Спомени на танкистите.

[sek.1]

До: Спомени на бившите танкисти.

Нормално е да има много разлики всяка страна поръчва машини според на първо място финансовите си възможности природоклиматичните си условия евентуалния противник и военната си доктрина. След като си плаща клиента и душ кабина с биде ще им сложат вътре в танка . Индийските фактори влияещи на конструкцията на машината са коренно различни от руските. Индийската поръчка спаси завода в Нижни Тагил от фалит което не е хич малко. http://vbox7.com/play:5753ce6f

[trapper]

До: Re: Спомени на бившите танкисти.

... така се наложи да ги покарам - наистина скоростите се сменят ужасно - особенно ако не си свикнал.

Така беше ... едни се сменят с крак, други с "палче"... Положението се усложняваше, когато при стрелби под щангите се събираха гилзи.

[/QUOTE] Другото интересно което се сещам от мойта служба са едни стрелби, където командира ни показа как се сваля купол на 34 с осколъчно фугасен снаряд ... Става страхтно гюле, купола на 34 ка направо се откача и пада на земята.[/QUOTE]

Купълът на Т 34 е едно от слабите места - при попадение а снаряд около венеца той изхвръква заедно с 3-мата от екипажа (или с части от тях). Моята машина беше с 3-ти купол (по сведение от фатмака), а по бронята имаше следи от снаряди като одраскано с нокът масло.

[sek.1]

До: Спомени на бившите танкисти.

Няма съвършенна машина всяка си има слаби места Т 34 не е изключение както и всички машини преди и след него та до ден днешен. Всеки си има поне няколко ахилесови пети. Конструкторите по презумция създават винаги съвършенния а екипажите в реални условия разбират колко грешат.

[Daniel]

Re: Спомени на бившите танкисти.

Купълът на Т 34 е едно от слабите места - при попадение а снаряд около венеца той изхвръква заедно с 3-мата от екипажа (или с части от тях). Моята машина беше с 3-ти купол (по сведение от фатмака), а по бронята имаше следи от снаряди като одраскано с нокът масло.

За времето си е била добра машина. Лесна за обслужване и ремонт, без никаква електроника която може да се скапе. И като се има в предвид, че и боеприпасите по онова време не са били като днешните съвременни снаряди спокойно може да се каже че е бил по добрия танк

55 цата вече става по капризна - въпреки че не съм срещал трудности в ремонт и експлоатация. Много карахме на времето а имаше и ресурси за стрелби. Добре поддържана и регулитрана 55 ца спокойно изпреварваше всичики уазки и газки.

72 който не е карал старите танкове няма да разбере за какво става въпрос - кара се като лек автомобил. Много маневрена и подвижна за тонажа си. Съвсем спокойно можеш да си я въртиш при по високи скорости, заднася много добре и при рязко подаване на газ вдига предница При 55 цата ако имаш проблем със завиването спокоино можеш да дръпнеш съответния лост на 2 ра позиция натискаш с единия крак спирачката с другия газта и си завил докато на 72 ката откаже ли хидравликата заминаваш. Всички центровки на 55 цата могат да се направят с помоща на един ключ и клечка кибрит за луфтомер. За да караш 55 ца ти трябва повечко опит 72 ка се кара като колело - хидравлични полуавтоматични скорости който можеш да превключваш и без съединител, хидравлика на лостове и спирачки, достатъчно мощен двигател за да не изпадаш в смешни ситуации и т.н.

Доста често кемафите на 55 ца правят грешката да качват баири на по висока предавка и поради неопитност когато танка загуби скорост и тръгне назад става страшно (обръщат хода на двигателя) ей колко бой ядяха в школата и колко обиколки на веригата се правеха

Но въпреки по трудното обслужване на 72 ката тя е много по добра и като огнева мощ, точност при стрелби, подвижност.

[PACH - Иван Тодоров]

До: Спомени на бившите танкисти.

Добре сте се забавлявали, а аз какво да кажа като бях на танк без вериги
Ако си спомняте за едни куполи от 34-ки монтирани на бункери по границата с Турция, е аз бях командир на един такъв ТОТ (танкова огнева точка).Поделението се намираше в с.Факия, но отдавна вече го няма.Лятото на 1995 бяхме на школа в Ямбол, където ходехме и на стрелби.Като се прибрахме във Факия (вече младши сержанти), помагахме на кемафите при обслужването на десетте Т-55, чукане на тракове, мазане със смола, мъкнене на акумулатори, абеее весел живот
Бяхме последния набор служил година и половина, септември 1996 се уволнихме и от тогава чакам да се обадят запас да се видя с колегите ама тц, нема запас

[Daniel]

Re: Спомени на бившите танкисти.

Факия, Грудово, Ружица, Болярово, Мамарчево
все интересни поделения със танкови роти
Изкарах около година в Мамарчево и въпреки че не се прибрах в тази година беше интересно.
Никога няма да забравя гадните гъсеници падащи отвсякъде и причиняващи парещи обриви
Когато не карахме танкове ги чистехме а през останалото време боядисвахме тротоарчета в бяло и черно , нямаше баня та ни водеха от време на време да се къпем в болярово , през останалото време се къпехме на чешмите или водоноските.
6 месеца изкарах като дежурен влекач - супер по цял ден се занимавах с ремонти на танкове центровки, каране от тук дотам и т.н. (казвам супер зашото това те откъсваше от еднообразието, нямаш проверки, караули, не чистиш и боядисваш, собствена стая демек - всички екстри).
Там именно ми се наложи да ремонтирам и карам 34 ки.
а ТОТ оевте бяха супер яки - бетонен бункер с купол от 34 ка няма мърдане от там - чудя се не бяха ли абсолютна безмислица...

[Стефан]

До: Спомени на бившите танкисти.

Не, те си бяха част от УР-а. Беше проектиран отлично, и можеше да издържи много дълго време, или изобщо да не успеят да го преодолеят.
Служил съм в поделения, от тия които трябваше да го населяват и да поемат първия удар, и в такива, които се събираха зад него за контраудар. Настроенията в тях бяха за зловещо отмъщение за хората, загинали още на границата.

[Niki 76]

До: Спомени на бившите танкисти.

Т-55 си бяха живи гробници. За всяка от трите места в куполата (мерач, командир, пълнач) си имаше специална поза, иначе излизаш инвалид... Често нещо ме подръпваше за гащеризона, като се завърти куполата. И това разположение на снарядите... навсякъде... "само в джобовете дето нямахме". На Т-72 вече си се наслаждавахме на емоциите. Само автоматичното пълнене изглеждаше страшно (ония железа и вериги като се разшават)

[sek.1]

До: Спомени на бившите танкисти.

Не, те си бяха част от УР-а. Беше проектиран отлично, и можеше да издържи много дълго време, или изобщо да не успеят да го преодолеят.
Служил съм в поделения, от тия които трябваше да го населяват и да поемат първия удар, и в такива, които се събираха зад него за контраудар. Настроенията в тях бяха за зловещо отмъщение за хората, загинали още на границата.

Влизал съм в такъв бетониран Т 34 още докато линията се водеше действаща цялото задно двигателно отделение беше отрязано и се влизаше през желязна врата дебела над 20 сантиметра.Всичко беше направено изключително масивно и се поддържаше в много добро състояние. Боекомплекта който се подвозваше до такава точка беше 10 снаряда и като питах един старшина защо толкова малко човека ми отговори че реалния живот в бой на такава точка е максимум 2-3 истрела а теоритичния при идеални условия 10 истрела.

[Стефан]

До: Спомени на бившите танкисти.

Да пипа баките и да изчезва към кухнята, че тука войската вече реши че кво свински, кво фатмашки бутове - месо са си ...
Старшина, кво да го правиш ... Ако знаеше повече - щеше да е майор.
Не разбира се, за безопастност е. Ако го улучат, детонацията на голям БК ще демаскира унищожаването му. Не бива. Така ще гръмне като бомбата, и ония няма да знаят че вече го няма.
Колко живеят огневите точки е въпрос на общото развитие на боя. Изтребителите живеят два часа, танкистите ходят в атака три пъти, пехотните лейтенанти осем часа, подводничарите - в два похода, ... Статистика, разпиляна по ЦЯЛАТА война. При това - по предишната. Всяка армия се подготвя по опита от последната война която е водила, а в следващата всичко се оказва другояче. И всички - неподготвени.
Минаването през граничната зона, без ОМП, тогава щеше да струва на турците практически цялата им първа армия. Заради което после нямаше и къде да ходят, понеже нямаше да има и кой. А зад смазания първи ешелон ги чакаше пълния втори, в конфигурация за контраудар. Три - седем денонощия до Босфора и Дарданелите. Към азиатската част ние нямахме интерес. Капут. Затова и не смятаха даже да пробват сами.

[maxxx]

До: Спомени на бившите танкисти.

Стефане,с цялото ми уважение към теб:
Нали си съгласен,че бойния разчет и реалното развитие на бойни действия,почти никога не съвпадат.
Служил съм в Ракетната бригада в Ямбол,дето уж в нея нямаше нищо,пък после ги нарязаха в завод "Ивайло"...
И бойни глави нямаше,само климатици в хангарите на бившето немско летище на Кабиле.
Викаш-нямаше сами да се зъбят...А турският F-16,дето ни пробва август/май,или юли/ 1989 и мина над Безмер като на разходка?Махнатия шеф на ПВО,както и самото ПВО пък къде бля/те също имат ясни разпореждания и са първа линия/?
И ВВС и те...
Бил се заблудил,та да не се ритаме по комшийски,не са му отвинтили каквото трябва...
После-мускули,дислоцираха ни край Веселиново,та ме отвя задръжката и почти бях забравил,че съня е полезен.

[sek.1]

До: Спомени на бившите танкисти.

Минаването през граничната зона, без ОМП, тогава щеше да струва на турците практически цялата им първа армия. Заради което после нямаше и къде да ходят, понеже нямаше да има и кой. А зад смазания първи ешелон ги чакаше пълния втори, в конфигурация за контраудар. Три - седем денонощия до Босфора и Дарданелите. Към азиатската част ние нямахме интерес. Капут. Затова и не смятаха даже да пробват сами.

На теория всичко изглежда добре но опита от втората световна война показва че времето на такива укрепени райони е минало. Мажино не е дала и един истрел снега помогна много повече от линия Манерхайм на финландците атлантическия вал не издържа и 24 часа .

[Стефан]

До: Спомени на бившите танкисти.

Не знам какво да кажа.
Тръгнах да отговарям на Куздов в съседната тема. Излезе тъпо. Опитах да напиша смешно - стана ми тъжно. Изтрих всичко.
89-та, 39-та, други години ... Въпрос на обстановка. От нея произлиза моментната готовност. Не само на войските, ами по-важното - на щабовете, и политическото им ръководство. Примери без контекст са несъстоятелни. Понякога гледам - в интернета някакви пишлегари, именно тая дума, чели - недочели жълти вестници и откъслечни данни, давай да си играят на нещо. Това добре, но се самонавиват бързо, и става бетер мексикански сериал. Отчайваща глупост и невежество. Чиста психиатрия.
Не искам тук да заприлича на чалга дискотека. Щабните игри имат място, където им е мястото. В частност - през 82-ра, примерно, същия Ф щеше да се окаже плевелни добавки в картофената нива на местното ТКЗС. Но това е въпрос на политическо, не на оперативно решение.
Ако ти е интересно какво и как е щяла да прави българската армия в разни ситуации - върви в библиотеката, това е история. Можеш да попиташ и тук, каквото знам - с удоволствие. Това също е история. Сега нямаме армия, така че няма и актуална щабна игра.
Оставете това. Наистина нямам какво да кажа, само ми е мъка.

[maxxx]

До: Спомени на бившите танкисти.

Не знам какво да кажа.
Тръгнах да отговарям на Куздов в съседната тема. Излезе тъпо. Опитах да напиша смешно - стана ми тъжно. Изтрих всичко.
89-та, 39-та, други години ... Въпрос на обстановка. От нея произлиза моментната готовност. Не само на войските, ами по-важното - на щабовете, и политическото им ръководство. Примери без контекст са несъстоятелни. Понякога гледам - в интернета някакви пишлигари, именно тая дума, чели - недочели жълти вестници и откъслечни данни, давай да си играят на нещо. Това добре, но се самонавиват бързо, и става бетер мексикански сериал. Отчайваща глупост и невежество. Чиста психиатрия.
Не искам тук да заприлича на чалга дискотека. Щабните игри имат място, където им е мястото. В частност - през 82-ра, примерно, същия Ф щеше да се окаже плевелни добавки в картофената нива на местното ТКЗС. Но това е въпрос на политическо, не на оперативно решение.
Ако ти е интересно какво и как е щяла да прави българската армия в разни ситуации - върви в библиотеката, това е история. Можеш да попиташ и тук, каквото знам - с удоволствие. Това също е история. Сега нямаме армия, така че няма и актуална щабна игра.
Оставете това. Наистина нямам какво да кажа, само ми е мъка.

Хм,и аз се затруднявам да дам еднозначен отговор и становище.
Че армия няма-няма,всяка власт се страхува от офицерите си и войската,ако нещо скатава и премълчава/справка-комшиите/.Нашите дебелосерковци са спокойни като преял добитък.
От друга страна-лятото на '89 нямаше индикации да ритат Тато и всичко работеше по план,уточнен от ВД.
А неизпълнението на заповеди и разпоредби си е за съд и присъда-ако на Ф-а му беше "случайно" сработил ракетния механизъм над Безмер?
Защо тогава/като сме вече бозаджии/ ни наритаха в гората и старшите офицери имаха кординати да поразчистим някой друг град?
За мен не е така-минал границата,паднал.Не да се разхожда като у тъща си.
Не дай Боже днес нещо аналогично.
п.п.-Русофоб съм,но ме смаяха стрелбите в Каракум и организацията им/на всичко/.
Там да литнеше и пчеличка с чужд флаг на крилцата...

[Калин]

До: Спомени на бившите танкисти.

По между другото изкам да попитам,има ли някой колега от танковата бригада в Горна баня 91-92г.А 90-та в Сливница.