Бял квадрат на бяло поле!Сахара

[tozzidozzi]

Без мотор,но с всичко останало.

[Радослав Райчев]

До: Бял квадрат на бяло поле!Сахара

???
Или аз не разбирам или има дълбоко скрито послание и смисъл?

[монио]

До: Бял квадрат на бяло поле!Сахара

Сахра се казва Не знам защо (а) то не го слагат

[vuk varna]

До: Бял квадрат на бяло поле!Сахара

Така е, местните казват второто а почти безшумно
иначе има и мотори карат наоколо

[ili4]

До: Бял квадрат на бяло поле!Сахара

Или съм много тъп и не разбирам темата или съм много тъп и не разбирам шегата... кое от двете е?

[монио]

До: Бял квадрат на бяло поле!Сахара

Или съм много тъп и не разбирам темата или съм много тъп и не разбирам шегата... кое от двете е?

Дреме ти ще излезе нещо накрая.
Може и да не е за Сахра.

[Пенчо]

До: Бял квадрат на бяло поле!Сахара

Или съм много тъп и не разбирам темата или съм много тъп и не разбирам шегата... кое от двете е?

Явно и аз съм така.

[boiko73]

До: Бял квадрат на бяло поле!Сахара

Какво толкова има за разбиране.
Хубава снимка в Сахара. На нея е приятелката на Тодор /tozzidozzi/, която не е висока 150см, а повече. Сега по-ясно ли стана
Аз пък се надявам това да е началото на многото разкази на tozzidozzi за неговите пътешествия, защото са доста интересни.

[tozzidozzi]

До: Бял квадрат на бяло поле!Сахара

Тъй като изминаха няколко месеца от това пътуване и не е от актуалните пътешествия,но все пак
мястото си и все там и се надявам да остане ...ще ви разкажа как се случи всичко.
Дълбоко привързани към пустинята и Африка, решихме да отидем в Египет за пореден или по точно
десети път.Екипа ни се състоеше от моята половинка Ели и верните ни мотоспътници Жоро и Мими които
прехвърлят 65 години ,но завидната им младост бурно стимулира и най-съкровените им желания.
Изпитан,достоен тийм за който дълго се говореше от местните "пущинари".
Според начертаният ни маршрут километрите трябваше да са около 9000,но в последствие се оказаха и
повечко.ЗА 1 месец..толокова!
За да спестя увода ще ви преведа набързичко през няколко интересни моменти.Пристигане в
Кайро,моментална виза за 20 долара,такси до центъра.Намиране на хостел-120евро за двама в двойна стая
за месец.ДА!Не звучи добре,но и ние отдавна сме поробили у себе си средностатистическия туристически
дух.
Ние вече сме местни!
2 дни адаптация и кратка логистика и вече бяхме на улицата с вдигнат палец нагоре.Спирахме всичко и
всеки.След 2 часа уговорка сетне намерихме микробус който ни отведе на 600км в оазис "Бахареа".С местни
бедуини изготвихме план и маршрут и потеглихме към "Бялата пустиня"По заник слънце пристигнахме
там и вече бяхме в друго измерение

За около 30 мин бедуините направиха лагер състоящ се от заслон и от 2 палатки за по 6 човека .Разбира се
че никой НЕМА удоволствието до се докосне до бедуиска плът в една палатка, но и нямаше желаещи де.Та...
помощниците ,които за нас вече бяха приятели се приготвяха да нощуват в заслона под открито небе,но не
защото за тях няма място,а защото любовта към свободата на пустинята си личеше по абсолютно
всичко.Включително и начина на приготвяне на чай.Но за това малко по-късно.
Бързам да се похваля с нещо което те не знаеха,а аз ги научих.Точно когато се готвеха да запалят огън в
пустинята,сама се досещаш,че дървата в са истинска находка.(купуват се от някакво си село,но по скоро
къща на 150км от Бялата пустиня.-10 египетски паунда за наръч дърва)
Изкопаха дупка в пясъка и точно преди да сложат дървата,аз ги спирам и казвам:
-Сега едни стар къмпингар ще ви "оpen your eyes".
- Когато дървата изгарят и се превръщат във въглени,жарта намалява с около 50% поради това че потъват
в пясъка.Затова се изгражда с варовикови плочи(единствено то което има там)цялата дупка ,след което се
поставят дървата.
А те ме гледат ококорени,след което ми казаха ,че това е доста полезен съвет.
Речено сторено!
Шефа на бедуините се казваше Мохамед около 42 годишен,от който лъхаше спокойствие,добрина и респект
към пустинята, за коята казва -"Пустинята,това е моя дом".
Разбира се,че и останалите бедуини не бяха случайни:Ахмед(племенник),Мохамед(племенник) и отново
Ахмед(приятел).За разнообразие можеха поне един Мустафа да ни докарат ама...
Около 18ч (вече тъмно) имахме два огъня;един за огрев,втори за правене на чай и бедуински хляб.
Както споменах малко по горе,много ме впечатли начина на правене на чай.
Мохамед(The big boss) стои на колене, с изправено тяло.Прави си внимателно пясъчна масичка,и старателно
подрежда чашки тип"алпака"така ,че всички дръжки да сочат към МЕКА,към външния кръг на масичката.След
което във вече врящата вода поставя черен чай,а минута две по-късно слага и странната бедуинска
билка,която има вкус на ментови листа и слама .(не давайте тази рецепта на Малкия Мук(Иван Звездев),че
току виж изкара още 2-3 месеца в БИТИ Вито)
Ефекта на чая е поразяващ(може да питате Ели).Има ефекта на една прочута тяхна салата която се казва
Гергир.А те самите имат следната легенда:
"Ако жените знаеха какъв е ефекта на "гергира",щяха да посадят плантация под леглото на мъжете си".
Всичко което вършеха нашите нови приятели ставаше с изключителна прецизност и любов.Те умееха всичко
което е нужно в пустинята.Карат джипове по терени, в които се чустваш като участник в ралито Париж-
Дакар.Могат да ремонтират всичко по труднопроходимите машини,опъват палатки,правят хляб,всеки един
умее да свири на табла (тарамбука),да танцуват.В началото когато се разтанцува Ахмед си помислих,че
това момче е инвалид,но се оказа ,че бедуинския танц в тази местност е свързан с движение само в областа
на таза.
И така времето напредваше и ставаше все по студено ,но пък не ни притесняваше.
От небето се сипеха падащи звезди.Незабравимо!
Посрещнахме новата година така както сме искали.По начин по който човек се чуства жив.
Добре ,че Бог ме е надарил с най-различни способности,включително и с тази,когато съм сред природата да
се събуждам по "малка нужда" 5 мин преди изгрев слънце.И в Бялата пустиня стана така.Изгрева наистина
беше странен.Варовиковите образования с най-различни форми по скоро ми напомняха поглед в небето,
където всеки човек по свой начин вижда формите на облаците.А в тази бяла пустош,те бяха
всякакви:Образование на орел,пиленце,костенурка,дракон и т.н.Колкото повече се показваше слънцето
толкова цветовете на бялата пустиня се променяха.От лилаво в розово,през червено до жълто.
Смятах,че като съм далече от милата ни татковина не ще ме споходи онова за мен неприятно и
джобообъркващо суровакане.НО!Намери се кой да суровака поизмръзналата ми гърбина.Досетливата ми не
по малко от мен щура половинка Ели.С радост извадих една зелена банкнота с лика на Линкълн и платих на
сладкото сурвакарче.Сигурен бях,че в радиус от 200км нямаше населено място,където да ги изхарчи ,освен
една две къщички-дървопродавачи.
След 1во януарска баница с късмети поехме отново с адските машини из хилядите красиви дюни.Казвам
адски машини,тъй като едната от тях (жълтия джип)бе произведен преди доста време и разполагаше с
4400куб бензинов двигател.За който имахме в резерв и четири 10 литрови туби с бензин.И така 3 дни се
опиянявахме от нещо в нищото,от красотата на една непозната земя.Последната вечер спахме и в Оазис
Бахарея,като преди това ни заведоха на минерален извор.Разбира се ,че в нашите представи минерален извор
е едно,но в пустинята гледката за някои от екипа бе направо шокираща.Една ръждясала тръба на която
залепнали и забравени мъжки боксери "филтрират водата".В циментово корито с широчина 2 на 2 и
дълбочина от 1м,заобиколено с тръстика и кал местни бедуини търкат със сапун дрехите по себе си.У нас
настъпва неистов смях.След като "домакините"бяха помолени да излязат от водата,за да могат"гостите"
да усетят блаженството на пустинния извор,бяхме любезно поканени на минерална баня.А по повърхноста
на водата плуваха спомените на цял един оазис.И истерията се увеличаваше.В края на краищата трима от
нас решихме и се цопнахме във врялата вода.Не се наложи да използваме услугите на Мими,която случайно е
и венеролог в Пловдивския диспансер.
На другия ден ни заведоха до най-високата точка на Бахарея или Английската планина,където навремето
била разположена част от Английската армия.Стратегическо място от което се виждат
местностите:Меди агул,Мендиша,Бауити,и езерото Бахарея.
Да се докоснеш до същността на едни хора които не са пропити от омраза,лицемерие,завист и желание за
богатство,каквито бяха тези местни хора,те кара да се замислиш колко е важен живота на човека в най-
чистата му форма.Да търсиш красотата в далечното и непознатото,в любовта на хората към това което
им е дар от бога.Да вярват,че богатството не носи щастие, и че природата е тази която ги прави
щастливи.И всичко това е отдавна забравено от "малките"хора в големия град.Това е магнетизма на
пустинните ни приятели...

[ili4]

До: Бял квадрат на бяло поле!Сахара

още още още още още още ощe
още още още още още още ощe

[egerchev]

До: Бял квадрат на бяло поле!Сахара

Нищо няма да коментирам ,само ще повторя последния пост на ili4 :още още още още още още ощe
още още още още още още ощe

[ttankof]

До: Бял квадрат на бяло поле!Сахара

tozzidozzi, не ни мъчи де,...
Разказвай и пускай снимки, че ни умори вече от нетърпение
Невероятно е. Направо... нямам думи
Хайде давай

[tozzidozzi]

До: Бял квадрат на бяло поле!Сахара

Предприехме смело пътешествие до Бялата пустиня на Египет. Това е мястото, където посрещнахме първия изгрев на Новата година. Странно нещо са новите години – първо им се радваме, а накрая ги молим да си ходят по-бързо! Но тук, в Египет, времето престава да занимава съзнанието ни. Защото в Северна Африка време е разтегливо, смътно понятие... Въпреки това, няма как да не сме в крак с него – нашите крака вече стъпваха по места, където време, камък и пясък са едно и също...
Пътешествието до Бялата пустиня на Египет не е част от програмата Как да отслабнем завинаги, а сериозно начинание, водещо далеч от отъпканите туристически маршрути.
Как се ориентирахме? - Гледахме накъде тръгват туристите: ако поемат на север, ние пък смело се хвърляхме в обратната посока. Вървяхем на юг...
Не ни е страх. Страхът само предпазва да видиш нещо, което иначе не би могъл.
... Като Бялата пустиня и някогашните кервански пътища, които водят към нея.
Къде да си търсите мъжа, ако не е вкъщи? Тук, разбира се. Жени, не се сърдете за новото мъжко хоби – палавите оазиси.
Да посетиш оазис, след като си се кахърил дълго в пустинята, е Божия благодат.
Въпреки евроскептицизма на туристите от Стария континент, местните са изключително любезни и услужливи. И няма нещо, което да не направят, за да преодолеят европейската склонност към истерия и натраплив стермеж към ред и чистота.
Спокойствието и ведрината им говорят само едно: тези хора ще живеят поне сто години! А някои може би и повече (сигурно Лили Иванова е израснала тук и често посещава благодатния витаминен минерален басейн"
Разочароващата кичозност на мегакомплексите е вече далеч. Оазисът ни посрещна с автентична архитектура в изчистен, минималистичен стил.
Оазисът е сбъдната мечта. Парковата площ на това имение е застроена за удобството и комфорта на собствениците и гостите им. Всичко е проектирано в еклектичен средиземноморско-африкански стил, съобразно естественото разположение на флората и съхраняване красотата на местността.
...Пустинята не е за всеки.
В пустинята първите хрисиянски отшелници прекарват самотните си дни, за да изкупят греховете си. Почти един век св. Павел Тивейски не вижда човешко същество и среща само диви зверове. Осемнайсет века по-късно, пустинята ме пита:
- Моля те, разкажи ми - как живее сега човешкият род? Какво става по света?
Какво става ли? Ами - щом сме тук, как мислиш? Тоя свят е полудял!...
Де е България? Или по-скоро – де е Бялата пустиня...
Както се казва „пътища не видяхме, но страната е проходима с джип”.
Забавната част е дотук. Следва поучителната, която ни напомня, че най-близкият оазис - не е наблизо.
Да закъсаш с джип в пустинята е вълнуващо, колкото преглед на простатата. Но нашите помощници умееха всичко. За нас, те са вече бяха приятели.
Египтяните са спокойни, услужливи и усмихнати като деца. Дори тук, в пустинята, те разрешават всички проблеми с усмивка.
Смело продължихме на югозапад, към границата на Египет с Либия. ...Изглежда не правителствата, а сушата, заедно с вятъра и слънцето, са истинските управници на тази земя.
Либия е вече близо ,но нямахме намерение да тиражират в България лепенки и прочее с надпис:Не сте сами!
Впрочем ние никога не сме сами,защото ни предстоеше място което дори местните не посещават и се славеше като меката на разбойниците.Точно това ни привлече и за да бъдем подготвени за следващото екстремно посещение си дадохме кратка почивка.Тъгувайки за Бялата пустиня и новите ни приятели си обещахме да се върнем там отново и отново и отново.Върнахме се в Кайро и вече стягахме багажа за Ал Фаюм ,соленото и сладкото езеро,местноста Уади раян и единствения водопад в Сахара,но за това скоро...За съжаление не мога да пусна снимки,защото съм надвишил лимита си.Извинявам се за невежието,но ще се науча.Минусите на новаците!

[ttankof]

До: Бял квадрат на бяло поле!Сахара

Уважаеми Модератори,
помогнете за снимките, Моля.

[Ilarioncho]

До: Бял квадрат на бяло поле!Сахара

Здравей Тошко,радвам се че те виждам тук. Радвам се също четейки написаното от теб. Повествоваваш увлекателно! Продължавай в същия дух.