Tweet
Ето и обещаните снимки от тура с австрийците в Средните Родопи. Няма да правя обширна интродукция, а ще коментирам снимките, пък и нещо не съм на кеф, защото не мога да карам.
Летище София. Посрещаме стари познати от предишни турове - Фриц и Рупърт.
Ето я и цялата група от 18 ендуристи, този път от Австрия, Германия и Италия. Имаше БАЯ млади хора и им се караше много траял.
Вече сме в хотел "Преспа" на Пампорово. Валтер запознава гостите с Crazy job, особеностите и дисциплината!
Дежурната почерпка с бира за гостите и ...
... уиски за Crazy job.
Понеделник - сутрин. Всички са готови за първи тур. Дежурният поздрав към оператора.
Беше ни любезно предоставен топъл гараж за моторите от управата на хотела.
Ден първи. Кратка дестинация "Чудните мостове" за загрявка, а на който не му стигне, после следват черните ски писти.
На "палавият" Ото му писна мотора и направи бартер.
Дежурните снимки на мостовете.
Пак там.
След като се върнаме всички пожелаха да опитат пистите.
На изравнената част, дори черните писти не бяха страшни.
Почти всички ги качиха с лекота.
Но имаше места, където пистите не бяха обработени, с дълбоки канавки, трева и мочурища и там масово се хвърляха води.
Никой не успя да се качи и се отказахме.
Иначе гледката отгоре е прекрасна, макар снимката да няма нищо общо с действителноста !
Интересно, наклонът никога не личи на снимка, но си е БАЯ голям. Като спускаш, не ползваш ли ABS си долу на 100%.
Качихме се и на кулата на Снежанка срещу 40 лв. Там изконсумирахме още 400.
От там гледката е приказна!
На връщане от бензиностанцията решихме да съкратим през гората директно към хотелите. Някои се върнаха по асфалта след като не можаха да го качат.
130 килограмовия Кристиан доказва, че ако си майстор, килограмите много не са важни
Ден втори. Денят си личи от сутринта. Хубави дни хванахме!
22 мотора зареждат на бензиностанцията. Чакат ни 170 км до Ягодинска пещера и обратно. Разделихме се на две групи за да се движим по-лесно - "Бързаците" и "Ракетите".
Валтер и Вернер бяха докарали синовете си да се учат и те. Гъзарията си е гъзария. Добре изглежда синът на Вернер с КИНИ екипа !
Само дето кормилото на КТМ-а не се оказа толкова здраво ...
Жасмин се разхожда насам-натам по мостовете над езерата в местноста "Чаирите". Това наоколо всичко е на нашите добри приятели и колеги - ендуристи от Триград, които стопанисват и пещерата "Дяволско гърло". Съответно бяхме почерпени биричка.
Разбира се, че на всяко по-интересно място се снимахме за спомен.
Колегите, с които бяхме на прехода на Форума познават добре скалите над Триград.
Поглед над пътя за Триград. Посоченото със стрелка е камион!
Германецът Волф нямаше умора и спирахме ли някъде, все си намираше занимание. Много го влечеше "Хил клайминга". Тук изкачва един склон, докато ние си правим снимки. Пак е посочен със стрелка.
По пътеката към Гела, за където местните казаха, че не може да се мине с мотор.
Това пък е пътеката, която съкращава пътя от Чаирите към Триград. Тук има много стръмни участъци!
Новият член на Crazy job - Стотака ! Познайте що му викаме така ?!
Вече сме на ресторантчето на ягодинската пещера. Вижте Данчо с каква "охота" си предоставя кюфтето на мен. Личи си, че го дава от сърце!
На връщане увеличихме темпото и една Хускварна си хвърли водата. Проби пластмасова тетка на маркучите. Това се оказа там слабото им място, тъй като после и друга Хускварна направи същия номер.
Ремонтът е направен, но ни отне поне час и започна да се здрачава.
Разминахме се без нови снимки на дупката.
Кокерът е дръпнал "бързаците" и ги чака.
"Ракетите" с недоверие ме гледаха как пия вода от всяко място, от което тече, но след като свършиха тяхната се престрашиха и те.
На жажда не се издържа.
Тъмно е вече, но дежурната трениривка през гората не е за изпускане.
Бат Дак уверено минава невралгичния корен.
За някои обаче това не е лека работа.
Ето и втората Хускварна, хвърлила водата поради по-горе споменатия проблем. Това е нещо като предпазен изход, ако налягането в системата се повиши много. Интересно защо не сработва вентилът на отдушника ?!
Кокерът и Ото помагат на колегите. Аз през това време отидох да пробвам друга пътека, но след като направих задно салто се прибрах в хотела да видя какво прави бутилката ми Джак.
Кокерът с лекота качва "веселите" наклони!
Бат Дак - като на Ерзберг !
Денят е вече история. Чака ни приятна вечер в ресторанта на хотел "Мургавец" и гостите са вече на хорото, вързвайки крака на възел на неравноделните българските ритми.
На някои им пяхя на ухо ...
После те пяха ... Всякакви таланти в Crazy job !
Да, ама на другия ден ... нова пътека от Пампорово до хижа Изгрев с паднали дървета.
Никога не съм помагал толкова! Обикновенно се въздържам.
Пътеката имаше и шибани места, но младите пичове са много доволни.
Имаше и заблатени места, и прагове и ... всичко за един добър траял.
Имаше и дървени мостчета. Аз тук убих БАЯ време, тъй като не можах да уцеля моста на 100% и се нахаках в калта.
"Ракетите" са малко поизморени и изпиха всичката вода на хижата.
Тук пък имаше много интересна случка! Бяха изкопали канавка и се прескачаше лесно, но италианецът Джовани (не е Сала) падна в нея и се скри заедно с мотора. Нищо му нямаше, само бе весело!
Багерът я зарива за да минат и останалите.
На поляната над "Хайдушки поляни" заформихме импровизиран пикник. Луканчица, суджук, пушено филе ... каквото дал господ.
Джовани направо ми изе функциите на веселяк и импровизатор. Все измисляше по нещо интересно. Ето какво сътвори от обелките на луканката. Този весел италианец има истински замък в северна Италия и ни подари по един безплатен уикенд за двама в хотела си като подарък за чудесните дни, прекарани в Пампорово. Не се натискайте за второто вакантно място, вече е заето!
След пикника си хващам пътя за зарата. Колко му е - 165 км. Да го бях направил !!!
Да ама, не! Ето какво и се случи на една бариера на другия ден, на най-лекия преход до Кръстова гора, на входа на хижа Пашалийца.
С около 70 км/ч, невиждайки нищо от прошарената сянка се натресох челно. Видимият резултат е ясен, но невидимия е: яка контузия в дясното рамо, абсолютно здрава предница на Хондата. На коловете "Шова" няма и драскотина и следващия ме Волф - със счупена китка. Никога не знаеш от къде ще ти дойде, ама дивотията какво ли не прави! 
Слагам си 16-та обица на ухото, че най-неприятните инциденти стават по ереме на "разходки" След този случай, получих от групата името "айрън мен" и в моя чест беше даден еденичен аплаус Всичко хубаво, ама дано се възстановя по-бързо, че не мога да си вдигам ръката от рамото! Вече бях аут за оставащите три дни и спешно бе извикан бат Дак, тъй като е много на "ти" с траковете от GPS-ите!
Така или иначе трябваше да довърша прехода за деня и след като изпих два волтарена, отново поведох групата по маршрута, а той бе много красив!
Скалите над Лъки. Величествена гледка
Групата каза, че и в Алпите имало такива места, ама не им разрешават да ходят там ! Така е, има и по-хубави, ама ...
Бях им подготвил и тези прекрасни скали до Белинташ за катерене, но всичко свърши ...
Около Белинташ е много красиво. Нищо, нека останат нови обекти и за догодина!
За мен вече оставаше да гледам тъжно красотите на Родопите през прозореца на хотела, но аз имах и други идеи и пак си намерих приятни занимания !
От тук нататък гостите попаднаха в ръцете на "екстремистите" Кокера, Жасмин и топ навигатора бат Дак, които им разказаха играта из джандемите около Пампорово!
Един чудесен маршрут! Римския път от Глухите камъни до хижа Персенк. Уж бяха казали, че дърветата били изчистени, ама били паднали нови, та ...
Голям слалом и носене имало пак !
Валтер никак не я обича тази пътека!
Хубав траял Данчо си свърши перфектно работата!
Ден последен. Водач е Жасмин. Групата е угрижена, тъй като подозира, че дори и водачът и той не знае къде отива.
... но той знае! Няма значение къде, само да е по-трудно. За целта им намира двойния лифт към Снежанка, качва се и започва да документира.
БАЯ стръмно, а
Ама пък е весело!
Опит след опит.
Разстоянието между първите два стълба е превзето. Следва това, между другите два.
И там е хубаво!
Къде на мотора, къде до него ... така се учи траял
"Я да си починем, че тоя лудия къде ни докара!"
... но за някои опитите продължават.
Фриц (с Gaz Gaz) е много готин мъж. Той за четвърти път е в България и каза, че е останал възхитен от тура, както и изненадан от напредъка в Crazy job. Оставям го без повече коментар и искам някои участници в шампионата да не се сърдят на по-траялските трасета, а да тренират !!!
Това е истинското едуро. Ту на мотора, ту до него. Я питайте бат ви МИТКО ?!
Е, често става и така. Не е срамно да паднеш или да изкъртиш някоя бариера! Срамно е да имаш мотор и да си стои в гаража.
Е, има моменти, когато ти писва, теглиш майни и гледаш лошо, но всичко се забравя, ако си достатъчно луд, дори не е задължително да го можеш, както беше написано в един девиз във форума.
Който чупи бариери, снима пък хубави есенни кадри в приятна компания. Обичам го тоя сезон, изпъстрен с преливащи се пастелени цветове!
Турът приключи, заваля, та не спрая два дни и две нощи, но всички са доволни!
Гостите бяха очаровани от седмицата каране в Родопите и обещаха отново да дойдат.
Crazy job пък си направи добра тренировка и релаксира за следващия труден бузлуджански кръг! (щях да напиша "конгрес")
Летище София. Посрещаме стари познати от предишни турове - Фриц и Рупърт.
Ето я и цялата група от 18 ендуристи, този път от Австрия, Германия и Италия. Имаше БАЯ млади хора и им се караше много траял.
Вече сме в хотел "Преспа" на Пампорово. Валтер запознава гостите с Crazy job, особеностите и дисциплината!
Дежурната почерпка с бира за гостите и ...
... уиски за Crazy job.
Понеделник - сутрин. Всички са готови за първи тур. Дежурният поздрав към оператора.
Беше ни любезно предоставен топъл гараж за моторите от управата на хотела.
Ден първи. Кратка дестинация "Чудните мостове" за загрявка, а на който не му стигне, после следват черните ски писти.
На "палавият" Ото му писна мотора и направи бартер.
Дежурните снимки на мостовете.
Пак там.
След като се върнаме всички пожелаха да опитат пистите.
На изравнената част, дори черните писти не бяха страшни.
Почти всички ги качиха с лекота.
Но имаше места, където пистите не бяха обработени, с дълбоки канавки, трева и мочурища и там масово се хвърляха води.
Никой не успя да се качи и се отказахме.
Иначе гледката отгоре е прекрасна, макар снимката да няма нищо общо с действителноста !
Интересно, наклонът никога не личи на снимка, но си е БАЯ голям. Като спускаш, не ползваш ли ABS си долу на 100%.
Качихме се и на кулата на Снежанка срещу 40 лв. Там изконсумирахме още 400.
От там гледката е приказна!
На връщане от бензиностанцията решихме да съкратим през гората директно към хотелите. Някои се върнаха по асфалта след като не можаха да го качат.
130 килограмовия Кристиан доказва, че ако си майстор, килограмите много не са важни
Ден втори. Денят си личи от сутринта. Хубави дни хванахме!
22 мотора зареждат на бензиностанцията. Чакат ни 170 км до Ягодинска пещера и обратно. Разделихме се на две групи за да се движим по-лесно - "Бързаците" и "Ракетите".
Валтер и Вернер бяха докарали синовете си да се учат и те. Гъзарията си е гъзария. Добре изглежда синът на Вернер с КИНИ екипа !
Само дето кормилото на КТМ-а не се оказа толкова здраво ...
Жасмин се разхожда насам-натам по мостовете над езерата в местноста "Чаирите". Това наоколо всичко е на нашите добри приятели и колеги - ендуристи от Триград, които стопанисват и пещерата "Дяволско гърло". Съответно бяхме почерпени биричка.
Разбира се, че на всяко по-интересно място се снимахме за спомен.
Колегите, с които бяхме на прехода на Форума познават добре скалите над Триград.
Поглед над пътя за Триград. Посоченото със стрелка е камион!
Германецът Волф нямаше умора и спирахме ли някъде, все си намираше занимание. Много го влечеше "Хил клайминга". Тук изкачва един склон, докато ние си правим снимки. Пак е посочен със стрелка.
По пътеката към Гела, за където местните казаха, че не може да се мине с мотор.
Това пък е пътеката, която съкращава пътя от Чаирите към Триград. Тук има много стръмни участъци!
Новият член на Crazy job - Стотака ! Познайте що му викаме така ?!
Вече сме на ресторантчето на ягодинската пещера. Вижте Данчо с каква "охота" си предоставя кюфтето на мен. Личи си, че го дава от сърце!
На връщане увеличихме темпото и една Хускварна си хвърли водата. Проби пластмасова тетка на маркучите. Това се оказа там слабото им място, тъй като после и друга Хускварна направи същия номер.
Ремонтът е направен, но ни отне поне час и започна да се здрачава.
Разминахме се без нови снимки на дупката.
Кокерът е дръпнал "бързаците" и ги чака.
"Ракетите" с недоверие ме гледаха как пия вода от всяко място, от което тече, но след като свършиха тяхната се престрашиха и те.
На жажда не се издържа.
Тъмно е вече, но дежурната трениривка през гората не е за изпускане.
Бат Дак уверено минава невралгичния корен.
За някои обаче това не е лека работа.
Ето и втората Хускварна, хвърлила водата поради по-горе споменатия проблем. Това е нещо като предпазен изход, ако налягането в системата се повиши много. Интересно защо не сработва вентилът на отдушника ?!
Кокерът и Ото помагат на колегите. Аз през това време отидох да пробвам друга пътека, но след като направих задно салто се прибрах в хотела да видя какво прави бутилката ми Джак.
Кокерът с лекота качва "веселите" наклони!
Бат Дак - като на Ерзберг !
Денят е вече история. Чака ни приятна вечер в ресторанта на хотел "Мургавец" и гостите са вече на хорото, вързвайки крака на възел на неравноделните българските ритми.
На някои им пяхя на ухо ...
После те пяха ... Всякакви таланти в Crazy job !
Да, ама на другия ден ... нова пътека от Пампорово до хижа Изгрев с паднали дървета.
Никога не съм помагал толкова!
Обикновенно се въздържам. Пътеката имаше и шибани места, но младите пичове са много доволни.
Имаше и заблатени места, и прагове и ... всичко за един добър траял.
Имаше и дървени мостчета. Аз тук убих БАЯ време, тъй като не можах да уцеля моста на 100% и се нахаках в калта.
"Ракетите" са малко поизморени и изпиха всичката вода на хижата.
Тук пък имаше много интересна случка!
Бяха изкопали канавка и се прескачаше лесно, но италианецът Джовани (не е Сала) падна в нея и се скри заедно с мотора. Нищо му нямаше, само бе весело! Багерът я зарива за да минат и останалите.
На поляната над "Хайдушки поляни" заформихме импровизиран пикник. Луканчица, суджук, пушено филе ... каквото дал господ.
Джовани направо ми изе функциите на веселяк и импровизатор. Все измисляше по нещо интересно.
Ето какво сътвори от обелките на луканката. Този весел италианец има истински замък в северна Италия и ни подари по един безплатен уикенд за двама в хотела си като подарък за чудесните дни, прекарани в Пампорово. Не се натискайте за второто вакантно място, вече е заето! След пикника си хващам пътя за зарата. Колко му е - 165 км. Да го бях направил !!!
Да ама, не! Ето какво и се случи на една бариера на другия ден, на най-лекия преход до Кръстова гора, на входа на хижа Пашалийца.
С около 70 км/ч, невиждайки нищо от прошарената сянка се натресох челно. Видимият резултат е ясен, но невидимия е: яка контузия в дясното рамо, абсолютно здрава предница на Хондата. На коловете "Шова" няма и драскотина
и следващия ме Волф - със счупена китка. Никога не знаеш от къде ще ти дойде, ама дивотията какво ли не прави! Слагам си 16-та обица на ухото, че най-неприятните инциденти стават по ереме на "разходки" След този случай, получих от групата името "айрън мен" и в моя чест беше даден еденичен аплаус Всичко хубаво, ама дано се възстановя по-бързо, че не мога да си вдигам ръката от рамото! Вече бях аут за оставащите три дни и спешно бе извикан бат Дак, тъй като е много на "ти" с траковете от GPS-ите! Така или иначе трябваше да довърша прехода за деня и след като изпих два волтарена, отново поведох групата по маршрута, а той бе много красив!
Скалите над Лъки. Величествена гледка
Групата каза, че и в Алпите имало такива места, ама не им разрешават да ходят там ! Така е, има и по-хубави, ама ...
Бях им подготвил и тези прекрасни скали до Белинташ за катерене, но всичко свърши ...
Около Белинташ е много красиво. Нищо, нека останат нови обекти и за догодина!
За мен вече оставаше да гледам тъжно красотите на Родопите през прозореца на хотела, но аз имах и други идеи и пак си намерих приятни занимания !
От тук нататък гостите попаднаха в ръцете на "екстремистите" Кокера, Жасмин и топ навигатора бат Дак, които им разказаха играта из джандемите около Пампорово!
Един чудесен маршрут! Римския път от Глухите камъни до хижа Персенк. Уж бяха казали, че дърветата били изчистени, ама били паднали нови, та ...
Голям слалом и носене имало пак !
Валтер никак не я обича тази пътека!
Хубав траял
Данчо си свърши перфектно работата!Ден последен. Водач е Жасмин.
Групата е угрижена, тъй като подозира, че дори и водачът и той не знае къде отива. ... но той знае! Няма значение къде, само да е по-трудно. За целта им намира двойния лифт към Снежанка, качва се и започва да документира.
БАЯ стръмно, а
Ама пък е весело!
Опит след опит.
Разстоянието между първите два стълба е превзето. Следва това, между другите два.
И там е хубаво!
Къде на мотора, къде до него ... така се учи траял
"Я да си починем, че тоя лудия къде ни докара!"
... но за някои опитите продължават.
Фриц (с Gaz Gaz) е много готин мъж. Той за четвърти път е в България и каза, че е останал възхитен от тура, както и изненадан от напредъка в Crazy job. Оставям го без повече коментар и искам някои участници в шампионата да не се сърдят на по-траялските трасета, а да тренират !!!
Това е истинското едуро. Ту на мотора, ту до него. Я питайте бат ви МИТКО ?!
Е, често става и така. Не е срамно да паднеш или да изкъртиш някоя бариера!
Срамно е да имаш мотор и да си стои в гаража. Е, има моменти, когато ти писва, теглиш майни и гледаш лошо, но всичко се забравя, ако си достатъчно луд, дори не е задължително да го можеш, както беше написано в един девиз във форума.
Който чупи бариери, снима пък хубави есенни кадри в приятна компания. Обичам го тоя сезон, изпъстрен с преливащи се пастелени цветове!
Турът приключи, заваля, та не спрая два дни и две нощи, но всички са доволни!
Гостите бяха очаровани от седмицата каране в Родопите и обещаха отново да дойдат.
Crazy job пък си направи добра тренировка и релаксира за следващия труден бузлуджански кръг! (щях да напиша "конгрес")
жените ще кажат
Коментар