беше да сипем двете туби с нафта, която беше гъста и с цвят на боза. Конвоят дойде в 7 ч. и ни изкара със сирени извън града. След Shikarpur минахме по двата моста над река Инд и тъй като постоянно бяхме с полицейски ескорт, не успяхме да се топнем в свещената река, което се надяване да направим на връщане.


    Наоколо всичко започна да става се по-зелено: палми, банани, др. дървета, посеви, захарна тръстика. Даже полицаите ни дадоха една пръчка тръстика и ни показаха как се яде – много е вкусно, сладко и сочно. Освен че видяхме жътва, покрай пътя се предлагаха всякакви плодове и зеленчуци: кокос, круши, сливи, череши, цитрусови плодове и др., които не познавахме. Пътят от старата столица Карачи до новата Исламабад е горе-долу добър – прилича на магистрала. Пристигнахме в центъра на Bahawalpur пред х-л Luxsore, защото полицейското управление нямало двор, но спахме на платен паркинг на един мотел, защото в центъра имаше някакъв мюсюлмански празник със зелени знамена, целият град беше осветен като коледна елха.
    20 Ден \27.02\ Тръгнахме в 7.15ч. цяла нощ полицаите спаха до нас в техният джип. Искахме да обменим пари но банките работят от понеделник до петък на обяд. Полицейският ескорт караха или много бързо, или много бавно, редуваха се на около 60 км.


    Към 15 ч. влязохме в покрайнините на космополитният град Лахор. В 16 ч. бяхме на Wagha. Работното време на митницата се оказва от 9.30 до 15.30ч. Прииждаха множество хора за тържествената церемония, която се извършва всяка вечер: отварят се вратите на двете граници, минава автобуса Делхи-Лахор и се свалят знамената.


    Голям купон беше. Спахме на митницата \нали сме си свикнали вече\.


    21 Ден \28.02\ На индийската митница имахме пак проблем с карнета – нямаше написан издателя на карнета, а само печати на СБА. Влезнахме в Индия.


    Индия е страна от минус до плюс безкрайност, която не може да се проумее, обясни или разгадае. Поправих си двете спукани гуми при местен гумаджия. Докато търсехме “guest house Mrs Bhandari” в Amritsar ни спряха едни момчета с мотори, честитиха ни празника Holy, като ни оцветиха с лилав цветен прах.


    При г-жа Бхандари \1906-2007\ имаше интернет и успяхме да се свържем по Skype с нашите близки и приятели. Отидохме с рикша до Golden temple. Събухме се, оставихме обувките и ни дадоха номерче. В храма се съхранява Светата книга "Гуру Грант Сахиб" - хубаво томче от 1500 страници, в което са събрани писанията не само на сикхи, но и на мюсюлмански дервиши и хиндуистки поети се пази в Златния Храм (град Амритсар, провинция Панджаб), а тази сграда от мрамор и злато определено е най-разкошната "книжна подвързия" на Земята.

    Около храма се простира огромно езеро с оранжеви, червени и сребърни шарани, а в чистата му вода пробляскват отраженията на няколко други мраморни постройки. Вярващите се пречистват от греховете чрез баня, после поемат светото причастие с вкус на грис-халва и се нареждат на опашката, водеща по мост до гурдварата. Вътре огромната книга разположена на централно място е завита в няколко ката брокат и коприна, трима музиканти свирят и пеят божествените киртани, старецът с най-дългата бяла брада вее двуметрово ветрило от паунови пера, а зад тях просто седят други сикхи с разноцветни тюрбани и наблюдават целомъдрено и величествено наоколо. Топнахме си краката в езерото. Много, много хора: молят се, разхождат се или просто си седят. На връщане момчето с рикшата ни приведе и през едни тесни улички само за мотори, където уханието на животински изпражнения се смесва с амонячния дъх на човешка урина.

    Близката тухлена стена е подгизнала от урината до височина от един метър, а наоколо са спрели колички с плодове. До тях трима индийци играят на карти, до тях бръснар се труди на работното си място (стол на улицата), а рикшаджиите хъркат в офисите си на колела - всички без противогази. Момчето с рикшата ни предлагаше ганджа /на почти всеки жп-прелез се предлага/, накрая ни отведе до магазин с европейска храна. Вечерта беше прохладна и много приятна.
    22 Ден \01.03\ Защото беше Холи нищо не работеше и не можахме да си купим Индийска SIM-карта \а се оказа и че искат и постоянен адрес\ и да си направим застраховка. Днес на една бензиностанция пак ни честитиха Холи и ние сме в зелено. Спахме в Делхи

  2. #2
    Регистрация
    Mar 2009
    Място
    софия
    Публикации
    663
    Точки (при гласуване)
    10

    По подразбиране До: Индия 2010

    Прекрасно пътешествие.

    Land rover lightweight-series 3
    Range Rover V8
    Range Rover Classic Vouge SE V8
    Mercedes G280

    ВАШИЯТ СЪВЕТ Е МОЯТ ГЛАС В ОБЩИНАТА!

  3. #3
    Регистрация
    Nov 2009
    Място
    Пловдив
    Публикации
    395
    Точки (при гласуване)
    0

    По подразбиране До: Индия 2010

    Нямам думи човек, давай продължението

  4. #4
    Регистрация
    Nov 2009
    Място
    софия
    Публикации
    259
    Точки (при гласуване)
    9

    По подразбиране До: Индия 2010

    Браво хора,много ви се изкефих.много хубаво пътешествие,а и вие сте доста смели.много ми беше интересно,ако има още давайте.

  5. #5
    Регистрация
    Oct 2007
    Публикации
    1,705
    Точки (при гласуване)
    14

    По подразбиране До: Индия 2010

    Браво за смелостта ! За вас преживяване за други мечти ! Благодаря за споделеното .
    По Ясенски : Истинският МОДЕРАТОР (полицай ) винаги може да намери нарушение.

  6. #6
    Регистрация
    Oct 2009
    Място
    Смолян
    Публикации
    30
    Точки (при гласуване)
    10

    По подразбиране До: Индия 2010

    Част 2 Извинявам се че в първата част съм пуснал снимките малко по големи.
    22 Ден \01.03\ Защото беше Холи нищо не работеше и не можахме да си купим Индийска SIM-карта \а се оказа и че искат и постоянен адрес\ и да си направим застраховка. Днес на една бензиностанция пак ни честитиха Холи и ние сме в зелено. Спахме в Делхи.
    23 Ден \02.03\ Пътуваме за Jaipur. Появиха се вече истинските маймуни по пътя.


    В Jaipur паркирахме близо до FORT-а, тръгнахме към двореца по едни улички – от едната страна продават нахвърлян на земята зеленчук, а от другата купчини боклуци, в които се ровят прасета, крави, кучета, между тях място колкото да можем да минем.

    На FORT-а може да се качиш нагоре със слонове /и те нашарени за Холи/, раб.време на слоновете до 11ч., но се чака повече от час. На върха гледката е невероятна: дворци, храмове, а оградата е като умалената “Велика китайска стена”. Към града е двореца в езерото. Снимахме кемпера със слонове по пътя.

    Минахме през центъра, където е огромната розова джамия \фасадата на Pink syti\. На поредната “toll plaza” един гълъб реши да влезне в кемпера през капандурата, наложи се да спрем, Петьо отвори вратата и подплашеното пиле излетя. Продължихме към Rathambore national park. Ще спим пред него.
    24 Ден \03.03\ В 5.30ч. бяхме пред офиса на парка. С големи открити джипове тръгнахме на сафари, видяхме много животни: маймуни, пауни, “импали”, елени, сърни и подобни на тях, мангуста, kingfinger \рядка птица\, и още много други, а накрая и леопард \те му казват tiger\, недалеч от плячката си. Водачът е и следотърсач и ни показа стъпки преди да видим леопарда.



    Много доволни поехме към Chitogarh. Качихме се до главната порта на огромния замък – храмов комплекс на платото, където паркирахме кемпера. Случайно се оказа, че същата вечер ще има светлинно шоу сред руините. Съчетанието от светлини, музика и разказ на хинди беше невероятно. Представлението предполагаме беше за хилядолетната история на Раджастан.

    Пихме по едно малко за националния ни празник. Преуморени от видяното през деня си легнахме доволни.
    25 Ден \04.03\ Направихме 7 км-вата обиколка на заграденото с крепостна стена високо плато над града, където имаше 13 различни храма и кулата на свободата, някои от които във вода.


    Останахме много доволни. Тръгнахме към Patan, където много трудно намерихме храма под земята. Почти никой не го знае, няма туристическа информация, няма табели – поне не и на латиница.

    Голям проблем е да се намери спокойно място за паркиране през нощта, таксуваха ни на един паркинг и след половин час казаха, че не може да останем през нощта, а в населените места е голяма лудница е само тропат по кемпера и се залепват по прозорците да ни гледат.
    26 Ден \05.03\ Отидохме до Vadodara, сменихме маслото, спукахме 4-та гума и ги оправихме в сервиз. Във Vadodara , питахме хората, оказа се, че не знаят какво имат, така че снимахме по път, каквото видяхме и продължихме по посока Мумбай.


    Характерните за Индия крави от вечни времена се смятат за символ на плодородието и едва ли не олицетворение на самата майка-земя. Само в един лъскав супермаркет видях изобщо да се продава телешко, а консумацията му в "обикновена Индия" често е ставала първопричина за кървави свади между хиндуисти и мюсюлмани, завършващи след няколко поколения.

    Там където липсват дърва за горене, кравешките изпражнения се замесват като питки и оставят за няколко дни под слънцето, а после ги подреждат на купчинки. Наближавахме вече океана и спахме в Surat.
    27 Ден \06.03\ Минахме по “околовръстното” на Мумбай. Тръгнахме към океана, но нямахме търпение да стигнем предварително набелязаната точка и питахме за първия плаж. Отклонение от около 60 км, доста лош път, без табели на разбираем език, постоянно питахме за посоката, но всичко си заслужаваше.Прекосихме джунглата и се озовахме на невероятно красив плаж. По пътя спряхме да купим кокос. Човекът с “мачетето” го почисти, даде две сламки и вечерта на плажа си направихме коктейл с водка.

    Вечерта и през нощта имаше поток от хора с колелета, рикши, мотори и кой както може да видят новото “чудо” на плажа. Най-сетне нямаше комари, океанският бриз беше божествен. Наспахме се.
    28 Ден \07.03\ Къпахме се няколко пъти в океана \все още Арабско море може би\, но първия път когато излизаме от водата, гледаме един джип спрял до кемпера и ние си говорим: “Аман от любопитни”, а то какво се оказа – наближаваме и ни подават два почистени кокоса за “добре дошли” и джипа си замина. Бяхме очаровани, чувствахме се на райско място. Любопитството продължи, дори някои се заговаряха с нас. Разходихме се до близкото рибарско селище: колоритно, мрежи, хора, котки, кучета, прасета, крави, гарги \както и навсякъде другаде в Индия\.


    Купихме бира \от 42 до 90 рупии в зависимост от щата – имат различни данъци се оказа\.
    29 Ден \08.03\ Цял ден не пушим – нещо изключително за нас, бяхме решили да ги отказваме тези проклети цигари. По пътя след един завой – спънат с вериги слон (едва ни отнесох с кемпера горкото животно)-носи захарна тръстика с хобота.

    Пристигнахме в Goa и преспахме между заведенията на Canolim beach. Вечерта се запознахме с една двойка – англичанка и индиец, те ни препоръчаха един плаж, защото им казахме, че искаме див плаж, а не с толкова много хора – въпреки че бяхме много щастливи когато видяхме първите бели хора.
    30 Ден \09.03\ Рано сутринта тръгнахме за Utorda beach и заведението “Zeebop” с огромна плажна ивица, палми за хамака и по-малко хора.

    Купихме си сочна сладка диня в началото на март – явно сезона на дините тук. За разлика от нашите представи за курорти тука беше голяма евтиния. Запознахме се с един млад индиец Рахман \от Керала на 23 год., но изглежда като 15 год. момче\ - масажист към заведението, доста си говорихме. Той ни обясни, че в този щат данъците са най-малки, 60 % от туристите са руснаци \на един бар на плажа имаше нависоко руското знаме\, а останалите – англичани, немци и др. Супер сме.

    31 Ден \10.03\ Запознахме се и с един англичанин \1958г. роден\, който е дошъл тук да си направи операция на апандисит и да си поживее малко. Стивън е бивш агент от бомбения атряд на Скотланд ярд, само дето вече изглеждаше почти като будист – бръсната глава с опашчица, обици като змии, панталони-шалвари и т.н. Всичко си каза след като изпихме заедно една бутилка водка и кола. Вечерта цялата група изпушихме един джойнт –доста силен. Лондончанинът го отряза и спа на хамака.
    32 Ден \11.03\ Тръгнахме към 8 ч. да търсим другите плажове, малко закъсахме в пясъка като излизахме, но момчетата от заведението помогнаха да избутаме кемпера. Интересни хора – там където сутринта е клекнал да свърши работата, на същото място може да си търка зъбите половин час. Преди планувания Palolem beach питахме за тихо място – див плаж с по-малко туристи и ни насочиха към Agonda beach – райско място.


    Намерихме и други кемпери: пред нас французи – обикалят света с кемпер, зад нас германци, холандци, швейцарци, веднага дойдоха да се запознаем и да ни питат за маршрута /подават си една цигарка/, но после не досаждаха. Един от германците Манфред е тук от 17.09.2009г., ходи в Австралия да поработи няколко месеца и пак тук. Той е родом от Цвикау, където се произвеждаха трабантите, а нашата и неговата първа кола е трабант, та си намерихме тема за разговор.

    Вечерта завъртяхме пиленце на грил с пържени картофки, студена биричка “kingfisher”. Вързахме си хамака на палмите. Петьо каза, че и той може да изкара 6 месеца като Манфред на това невероятно местенце: ветрец, под палмите, чист огромен плаж и по-чиста океанска вода. Предложиха ни разходка с лодка да видим делфини, но от другите кемпери казаха, че можем да ги видим и от брега.
    33 Ден \12.03\ Събудихме се на изгрев, в близката палмова горичка Петьо снима известния kingfisher – малка пъстра светлосиня птица.Тук си имахме рум-сървис: първо мина един с колело и продава хляб, след него камионче с питейна вода, след това един със закуски и т.н., от всичко си купихме, най-вкусна беше бутерката с пържени зеленчуци вътре. Разходихме се по плажа и до близкия залив без вълни, където има рибарско селище, изкъпахме се в прозрачната вода, а пясъкът е фин като пудра захар.
    34 Ден \13.03\ Рай. Момчета се катерят и берат кокоси пред кемпера и ни дадоха два. Чухме се по Skype с Любен. Рай.


    35 Ден \14.03\ Тръгнахме в 7ч. към Jog Falls, пътят е планински, стръмен, на места много тесен и с големи завои. Навлязохме 60 км в джунглата.

    Бяхме леко разочаровани: наистина е голям пада на водата, но такава имаше малко \нали все пак сме в сухия сезон\. От този щат на юг повечето от мъжете са си препасали големи кърпи през кръста – все едно са с полички, имам чувството, че всички излизат от селската баня, не го възприемам като ежедневно облекло. Върнахме се на крайбрежието в Honavar, разгледахме рибарското селище и си намерихме на плажа една безлюдно място извън селото, което след 1-2 часа се оказа пълно с народ \обясниха ни, че в събота и неделя хората следобед ходят да гледат морето, никой не влиза във водата, само го гледат.

    Зад кемпера се намести една сергия със сладолед и други неща. Ние хапнахме по един сладолед. Отново и отново бяхме като животни в зоопарк – всички ни оглеждат и надничат в ”клетката” ни. Въпреки всичко беше много весело, защото тази вечер посрещнахме нова година по индийският календар.Имахме си и Дядо Мраз.Нямахме шампанско но вечерта имаше фоерверки а за елхичка ни служеше близката палма до кемпера.

  7. #7
    Регистрация
    Oct 2009
    Място
    Смолян
    Публикации
    30
    Точки (при гласуване)
    10

    По подразбиране До: Индия 2010

    Част 3
    36 Ден \15.03\ В 5.30 ч. ни събудиха за полицейска проверка на паспортите. И какво да правим, в 6 ч. тръгнахме на юг. По-откачени шофьори от тези на автобусите в щата Керала няма, няма. Отделен е въпросът, че в Индия няма никаква култура на движение по пътя: кой когато си иска навлиза и напуска пътното платно, и пешеходци, и водачи, прави обратна маневра на средата на пътя, чат-пат някой може да даде мигач или да посочва нещо с ръка, било то спирам, завивам или изпреварвай \десен мигач се оказа: изпреварвай ме, ние все пак се движим отляво\.

    Клаксони, ама-а-а-а клаксони, клаксони за здрасти, клаксони че те изпреварват, клаксони че са насреща, клаксони постоянно, ако 5 минути си останал сам на пътя в гората, някоя свирка ще ти се изпищи в ухото и може да подскочиш. Бяха ме предупредили за Пакистан, ама там е нищо. Температурите продължават да се покачват и оставаме с впечатление, че им се е размекнал мозъкът, абе все едно всички са дрогирани. По-на юг хората сякаш стават по-възпитани \или само се заблуждаваме\. Стават и по-тъмнокожи. Спираме на Calcut beach, малко рибарско селце – вони на риба, разпръскват я с гребла по пясъка да се суши.

    Продължаваме до Kappad beach, където пукнахме от жега и ни изядоха комарите. Оказа се, че всяка вечер хората се изсипват на плажа, пльоскат се на пясъка да блеят в океана, отново никой не се къпе. Вече изчезнаха белите, останаха само “индианци”. За разлика от предишните полицаи, тези ни провериха към 18.30 ч.

    37 Ден \16.03\ Сутринта естествено всички пак са на плажа да посрещат слънцето. Недоспали тръгваме рано. Може цял ден да духа супер вятър от океана, но всяка вечер почти спира и е едно влажно, задушно, лепкаво … По пътя видяхме слон, качен в камион. Минахме десетки мостове, почти всеки по 5 рупии. Спираме на плажа на Alappuzha, естествено пак сума народ, залез, полицаи, с които си поговорихме надълго и нашироко къде и как сме пътували, разбрахме, че е забранено пушенето на обществени места \200 рупии глоба\ и ни дадоха мобилен номер на близкия полицейски участък, ако ни се наложи.

    Отсреща в океана има нещо неподвижно, което прилича на нефтена сонда – вечерта светеше. Купихме зелено манго, което се оказа, че май става само за мезе на водката – едно кисело като лимон, купихме и едни грамадни банани, като триъгълни, жълти отвън, оранжеви вътре, а като ги хапнеш са като много твърд крем, не се чупят дори обелени, на вкус са нещо като узряла ябълка и кайсия взети заедно, доста странно, но и много готино. В 19.50 ч. небето светна 2-3 пъти и най-накрая се изсипа свеж дъжд за 10-на минути, та охлади малко.
    38 Ден \17.03\ Пристигнахме на едно прекрасно място на Kovalam beach щат Керала \оказа се, че има няколко едноименни града в различни щати\ между два резорта, ние сред палмите на плажа, даже и “белите” ни завиждаха. Имаше само един минус: големи океански вълни, аха си топнал краката и някоя разбита вече грамадна вълна те напои до подмишниците.


    Тези на шезлонгите, въпреки че бяха на доста разстояние, от време на време някоя вълна им заливаше джапанките и си ги събираха на 10 м назад. Дойдоха група деца около 10 годишни и както се разхождаха покрай брега на сухия пясък една върна ги помете и почти всички изпоналягаха мокри – радваха се. Ядохме червени банани \само отвън, а вътре си е жълт\, а вкусът му е най-хубав от опитаните до тук – нещо средно между “триъгълния” и тези, които сме свикнали да ядем. Разходихме се по пазарската улица и видяхме най-различнен вид риба.Най голямо впечатление ни направи риба меч и веднага в съзнанието ми изникна -старецът и морето на Хемингуей.

    След залез се чува на вратата: Добър вечер. След толкова дни – българска реч. Оказа се, че младият мъж Патрик \27г.\ е от Виена и от 6 г. е женен за българка. Дошъл е тук с баща си на почивка за една седмица. Пихме по една водка, показахме му снимки на лаптопа и си прекарахме супер. Радост вкъщи – стояхме до полунощ.
    39 Ден \18.03\ Тръгнахме рано, защото от плажа имаше едно стръмно изкачване със завойчета за около 100м и не искахме някой да ни се пречка като се засилим. Пристигнахме в Kanyakumari, на Cape Comorin – най-южната точка на Индийския полуостров и на нашето пътуване – 80 северна ширина, единственото място, където можеш да видиш изгрев от водата, залез на слънцето и едновременно с това изгрев на луната, а също и на едно място църкви, храмове, джамии. Запознахме се с един шаман от племето на което името не помня с когото разговаряхме надълго и широко за техният мироглед.Доста интересен човек.


    Индийците наричат мястото Land’s End. В океана има два острова, на единия от които е Vivekananda Memorial, а на другия – грамадна статуя на Шива. На брега има много храмове и хората се топят в океана, сякаш очакват изцеление. Встрани от града си намерихме страхотно местенце до един параклис на скалите, даже се къпахме в океана, защото се получаваше заливче и вълните първо се разбиваха в скалите. Пред нас рибарите си изкарваха лодките и си отърсваха мрежите, донесоха ни почистени малки рибки, изпържихме ги – бяха вкусни. В Kanyakumari си имат “Sunset point” с алеи и беседки, по-нависоко от брега и за вечерта се преместихме там за повечко ветрец. Наистина видяхме от едно и също място изгрева и залеза на слънцето в океана.
    Непонятно ни беше че луната тук е обърната на 45 градуса спрямо България. Чувството беше много странно.

    40 Ден \19.03\ Днес Любен има рожден ден. В 5.45 ч. ни събуди някаква музика, като от индийски филм, въпреки че в радиус от 200м не е населено. Оказа се, че вятърът ни носи музиката от една от църквите в града /навсякъде са с много шарени кичозни статуи/. Преди два дни ни събуди ходжата от близката джамия. Индийците са си направо уникални. Тръгнахме към Madurai, където се намира един от най-големите индуски храмове. Наистина е огромен и много пищен: няколко декара заграден с високи стени правоъгълник с 4 порти от 4-те посоки, всяка от които представлява висока \около 10-етажна сграда\ пирамида с много скулптури, най-различни пъстри богове с много ръце и глави.

    А вътре в храма: олтари, колонади, лотосово езеро и много народ естествено. Пак се събуваме с номерче. Петьо не го пуснаха с бермудите и се наложи да си купи поличка като индийците, аз предвидливо се бях облякла с пола и къс ръкав.

    Присъствахме на сватби и други церемонии, има и слон, който може да те благослови като минеш покрай него. Мисля, че след този храм няма да спираме да разглеждаме други подобни. След това поехме към Ramyswaram. И тук подобен храм, двойно по-малък и пирамидите са две \изток-запад\ и са бели \едната с един ред розови статуи\. Впоследствие видяхме във всякакви размери и цветове храмове – бели, жълти, розови, светлосини, оранжеви, червени, зелени, сиви, черни или много шарени, най-често непосредствено до някоя “локва”.

    Храма е на брега откъм Бенгалския залив и вечер и сутрин е пълно с народ. Още не сме паркирали на кея и идва един с мотор да ни взима интервю \ние мислехме, че е от местния вестник, а то се оказа, че е централен ежедневник, който излизал и на английски\. Пита ни, снима ни и едвам се отървахме, та да потърсим интернет. Оказа се, че от 10 до 18ч. всеки ден в целия щат Тамил Наду им спират тока, а интернета работеше само до 21ч. Добре, че сме до водата и има ветрец.

    41 Ден \20.03\ В 4.50 ч. ни събужда детска глъчка – няколко детски градини са се изсипали под строй на кея. Заобиколени сме от автобуси и хора. Лудницата тук почва рано. В 7ч. вече водата \в океана\ е пълна с хора – молят се, къпят се, перат се и е само 30С. Вчерашният репортер ни каза, че днес в 8ч. пристигал някакъв специален влак и ще има нещо интересно. Вече ни има и във вестника – един човек ни показа статията със снимки на втора страница и ни го даде.

    Почакахме до 8.10 ч., но при толкова много хора в океана и още идваха с рейсове, та преценихме, че е по-добре да се изнасяме навреме. Отидохме до последното село на брега към Sri Lanka. По пътя в ляво и дясно е толкова плитко, че хората ходят за вода до съседните полуостровчета през океана, който им е до колене.

    Върнахме се обратно по моста и потърсихме плаж от южната страна на тази ивица земя. Оказва се не за първи път, че паркингите работят до 18 или 19ч. и ние се научихме предварително да питаме за през нощта. Намерихме в един ризорт \х-л Тамил Наду\ супер местенце, събирахме огромни рапани от плажа. Тука също ни разпознаваха и ни показваха вестника.

  8. #8
    Регистрация
    Oct 2009
    Място
    Смолян
    Публикации
    30
    Точки (при гласуване)
    10

    По подразбиране До: Индия 2010

    4 част.
    42 Ден \21.03\ Тръгваме посока Chenai. Първите 40 км сме заобиколени не от стотици, а от хиляди вятърни генератори. Късно пристигаме в Mamalapuram. Спим на паркинг до плажа.
    43 Ден \22.03\ Сутринта около кемпера изпоналягали хора. Тръгнахме да търсим крокодилската ферма, но с нашия късмет – понеделник е почивен ден. Отидохме в едно село на 15 км, където минахме на идване по нощите и в тъмното не можахме да снимаме.


    Там освен храмове с пирамидални порти има огромни около 10-на метра каруци-храмове и един храм на върха на стръмен висок хълм. Върнахме се в Mamalapuram, намерихме си суперско местенце на плажа – последния ни излаз на океана. Пак се къпахме. Късния следобед едно жизнерадостно момиченце- Видия \10г.\ ни заприказва, доведе майка си, после братовчед си \млад мъж\, живеят на 20 м от кемпера. Влезнаха вътре, обясниха ни всички индуски божества, майката за 1-2 секунди пробва да полегне \на следващия ден разбрахме, че може би не е лягала на такова мекичко\. Видия знаеше сравнително добре английски, брат й – горе-долу – каза, че ни е видял когато сме снимали в селото каменните скулптури. Каниха ни у тях, но ние отказахме – в тъмното. Беше много весело.

    44 Ден \23.03\ В 6ч. Видия беше пред кемпера, за да ни даде адреса си. Почерпихме го пържени филийки, дадохме му да носи и вкъщи и уж тръгна на училище. В 8ч. потегляме от плажа, но пред “къщата” момичето и майка му ни спират и настояват да ни покажат малките 6 и големите 5 кученца и къде живеят – в къщичка от една стая \2 на 2 метра максимум\ с гол под, в ъгъла една печка и всичко е закачено на стените – дрехи, рогозки и т.н. Въпреки немотията бяха постоянно усмихнати и весели.

    След това тръгнахме към крокодилската ферма \център по херпетология\ - много доволни останахме: много видове крокодили, алигатори, каймани \яйца, малки, големи и още по големи\, костенурки, птици и отделна зона със змии.

    Платихме допълнително за да нахранят крокодилите, за да направя хубави снимки. Много хубаво не е на хубаво. Напускаме Vadanemeli и един от лудите автобусни шофьори бясно се размина с нас по пътя и ни счупи дясното огледало за обратно виждане – всичко по нас и в кабината е в стъкълца \нали е топло и десният прозорец беше отворен, иначе и той си беше отишъл\.

    Спряхме, поизчистихме се – само няколко леки порязвания, сметохме, пуснахме по една псувня и пак потеглихме посока Tirupati-Tirumali. Оказва се, че лошото не идва само. Пристигаме пред портал като за митница. Почват да проверяват кемпера: вътре освен мен влязоха 6-7 жени и един мъж, а особено една от жените отвратително се хили, рови и повтаря: Чекинг, мадам.


    Преровиха всички чекмеджета, между дрехите, отвориха всяка празна кутия от цигари, които носим за едно момче, което ги колекционира. Толкова митници минахме, такова чудо и отношение не видяхме. За капак отвън един от мъжете \сигурно още 15-20 човека\ казва на Петьо, че щом имаме газова бутилка не може да се качим на хълма с храмовете, сякаш сме терористи, и това чак след като преровиха колата. Онази тръгна да си взима пакета пластмасови чаши, банани – взех й ги от ръцете и ги изгоних на български. Бесни бяхме. Тръгнахме към Hyderabad покрай океана. Вечерта спираме в Kavali и след един час търсене на паркинг, спим на бензиностанция.

    45 Ден \24.03\ Цял ден пътуване. На Vijayawada ни спряха за проверка на документите и ни поискаха някакво разрешително \доколкото разбрахме за навлизане в опасен район\. Гледаха карнета, големия талон на колата, искаха международната шофьорска книжка, но като разбраха, че пътуваме посока Hyderabad-Agra-Delhi, ни пуснаха. По пътя имаше две катастрофи, задръстване, чакане.Имах чувството че кой каква кола може да си направи –може и да си кара. Нагледахме се на най различни модификации и изобретения- камиони без кабини трактор-комбайн и др.


    В 16.55 ч. пристигаме пред Ramoji film syti, едно от студията на Boliwood но пак работно време от 9 до 15.30 ч. Приспиваме наблизо.
    46 Ден \25.03\ Оказа се, че обикновен билет за един човек е около 10 $ и обиколката от 9 км трае минимум 4,5-5 часа с автобус пълен с индийци, а ако искате включен обяд – 35 $. Нямаме толкова време разгледахме набързо непознатите за нас филмови артисти и продължихме на север.

    В 17.30 ч. беше 42.70С. Малко след Hyderabad пътят става отвратителен. Вечерта се добрахме близо до Nagpur и спахме “необезпокоявани” на една бензиностанция.
    47 Ден \26.03\ Ранно тръгване за дълго пътуване. По пътя маймуни, маймуни. Купихме хляб и ги хранихме.

    Напазарувахме и техни деликатеси: лютиви панирани топчета с люти чушлета, сладки топчета – като масленки, пържени сладки къдрави лентички, задължителните яйца и други вкуснотии. Лоши пътища, при това платени. По обяд пристигнахме до водопадите при Jabalpur. В най-голямата жега бяхме като в оазис – пръски вода ни охлаждаха. Минахме над водопадите с кабинков лифт.


    Не ни се тръгваше заради прохладата. Продължихме и на залез ни спря церемония \Drugapudja\, която излизаше от един храм – група от 5-6 човека танцуваха в транс, покрай тях мъже носят мечове и други остри неща, а жените – на главите делви с оризови кълнове \djabali\, а след тях цялото село.

    Процесията се насочи към река Niardajasi, където канута чакаха да вземат делвите и да принесат дарове на боговете.
    48 Ден \27.03\ До вчера сутринта, като ставам рано все е около 27-280С, а днес е хладно – в 5.30 ч. е само 21,40С. Тръгваме рано, за да изпреварим трафика и да пътуваме по хладно. Не знам на Петьо как му издържат нервите: лоши пътища, натоварено движение, много и високи легнали полицаи, рисково каращи шофьори \простаците колко псувни изядоха от Дида и тя вече започна да маха през прозореца – имаше значение\. Камионите имат “дамски” огледалца за обратно виждане, не че много ги гледат и се интересуват дали някой кара зад тях, но като им махнеш настрани с ръка, малко се отместват от средата на пътя. В атласа, който сме си купили, не съответстват цветовете на пътищата и реалните километри, почти няма околовръстни на населените места и караме през лудницата, където няма пукната табела дори и на хинди, та понякога питаме за посоката – поне 3-ма, защото 2-ма ще покажат различни посоки. Добре че картата на GPS-а понякога ни помага, оказа се, че е малко стара, но все пак я има. Пристигаме в Kajuraho в най-голямата жега. В околността имало 85 храма, а само в селото – 64, някои в покрайнините са руини, но ги реставрират.


    В центъра срещу билетче разгледахме 20-на храма, някои със сцени от “кама сутра”. Заслужават си. Ходихме до интернет, но пак проблеми с тока и трябваше да изчакаме. На всичко отгоре за 45 мин. – 100 рупии, тройно по-скъпо от досега, момчето обясни, че в този щат Madhya Pradesh данъците са най-големи и затова всичко е по-скъпо \видяхме етикета на бирата – 92 рупии, а в Goa – 42 рупии. Показаха ни най-стария храм от другата страна на езерото и там се запознахме с един начален учител, който ни разказваше за храма, а после ни показа и други в покрайнините на селото.

    Тук има малко летище, в средата на което има път и храм на богинята Кали. В Индия видяхме пътища, по които или вляво, или вдясно платното рязко изчезва, а там – храм. Спахме на платения паркинг встрани от централните храмове и без да искаме отново гледахме светлинно шоу, подобно на онова в Chitogarh.
    49 Ден \28.03\ Пак тръгваме рано по лошите пътища. Купихме си папая – вкусно. Следобед пристигаме уморени в Агра /цял ден само 420 км и дълго влизане в града/. На паркинга на Тадж Махал е много оживено и миризливо, но през нощта беше по-спокойно по-близо да реката-приток на Ганг, само дето един човек в 22ч. чукаше по прозореца и каза, че не е хубаво тук да се спи, а в 1.20ч. двама полицаи пак ни събудиха.
    50 Ден \29.03\ Още от 4ч. започва шумотевицата, зад кемпера готвят на газ на земята, плакнат посудата в тенджера с кафеникава вода. Дида още снощи се изприщи на лицето – сигурно алергия от мърсотията, а сутринта – обрината и подпухнала като бога на маймуните.


    Разгледахме Taj Mahal – много е красино, но изглежда очакванията ни бяха по-големи. Мърсотията и мизерията навсякъде, освен в заградените пространства около туристическите обекти, е достатъчна да ти развали деня. Тръгнахме към Haridwar – родното място на Lord Krishna /някои казват, че Mathura му е родно място, но на боговете изглежда не им пречи да се раждат няколко пъти и на различни места/. Минавайки през едно населено място движението беше допълнително затруднено, защото отстрани имаше празнично шествие с музиканти в различни униформи, маскирани хора и украсени коли.

    Спряхме след Meerut на една бензиностанция, запалихме спиралка да изгоним комарите и уморени си легнахме.

  9. #9
    Регистрация
    Oct 2009
    Място
    Смолян
    Публикации
    30
    Точки (при гласуване)
    10

    По подразбиране До: Индия 2010

    Извинявам се за телеграфният текст който използвам във форума .Ако трябва да разказвам с подробни описания няма да мога да го пусна доста дълго време. Водихме дневник в който записвахме всяка сутрин за случилото се предишният ден затова е така и разказа.Снимките подбирам по случаен принцип а като приготвя вече готовите фотоси ще ги покажа и тях.
    Поздрави

  10. #10
    Регистрация
    Oct 2009
    Място
    Смолян
    Публикации
    30
    Точки (при гласуване)
    10

    По подразбиране До: Индия 2010

    51 Ден \30.03\ Днес пътят поне беше по-хубав. В началото на Haridwar, в южния край, полицаи отбиват всички от пътя в един огромен паркинг, наистина огромен. Haridwar е един от най-важните “хинди пилигрим” центрове и от 14.01. до 28.04. всяка година се провежда фестивала Утаракханд. Оставихме кемпера в началото и тръгнахме край свещената рака Ганг.

    Толкова много шатри и палатки, мокри хора, мръсни хора, хора, хора, хора, на едно място не сме предполагали, че може да се съберат, освен града с улици и сгради от западната страна на реката, още един град с палатки от източната.

    Толкова много впечатления, че не усетихме как по мостчетата и в прахоляка изминахме 5 км до другия край на града на север, където е голямата статуя на Lord Krishna и още толкова обратно.


    Случайно се получи че направих репортаж за кремиране край реката за което бях много доволен. Не бяхме сигурни дали няма да се загубим.Потопихме краката в реката и за наше учудване тя беше ледена на фона на жегата която ни мореше цял ден.

    Попътно намерихме и интернет и уморени по залез излезнахме от лудницата, тръгнахме към Amritsar.
    52 Ден \31.03\ Наспахме се. Пътят не беше труден и благополучно пак при “Mrs Bhandari” в Amritsar – блаженство.Невероятен английски двор с всичко необходимо за едно къмпиране.

    53 Ден \01.04\ Оказа се, че индийската митница отваря в 10ч. – 1 час мотане там, още 1 час на пакистанската, където се засякохме с 20 мотора с 35 холандци и 5 белгийци в обратна посока. В 12ч. тръгнахме от Wagha и в 18ч. след залез слънце спряхме на една бензиностанция. Бяхме без конвой.

    В Lahor имаше посещение на турския президент и на полицаите от конвоя изглежда не им беше до нас. Беше спокойно.
    54 Ден \02.04\ Тръгнахме в 5ч. Добре, че подранихме – в 10ч. на “тул плаза” на Ubaro платихме и ремъкът изсвири като на умряло. Легнах под колата смених си ремъка, но не можах да го обтегне, дойдоха полицаи от конвоя, доведоха монтьори – казаха, че генератора се развалил, отидохме до близкото населеното място, оправиха генератора, за мое учудване много бързо- смениха един лагер. Целият ремонт струваше 10 долара. Замислих се за това че в България ако се случи ако отида при майстор ще иска да му го свалям и той само да го ремонтира а и ще трябва да чакам цял ден.


    Бяха като факири. Интересното в случая беше че в Пакистан е разрешен детският труд и едно 10 годишно момче свали генератора а баща му го ремонтира. След 1 час – в 12ч. продължаваме към Sibi. Този път, за разлика от миналия, никакъв полицейски ескорт – само си махаме за “здрасти” с постовете. След Jacobabad ни спряха и мудно ни попитаха дали искаме ескорт, ние отказахме, като предложихме преди Sibi само някой да ни покаже как да стигнем до полицейското управление, за да спим в двора. Така и стана. По пътя много катастрофи и карахме внимателно на всичкото отгоре се изви и пясъчна буря.

    По залез слънце паркирахме, хапнахме, а в 19.30 ч. беше 35С вече без вятър и буря, а ходжите пак се надпяваха. Тъкмо сме задрямали и се чука на вратата. Петьо излиза и един от офицерите му подават мобилен телефон да говори с офицера на гарнизона – пита го имаме ли проблеми, добре ли сме. Пак лягаме. След половин час пак се чука – искал утре в 8ч. лично да се запознае с Петьо-големи симпатии , но той му обясни, че тръгваме в 5.30 ч. и не можем. Пак си лягаме.


    55 Ден \03.04\ Потегляме по изгрев по познатия път със завои, изкачване и спускане, шарени камиони, от Nushki до Dalbandin – чакъл. Само последните 100 км имахме конвой. В Dalbandin си купихме “балучи” облекло и спахме в полицейския гарнизон маскирахме се като месните. Задължително където излизахме на пазар бяхме конвоирани от полицай с автомат.

    56 Ден \04.04\ Христос Воскресе. Чукнахме яйца /бели няма кога да боядисваме/ и потеглихме към границата с Иран – Дида с шала на главата. В 10.30 ч. в Taftan на митницата – 1 час. Преди да излезем от Пакистан се засякохме с един кемпер-камион с двама белгийци – Патрик и Грет, поговорихме си малко, защото тях ги чакаше конвоя, те нямаха карта за Пакистан и ние им подарихме нашата за Средния Изток, разменихме си координати и визитки. На влизане в Иран на първия пост питахме за нашия познат – полицая Мехди, човека му беше приятел и веднага му звънна по телефона, говорихме с него и каза, че ни чака в Захедан когато свършим на митницата, което ни отне още 1 час. Оставихме крем за жената на Nazar Shah на един познат полицай да му го предаде. Когато пътувахме в обратна посока нямахме никакъв ескорт, а сега задължително чак до Бам, ту човек в колата, ту джип – много по-бавно става предаването на щафетата отколкото в Пакистан, спомнихме си, че за иранците времето сякаш е спряло. Като излизахме от митницата, последният пост ни спря и ни подава телефон да говорим пак с Мехди. В Zahedan той ни пресрещна почти на околовръстното. Заредихме дизел – естествено пак с трудности и то безплатно, ако не беше той – забрави. Колкото и да се дърпахме, че ни чака път, Мехди ни заведе у тях да обядваме и си изпрати човека от ескорта с такси.


    Запознахме се с жена му Зохре, хранихме се на земята, показахме им снимките от Пакистан и Индия на лаптопа. Зохре отведе Дида на рожден ден на племенницата й /19г./, където беше и дъщеря й Хазди: женско парти, балони, чай, сандвичи, торта с Мики Маус, кока-кола, жени по потници, с топирани прически и силен грим. Накрая преди да тръгнем не можах да ги позная – облечени и забулени. Там бяха майката на Зохре, четирите й сестри и племенничките. На връщане една от сестрите ни откара, а по пътя Зохре влезе в магазин за сувенири и купи подаръци за нас. В това време Мехди е завел Петьо до пазара.

    Когато се върнахме им сготвих спагети с телешко от консерва и леща. Обяснихме им какъв е този ден за християните. Стояхме до 1ч. през нощта и не ни разрешиха да спим в кемпера – така е било прието при тях.
    57 Ден \05.04\ Полицията /за конвоя/ отваря в 8ч., затова тръгваме толкова късно с Мехди. Към 9ч. се разделяме и потегляме. По някое време пред нас на една отбивка от пътя зад спрял празен пикап спират рязко две коли, всички врати се отварят едновременно с ряз и на бегом се изсипват 20 човека леко приведени, натоварват се клекнали в пикапа. Петьо намали. Питаме конвоя в кемпера – какво става? Той каза, че това са афганци-бежанци, които отиват да работят на черно, ако ги види патрул – стреля по тях.

    Пак проблеми със зареждането, въпреки че имаме карта, сега искат някакъв билет, който се получава само на определени бензиностанции. След Kerman, преди Baghin намираме бензиностанция само с карта, но с нашия късмет един камион преди нас дизела свърши. Но се намират добри хора – две момчета от задните камиони ни сипаха 20л. и не искаха да им го плащаме, дадохме им химикал и бонбони. В 21.30ч. тръгваме по пътя да си търсим място за паркиране, видяхме една джамия и до нея нещо като гаражи или магазини. Спряхме и спахме спокойно, даже не чухме ходжата да пее.
    58 Ден \06.04\ В 7.30 ч. бодри потегляме по свестните ирански пътища през пустинята. Преди Kerman има планини, по които още имаше сняг по северните склонове, минаваме покрай връх висок 3995м и естествено температурите от 35С по обяд, спаднаха на 17С.


    На бензиностанцията в Rasfahan се “заприказвахме” с шофьора на предния камион, той ни черпи портокали, ябълки, краставици и нещо като пуканки, а ние му дадохме консерва риба. Той пък взе нашата карта, зареди ни резервоара и не ни даде да плащаме, написа на фарси името и телефона си. Най-накрая заредихме без проблеми. В Rasfahan спряхме да си напазаруваме хляб /5 цента/ половин метър в диаметър, яйца и други неща. За разлика от предишното пътуване сега сме очаровани, вярно, че някои хора са много резервирани, но предполагаме, че е от страх. В градовете е чисто и, въпреки че пустинята пак си размята боклуци, спрямо Индия тук е направо стерилно. Казват, че преди революцията е било по-добре и много-много не харесват сегашния си президент – бил деспотичен. В 10ч. е 22С – мечта, като се има пред вид, че Дида трябва да е с дълъг ръкав и шал на главата, крие се като ученичка да пуши – на жените тук им е забранено да пушат на обществени места. Днес има облаци високо в небето и много приятно се пътува без жегата. Спряхме на “rest area” на магистралата – бензиностанция, ресторант, магазинчета, джамия и спокойно място за паркиране и спане, разбира се, имаше до някои коли палатки на асфалта.

    59 Ден \07.04\ Тръгнахме в 7.30 ч., заредихме нафтичка и посоката е Каспийско море. До Qom след “toll plaza” ни спряха полицаи и искат да ни отклонят вляво по друг път, но ни говорят само на фарси. Казахме, че не разбираме, ако може на английски и те ни пуснаха напред. Оказа се, че тази магистрала Qom-Tehran е само за леки коли и автобуси, а вляво, успоредно на нея, по обикновен двулентов път пътуват всички камиони, бусове и т.н. необяснимо защо.

    Направихме почти пълна обиколка на огромния Техеран, защото като се почне от полицаи и интелигентно изглеждащи иранци до най-обикновени хора и таксиметрови шофьори всеки ти казва различни пътища и накрая се оказва, че няма такъв път на север към морето – трябва да се заобикаля. Тръгнахме през Qazvin откъдето към Rasht пак имаше магистрала само за коли и автобуси /и ние естествено/, а камионите по стария двулентов двупосочен път встрани от нас. Имаше спускане от 55 км при 5 %наклон. Петьо освободи от скорост и поддържахме 80 км/ч. Спряхме на “rest area” преди Rasht.
    60 Ден \08.04\ Мъгла, студ 11С – пооблякохме се. Снощи си мислехме да запалим отоплението, но спахме с по две одеала. Отидохме до Каспийско море, Дида събира мидички,


    Петьо снима морето, пипнахме студената вода и се отказахме да се къпем при температура на въздуха 13С. Продължаваме в посока азербайджанската граница, където и в Иран, и в Азербайджан има едноименни градове Астара. Слънцето към 10ч. вече се опитва да се покаже. От Астара има 40 км. такова изкачване с денивелация над 1500м поне по картата, че ни се запушваха ушите няколко пъти.

    Почти целият път минава покрай границата с Азърбайжан от дясната доста дълго време минавахме край бодлива тел и кльонове. Завойчета, но пътят е добър, а на върха ни чакаше 100 км магистрала, след което обикновен път до Bostanabad, където се включихме в главната магистрала, Минахме покрай все още бели върхове, един от които е 4811м. След Marand спряхме на “rest area”-кьошк сокак, със земното кълбо.

    61 Ден \09.04\ Събудихме се на 5С – студ, бр-р-р. Включихме отоплението. Тръгнахме в 7.30ч. към границата. Естествено си купихме български цигари от по 0.75лв. В 10.30ч. влезнахме в иранската митница: за 15 мин.-карнета, след близо час чакане на опашката на паспортния кънтрол един военен извика Петьо да премести кемпера и защото си изгубихме реда, даде паспортите най-отпред, на след петьовия цялата компютърна система на митницата блокира за 3 часа. Подпечатаха и паспорта на Дида и пак чакане. На турската митница пак малко чакане. Дида веднага си махна шала от главата. Арарат пак в облаци, затова отидохме до дупката от метеорит който са номира непосредствено до границата .


    Чухме се с България и потеглихме към Erzorum и проходите. След високия проход /2315м/ ни заваля сняг /t =0.6С/. Заредихме газ на 2 лв./литъра. В Horasan си купихме хляб и изядохме половината веднага – толкова се бяхме затъжили за нормален хляб, взехме доматки и краставички за мезе, ягодки за десерт.

    62 Ден \10.04\ На сутринта прехвърчаше сняг 1С. Тръгнахме към България да избягаме от лошото време. Снегът заваля сериозно и се замислихме дали да не минем на юг към Анкара. По едно време застигнахме пред нас бял белгийски кемпер, почнахме да караме зад него, но той не спря, а след малко – газ и изчезна напред, много странно. Сипахме си малко от иранската нафта /на границата само отвориха вратата на кемпера и въобще не ни проверяваха/. Временцето се пооправи /5С/ и решихме да пътуваме по пътя, по който сме дошли – Е80. Не сме вярвали, че пак ще обличаме зимните дрехи. Наближаваме Amasya и t =15С, купихме си грамаден хляб, сигурно повече от 2кг. За 4лв. Строят усилено магистрала. Наоколо вече има зелени ливади и посеви, разлистени и цъфнали в бяло дръвчета – радост за окото и душата – напомня за България. Спряхме в Osmancik.

    63 Ден \11.04\ Тази сутрин е с 1С по-топло и е ясно, реката се изпаряваше. Сипахме последните 20л. иранска нафта и потеглихме към Истанбул. Към 10ч. вече е 5С – пътуваме си със зимните дрехи, мах.t за деня – 11.8С. Заредихме вече и скъпа турска нафта.

    В Истанбул за първи път минахме по “гърбавия” мост над Босфора. Спряхме на къмпинг преди Tekirdag /15лв. без ток/, защото на другите места вятърът от Мраморно море беше много силен. Къмпингът не е лош, но е малко занемарен. Събрахме си мидички.


    64 Ден \12.04\ Ясна утрин, 8С, без вятър. На гръцката митница един интернационален “отбор” митничари ни изкараха и като влезнаха с куче, без куче, с винтоверт, ровиха навсякъде, тропаха по тавана на кабината, качваха се в алковена, лягаха под кемпера – лудница, с едно успокоение, че и пред нас на един грък леката кола и един френски правен кемпер по същия начин ги преровиха, свалиха кората на багажника на колата и отвориха капака на двигателя. Изтърпяхме – няма как, да ама като пристигнахме на Керамоти, Дида тръгва да са качва по стълбичката за алковена и щеше да се пребие – отвъртели 4-те болта на дъската, която скрива пространството между кабината и леглото горе, а на тази дъска се закачва стълбата. Болтовете бяха на леглото. Абе отвъртял си ги – завърти си ги или поне ни кажи – откачени хора. Поне тук е готино – тихо, спокойна вода, ама хладна, само до колената се мокрихме докато събирахме мидички.


    Попътно от Ксанти си купихме от любимия гирос. Най-накрая 20С. Вода много и Петьо реши да измие кемпера, че да ни познаят, като се приберем.
    65 Ден \13.04\ Спахме до късно. Врътнахме на грил едно пиленце. Пълен релакс след дългото пътуване и преди предстоящата работа. Керамоти-“Комароти” си оправда пак прякора – през дрехите хапят гадните комари, повече отколкото в Индия.
    66 Ден \14.04\ Сутринта минахме през новия граничен пункт до Златоград /пътят на места е малко тесен, но е хубав, който има страх от високото – да не пътува/. Щастливи се прибрахме вкъщи и в началото не можем да свикнем колко големи са ни стаите в апартамента.
    В резултат изминахме 24650 км.7 държави 8 морета. Най ниска температура -12гр. Русе най висока 44.5 Тамил Наду .най-дълъг дневен преход 790 км от Свиленград до разклона за Анкара.най висок преход 3600 м надморска височина Средна скорост около 65 км. 2600 литра дизел.55 литра газ.Отслабнах с 12 килограма от жегите в Индия. И много запознанства и приятели от цял свят.
    Малко ще си починем и започваме подготовка и проучвания за следващото пътуване до …Южна Африка.



  11. #11
    Регистрация
    May 2008
    Място
    Варна
    Публикации
    702
    Точки (при гласуване)
    14

    По подразбиране До: Индия 2010

    Направо невероятно. Едва ли някога ще събера смелост за такова пътешествие, но много ми хареса. Благодаря, че го споделихте с нас!
    Женя Вълчанова 0888272565

  12. #12
    Регистрация
    May 2009
    Място
    София
    Публикации
    514
    Точки (при гласуване)
    12

    По подразбиране До: Индия 2010

    Оцених този пътепис с 5 звезди.
    Оцених този пътепис с 5 звезди, защото повече от 5 няма.

    Прочетох го на един дъх и нямам търпение за още.

    Поздрави и благодаря!
    You'll never find out - I got no key hole....

  13. #13
    Регистрация
    Nov 2007
    Публикации
    71
    Точки (при гласуване)
    11

    По подразбиране До: Индия 2010

    Цитат Мнение на ili4 Преглед на публикациите
    Оцених този пътепис с 5 звезди.
    Оцених този пътепис с 5 звезди, защото повече от 5 няма.

    Прочетох го на един дъх и нямам търпение за още.

    Поздрави и благодаря!
    +100
    Супер преживяване и рисковано и вълнуващо. Сблъсък с друга цивилизация.

    Дай боже всекиму да може да осъществи такова пътуване.

    Не съм излизал от България, но какво ми пречи да помечтая?
    [COLOR=red]ГАААЗ до тенекията![/COLOR]
    [COLOR=palegreen]Спирачките са за страхливите.[/COLOR]

  14. #14
    Регистрация
    Sep 2009
    Място
    София
    Публикации
    78
    Точки (при гласуване)
    10

    По подразбиране До: Индия 2010

    Колега, направо ми спря дъха. Благодаря че споделяш с нас това пътуване.Индия ми е мечта от години.

  15. #15
    Регистрация
    Mar 2007
    Място
    London, UK
    Публикации
    792
    Точки (при гласуване)
    16

    Thumbs up До: Индия 2010

    Цял ден го чета това пътеписище
    Много готино.
    И много завиждам.
    Свободни места няма ли

    И доста смелост се иска наистина така да се хукнете чак до Индия с тази фиатка

    Наистина ли е толкова мръсно из Индия ?
    .

  16. #16
    Регистрация
    Jun 2005
    Място
    София
    Публикации
    548
    Точки (при гласуване)
    18

    По подразбиране До: Индия 2010

    Поздравления Петьо,Диди!

    Страхотни сте,много ни изкефихте и имате специални поздрави от Силвия.
    Петьо,моля те не се стискай.....пусни още снимки,ресайз-вай ги на резолюция 1024*768,далеч по-хубаво би билио да поизплакнем очи,включително и тези,които вече си постнал.

    А за Южна Африка трябваше да кажеш по-рано....толкова дълго си търсихме support vehicle....жалко!!!

    Благодаря за споделените емоции!!!

    Поздрави,
    търся си подписа....

  17. #17
    Регистрация
    Oct 2006
    Място
    София
    Публикации
    6,077
    Блог Публикации
    3
    Точки (при гласуване)
    45

    По подразбиране До: Индия 2010

    Страхотен пътепис !
    И то от места, които никога не бих посетил.
    Това прави стойността му дваж по голяма .
    Някъде в повествуванието премина намек, че става въпрос за ТРЕЙЛЪР на истински големия пътепис с резолюции 1024х768 и повече улегнали впечатления.
    Очаквам с нетърпение.
    Не ми пука за лака , а за пропуснатите приключения :)))

  18. #18
    Регистрация
    May 2008
    Публикации
    20
    Точки (при гласуване)
    0

    Thumbs up До: Индия 2010

    Фантастично!
    Много поздрави!

  19. #19
    Аватара на Венци- малкия
    Венци- малкия е офлайн Старши участник | ОС || СзО || +ПЛ || ТП |
    | Модератор |
    Регистрация
    Jan 2005
    Място
    София
    Публикации
    4,601
    Точки (при гласуване)
    43

    По подразбиране До: Индия 2010

    Страхотен пътепис ! Страхотно пътешествие !
    Специално си го оставих да го прочета на спокойствие и на един дъх !!!

  20. #20
    Регистрация
    Apr 2009
    Място
    София
    Публикации
    316
    Точки (при гласуване)
    10

    По подразбиране До: Индия 2010

    Благодаря за интересния расказ и снимки.
    Мисля,че ще е забавно на всеки ,четящ тази тема да види кратък откъс от филма на Майкъл Палин.Видеото показва церемонията на затварянето на границата между Пакистан и Индия.Много е интересно!


Страница 1 от 3 1 2 3 ПоследенПоследен

Сходни теми

  1. Индия 2010-подготовка и организация
    От Pepar1 във форум Проекти, планове и подготовка за пътувания
    Отговори: 8
    Последно мнение: 14-04-10, 20:54
  2. Индия, Делхи, Тадж Махал.
    От Nik Nikolov във форум Азия
    Отговори: 22
    Последно мнение: 27-01-10, 23:03
  3. Индивидуално в Индия ?
    От ивайло във форум Проекти, планове и подготовка за пътувания
    Отговори: 31
    Последно мнение: 24-07-09, 10:20
  4. Работна ръка от Индия и Пакистан!?
    От Volk във форум Политика, икономика и обществени взаимоотношения
    Отговори: 54
    Последно мнение: 01-12-07, 16:27

Правила за публикация

  • Вие не можете да публикувате нови теми
  • Вие не мжоете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да добавяте прикачени файлове
  • Вие не можете да редактирате собствените публикации
  •