Спомени на танкистите.

[Кольо]

До: Качествата на танк Т-34

А вътре в танка не се задимява, защото двг. смуче въздух от там. Естествено от щатния изстрел дима е многократно по-голям.

...опасно е също попадане на снаряд в/у движещите мишени, но те са защитени от полегат и дебел насип и обикновено снаряда рекушира и се взривява "по време"

Не знам как е при другите танкове, но при Т-72 си има специален вентилатор наречен нагнетател който се пуска с натискането на който и да е от спусъците, или пък ръчно. Въздухът се засмуква през филтри уж за биологична и химическа защита, но кой знае дали филтрите действаха. И ако всички люкове са затворени(както е правилото при стрелба) в танка се получава надналягане което издухва газовете от кордита през цевите навън. Когато нагнетателя не сработваше настъпваше ад. И само отварянето на люковете спасява положението. Вярно, че при щатен изстрел газовете са много повече от тези от вкладната цев или картечницата, но от тези последните миризмата и лютенето в очите и гърлото беше по-силно.

В с. Банево където беше стрелбището на Айтоската бригада едната линия за подвижни мишени в края си вървеше по насип. Никакви предпазни бруствери нямаше, и едно попадение от снаряд разхвърли траверси и релси, та после се наложи сериозен ремонт на съоръжението.
А в началото на службата ми все още не бяха въвели автоматични мишени за оръдието, и мишените представляваха обикновени рамки от дърво върху които е опънато зебло И след всяка стрелба се ходеше с две УАЗ-ки до мишенното поле-да се преброят попаденията и да се смени мишената.

Ако искате нека да обсъдим двигатели и трансмисия, те на 72-ките са много интересно измислени. И доколкото знам-май и добре направени.

[Георги Крумов]

До: Спомени на бившите танкисти.

не знам каква е разликата между 64 ките и 72 ките ,знам че 64 не са изнасяни извън Русия.Когато 83 бяхме на учение с Тирасполския танков полк ,те бяха с 64 ки и разказваха за двигателя ,че бил 10 цилиндров с 5 опозитни бутала. Те можели само да проверяват маслото и нищо повече.От ТТД казваха ,че наз 80 кмв час не можел да завива -само направо и максимално са стигали 120.Колко евярно това не знам но ако разкажеш лични впечатления за 72 ката ще е интересно.

[alexalex69]

До: Качествата на танк Т-34

А в началото на службата ми все още не бяха въвели автоматични мишени за оръдието, и мишените представляваха обикновени рамки от дърво върху които е опънато зебло И след всяка стрелба се ходеше с две УАЗ-ки до мишенното поле-да се преброят попаденията и да се смени мишената.

И аз съм ковал рамки за мишени и хем бе 1984 -1987 г

[Малкия Румба]

До: Спомени на бившите танкисти.

[Георги Василев]

До: Спомени на бившите танкисти.

Това сигурно е школа за оператори на противотанкисти с "Панцерфауст".

[s_s1]

До: Качествата на танк Т-34

...
В с. Банево където беше стрелбището на Айтоската бригада едната линия за подвижни мишени в края си вървеше по насип. Никакви предпазни бруствери нямаше, и едно попадение от снаряд разхвърли траверси и релси, та после се наложи сериозен ремонт на съоръжението.
А в началото на службата ми все още не бяха въвели автоматични мишени за оръдието, и мишените представляваха обикновени рамки от дърво върху които е опънато зебло И след всяка стрелба се ходеше с две УАЗ-ки до мишенното поле-да се преброят попаденията и да се смени мишената.

...

Има насип и пред него има друг насип, който почти крие кутиите, които вдигат мишените и напълно закрива ЖП линията по която вървят, но ако при изстрела снаряда не рекушира, а се забие в насипа пораженията са големи, но вероятността е малка. Случвало се е.

По времето на Вашата служба мишените за стрелба с щатен оръдеен изстрел представляваха: чамова рамка от 80/100 или 100/100 мм греда. Закрепена за 2 ритловици /крака/, с които кутията я вдига. На предната част е опънато зебло и боядисано зелено-като танковете. На рамката и от 2-те страни е закрепена /закована/ мрежа рабица. За 2-те мрежи са вързани кабели, а снаряда като премине през мрежата дава контакт-окъсява и мишената "пада" - установката я сваля. Задължително се проверяват попаденията и бележат - маркират с боя, защото мишените "падат" и от осколките на "къс" изстрел и тогава не се брои за поразена.
А ако мишената е само поразена, но цяла не се сменя, както писах мече се маркира с боя и с тънка медна тел се връзва дупката от снаряда. Ако дупката е с макс. дължина над 25 см. също не се зачита, т.к. е от "къс" и рекуширал изстрел. А ако някой път мишената не падне е възможно да е увредена установката, или уцелен кабела захранващ, или управляващ установката.

[Daniel]

Re: Спомени на бившите танкисти.

Картечницата на 55 цата е ПКТ като ПК то само с разширениние танковой 7,62 по 54.
Зенитната е 12,7 ДШК.
Тъй наречения нагнетател ако добре си спомням го има и на 55 цата и не съм много сигурен че засмуква въздуха - по скоро вдига налягането в танка и така изгорелите газове си излизат през оръдието.
И в 55 цата и в 72 ката мерише но няма задимяване.

Карал съм 55 ца и 64 ка и 72 ка.
Всички са 12 цилиндрови като 72 ката е с турбо.
55 цата е 500 конски сили, 72 ката ако не се лъжа 720.

Ако на 55 цата и 64 ката не са ти добре регулирани планетарните механизми за завиване, няма да завиеш и с 20 км в час. Много просто но надеждно изпълнение, 72 ката вече е друга работа тя си е с хидравлики но от там идват и много проблеми


Имало е няколко внесени 64 ки после нещо е станало и са им извадили куполите и се ползват за влекачи (доколкото знам).

Двигателя първоначално е бил разработен за самолети но се оказва много тежък и заминава на танковете - горивонагнетателната помпа си е останала с името БМК-12 ТК самолетен тип

Моят кемаф (най-добрия, който познавам) си беше наумил "да не се излагаме". Юнакът си взел АК-47 (десантен, боен, пълен и говов ... за стрелба) и торба с пълнители. При минаване край "вече поразената цел" той й тегли по един тегел пред амбразурата на корпусната картечница, за по-сигурно...

Ако танка не е 34 ка, кемафа няма през коя амбразура да стреля.
даже и на 34 ката ще му е доста трудно да го направи.

[Стефан]

До: Спомени на бившите танкисти.

Т-62, не 64.
Т-64 е базовата разработка на последното поколение от класическите Т-34. Той самия е по същество три различни танка, без да се брои Т-34-100, през 44-та е бил готов за производство Т-44. Оръдието е 100 мм, и е оправен главния проблем - люкът на водача е махнат от челния лист, и преместен на покрива. Войната е свършвала, и не е пускан. След нея са направили полусферичен купол, намалили са общата височина, и през 54-та на въоръжение е приет Т-54. Т-55 е същото, със стабилизирани в двете равнини оръжие и прицел. Краят на развитието му е 55АЖ - познава се по ежектора примерно по средата на тялото на оръдието. Той и изсмуква газовете, и продухва цевта при отварянето на клина.
Второто следвоенно поколение е Т-64. Двигателят е газотурбинен, оръдието - гладкоцевно, бронирания обем е намален още. Получил се е много скъп, на въоръжение са приети само полярните му модификации, заради времето на реакция при ядрена атака. Модификацията с увеличен пробег с едно зареждане е с двутактов дизел. Опростения поевтинен вариант е Т-62, който е изнасян, и беше на въоръжение за малко и у нас, а най-оглозгания евтин вариант, приет масово на въоръжение, е Т-72. Той е и докаран до единствения и до сега модел рейдов танк. Моторесурса и ресурса на гъсениците е 200 часа, или от западната граница на СССР до Ламанша, без небойни ремонти. Всички други танкове по света имат ресурс 20 - 60 часа.
Когато започна разтурянето на армията, Т-62 и свалиха първо, главно защото бяха малко, и заради снарядите.
Какво е Т-80, и по кой автор, не е ясно. Много заводи, и даже държави, казват така на какво ли не. Обикновено става дума за различно самодейни модификации на Т-72. Какво е Т-90, и къде е на въоръжение, е още по-неясно.

[trapper]

До: Re: Спомени на бившите танкисти.

Ако танка не е 34 ка, кемафа няма през коя амбразура да стреля.
даже и на 34 ката ще му е доста трудно да го направи.

Да, беше Т 34 - от тази рубрика беше прехвърлена и темата. А колкото до стрелбата от седалката на кемафа или на дясната (за радист-картечара) - при Т 34 няма никакви трудности.

[Daniel]

Re: Спомени на бившите танкисти.

Стефане прав си 62 е
Пак се изложих ама забравил съм

Да, беше Т 34 - от тази рубрика беше прехвърлена и темата. А колкото до стрелбата от седалката на кемафа или на дясната (за радист-картечара) - при Т 34 няма никакви трудности.

Да съгласен съм.

Просто се чудех как е стрелял доколкото си спомням картечницата е с метален чохъл и амбразурата е много малка.

По скоро става през люка на кемафа който на 34 ката е отпред.

Поздрави.

[Sibirski]

До: Спомени на бившите танкисти.

Основното му предназначение бе работа на радиостанция.

[Стефан]

До: Спомени на бившите танкисти.

Толкова и стреля - няма видимост. Освен тая, има още една курсова картечница, неподвижно в корпуса. Една малка дупчица в бронята, между водача и радиста. Спусъка е при водача. Също не върши никаква работа, и е стояла главно за психологическото равновесие на водача. Уж да не е с празни ръце.
А главната функция на стрелец-радиста, е била да превключва скоростите, защото водача не е успявал сам. След 42-ра тоя проблем е оправен, радиото е прехвърлено при командира, и заради пълната безполезност на картечницата, от 43-та и до края, екипажите са били на практика по четирима души.Така си и стоят по снимките до танковете - все по четирима.

[sek.1]

До: Спомени на бившите танкисти.

Какво е Т-90, и къде е на въоръжение, е още по-неясно.

Ясно е преди десетина години Индия първа си поръча и си ги получи 300 броя Т 90 от тогава пакистанците тихо мълком спряха да се бъзикат с индийците по границата.

[Daniel]

Re: Спомени на бившите танкисти.

А главната функция на стрелец-радиста, е била да превключва скоростите, защото водача не е успявал сам.

Карал съм малко 34 ка - идеята беше че, забравени от бога машини трябваше да ги ремонтираме и да ги подкараме (отиваха за мишени).
Много приятно занимание за лятото. Аз и един щатен сержант кемаф се занимавахме с твези машинки - така се наложи да ги покарам - наистина скоростите се сменят ужасно - особенно ако не си свикнал.
Което ми напомни, че ми се е случвало и на 55 цата да си помагам с крак (имаеше няколко капризни машини на полигона и 1 ва скорост влизаше много трудно)

Другото интересно което се сещам от мойта служба са едни стрелби, където командира ни показа как се сваля купол на 34 с осколъчно фугасен снаряд със свален взривател - 125 милиметров от тези гладкоцевните.
Става страхтно гюле, купола на 34 ка направо се откача и пада на земята.

[Стефан]

До: Спомени на бившите танкисти.

Ето заради това и са бързали да направят полусферичен купол, и са зарязали докараната до съвършенство класика Т-44.

Изглежда индийските Т-90, и това което се обсъжда за приемане в руската армия под същото име, нямат нищо общо. Затова и споменах че не е ясно според кои автори се разглеждат индексите.