От: Спускане по кал, трева-моля за съвет
Да се изкажа и аз.
Когато терена е сух-почти няма проблеми. На най-бавната или на по-бърза някоя-зависи от опита и смелостта на шофьора.
Преди седмица ходихме с Цветомир (gen4) с витарите на едно кално баирче. Глина. Лигава с твърда основа. Всякак пробвахме да я качим-няма качване. Съмнявам се изобщо дали в това състояние е възможно да се изкачи от каква да е колесна машина. Идваше момент гумите да се въртят напред, а жипката да се свлича назад! Всичко това го казвам за да се придобие представа за наклона и липсата на сцепление.
Качихме се горе от друго по-късо изкачване, и решихме да се спуснем по тозии наклон който не можахме да изкачим. Казах на Цецо да слиза на 2 бавна, или на 1 бърза(едно и също е) заради хлъзгавата глина-ако е на много бавна предавка гумите просто започват да се пързалят под силата на тежеста на джипа. Не знам на коя скорост се спуска, но слезе на шейна. Добре, че има леки колковози, та те държат гумите като релси. Иначе може и да се обърнем.
Като дойде моят ред застанах "на ръба", нишо не виждам къде отивам, само по указанията на Цецо отдолу знам, че съм в правилния "път". Включих си 2 бавна, и със свито сърце(зер видях го как слиза по пързалката) отпуснах съединителя. Последва бързо пързаляне надолу, въпреки подадената газ, просто за да се уравновесят теглото на витарата и сцеплението на гумите(шарка тип "кобра") и да не се пързалят трябва по-висока предавка. На която пък е немислимо да се спре долу. Има разни бабунки и обръщането е почти сигурно ако си с по-голяма скорост.
Както казах в началото-ако е сухо-няма проблем за малко по-опитен шофьор. Ако е сериозно хлъзгаво, и има опасност(като дълбоката пропаст на aldr)-по-добре да се намери друг път.
Да се изкажа и аз.
Когато терена е сух-почти няма проблеми. На най-бавната или на по-бърза някоя-зависи от опита и смелостта на шофьора.
Преди седмица ходихме с Цветомир (gen4) с витарите на едно кално баирче. Глина. Лигава с твърда основа. Всякак пробвахме да я качим-няма качване. Съмнявам се изобщо дали в това състояние е възможно да се изкачи от каква да е колесна машина. Идваше момент гумите да се въртят напред, а жипката да се свлича назад! Всичко това го казвам за да се придобие представа за наклона и липсата на сцепление.
Качихме се горе от друго по-късо изкачване, и решихме да се спуснем по тозии наклон който не можахме да изкачим. Казах на Цецо да слиза на 2 бавна, или на 1 бърза(едно и също е) заради хлъзгавата глина-ако е на много бавна предавка гумите просто започват да се пързалят под силата на тежеста на джипа. Не знам на коя скорост се спуска, но слезе на шейна. Добре, че има леки колковози, та те държат гумите като релси. Иначе може и да се обърнем.
Като дойде моят ред застанах "на ръба", нишо не виждам къде отивам, само по указанията на Цецо отдолу знам, че съм в правилния "път". Включих си 2 бавна, и със свито сърце(зер видях го как слиза по пързалката) отпуснах съединителя. Последва бързо пързаляне надолу, въпреки подадената газ, просто за да се уравновесят теглото на витарата и сцеплението на гумите(шарка тип "кобра") и да не се пързалят трябва по-висока предавка. На която пък е немислимо да се спре долу. Има разни бабунки и обръщането е почти сигурно ако си с по-голяма скорост.
Както казах в началото-ако е сухо-няма проблем за малко по-опитен шофьор. Ако е сериозно хлъзгаво, и има опасност(като дълбоката пропаст на aldr)-по-добре да се намери друг път.
Коментар