Коварна шума - или - Вярвате ли на очите си?

[дядо Ники]

В събота си спретнахме с навигаторката лека проучвателна разходчица източно от местността Бабул, която пък е долу-горе на изток от шосето към Своге, там където то минава долу-горе на изток от гара Томпсън.

Част от пътя ни минаваше край малката, но симпатична (особено през пролетта) река Градешница. В нея впрочем ловят и раци.

Там има интересни възможности за каране (а и за барбекю), но за разлика от много близките околности на Батулия, почти няма черни пътища и трасета, отбелязани на OFRM. Там впрочем имало и доста гъби.

От повече географски подробности тук няма нужда.

***

Та в даден момент взехме да караме нагоре-нагоре в Балкана, по слънчево, много приятно и обещаващо пътче между дърветата, и по суха шума. Пак край реката, която обаче беше останала под стръмния наклон вдясно.

И не щеш ли, под сухата шума се озъби черна кал. Прясна, на места дълбочка. И подозрително готова да те отмести към дерето, даже ако си на ръчна и на място.

Истинско приключение не се състоя, но преживяхме известни емоции, за които снимките - както обикновено - не дават представа. После трезво решихме, че това не е маршрут за сама джипка и мнооого предпазливо се установихме на обратния път.

***

Защо слагам такава тема тук?

От скромния ми опит в любителския офроуд един от най-вълнуващите и интересни за мен елементи е взаимодействието с "настилката", усещането за "настилката". Усеща се по милион начини - от поведението на автомобила, до наблюденията на предните машини, от крака, от някакво шесто чувство и т.н.

И не щеш ли, най-често ме подвежда онова, на което вярвам най-много - зрението.

В този случай повярвах на сухата шума. В друг - никой не ми каза, че трева с чист зелен цвят е способна да бъде така заледена. В трети - че калта, за която си правех сметка как ще изпърпоря, крие голям гнусен камък.

И колкото повече напредвам в любителския офроуд, толкова по-често - и без притеснения - спирам, слизам, разглеждам и т.н. Все едно, че не вярвам на очите си...

Е, сега ще слизам понякога и в суха шума. Вие, колега, който се случите зад мен в групова разходка - не се дразнете.

А - на въпроса - темата е тук, защото с любопитство пък и за поука бих прочел препоръки от колеги: кога да вярваме на очите си и кога не съвсем.

Поздрави!

[bochkata]

До: Коварна шума - или - Вярвате ли на очите си?

Вярно,шумата е много коварна.Случвало се е,Уаза на 1-бавна из баира,
да тръгва назад,дърпам ръчната все тая добре,че дърветата бяха на гъсто.
Та сега като ми се наложи,първо с кракомобилът и тогава с автомобилът.

[Стефан]

До: Коварна шума - или - Вярвате ли на очите си?

А ти що мислиш имам кубинките за парадни обувки? На паркинга на последната бензиностанция са върха на гъзарията, после ставам тих.
Когато нормалния пилот отнеме газта, нормалния щурман не пита нищо, ами си закача радиото, и побягва напред. После минават бързо. Иначе не минават хич.

[PACH - Иван Тодоров]

До: Коварна шума - или - Вярвате ли на очите си?

В събота си спретнахме с навигаторката лека проучвателна разходчица източно от местността Бабул, която пък е долу-горе на изток от шосето към Своге, там където то минава долу-горе на изток от гара Томпсън.....................
Поздрави!

Ааааа ти се радвай че Сузукито е леко, ако беше някой Патрул...какво пързаляне щеше да има

[mohera]

До: Коварна шума - или - Вярвате ли на очите си?

Като знам като сме ходили по горите и как сме драпали по не голям склон покрит със шума (пеша) изобщо не се учудвам на случилото се , чак не ти се вярма ма като вземеш да се хлъзгаш и ко стана бе или на росна тревица пак така.

[trapper]

До: Коварна шума - или - Вярвате ли на очите си?

От свежа "тлъста" трева през май-юни, на стръмно място, особено при страничен наклон - по-плъзгаво и коварно място за кола не се сещам. А пешите проверки не само, че не помагат, но дават грешна представа за сигурност.