Tweet
И така, оправих му светлините, изчистих багажника, припалих го и се прибрах...
В тези тема ще разкажа за мен, и моя автомобил Рила 1400. Ще започна малко от далече, как се запалих по ретро машините и как си купих автомобила. След като прочетох темата на Стоян за неговата Варшава (http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...ad.php?t=59023) реших, че няма да ми е лесно да разкажа моята история защото и аз съм бил същия, и с риск някой да си помисли, че съм крал... започвам.
Когато бях малък, може би на 3-4г. и естественно бях при баба ми и дядо ми в Хасково, ясно си спомням един тъмно син Москвич 407, беше потънал до праговете и беше под наилонов навес, в ужасно състояние... Тогава нямаше никаква стойност, но въпреки това ми беше интересно какъв е този автомобил... Имахме бежов Wartburg 353W 1985 с цялата маска в цвета на купето. До тук познато, почти всички сме започнали така, ретро автомобил, стара семейна кола...
Обичах да гледам всяко едно действие в квартала, сменяне на спукани тръби под земята, катастрофи, развалени автомобили... Имахме един съсед, който всички наричаха с добре познатото в квартала име, Бай - Илия, който живееше в сравнително голяма къща а двора му... от там минаха много автомобили през годините: ГАЗ - 24 който насече с брадва, зелена IFA, Трабант 601S който бяхме направили с една масичка вътре и наричахме "Трабантче - Ресторантче", Няколко Лади, Жигули и Москвичи, до последно си спомням, че имаха синя IFA, два сини лекотоварни камиона Mercedes, два опела и още много машини. Двора му беше като автомоморга а работилниците пълни с части. Винаги като отидох да го видя се прибирах с нещо, а добрия старец ми даваше, и даваше...
2000г. Купихме си Мерцедес 200Д и естественно Вартбурга остана излишен, продахоме го, по - точно го подарихме, за това техн. състояние и парите които му взехме... още ме е яд.
Дойде време да тръгна на училище, родителите ми живееха в Димитровград и аз естественно започнах да уча тук. Малко по малко соц. автомобилите започнаха да изчезват. До колкото разбирам сега, хората за разчистили Запорожците още през 1990-те. Та тях не ги помня. Имаше Москвичи, Жигули, Трабанти се намираха и разни други интересни за мен тогава (а и сега) машини. Аз растях, а те изчезваха...
Когато станах в 5-ти клас, започнах да се интересувам от тези стари автомобили, познати ни като "Ретро автомобили". Тогава разбрах за ЗАЗ, Чайка, Победа, ГАЗ-21, ЗИС, Москвич 408, и много други стари и вече изчезнали автомобили... Започнах да се чудя какво ли е станало със бившия ни семеен Вартбург... Един ден чрез vbox7.com се запознах с човек който също се интересуваше от ретро автомобили, после се свързахме чрез Skype и тогава в един конферентен чат се запознах със Стоян.
Той ми разказа за Варшавата му, как я е взел на 14г., как я е оголил, че е много рядък модел и така... това беше достатъчно да ми се драсне клечката...
Тогава се запалих и по ЖП Спотинга, още есента на 2007г. бях виждал парни локомотиви (01.23 и 16.01) по време на атракционно пътуване през Димитровград. После разбрах, че е къде - къде по - интересно да се занимавам с ретро автомобили, от колкото с железници.
Есента на 2009г. реших да започна да спестявам усилено за Москвич. И така, освен от джобни, започнах и да работя, нещо странно за моята възраст от 14г. Дните си минаваха, а аз работих, лишавах се от закуски в училище и събирах пари.
И така, пролетта на 2010 във форума на "Клуб Москвич България" изскочи обява за светло син Москвич 408 http://metlicha.snimka.bg/automobiles/408.477169. Като видях снимките се сетих. Познати ми бяха казали, че Москвича е в Карнобат но се оказа, че е купен от човек в Пловдив, документите му бяха проблемни, беше удрян и се отказах...
Бях пуснал и тема в която питах някой неща отностно документите (http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...ad.php?t=89522). Дори една Събота отидох и го разгледах, повозих се, повъртях волана в едно затворено място и се бях решил да го взимам, документите ме спънаха, но пък се оказа, че е било за добро.
Една сутрин (Четвъртък) в края на първия час (Математика) някой ми звънна. Собственникът на Пловдивския 408 ми се обади и ми каза, че е намерил друг Москвич 408, от Бургас. Едвам дочаках да се прибера и веднага влезнах в cars.bg. Видях Москвича и се обадих на човека, оказа се свестен и говорихме подробно. В Събота трябваше отидем и да го вземем, оказа се, че нотариус не работи тогава и се отложи за Сряда. Ето го:
Станахме рано в Сряда, с баща ми се качихме на Мерцедеса и взехме един наш познат, колега на баща ми. 3-мата се запътихме към Бургас.
Когато стигнахме, собстенника, и сина му с който говорих, сменяха водната помпа, защото старата беше с разбити лагери.
Направихме застраховка, и се запътихме към нотариуса. Прехвърлихме го и си стиснахме ръцете. Хората ми дадоха много и оригинални части, предимно по външноста на колата.
Баща ми и аз се качихме в Рила-та а нашият приятел караше нашата кола. И така, на изхода на Бургас, на една безиностанция загасна.
Запали с дърпане и продължихме, като отпуснеш педала на газта и гаснеше... Минахме така 100км. И в гр. Болярово (минахме по пътя през Елхово) загасна окончателно. Не можеше да запали. Чукчето се беше повредило, сложихме ново което беше в багажника, не се учудвам изобщо... Пак не запали и потърсихме майстор. Дойде един местен човек с една лампа и отверка. Набързо провери и се оказа, че няма ток. Сменихме дистрибуторната капачка и запали от първия път. И така, прибрахме се, 250км на самоход. Спряхме го на паркинга до блока, а моите приятели ме чакаха...
Повечето от връсниците ми не останаха особенно уволетворени като разбраха от къде съм взел колата, все пак не си ли "гъзар" с измазания с кит гоУф и надута чалга, си просто смешен.
Днес оправих мигачите, предстои ми да го почистя и да го приведа във вид за минаване през КАТ.
В тези тема ще разкажа за мен, и моя автомобил Рила 1400. Ще започна малко от далече, как се запалих по ретро машините и как си купих автомобила. След като прочетох темата на Стоян за неговата Варшава (http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...ad.php?t=59023) реших, че няма да ми е лесно да разкажа моята история защото и аз съм бил същия, и с риск някой да си помисли, че съм крал... започвам.
Когато бях малък, може би на 3-4г. и естественно бях при баба ми и дядо ми в Хасково, ясно си спомням един тъмно син Москвич 407, беше потънал до праговете и беше под наилонов навес, в ужасно състояние... Тогава нямаше никаква стойност, но въпреки това ми беше интересно какъв е този автомобил... Имахме бежов Wartburg 353W 1985 с цялата маска в цвета на купето. До тук познато, почти всички сме започнали така, ретро автомобил, стара семейна кола...
Обичах да гледам всяко едно действие в квартала, сменяне на спукани тръби под земята, катастрофи, развалени автомобили... Имахме един съсед, който всички наричаха с добре познатото в квартала име, Бай - Илия, който живееше в сравнително голяма къща а двора му... от там минаха много автомобили през годините: ГАЗ - 24 който насече с брадва, зелена IFA, Трабант 601S който бяхме направили с една масичка вътре и наричахме "Трабантче - Ресторантче", Няколко Лади, Жигули и Москвичи, до последно си спомням, че имаха синя IFA, два сини лекотоварни камиона Mercedes, два опела и още много машини. Двора му беше като автомоморга а работилниците пълни с части. Винаги като отидох да го видя се прибирах с нещо, а добрия старец ми даваше, и даваше...
2000г. Купихме си Мерцедес 200Д и естественно Вартбурга остана излишен, продахоме го, по - точно го подарихме, за това техн. състояние и парите които му взехме... още ме е яд.
Дойде време да тръгна на училище, родителите ми живееха в Димитровград и аз естественно започнах да уча тук. Малко по малко соц. автомобилите започнаха да изчезват. До колкото разбирам сега, хората за разчистили Запорожците още през 1990-те. Та тях не ги помня. Имаше Москвичи, Жигули, Трабанти се намираха и разни други интересни за мен тогава (а и сега) машини. Аз растях, а те изчезваха...
Когато станах в 5-ти клас, започнах да се интересувам от тези стари автомобили, познати ни като "Ретро автомобили". Тогава разбрах за ЗАЗ, Чайка, Победа, ГАЗ-21, ЗИС, Москвич 408, и много други стари и вече изчезнали автомобили... Започнах да се чудя какво ли е станало със бившия ни семеен Вартбург... Един ден чрез vbox7.com се запознах с човек който също се интересуваше от ретро автомобили, после се свързахме чрез Skype и тогава в един конферентен чат се запознах със Стоян.
Той ми разказа за Варшавата му, как я е взел на 14г., как я е оголил, че е много рядък модел и така... това беше достатъчно да ми се драсне клечката...
Тогава се запалих и по ЖП Спотинга, още есента на 2007г. бях виждал парни локомотиви (01.23 и 16.01) по време на атракционно пътуване през Димитровград. После разбрах, че е къде - къде по - интересно да се занимавам с ретро автомобили, от колкото с железници.
Есента на 2009г. реших да започна да спестявам усилено за Москвич. И така, освен от джобни, започнах и да работя, нещо странно за моята възраст от 14г. Дните си минаваха, а аз работих, лишавах се от закуски в училище и събирах пари.
И така, пролетта на 2010 във форума на "Клуб Москвич България" изскочи обява за светло син Москвич 408 http://metlicha.snimka.bg/automobiles/408.477169. Като видях снимките се сетих. Познати ми бяха казали, че Москвича е в Карнобат но се оказа, че е купен от човек в Пловдив, документите му бяха проблемни, беше удрян и се отказах...
Бях пуснал и тема в която питах някой неща отностно документите (http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...ad.php?t=89522). Дори една Събота отидох и го разгледах, повозих се, повъртях волана в едно затворено място и се бях решил да го взимам, документите ме спънаха, но пък се оказа, че е било за добро.
Една сутрин (Четвъртък) в края на първия час (Математика) някой ми звънна. Собственникът на Пловдивския 408 ми се обади и ми каза, че е намерил друг Москвич 408, от Бургас. Едвам дочаках да се прибера и веднага влезнах в cars.bg. Видях Москвича и се обадих на човека, оказа се свестен и говорихме подробно. В Събота трябваше отидем и да го вземем, оказа се, че нотариус не работи тогава и се отложи за Сряда. Ето го:
Станахме рано в Сряда, с баща ми се качихме на Мерцедеса и взехме един наш познат, колега на баща ми. 3-мата се запътихме към Бургас.
Когато стигнахме, собстенника, и сина му с който говорих, сменяха водната помпа, защото старата беше с разбити лагери.
Направихме застраховка, и се запътихме към нотариуса. Прехвърлихме го и си стиснахме ръцете. Хората ми дадоха много и оригинални части, предимно по външноста на колата.
Баща ми и аз се качихме в Рила-та а нашият приятел караше нашата кола. И така, на изхода на Бургас, на една безиностанция загасна.
Запали с дърпане и продължихме, като отпуснеш педала на газта и гаснеше... Минахме така 100км. И в гр. Болярово (минахме по пътя през Елхово) загасна окончателно. Не можеше да запали. Чукчето се беше повредило, сложихме ново което беше в багажника, не се учудвам изобщо... Пак не запали и потърсихме майстор. Дойде един местен човек с една лампа и отверка. Набързо провери и се оказа, че няма ток. Сменихме дистрибуторната капачка и запали от първия път. И така, прибрахме се, 250км на самоход. Спряхме го на паркинга до блока, а моите приятели ме чакаха...
Повечето от връсниците ми не останаха особенно уволетворени като разбраха от къде съм взел колата, все пак не си ли "гъзар" с измазания с кит гоУф и надута чалга, си просто смешен.
Днес оправих мигачите, предстои ми да го почистя и да го приведа във вид за минаване през КАТ.
Коментар