Наука и висше образование – проблеми
През 2009 г. беше направена “науко-метрична” атестация на научните институти към БАН. Основните критерии бяха “разпознаване в европейското научно пространство”, изразяващо се в брой научни публикации (обикновено на английски език) в списания с импакт-фактор (авторитетни научни списания, значими в съответната област) и цитиране (на резултатите и постиженията) на тези статии в чуждестранни и международни научни списания.
В същото това време преподавателите във ВУЗ следяха да не слязат под необходимите хорариуми за получаване на пълна заплата, като някои от тях четат лекции на студентите от същите учебници, от които са учили самите те преди 20-40 години. А за студентите основната цел е “взимане на изпитите” по въпросите от конспекта на преподавателя...
Четенето на “чуждестранна странична научна литература” е интересно и достъпно за единици, а много от студентите дори не знаят имената на институтите от БАН, в които се работи по съответните дисциплини.
За най-високо постижение на преподавател във ВУЗ се смята написването на учебник. Но през цялата практика на преподавателите фактически няма време за достатъчно собствени научни постижения, които да са “гръбнака” на нов учебник, а ако такъв бъде написан, често пъти представлява съвременна интерпретация на старите книги.
За този абсурд е виновна системата, която разделя ВУЗ-овете и научните институти. Единственото логично решение на този проблем е сливането на науката и образованието в единна институция, в която постиженията на учените ще се създават с участието на студенти в процеса на обучението им. Само тогава ще се постигне пълна прозрачност на научния процес, а постиженията от научната дейност ще имат реална реализация в практиката, първо у нас.
През 2009 г. беше направена “науко-метрична” атестация на научните институти към БАН. Основните критерии бяха “разпознаване в европейското научно пространство”, изразяващо се в брой научни публикации (обикновено на английски език) в списания с импакт-фактор (авторитетни научни списания, значими в съответната област) и цитиране (на резултатите и постиженията) на тези статии в чуждестранни и международни научни списания.
В същото това време преподавателите във ВУЗ следяха да не слязат под необходимите хорариуми за получаване на пълна заплата, като някои от тях четат лекции на студентите от същите учебници, от които са учили самите те преди 20-40 години. А за студентите основната цел е “взимане на изпитите” по въпросите от конспекта на преподавателя...
Четенето на “чуждестранна странична научна литература” е интересно и достъпно за единици, а много от студентите дори не знаят имената на институтите от БАН, в които се работи по съответните дисциплини.
За най-високо постижение на преподавател във ВУЗ се смята написването на учебник. Но през цялата практика на преподавателите фактически няма време за достатъчно собствени научни постижения, които да са “гръбнака” на нов учебник, а ако такъв бъде написан, често пъти представлява съвременна интерпретация на старите книги.
За този абсурд е виновна системата, която разделя ВУЗ-овете и научните институти. Единственото логично решение на този проблем е сливането на науката и образованието в единна институция, в която постиженията на учените ще се създават с участието на студенти в процеса на обучението им. Само тогава ще се постигне пълна прозрачност на научния процес, а постиженията от научната дейност ще имат реална реализация в практиката, първо у нас.
Коментар