Tweet
18.04.2010г. - Неделя. На гости са ми дошли троянци 
- двама братя, Петьо (WR 250) и Преслав (KTM 520).
Аз и въпросните пичове се уговорихме за 9:30, та 10:00 да тръгнем към Огоя, където Спас Огойски трябваше да ни чака пред чешмичката.
Батко Пепи Вр също участваше в карането, но само ни изпрати, палеца го боли и неможе да погледне чук.
Петьо долива "тунджа" на машинката...
... и Батко Пепи ВР с подутото палче
Спас ми се обади нетърпеливо и настоя да си довлечем д-тата колкото се може по-бързо, че му се кара. Първа кратка почивка между Раждавица и Бакьово. Преслав до КТМ–а...
Гледка от същото място...
Петьо до синия "гарван"
Двама пичове с една кръв - "оранжева"
Втора почивка - Бакьово, над реката, навлизаме в пътеката.
Момчетата много харесват терена за каране, казват, че при тях било само кал, а лятото само прах... "много готино тук!"
Първия сипей по пътя към Огоя, мисля че се падаше малко преди селото...
Започват снимките на Спас.
Вече сме на Огоя. Първи пристигнахме ние, Спас си го почакахме малко
през това време с Преслав си разменихме моторите за по едно кръгче.
Първата цел беше Огойския улей. Мерак ми беше да го видя и пробвам, макар че гумата ми беше под всякаква критика. И все пак след 2-3 опита успях да стигна най-високо. Заканил съм му се на този улей, но с нова гума Фортуната
От улея май има 2 клипа, тях ще кача после.
Тази снимка е от преди улея.
След улея газ към Тихов дол за по чорбичка.
На Тихов Дол. Когато пристигнахме, други мотористи нямаше. За наш късмет там предлагаха бензин, та си доляхме по 3л. в мАторЕте преди да долеем чорби в стомасите. После се изсипаха голяма група мотористи и след тях Влади Костевски и един момък с уз 250, който за пръв път излиза в гората, а караше много добре 
Ето я и "тунджата" в шишета по 1.5 л.
Хапнахме и с вече "ъпдейтваната" група от 6 члена тръгваме към Огойския сипей.
Петков! Зеле!
Преди сипея, една доста приятна пътечка, която за жалост беше обсипана с паднали дървета. Аз станах тяхна жертва. Две преодолях, обаче третото неможах да прескоча и с глава през кормилото
Преслав, видя че се изтресках яко и веднага се притече на помощ, евалата за което!
Вече сме на сипея! Предния път неуспях да го кача, защото мотора нещо ми заглъхваше изведнъж
, с Батко Пепи избушихме ауспуха и този път го качих, макар и да не беше от раз.
Влади го качи, ама не помня от първия или от втория път. На Спас си му е играчка, качва се горе и ни снима. Преслав и той направи прелитане през кормилото, но неговоро беше много по-атрактивно от моето
, той го качи почти до край. Петьо, предния път също неуспя, но този път с нова гума "фортуната" го качи от раз. Пичагата с уз-ката също се пробва 2 пъти, стигна донякъде, но евала отново!
Спас е направил на Влади цяла фотосесия... много се уважават тия с Бетите ще постна само 2:
След сипея, Спас ни изпрати донякъде и се разделихме все с хубави чувства!
Продължихме без него и се спряхме за по едно безалкохолно на Батулия.
Преслав и момчето с уз-ката, съжалявам, но не му запомних името.
Влади на Ябланица се въздържа, обаче тук не пропусна да хапне от хубавите кюфтаци.
Това бяха снимките от карането. От Батулия до Нови Искър последва едно равномерно темпо, разделихме се с Влади и момчето с уз-то, тъй като те бяха в посока Кремиковци. Този път се прибрахме към 17:00, изминахме около +/- 100 км.
- двама братя, Петьо (WR 250) и Преслав (KTM 520).Аз и въпросните пичове се уговорихме за 9:30, та 10:00 да тръгнем към Огоя, където Спас Огойски трябваше да ни чака пред чешмичката.
Батко Пепи Вр също участваше в карането, но само ни изпрати, палеца го боли и неможе да погледне чук.
Петьо долива "тунджа" на машинката...
... и Батко Пепи ВР с подутото палче
Спас ми се обади нетърпеливо и настоя да си довлечем д-тата колкото се може по-бързо, че му се кара.
Първа кратка почивка между Раждавица и Бакьово. Преслав до КТМ–а...Гледка от същото място...
Петьо до синия "гарван"
Двама пичове с една кръв - "оранжева"
Втора почивка - Бакьово, над реката, навлизаме в пътеката.
Момчетата много харесват терена за каране, казват, че при тях било само кал, а лятото само прах... "много готино тук!"
Първия сипей по пътя към Огоя, мисля че се падаше малко преди селото...
Започват снимките на Спас.
Вече сме на Огоя. Първи пристигнахме ние, Спас си го почакахме малко
през това време с Преслав си разменихме моторите за по едно кръгче.Първата цел беше Огойския улей. Мерак ми беше да го видя и пробвам, макар че гумата ми беше под всякаква критика. И все пак след 2-3 опита успях да стигна най-високо. Заканил съм му се на този улей, но с нова гума Фортуната
От улея май има 2 клипа, тях ще кача после.Тази снимка е от преди улея.
След улея газ към Тихов дол за по чорбичка.
На Тихов Дол. Когато пристигнахме, други мотористи нямаше. За наш късмет там предлагаха бензин, та си доляхме по 3л. в мАторЕте преди да долеем чорби в стомасите.
После се изсипаха голяма група мотористи и след тях Влади Костевски и един момък с уз 250, който за пръв път излиза в гората, а караше много добре Ето я и "тунджата" в шишета по 1.5 л.
Хапнахме и с вече "ъпдейтваната" група от 6 члена тръгваме към Огойския сипей.
Петков! Зеле!
Преди сипея, една доста приятна пътечка, която за жалост беше обсипана с паднали дървета. Аз станах тяхна жертва. Две преодолях, обаче третото неможах да прескоча и с глава през кормилото
Преслав, видя че се изтресках яко и веднага се притече на помощ, евалата за което!Вече сме на сипея! Предния път неуспях да го кача, защото мотора нещо ми заглъхваше изведнъж
, с Батко Пепи избушихме ауспуха и този път го качих, макар и да не беше от раз.Влади го качи, ама не помня от първия или от втория път. На Спас си му е играчка, качва се горе и ни снима. Преслав и той направи прелитане през кормилото, но неговоро беше много по-атрактивно от моето
, той го качи почти до край. Петьо, предния път също неуспя, но този път с нова гума "фортуната" го качи от раз. Пичагата с уз-ката също се пробва 2 пъти, стигна донякъде, но евала отново!Спас е направил на Влади цяла фотосесия... много се уважават тия с Бетите
ще постна само 2:След сипея, Спас ни изпрати донякъде и се разделихме все с хубави чувства!
Продължихме без него и се спряхме за по едно безалкохолно на Батулия.Преслав и момчето с уз-ката, съжалявам, но не му запомних името.
Влади на Ябланица се въздържа, обаче тук не пропусна да хапне от хубавите кюфтаци.
Това бяха снимките от карането. От Батулия до Нови Искър последва едно равномерно темпо, разделихме се с Влади и момчето с уз-то, тъй като те бяха в посока Кремиковци. Този път се прибрахме към 17:00, изминахме около +/- 100 км.
Благодаря за хубавата разходка. Аз лично си изкарах страхотно и ще се радвам друг път отново да се присъединим към групичката.
Коментар