В събота си спретнахме с навигаторката лека проучвателна разходчица източно от местността Бабул, която пък е долу-горе на изток от шосето към Своге, там където то минава долу-горе на изток от гара Томпсън.
Част от пътя ни минаваше край малката, но симпатична (особено през пролетта) река Градешница. В нея впрочем ловят и раци.
Там има интересни възможности за каране (а и за барбекю), но за разлика от много близките околности на Батулия, почти няма черни пътища и трасета, отбелязани на OFRM. Там впрочем имало и доста гъби.
От повече географски подробности тук няма нужда.
***
Та в даден момент взехме да караме нагоре-нагоре в Балкана, по слънчево, много приятно и обещаващо пътче между дърветата, и по суха шума. Пак край реката, която обаче беше останала под стръмния наклон вдясно.
И не щеш ли, под сухата шума се озъби черна кал. Прясна, на места дълбочка. И подозрително готова да те отмести към дерето, даже ако си на ръчна и на място.
Истинско приключение не се състоя, но преживяхме известни емоции, за които снимките - както обикновено - не дават представа. После трезво решихме, че това не е маршрут за сама джипка и мнооого предпазливо се установихме на обратния път.
***
Защо слагам такава тема тук?
От скромния ми опит в любителския офроуд един от най-вълнуващите и интересни за мен елементи е взаимодействието с "настилката", усещането за "настилката". Усеща се по милион начини - от поведението на автомобила, до наблюденията на предните машини, от крака, от някакво шесто чувство и т.н.
И не щеш ли, най-често ме подвежда онова, на което вярвам най-много - зрението.
В този случай повярвах на сухата шума. В друг - никой не ми каза, че трева с чист зелен цвят е способна да бъде така заледена. В трети - че калта, за която си правех сметка как ще изпърпоря, крие голям гнусен камък.
И колкото повече напредвам в любителския офроуд, толкова по-често - и без притеснения - спирам, слизам, разглеждам и т.н. Все едно, че не вярвам на очите си...
Е, сега ще слизам понякога и в суха шума. Вие, колега, който се случите зад мен в групова разходка - не се дразнете.
А - на въпроса - темата е тук, защото с любопитство пък и за поука бих прочел препоръки от колеги: кога да вярваме на очите си и кога не съвсем.
Поздрави!
Част от пътя ни минаваше край малката, но симпатична (особено през пролетта) река Градешница. В нея впрочем ловят и раци.
Там има интересни възможности за каране (а и за барбекю), но за разлика от много близките околности на Батулия, почти няма черни пътища и трасета, отбелязани на OFRM. Там впрочем имало и доста гъби.
От повече географски подробности тук няма нужда.
***
Та в даден момент взехме да караме нагоре-нагоре в Балкана, по слънчево, много приятно и обещаващо пътче между дърветата, и по суха шума. Пак край реката, която обаче беше останала под стръмния наклон вдясно.
И не щеш ли, под сухата шума се озъби черна кал. Прясна, на места дълбочка. И подозрително готова да те отмести към дерето, даже ако си на ръчна и на място.
Истинско приключение не се състоя, но преживяхме известни емоции, за които снимките - както обикновено - не дават представа. После трезво решихме, че това не е маршрут за сама джипка и мнооого предпазливо се установихме на обратния път.
***
Защо слагам такава тема тук?
От скромния ми опит в любителския офроуд един от най-вълнуващите и интересни за мен елементи е взаимодействието с "настилката", усещането за "настилката". Усеща се по милион начини - от поведението на автомобила, до наблюденията на предните машини, от крака, от някакво шесто чувство и т.н.
И не щеш ли, най-често ме подвежда онова, на което вярвам най-много - зрението.
В този случай повярвах на сухата шума. В друг - никой не ми каза, че трева с чист зелен цвят е способна да бъде така заледена. В трети - че калта, за която си правех сметка как ще изпърпоря, крие голям гнусен камък.
И колкото повече напредвам в любителския офроуд, толкова по-често - и без притеснения - спирам, слизам, разглеждам и т.н. Все едно, че не вярвам на очите си...
Е, сега ще слизам понякога и в суха шума. Вие, колега, който се случите зад мен в групова разходка - не се дразнете.
А - на въпроса - темата е тук, защото с любопитство пък и за поука бих прочел препоръки от колеги: кога да вярваме на очите си и кога не съвсем.
Поздрави!
Коментар