Tweet
Днес така и така съм болен и си стоя в къщи, реших да ви пусна да видите и част от снимките от Родопите, правени през петте дни каране в тази чудесна планина.
Ден първи: Прегръдки и целувки с Валтер и Вернер от Desert dream в лоби бара на Перелик и първа изненада. За един ден цените на стаите са скочили със скромните 20%! Платихме си и решихме да се напием някъде, ама как свястно да го направиш, като 50 гр. ракия в ресторанта на Мургавец е 3 лева.
Било сезон 
Е, човек като реши нещо да го направи, няма спиране и за около 150 лв. успяхме и ние, та чак завършихме на уиски в бара, ама не е там работата 
Данчо старателно си глади блузката с ютия-менте, която е пратена от жена му за случая и тя съответно изгоря докато позираше гордо пред камерата.
Аз съответно отново си намерих рога и не пропуснах да си ги сложа!
Ден втори: Скромно каране до "Чудните мостове" за загрявка по маршрута от Пампорово до х. Персенк. Опитахме се да усложним маршрута, тръгвайки по билото през гората, но падналите дървета бяха на всеки 5-10 метра и се отказахме след 3-4 километра, плувнали в пот.
Снимка до "Глухите камъни" преди да се спуснем към "Чудните мостове". Наистина трябва да са глухи, щото си ударих водача на веригата в един камък и голямо псуване падна, но те не възроптаха въобще.
Няма как да отидеш на "Чудните мостове" и да не си направиш снимка, макар че тя никога не става поради резките контрасти в осветяването.
Вечерта в хотела Кокера имитира победа над Данчо, а истината е че последният се беше схванал от "тежкият" преход. Аз съответно бях много доволен, че мостовете допаднаха много на гостите и се поуспокоих, че има какво още да им покажем.
С цените се свиква, особено при силно желание да се "отпуснеш" и така Crazy Job пак пие ракия, но този път в механата на Мургавец.
Ден трети: Решихме да заведем гостите до Цигов чарк, като ползваме маршрута през хижа Персенк-Михалково-Фотиново-Батак, та си правихме сметки, че макар и общо 200 км, преходът ще е бърз и приятен, но истината се оказа по-различна. По тесният римски път до Персенк бяха нападали безброй борове и голямо прехвърляне падна, тъй като повечето дървета бяха разположени под ъгъл и нямаше как да заходиш по тясната пътечка за перпендикулярно прескачане, както е обяснено от Dido DR в по-предни материали тук.
През време на нашите мъки ни изпревариха две групи туристи 
Кокера се е преборил с група паднали дървета, но след 10 метра следват други.
Групата е щастлива, тъй като Валтер каза, че това било истинско ендуро, но падна поне 10 пъти, докато установи като мен, че чак толкоз истинско не е много хубаво. На Митков му беше май най-лесно с 125 кубиковата бръмкалка, тъй като тя беше най-лека.
За нула време след хижа Персенк се спуснахме към Михалково и ето ни на отсрщният скат в търсене на село Фотиново, което не се оказа лека работа.
100 километра са история и ето ни пием бира и обядваме в ресорант "Панорама" на Цигов чарк и се чудим на ниските цени. Даже дадохме предложение на сервитьорката да ни ги корегира, за да не се глезим прекалено.
Върнахме се на свечеряване и пет пинути след това заваля като из ведро. Митков и Кокера вече се готвят да си поръчат нещо на "нормални" цени в "Перелик"
Ден четвърти: Решихме да поразпуснем, като се разходим до Кръстова гора. Маршрута особено до хижа Пашалица е лек и чудесно маркиран, та ако колегите с джиповете искат да избягнат нерви от задръствания по асфалта, а и да съкратят доста километри до Югово, им го препоръчвам горещо.
Снимка за спомен. В далечината се вижда обсерваторията над Рожен.
Билото над Лъки е много красиво и предлага страхотни гледки.
Отново там.
На гостите им харесаха нашите стари, родопски каменни къщи, тъй като в в Алпите са били предимно дървени.
Е, това вече го знаете. Вечерта в Мургавец+ракия.
Сега пък Вернер се бе схванал и Данчо предложи да му направи лек масаж. По гримасата се вижда колко лек е.
Ден пети: Маршрут до Триград с организирано ядене на агне и приспиване там. Времето беше шибано. До осем сутринта валя и знаехме, че ще ни вали и по пътя, за това ползвахме краткият път покрай Г.Перелик. Исках да покажа на австрийците колко е красиво над село Гела, но всичко бе потънало в мъгли, а заваля и дъжд, та в бясно темпо извъртяхме около Перелик и се спуснахме към Мугла, където дори грееше слънце.
На площад "Народно събрание" в село Мугла пием поредната бира, а децата са наобиколили моторите и коментират, че нищо не стрували пред "ИЖ"-ето на бат еди кой си.
На местността "Чеирите". Нито вали, нито спира.
Типична гледка от този ден. Мъгли пълзящи по склоновете.
На австрийците много им хареса този изглед и искаха да се щракнем на всяка цена.
Да ама като му е писано на човек да пати ...
Валтер проучва дали не може да се мине отнякъде и след като установи, че е по-добре да търсим друг път, каза че Дейвид Найт би преминал от там. Ние пък казахме, че това си е лично работа на световният шампион и тръгнахме да търсим туристическата пътека.
Питахме една жена и тя ни каза, че туристическата пътека е малко по-нагоре, но ще трябва да караме много бавно по нея, щото е много стръмна и засукана. Още в началото разбрахме колко е права след като пътечката се зави на зиг- заг стръмно надолу, та трябваше да пускаме моторите на първа скорост, като ги придържаме отстрани и те пак се засилваха, макар и с тътрузеща се задна гума. Така влачихме, бутахме и теглихме майни, като не знаехме дали ще можем да излезем от реката по другият бряг, но накрая си отдъхнахме като видяхме спасително мостче. От най трудните места за съжаление нямам снимки, тъй като нямаше как да заеба мотора за да снимам.
Ето вече сме излезли от джандема и си казахме, че е хубаво дето жената ни предупреди да караме бавно!
От там нататък вече бързо се спуснахме към Дяволско гърло. Точно слязохме от моторите и пак заваля като из ведро, но дори и колата с евтино бренди, които пихме в продължение на един час, докато чакаме да спре дъжда не ми помогнаха срещу настинката.
Вернер се кефи на въртящото се на чевермето агне, което нямаше търпение да бъде изядено.
Ден шести: Пребираме се в Перелик. Ползвахме друг по-дълъг маршрут, като заобиколихме чак до гръцката граница. По пътя имаше много красоти, но аз вече бях вдигнал температура и хич не ми беше до снимки.
Тази снимка направих над село Кестен след дълга кандърма от останалите.
Така приключиха петте маршрута, които правихме из Родопите, като не се озорихме както друг път, но имахме удоволствието да се насладим на красотите на девствени кътчета от тази прекрасна планина, която много допадна и на гостите, на които им беше пък омръзнало да гледат трева постригана на 5,5 см.
Настроението на австрийците на тръгване не можа да помрачи дори и администраторката на хотела, която им заяви, че трябва да платят още 280 лв. екстра пари за нещо си. Лайняна работа
Ден първи: Прегръдки и целувки с Валтер и Вернер от Desert dream в лоби бара на Перелик и първа изненада. За един ден цените на стаите са скочили със скромните 20%! Платихме си и решихме да се напием някъде, ама как свястно да го направиш, като 50 гр. ракия в ресторанта на Мургавец е 3 лева.
Било сезон Е, човек като реши нещо да го направи, няма спиране и за около 150 лв. успяхме и ние, та чак завършихме на уиски в бара, ама не е там работата Данчо старателно си глади блузката с ютия-менте, която е пратена от жена му за случая и тя съответно изгоря докато позираше гордо пред камерата.
Аз съответно отново си намерих рога и не пропуснах да си ги сложа!
Ден втори: Скромно каране до "Чудните мостове" за загрявка по маршрута от Пампорово до х. Персенк. Опитахме се да усложним маршрута, тръгвайки по билото през гората, но падналите дървета бяха на всеки 5-10 метра и се отказахме след 3-4 километра, плувнали в пот.
Снимка до "Глухите камъни" преди да се спуснем към "Чудните мостове". Наистина трябва да са глухи, щото си ударих водача на веригата в един камък и голямо псуване падна, но те не възроптаха въобще.
Няма как да отидеш на "Чудните мостове" и да не си направиш снимка, макар че тя никога не става поради резките контрасти в осветяването.
Вечерта в хотела Кокера имитира победа над Данчо, а истината е че последният се беше схванал от "тежкият" преход.
Аз съответно бях много доволен, че мостовете допаднаха много на гостите и се поуспокоих, че има какво още да им покажем.С цените се свиква, особено при силно желание да се "отпуснеш" и така Crazy Job пак пие ракия, но този път в механата на Мургавец.
Ден трети: Решихме да заведем гостите до Цигов чарк, като ползваме маршрута през хижа Персенк-Михалково-Фотиново-Батак, та си правихме сметки, че макар и общо 200 км, преходът ще е бърз и приятен, но истината се оказа по-различна. По тесният римски път до Персенк бяха нападали безброй борове и голямо прехвърляне падна, тъй като повечето дървета бяха разположени под ъгъл и нямаше как да заходиш по тясната пътечка за перпендикулярно прескачане, както е обяснено от Dido DR в по-предни материали тук.
През време на нашите мъки ни изпревариха две групи туристи Кокера се е преборил с група паднали дървета, но след 10 метра следват други.
Групата е щастлива, тъй като Валтер каза, че това било истинско ендуро, но падна поне 10 пъти, докато установи като мен, че чак толкоз истинско не е много хубаво. На Митков му беше май най-лесно с 125 кубиковата бръмкалка, тъй като тя беше най-лека.
За нула време след хижа Персенк се спуснахме към Михалково и ето ни на отсрщният скат в търсене на село Фотиново, което не се оказа лека работа.
100 километра са история и ето ни пием бира и обядваме в ресорант "Панорама" на Цигов чарк и се чудим на ниските цени. Даже дадохме предложение на сервитьорката да ни ги корегира, за да не се глезим прекалено.
Върнахме се на свечеряване и пет пинути след това заваля като из ведро. Митков и Кокера вече се готвят да си поръчат нещо на "нормални" цени в "Перелик"
Ден четвърти: Решихме да поразпуснем, като се разходим до Кръстова гора. Маршрута особено до хижа Пашалица е лек и чудесно маркиран, та ако колегите с джиповете искат да избягнат нерви от задръствания по асфалта, а и да съкратят доста километри до Югово, им го препоръчвам горещо.
Снимка за спомен. В далечината се вижда обсерваторията над Рожен.
Билото над Лъки е много красиво и предлага страхотни гледки.
Отново там.
На гостите им харесаха нашите стари, родопски каменни къщи, тъй като в в Алпите са били предимно дървени.
Е, това вече го знаете. Вечерта в Мургавец+ракия.
Сега пък Вернер се бе схванал и Данчо предложи да му направи лек масаж. По гримасата се вижда колко лек е.
Ден пети: Маршрут до Триград с организирано ядене на агне и приспиване там. Времето беше шибано. До осем сутринта валя и знаехме, че ще ни вали и по пътя, за това ползвахме краткият път покрай Г.Перелик. Исках да покажа на австрийците колко е красиво над село Гела, но всичко бе потънало в мъгли, а заваля и дъжд, та в бясно темпо извъртяхме около Перелик и се спуснахме към Мугла, където дори грееше слънце.
На площад "Народно събрание" в село Мугла пием поредната бира, а децата са наобиколили моторите и коментират, че нищо не стрували пред "ИЖ"-ето на бат еди кой си.
На местността "Чеирите". Нито вали, нито спира.
Типична гледка от този ден. Мъгли пълзящи по склоновете.
На австрийците много им хареса този изглед и искаха да се щракнем на всяка цена.
Да ама като му е писано на човек да пати ...
Валтер проучва дали не може да се мине отнякъде и след като установи, че е по-добре да търсим друг път, каза че Дейвид Найт би преминал от там. Ние пък казахме, че това си е лично работа на световният шампион и тръгнахме да търсим туристическата пътека.
Питахме една жена и тя ни каза, че туристическата пътека е малко по-нагоре, но ще трябва да караме много бавно по нея, щото е много стръмна и засукана. Още в началото разбрахме колко е права след като пътечката се зави на зиг- заг стръмно надолу, та трябваше да пускаме моторите на първа скорост, като ги придържаме отстрани и те пак се засилваха, макар и с тътрузеща се задна гума. Така влачихме, бутахме и теглихме майни, като не знаехме дали ще можем да излезем от реката по другият бряг, но накрая си отдъхнахме като видяхме спасително мостче. От най трудните места за съжаление нямам снимки, тъй като нямаше как да заеба мотора за да снимам.
Ето вече сме излезли от джандема и си казахме, че е хубаво дето жената ни предупреди да караме бавно!
От там нататък вече бързо се спуснахме към Дяволско гърло. Точно слязохме от моторите и пак заваля като из ведро, но дори и колата с евтино бренди, които пихме в продължение на един час, докато чакаме да спре дъжда не ми помогнаха срещу настинката.
Вернер се кефи на въртящото се на чевермето агне, което нямаше търпение да бъде изядено.
Ден шести: Пребираме се в Перелик. Ползвахме друг по-дълъг маршрут, като заобиколихме чак до гръцката граница. По пътя имаше много красоти, но аз вече бях вдигнал температура и хич не ми беше до снимки.
Тази снимка направих над село Кестен след дълга кандърма от останалите.
Така приключиха петте маршрута, които правихме из Родопите, като не се озорихме както друг път, но имахме удоволствието да се насладим на красотите на девствени кътчета от тази прекрасна планина, която много допадна и на гостите, на които им беше пък омръзнало да гледат трева постригана на 5,5 см.
Настроението на австрийците на тръгване не можа да помрачи дори и администраторката на хотела, която им заяви, че трябва да платят още 280 лв. екстра пари за нещо си. Лайняна работа
"
Продалжавай в същия дух
Коментар