Вчера 13.02.2010 тръгнахме към Троян, за да се видим с Русенци и да направим още една зимна разходка из Троянския Балкан.
Бяхме с два Нисана - дълги, не много подходящи за хард разходки, но останалите джипки " пусто " са в бокса и не в движвение.
Още щом стъпихме на магистралата и звъннах на ТеКеЗеСе-то, да проверя, колко са се почерпили в Петък вечер и да ги предупредя, че идем.
Оказа се , че въобще не могли да тръгнат от Русе - по уважителни причини.
След крадко съвещание, решихме да изпълнм една отколешна мечта на Свилен / ТеКеЗеСе / и да изкачим връх Мургаш през зимата.
Ей тъй на, колкот' да му бъде ГАДНО .
Речено сторено Курдисахме ДжиПиЕс-ите и айде у лево от магистралата.
Първото пътче се оказа стръмно, хлъзгаво, заледено под снега..
За да мога да чувам превъртането на колелата, се наложи да извадя ушите си над непромокаемата качулка.
И Жоро, веднага ми изтипоса едно "ФОТО" , като от " Планетата на Маймуните " .
Аз не закъснях и му го върнах !
Общо взето оказа се , че джиповете не могат да преодолеят леда.
Така че, ........................
Предприехме заобиколен маршрут.
Под магистралата и пак нагоре.
Асфалтиран път .
По едно време Станко избУботи по радиостанцията: - Виждам хора с автомати и кучета, както и ограда - Минаването е забранено!
Забранено - забранено ! Обръщаме и връщаме. Пазеха някаква вишка.
Макар че, като им гледам кучетата - представям си какви са им били автоматите .
Сто метра по надолу, открихме и нашия разклон .
Застлан с бял пухкав сняг, като брачния балдахин на девственица. Недокоснат от човешка ръка
И така Станко напред, че е с 4" лифт - Ние след него.
Виждате обаче, че драпа нагоре с по два три опита. По едно време рече - Ще спускам гуми !
Аз изразих краен песимизъм, по повод на тази манипулация, още повече, че нямахме и грам помпа.
А грайфера си беше добре .
Жоро и той....
Убеждават ме , че със спуснати гуми, било къде. къде по..............
На хитрата сврака-Николайка, обаче, тез номера не и минават, така че синият Нисан продължава с парадно напомпани гумета.
Красотички :
Нагоре и все нагоре..
Билото се провижда
Снегът се удълбочава..
Последни нискорасляци
и катерим билото
Дизели пушилки..............друго си е бензина .
Запазва атмосферата по чиста .
Внезапно в радиостанцията нахлуват гласове....
Сякаш са току до нас....
А то се оказва - Колегите от другия край на Софийското поле. Катерят Плана планина, над Бистрица. Казах на Жоро, да слезе - да им помаха
Обаче, той мъничък не се вижда, та се наложи и аз................
И мен не ме видяха, а не съм дребен..............Даже Напротив !
Докато Станко пробива пъртина в преспите, лашкайки "напред-назад" като ютия, ние с Жоро си спретнахме мини ревю ,
и после по утъпканото.
Кефче !
Тука се зари за първи път.
Закачване - Изтегляне.
Тук обаче, цопна по корем и взе да маха безпомощно, като повдигната във въздуха костенурка .
Имаше вероятно, кой да го изтегли.
Всъщност - имаше ли ?
При по нататъшните опити за изтегляне Патрола се държеше, като закотвен.
Оказа се , че разполагаме само ей с тази "лопата" !
и с няколко човешки сили
Следва продължение.
Бяхме с два Нисана - дълги, не много подходящи за хард разходки, но останалите джипки " пусто " са в бокса и не в движвение.
Още щом стъпихме на магистралата и звъннах на ТеКеЗеСе-то, да проверя, колко са се почерпили в Петък вечер и да ги предупредя, че идем.
Оказа се , че въобще не могли да тръгнат от Русе - по уважителни причини.
След крадко съвещание, решихме да изпълнм една отколешна мечта на Свилен / ТеКеЗеСе / и да изкачим връх Мургаш през зимата.
Ей тъй на, колкот' да му бъде ГАДНО .
Речено сторено Курдисахме ДжиПиЕс-ите и айде у лево от магистралата.
Първото пътче се оказа стръмно, хлъзгаво, заледено под снега..
За да мога да чувам превъртането на колелата, се наложи да извадя ушите си над непромокаемата качулка.
И Жоро, веднага ми изтипоса едно "ФОТО" , като от " Планетата на Маймуните " .
Аз не закъснях и му го върнах !
Общо взето оказа се , че джиповете не могат да преодолеят леда.
Така че, ........................
Предприехме заобиколен маршрут.
Под магистралата и пак нагоре.
Асфалтиран път .
По едно време Станко избУботи по радиостанцията: - Виждам хора с автомати и кучета, както и ограда - Минаването е забранено!
Забранено - забранено ! Обръщаме и връщаме. Пазеха някаква вишка.
Макар че, като им гледам кучетата - представям си какви са им били автоматите .
Сто метра по надолу, открихме и нашия разклон .
Застлан с бял пухкав сняг, като брачния балдахин на девственица. Недокоснат от човешка ръка
И така Станко напред, че е с 4" лифт - Ние след него.
Виждате обаче, че драпа нагоре с по два три опита. По едно време рече - Ще спускам гуми !
Аз изразих краен песимизъм, по повод на тази манипулация, още повече, че нямахме и грам помпа.
А грайфера си беше добре .
Жоро и той....
Убеждават ме , че със спуснати гуми, било къде. къде по..............
На хитрата сврака-Николайка, обаче, тез номера не и минават, така че синият Нисан продължава с парадно напомпани гумета.
Красотички :
Нагоре и все нагоре..
Билото се провижда
Снегът се удълбочава..
Последни нискорасляци
и катерим билото
Дизели пушилки..............друго си е бензина .
Запазва атмосферата по чиста .
Внезапно в радиостанцията нахлуват гласове....
Сякаш са току до нас....
А то се оказва - Колегите от другия край на Софийското поле. Катерят Плана планина, над Бистрица. Казах на Жоро, да слезе - да им помаха
Обаче, той мъничък не се вижда, та се наложи и аз................
И мен не ме видяха, а не съм дребен..............Даже Напротив !
Докато Станко пробива пъртина в преспите, лашкайки "напред-назад" като ютия, ние с Жоро си спретнахме мини ревю ,
и после по утъпканото.
Кефче !
Тука се зари за първи път.
Закачване - Изтегляне.
Тук обаче, цопна по корем и взе да маха безпомощно, като повдигната във въздуха костенурка .
Имаше вероятно, кой да го изтегли.
Всъщност - имаше ли ?
При по нататъшните опити за изтегляне Патрола се държеше, като закотвен.
Оказа се , че разполагаме само ей с тази "лопата" !
и с няколко човешки сили
Следва продължение.
Коментар