Tweet
И така, остана ми малко време да продължа темата от тук.
След кратко пътуване в посока Килиманджаро, стигнахме град Аруша. Това ми беше познат град, от книгите на проф. Бернхард Гжимек за Серенгети. През Аруша се пътува за всички големи паркове в Танзания (Танганайка по онова време) - Килиманджаро, Серенгети, Нгоронгоро и Нгурдото - Национален парк Аруша.
В града няма големи сгради.
Джипки навсякъде...
Строежи и реклами.
Паркинга за почивка, да си уредим хотел.
Тук оставяме колата, а това е шофьора, голям симпатяга, който ще ни вози следващите дни в парковете.
С тези джипки развеждат хората из парковете, с друг транспорт и без водач не разрешават.
В града голяма сграда, която прави впечатление е Международния Криминален Трибунал за Руанда. Създаден е от ООН за разследване и осъждане на виновниците за геноцида и погазване на международното право в Руанда през 1994 година. По-късно в сградата е настанен Африканския съд за човешки права.
Различни квартали - и много добре подредени, и по-бедни.
Зелено навсякъде.
И улиците си ги бива, дупки не видях...
Излизаме от града, за да стигнем до хотела в подножието на планината Меру.
Палми дал Господ, има много, а и си ги засаждат пред къщите да има банани под ръка.
Планината Меру е част от вулкан.
Има и много подредени стопанства, като чифлици.
Паркинга пред хотела
Така изглежда рецепцията
И малко снимки отвътре в комплекса.
Ngurdoto Montain Lodge - така се казва хотела.
Нашенските перуники си растат и там
Даа, оказа се, че в Танзания няма носорози, както и в Кения. Останали са само няколко десетки в кратера Нгоронгоро, и ги пазят с въоръжена охрана. Японците изкупували рога на баснословни цени, защото вярват, че подобрява потентността. Та бракониерите са се погрижили да гледаме каменни статуи на носорози по парковете.
Колко ли животни ще споделят тяхната участ?
Много еднотипни къщички, по едно апартаментче на всеки етаж.
Ресторанта
И още каменни животни...
А отзад, зад къщите са посадили огромна плантация за самозадоволяване - кафе!
След кратко пътуване в посока Килиманджаро, стигнахме град Аруша. Това ми беше познат град, от книгите на проф. Бернхард Гжимек за Серенгети. През Аруша се пътува за всички големи паркове в Танзания (Танганайка по онова време) - Килиманджаро, Серенгети, Нгоронгоро и Нгурдото - Национален парк Аруша.
В града няма големи сгради.
Джипки навсякъде...
Строежи и реклами.
Паркинга за почивка, да си уредим хотел.
Тук оставяме колата, а това е шофьора, голям симпатяга, който ще ни вози следващите дни в парковете.
С тези джипки развеждат хората из парковете, с друг транспорт и без водач не разрешават.
В града голяма сграда, която прави впечатление е Международния Криминален Трибунал за Руанда. Създаден е от ООН за разследване и осъждане на виновниците за геноцида и погазване на международното право в Руанда през 1994 година. По-късно в сградата е настанен Африканския съд за човешки права.
Различни квартали - и много добре подредени, и по-бедни.
Зелено навсякъде.
И улиците си ги бива, дупки не видях...
Излизаме от града, за да стигнем до хотела в подножието на планината Меру.
Палми дал Господ, има много, а и си ги засаждат пред къщите да има банани под ръка.
Планината Меру е част от вулкан.
Има и много подредени стопанства, като чифлици.
Паркинга пред хотела
Така изглежда рецепцията
И малко снимки отвътре в комплекса.
Ngurdoto Montain Lodge - така се казва хотела.
Нашенските перуники си растат и там
Даа, оказа се, че в Танзания няма носорози, както и в Кения. Останали са само няколко десетки в кратера Нгоронгоро, и ги пазят с въоръжена охрана. Японците изкупували рога на баснословни цени, защото вярват, че подобрява потентността. Та бракониерите са се погрижили да гледаме каменни статуи на носорози по парковете.
Колко ли животни ще споделят тяхната участ?
Много еднотипни къщички, по едно апартаментче на всеки етаж.
Ресторанта
И още каменни животни...
А отзад, зад къщите са посадили огромна плантация за самозадоволяване - кафе!
Коментар