Tweet
На едни това откриване може да им се вижда късно 
, на други рано... но в крайна сметка то се състоя именно на 28.02.2010 - неделя 
(вчера).
Започвавам накратко с плановете за деня. Идеята беше, Аз, Батко Пепи ВР и Радо (anubis) да тръгнем към 10:00 от Нови Искър, да стигнем колкото се може по-бързо до Принца на Огоя (Спас) за да му помогнем да сглоби мотора и да направи скарата!
Обаче това, което аз впоследствие разбрах е, че след нас към 10:30, тръгва група номер 2 (с доста по-внушителни размери ). И така... нека вече да започвам със снимките !
Първата снимка на двамата ямахаджии, на билата между Ръждавица и Бакьово.
Снимки от билата...
По пътя към Бакьово, Радо се хлъзна лошо на път минаващ през гората, с две думи: кал и листа. За малко мотора да падне в дерето...
за щастие се отърва само със счупена ръчка на съединителя. Ето колко важно е да имаш гардове!
Батко Пепи веднага решава проблема!
Бетата и мезето ни чакаха, много сериозен стимул за бързо пристигане! Ето ги Радо и Пепи вече при Спас.
Аз и Радо...
Batko Pepi WR !
Радо ни показва как да караме ...
Починахме си малко и се втурнахме към Бетата, малко и на нея да обърнем внимание
Радо още от влизането захвана да сглобява...
Много баби, хилаво внуче, типичен пример е следващата снимка!
Радо отново е захванал нещо...
... докато Батко Пепи си подсвирква
Тук се опитах да снимам през прозореца, но Спас не го беше измил...
Вече към края...
Радо: "дайте нещо да правя!!!"
Бетичката беше сгловена за около 40 мин. след това я изкарахме навън да й види седалката слънце
Спас се отправи към скарата, а ние с Батко Пепи решихме да направим една опознавателна обиколка на царството на Спас. Оставихме Радо да помага за скарата
Спас набързо ни начерта едно трасе и даде старт на бедстването
Преминахме първата пътека, качихме се на билата. От там имаше чудесна гледка към Царството! После с Батко Пепи се направихме на интересни и си проправихме сами път до двореца на принца. Да ви кажа излезна ни през носа... въртяхме, сукахме и най накрая някакси се упътихме... така е, който е гледал Ultimate Survivar
Тръняци бол!
Видяхме едно поточе и тръгнахме надолу по него. Добре се изкаляхме, особено Батко Пепи Почивка за снимки!
Зорлем се добрахме до целта, Спас вече беше подгрял скарата и слагаше мезето...
Олеле мале...
Радо само се навърташе около месцето...
Ето с колко труд стана скарата...
Дегустацията е много важна част! Ако не става за ядене няма да го сервираме на гостите и толкоз .... ние ще си го ядем
Тук по-късно, Киро се беше наточил да ляга, разбира се след като се нахрани.
Част от група номер 2 вече пристигна!
Киро се ползва с привилегии ...
Другата половина се задава...
Мезето се сложи на масата и Киро се затича устремен...
Ето я и баницата на Спас, приготвена лично от самия него! Изглеждаше доста апетитна, но за жалост неуспях да се добера до нея
Данко вече надига чашата
Крилцата...
Цялата група...
Хапнахме, пийнахме и леко по леко се отправихме към моторите.
На Данко обаче, хич не му се ставаше...
... но.. нямаше как, по моторите и газ нагоре към гората.
Тук изчакваме останалите, малко над царството на Спас.
Тръгнахме след водача (Киро) и малко по-нататък имаше трудности на пътя...
Излезнахме от гората и изчакваме останалите...
До тук с активното снимане! Изкачвахме се все по-нависоко, ставаше все по-студено и по-късно! Времето адски ни притискаше, а терена беше много гаден и бавен.
Ето откъде започнаха мъките:
Нататък снегът постепенно се увеличаваше! Буксуване, псуване... пуфтене, това беше!
Това беше снимковия материал. Продължавам с думи:
Излезнахме от гората, студа накара повечето да облекът всичко каквото си носеха в раниците, кой фанелки, кой панталони... всичко. Тръгнахме към Осеновлаг, но... както винаги ще има един карък и в случая това бях аз! Спуках предна гума! Имах спрей, който веднага изпръсках, но държеше гумата в състояние до първото спиране. Някакси се добрах до селото, почти се беше мръкнало. От там се разделихме на групи, Милко, Кики и Данко решиха да минат през гората, а останалите, включително и аз по Искърското дефиле. Повечето добре знаете как е да караш със спукана предна гума... не особено приятно.
След дълго каране по асфалт, стигнахме до Своге, почти всички бяхме на косъм да свършим бензина. Заредихме моторите, по едно чайче за отскок и потеглихме. Добре че на бензиностанцията имаше компресор и напомпах предната гума, та успях да стигна до Владо Тричков преди да спадне, от там отново започнаха мъките до вкъщи. На Нови Искър се разделихме, едни си останаха там, други поеха към София!
, на други рано... но в крайна сметка то се състоя именно на 28.02.2010 - неделя (вчера).Започвавам накратко с плановете за деня. Идеята беше, Аз, Батко Пепи ВР и Радо (anubis) да тръгнем към 10:00 от Нови Искър, да стигнем колкото се може по-бързо до Принца на Огоя (Спас) за да му помогнем да сглоби мотора и да направи скарата!
Обаче това, което аз впоследствие разбрах е, че след нас към 10:30, тръгва група номер 2 (с доста по-внушителни размери ). И така... нека вече да започвам със снимките !Първата снимка на двамата ямахаджии, на билата между Ръждавица и Бакьово.
Снимки от билата...
По пътя към Бакьово, Радо се хлъзна лошо на път минаващ през гората, с две думи: кал и листа. За малко мотора да падне в дерето...
за щастие се отърва само със счупена ръчка на съединителя. Ето колко важно е да имаш гардове! Батко Пепи веднага решава проблема!
Бетата и мезето ни чакаха, много сериозен стимул за бързо пристигане! Ето ги Радо и Пепи вече при Спас.
Аз и Радо...
Batko Pepi WR !
Радо ни показва как да караме
...Починахме си малко и се втурнахме към Бетата, малко и на нея да обърнем внимание
Радо още от влизането захвана да сглобява...
Много баби, хилаво внуче
, типичен пример е следващата снимка!Радо отново е захванал нещо...
... докато Батко Пепи си подсвирква
Тук се опитах да снимам през прозореца, но Спас не го беше измил...
Вече към края...
Радо: "дайте нещо да правя!!!"
Бетичката беше сгловена за около 40 мин. след това я изкарахме навън да й види седалката слънце
Спас се отправи към скарата, а ние с Батко Пепи решихме да направим една опознавателна обиколка на царството на Спас. Оставихме Радо да помага за скарата
Спас набързо ни начерта едно трасе и даде старт на бедстването
Преминахме първата пътека, качихме се на билата. От там имаше чудесна гледка към Царството! После с Батко Пепи се направихме на интересни и си проправихме сами път до двореца на принца. Да ви кажа излезна ни през носа... въртяхме, сукахме и най накрая някакси се упътихме... така е, който е гледал Ultimate Survivar
Тръняци бол!
Видяхме едно поточе и тръгнахме надолу по него. Добре се изкаляхме, особено Батко Пепи
Почивка за снимки!Зорлем се добрахме до целта, Спас вече беше подгрял скарата и слагаше мезето...
Олеле мале...
Радо само се навърташе около месцето...
Ето с колко труд стана скарата...
Дегустацията е много важна част! Ако не става за ядене няма да го сервираме на гостите и толкоз .... ние ще си го ядем
Тук по-късно, Киро се беше наточил да ляга, разбира се след като се нахрани.
Част от група номер 2 вече пристигна!
Киро се ползва с привилегии
...Другата половина се задава...
Мезето се сложи на масата и Киро се затича устремен...
Ето я и баницата на Спас, приготвена лично от самия него! Изглеждаше доста апетитна, но за жалост неуспях да се добера до нея
Данко вече надига чашата
Крилцата...
Цялата група...
Хапнахме, пийнахме и леко по леко се отправихме към моторите.
На Данко обаче, хич не му се ставаше...
... но.. нямаше как, по моторите и газ нагоре към гората.
Тук изчакваме останалите, малко над царството на Спас.
Тръгнахме след водача (Киро) и малко по-нататък имаше трудности на пътя...
Излезнахме от гората и изчакваме останалите...
До тук с активното снимане! Изкачвахме се все по-нависоко, ставаше все по-студено и по-късно! Времето адски ни притискаше, а терена беше много гаден и бавен.
Ето откъде започнаха мъките:
Нататък снегът постепенно се увеличаваше! Буксуване, псуване... пуфтене, това беше!
Това беше снимковия материал. Продължавам с думи:
Излезнахме от гората, студа накара повечето да облекът всичко каквото си носеха в раниците, кой фанелки, кой панталони... всичко. Тръгнахме към Осеновлаг, но... както винаги ще има един карък и в случая това бях аз! Спуках предна гума! Имах спрей, който веднага изпръсках, но държеше гумата в състояние до първото спиране. Някакси се добрах до селото, почти се беше мръкнало. От там се разделихме на групи, Милко, Кики и Данко решиха да минат през гората, а останалите, включително и аз по Искърското дефиле. Повечето добре знаете как е да караш със спукана предна гума... не особено приятно.
След дълго каране по асфалт, стигнахме до Своге, почти всички бяхме на косъм да свършим бензина. Заредихме моторите, по едно чайче за отскок и потеглихме. Добре че на бензиностанцията имаше компресор и напомпах предната гума, та успях да стигна до Владо Тричков преди да спадне, от там отново започнаха мъките до вкъщи. На Нови Искър се разделихме, едни си останаха там, други поеха към София!
Коментар