Tweet
Здравейте, колеги!
Темата възникна спонтанно и за това се налага да се напишат правилата за нея.
Целта на темата е да даде малко знания, а не да се превърне в място за спорове, караници и присмех. Моля съобразявайте се!
Правила на темата:
1. В темата се пишат само граматически и правописни правила или правилното изписване на често срещани грешки. Преди да напишете нещо, проверявайте, дали вече го няма.
2. В темата могат да се задават въпроси. Пишете кратки, ясни и конкретни въпроси.
3. Форумците, които пишат правила или отговарят на въпроси, трябва да са убедени в знанията си. Ако не са много сигурни по-добре да не пишат.
4. Пишете за често срещани неща, бъдете кратки, ясни и разбираеми - без излишна терминология.
Зная, че след като прочетете написаното, ще ме намразите /не,че ми пука/ и ще започнете да ми обяснявате как правописът не е основното в един сайт като "Офф роуд- България"............. Всички обаче, се бием в гърдите колко сме българи, и как всичко зависело от управляващите, а не от нас самите. Правописът е нещо, което зависи от нас. Колкото по-правилно пишем, толкова сме по-българи. Поради тези причини пускам тема свързани с правописа /правилата/ на родното четмо и писмо. Ако не сте сигурни като пишете, просто погледнете тук.
Като за начало, ето ви 10 лесни правила за по-правилно писане на български език:
1. Цифрите 4 и 6 ,не съществуват като букви нито в латиницата, нито в кирилицата.Те се срещат само в „маймуницата”,която става за ча - „чат”, „шматка”, а не „4ат”, „6матка”...;
2. Ер малък (Ь ь) не е сложен за красота в азбуката. Слага се след съгласни букви- „Пеньо”, Ганьо,„твърдо нье”. След гласни букви ,в началото на думата или пред съществително собствено име се пише „йо” – Пейо,Зайо, Йовчо,Йорданка и др.
3. В българския език няма дума в множествено число, която да завършва на й: „Цялата работа си е частен случай.” „Имаше много частни случаи .” Не („Имаше много частни случай .”); илария - иларии, а не иларий
4. В заглавия пишем главна буква единствено на първата дума и при собствено име/географско име итн.
„Минаваш през мен (като Каспър)”, „Том Сойер и”..., „Кравите не се доят сами”, „Край река Марица седнах и лових”.
Като си говорим за главни букви... за разлика от други езици, главна буква от абревиатурите е само първата: БНБ е Българска народна банка, БДЖ: Български държавни железници, допустимо е МВнР (Министерство на външните работи), ако има наложила се абривиетура МВР (Министерство на вътрешните работи);
5. Прилагателните се пишат с малка буква („Изучавам български език в частна школа.”), но когато се отнася за учебен предмет, буквата е главна („Даскалката по Български език е строга”).
Това важи и за всичко, което е единствено. Например: "Влизам в много форуми, но моят Форум е"...
Това, което може да оприличите като лично име се пише с главна буква;
6. „Не знам” се пише отделно. Същото важи и за „не мога”, ”не искам”, „не се” и т.н.
Да си поговорим за пълния и непълния (краткия) член на съществителните от мъжки род. Ако искате естествено...
Пълен член пишем когато можем да заменим въпросната дума, в която се съмняваме, с "той".
Той се явява подлог в изречението. Или за по-разбираемо ,ТОЙ извършва действието.
Пример:
МесарЯТ хвана ножа. Проверяваме: Той хвана ножа. Следователно пишем с пълен член.
Когато можем да заменим въпросната дума с "него", пишем кратък член.
”Него” не е подлог в изречението.”Него” не извършва действието.
Пример:
На Ловеца му хванаха заек. Проверяваме: На „него” му хванаха заек. Следователно пишем кратък член.
При съществителни от женски и среден род такива проблеми няма .
Пълният член се поставя на определението (прилагателното), ако има такова,. Отново се прилага проверката - той/него.
Пример:
Веселият пират си хвана риба. - Той си хвана риба .
Или обратното: На веселия пират му хванаха риба. На НЕГО му хванаха риба.
Отново при женски и среден род проблеми няма.
Може и да има други начини за проверка на пълен, кратък член, но този е най-сигурният.
Все по-често забелязвам, че една доста голяма част от пишещите във форума колеги, пропускат поставянето на малко тире (-) при използването на сравнителната и превъзходната степен. Малкото тире се пише без интервали отстрани.
Не е болка за умиралка, но изглежда зле, пък и нерядко се променя целия смисъл на изречението.
Пример:
хубав, по-хубав, най-хубав
велик, по-велик, най-велик
голям, по-голям, най-голям
щастлив, по-щастлив, май-щастлив
и т.н.
Частиците за степенуване по и най се пишат без тире когато са пред изрази.
Примери:
По ми се иска да беше спечелил Иван.
По му се искаше днес да не вали.
Най му беше хубаво с приятели.
... но най му се искаше да я погледне в очите
Частицата за сравнителна степен по не трябва да се бърка с предпога по.
Пример:
по дефилето
по осовата линия
по ливадата
Нека си припомним и правилата за писане на /в, във/ /с, със/.
ВЪВ пишем, когато следващата дума започва с буква В или Ф.
Пример:
Той влезе във видеотеката.
Тя пише във форумите.
Във всички останали случаи пишем В.
Пример:
Той влезе в кафенето /сградата,киното,театъра и др./.
СЪС пишем, когато следващата дума започва с буква С или З.
Пример:
Той оцвети вратата със синя боя.
Той оцвети вратата със зелена боя.
Във всички останали случаи пишем С.
Пример:
Той оцвети тавана с жълта /кафява,червена,черна и др./ боя.
Пълната форма ВЪВ и СЪС се пишат и когато са употребени самостоятелно.
Пример:
... във или извън помещението. А не: ... в или извън помещението.
... със или без гаранция. А не: ... с или без гаранция.
Малко писания за запетайките.
Най-важното е да не забравяме, че пред /ЧЕ/ винаги се поставя запетая.
Пример:
Той каза, че рибата не кълве.
Естествено е и това правило /като всяко друго/ да си има изключения. Става въпрос за изрази като:
- въпреки че
- макар че
- така че
В тези случаи запетайките се поставят преди целия израз.
Пример:
Тя харесваше риболова, въпреки че от нея се искаше само да приготвя софрата.
Тя харесваше риболова, макар че единствено и само приготвяше софрата.
Беше и станало навик, така че нямаше смисъл да се оплаква.
Запетайки се поставят и когато изреждаме прилагателни.
Пример:
Той беше дебел, беловлас, червендалест и гръмогласен.
Също така /поставяме запетайки/, когато в едно изречение употребяваме наколко пъти съюза И , но винаги след второто И.
Пример:
Той беше дебел и беловлас, и червендалест, и гръмогласен.
Следващото използване на запетая е, когато тя се явява като свързващо звено, между две и повече прости изречения, в едно сложно. Приемете това изречение за пример.
Има и още едно правило, според което, запетайки се поставят на места, където се повишава интонацията. Това зависи от начина на четене, така че.........може и така:
Пишете изречение, пишете 10-тина запетайки след него и командвате: ”Всички запетайки по местата!”
За интервалите
След запетая, точка, двуеточие, многоточие и др. препинателни знаци, винаги се пише интервал. Пред тях не се пише интервал.
Тоест, препинателният знак е залепен за предната дума и сред него има интервал.
Скоби и кавички "затварят" думата или израза без интервал. Извън тях се поставят интервали.
Тоест, скобите или кавичките за залепени за думата или израза, който затварят и са оградени с интервали.
За заглавията
Заглавията започват с главна буква и завършват без никакъв препинателен знак. В редки изключение се допуска да завършат с удивителна или
въпросителна. Но само в много, много редки изключения. В този форум едва ли има ситуация, която да налага такива изключения.
За многоточието
Многоточието е препинателен знак. То се състои от три точки. Само от три точки.въпросителна. Но само в много, много редки изключения. В този форум едва ли има ситуация, която да налага такива изключения.
Двойно "н"!
фин плат - фини ръце
каменен стълб - каменни къщи
П.С. Тази тема е взета на заем от ето този форум. Идеята на тази тема, не е да ни направи литературен форум, а просто да направим нашия форум по-приятен и по-приветлив за четене.
Темата възникна спонтанно и за това се налага да се напишат правилата за нея.
Целта на темата е да даде малко знания, а не да се превърне в място за спорове, караници и присмех. Моля съобразявайте се!
Правила на темата:
1. В темата се пишат само граматически и правописни правила или правилното изписване на често срещани грешки. Преди да напишете нещо, проверявайте, дали вече го няма.
2. В темата могат да се задават въпроси. Пишете кратки, ясни и конкретни въпроси.
3. Форумците, които пишат правила или отговарят на въпроси, трябва да са убедени в знанията си. Ако не са много сигурни по-добре да не пишат.
4. Пишете за често срещани неща, бъдете кратки, ясни и разбираеми - без излишна терминология.
Зная, че след като прочетете написаното, ще ме намразите /не,че ми пука/ и ще започнете да ми обяснявате как правописът не е основното в един сайт като "Офф роуд- България"............. Всички обаче, се бием в гърдите колко сме българи, и как всичко зависело от управляващите, а не от нас самите. Правописът е нещо, което зависи от нас. Колкото по-правилно пишем, толкова сме по-българи. Поради тези причини пускам тема свързани с правописа /правилата/ на родното четмо и писмо. Ако не сте сигурни като пишете, просто погледнете тук.
Като за начало, ето ви 10 лесни правила за по-правилно писане на български език:
1. Цифрите 4 и 6 ,не съществуват като букви нито в латиницата, нито в кирилицата.Те се срещат само в „маймуницата”,която става за ча - „чат”, „шматка”, а не „4ат”, „6матка”...;
2. Ер малък (Ь ь) не е сложен за красота в азбуката. Слага се след съгласни букви- „Пеньо”, Ганьо,„твърдо нье”. След гласни букви ,в началото на думата или пред съществително собствено име се пише „йо” – Пейо,Зайо, Йовчо,Йорданка и др.
3. В българския език няма дума в множествено число, която да завършва на й: „Цялата работа си е частен случай.” „Имаше много частни случаи .” Не („Имаше много частни случай .”); илария - иларии, а не иларий
4. В заглавия пишем главна буква единствено на първата дума и при собствено име/географско име итн.
„Минаваш през мен (като Каспър)”, „Том Сойер и”..., „Кравите не се доят сами”, „Край река Марица седнах и лових”.
Като си говорим за главни букви... за разлика от други езици, главна буква от абревиатурите е само първата: БНБ е Българска народна банка, БДЖ: Български държавни железници, допустимо е МВнР (Министерство на външните работи), ако има наложила се абривиетура МВР (Министерство на вътрешните работи);
5. Прилагателните се пишат с малка буква („Изучавам български език в частна школа.”), но когато се отнася за учебен предмет, буквата е главна („Даскалката по Български език е строга”).
Това важи и за всичко, което е единствено. Например: "Влизам в много форуми, но моят Форум е"...
Това, което може да оприличите като лично име се пише с главна буква;
6. „Не знам” се пише отделно. Същото важи и за „не мога”, ”не искам”, „не се” и т.н.
Да си поговорим за пълния и непълния (краткия) член на съществителните от мъжки род. Ако искате естествено...
Пълен член пишем когато можем да заменим въпросната дума, в която се съмняваме, с "той".
Той се явява подлог в изречението. Или за по-разбираемо ,ТОЙ извършва действието.
Пример:
МесарЯТ хвана ножа. Проверяваме: Той хвана ножа. Следователно пишем с пълен член.
Когато можем да заменим въпросната дума с "него", пишем кратък член.
”Него” не е подлог в изречението.”Него” не извършва действието.
Пример:
На Ловеца му хванаха заек. Проверяваме: На „него” му хванаха заек. Следователно пишем кратък член.
При съществителни от женски и среден род такива проблеми няма .
Пълният член се поставя на определението (прилагателното), ако има такова,. Отново се прилага проверката - той/него.
Пример:
Веселият пират си хвана риба. - Той си хвана риба .
Или обратното: На веселия пират му хванаха риба. На НЕГО му хванаха риба.
Отново при женски и среден род проблеми няма.
Може и да има други начини за проверка на пълен, кратък член, но този е най-сигурният.
Все по-често забелязвам, че една доста голяма част от пишещите във форума колеги, пропускат поставянето на малко тире (-) при използването на сравнителната и превъзходната степен. Малкото тире се пише без интервали отстрани.
Не е болка за умиралка, но изглежда зле, пък и нерядко се променя целия смисъл на изречението.
Пример:
хубав, по-хубав, най-хубав
велик, по-велик, най-велик
голям, по-голям, най-голям
щастлив, по-щастлив, май-щастлив
и т.н.
Частиците за степенуване по и най се пишат без тире когато са пред изрази.
Примери:
По ми се иска да беше спечелил Иван.
По му се искаше днес да не вали.
Най му беше хубаво с приятели.
... но най му се искаше да я погледне в очите
Частицата за сравнителна степен по не трябва да се бърка с предпога по.
Пример:
по дефилето
по осовата линия
по ливадата
Нека си припомним и правилата за писане на /в, във/ /с, със/.
ВЪВ пишем, когато следващата дума започва с буква В или Ф.
Пример:
Той влезе във видеотеката.
Тя пише във форумите.
Във всички останали случаи пишем В.
Пример:
Той влезе в кафенето /сградата,киното,театъра и др./.
СЪС пишем, когато следващата дума започва с буква С или З.
Пример:
Той оцвети вратата със синя боя.
Той оцвети вратата със зелена боя.
Във всички останали случаи пишем С.
Пример:
Той оцвети тавана с жълта /кафява,червена,черна и др./ боя.
Пълната форма ВЪВ и СЪС се пишат и когато са употребени самостоятелно.
Пример:
... във или извън помещението. А не: ... в или извън помещението.
... със или без гаранция. А не: ... с или без гаранция.
Малко писания за запетайките.
Най-важното е да не забравяме, че пред /ЧЕ/ винаги се поставя запетая.
Пример:
Той каза, че рибата не кълве.
Естествено е и това правило /като всяко друго/ да си има изключения. Става въпрос за изрази като:
- въпреки че
- макар че
- така че
В тези случаи запетайките се поставят преди целия израз.
Пример:
Тя харесваше риболова, въпреки че от нея се искаше само да приготвя софрата.
Тя харесваше риболова, макар че единствено и само приготвяше софрата.
Беше и станало навик, така че нямаше смисъл да се оплаква.
Запетайки се поставят и когато изреждаме прилагателни.
Пример:
Той беше дебел, беловлас, червендалест и гръмогласен.
Също така /поставяме запетайки/, когато в едно изречение употребяваме наколко пъти съюза И , но винаги след второто И.
Пример:
Той беше дебел и беловлас, и червендалест, и гръмогласен.
Следващото използване на запетая е, когато тя се явява като свързващо звено, между две и повече прости изречения, в едно сложно. Приемете това изречение за пример.
Има и още едно правило, според което, запетайки се поставят на места, където се повишава интонацията. Това зависи от начина на четене, така че.........може и така:
Пишете изречение, пишете 10-тина запетайки след него и командвате: ”Всички запетайки по местата!”
За интервалите
След запетая, точка, двуеточие, многоточие и др. препинателни знаци, винаги се пише интервал. Пред тях не се пише интервал.
Тоест, препинателният знак е залепен за предната дума и сред него има интервал.
Скоби и кавички "затварят" думата или израза без интервал. Извън тях се поставят интервали.
Тоест, скобите или кавичките за залепени за думата или израза, който затварят и са оградени с интервали.
За заглавията
Заглавията започват с главна буква и завършват без никакъв препинателен знак. В редки изключение се допуска да завършат с удивителна или
въпросителна. Но само в много, много редки изключения. В този форум едва ли има ситуация, която да налага такива изключения.
За многоточието
Многоточието е препинателен знак. То се състои от три точки. Само от три точки.въпросителна. Но само в много, много редки изключения. В този форум едва ли има ситуация, която да налага такива изключения.
Двойно "н"!
фин плат - фини ръце
каменен стълб - каменни къщи
П.С. Тази тема е взета на заем от ето този форум. Идеята на тази тема, не е да ни направи литературен форум, а просто да направим нашия форум по-приятен и по-приветлив за четене.
Правила за придобиване на основно образование
Проблем със Сузуки Др600 
Коментар