Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Мургаш през зимата !

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • #31
    До: Мургаш през зимата !

    Вчера качихме върха. Беше студено. Чакаме колегата Niknikolov да напише малко по-подробно и със снимки!

    Коментар


    • #32
      До: Мургаш през зимата !

      Цялата тема, много убава.
      И разказа и снимките и приключението и клипчето страшно.
      Само се питам.
      На тия GPS -те ли ще им се равалят, ако пуснат някой трак?

      Дайте нещо бе цинции.И на нас ни се ходи там, пък и работата понамаля. Може да се отвори нещо празно скоро.

      ПП Много хубав репортаж с красиви снимки.

      Коментар


      • #33
        До: Мургаш през зимата !

        Аз лично нямах GPS т.е. имам, но тогава не го носих. Но пътя е лесен - тръгваш от Бухово и можеш да объркаш само на едно място

        Коментар


        • #34
          До: Мургаш през зимата !

          Извинявайте за забавянето. Репортжа ще пусна утре.
          Не ми пука за лака , а за пропуснатите приключения ))

          Коментар


          • #35
            До: Мургаш през зимата !

            Многонахъсената и решена на РЕВАНШ група се събра в Неделя сутрин на OMV до Юнг. Временцето беше гадно, вятъра пронизващ, облаците накачулени.
            Събрахме се, всеки с някаква предистория относно зимния Мургаш, настървени за реванш. Този толкова лек и дружелюбен за изкачване през лятото връх,
            е прочут със зимните си урагани - 120 км/час , както и с коварните снегонавявания.
            Без много много шум колоната се преточи през Бухово, както куче с повита опашка притичва из вражеска махала и пое нагоре.
            Разбира се снимки - никакви, доколкото не знаехме какво ни очаква на високото.
            Първо спиране - разклона към газопровода, тук вече има снимки.

            На преден план Волвото на Андон, който е пускал ретранслатори на Мургаш.
            Русенската група, представена от Черока на Свилен, който половината форум очаква всеки момент да се разпадне, във връзка с абсолютно противонаучните заварки по самоносещото купе изпълнени от Дядо Намкойси, както и един камион / почти самосвал/ с огромно междуосево разстояние FORD F 150.

            Станко с "култовия" Нисан, Жоро с Митсубишито

            И най отдире, моя милост с недовършения проект Ниссан, клан клан - недоклан.

            Свилен, както винаги генерира в себе си повече енергия отколкото междуушното му разстояние е способно да понесе.
            Ефекта е популярен с ненаучното си име - "Стягане на шапката" !

            Станко е спокоен - като изтукан от Великденските острови.

            Тримата - омаломощен, сякаш сутринта е кръводарявал

            Емилиан, зажаднял за глътка кислород

            Но общо взето угрижени...........

            Появи се лек спор относно пътя. Андон изказа предположение, че е надясно, ТеКеЗеСе-то - наляво.

            Спорът бе разрешен на "ИНТЕЛЕКТУАЛНО " ниво. Силата на аргументите или аргументите на силата ?

            в полза на по енергичния. И така поехме по грешния път.

            Волвото, през цялото време се справяше " безобразно " добре, спрямо паркетните настроения битуващи из форума.

            Ту се поклащаше тромаво, като калинка преодоляваща облия наклон на дамска гръд, върху препечен плаж.

            Ту се гмуркаше в храсталака, като..................... да не казвам какво - и къде .

            Изобщо при преодоляване на препятствия, гумите му като естествени окончания на спорните "А" рамена, често увисваха във въздуха,
            но компютърът ги блокираше безпогрешно със спирачка, пренасочвайки усилието към колелата с по голямо сцепление.
            Хубав алгоритъм.
            Хубав алгоритъм, ама грешна посока. Трябва да отбележа, че с нас бяха още Свтльо от Варна, който благоразумно изостави Мицубишито си в София, но остана верен на Марката - качвайки се до Жоро /Тримата/, както и доста приятели, които виждах за първи, надявам се на за последен път.

            Така скоро стигнахме "киреча".

            ТеКеЗеСара първи се хвърли да го пъртиняса.

            И се нахендри на ръба - К'о стана "майка" ???

            Емилиан му е кацнал върху главата и се оглежда за переспектива - уви мрачна.

            Докато един пробива пъртината....

            Останалите разучават картината .

            Станко спуска гуми.

            Други слагат вериги.

            Нагоре е лудница.

            В този момент започвам да снимам указателната табела.

            Абе, ...нещо пътя май е назад !!!!!!!!!

            Накъде сме ние....а Мургаш къде е ?

            Андон с Волвото тъкмо успешно преодоля преспите и се задава затварящата кола на групата - Станко .

            а се оказа, че трябва да обръщаме и назад

            камионът също слага вериги.


            Обръщаме и връщаме назад до разклона.


            Следва продължение.
            Последно редактирано от Nik Nikolov; 23-02-10, 17:40.
            Не ми пука за лака , а за пропуснатите приключения ))

            Коментар


            • #36
              До: Мургаш през зимата !

              Страхотно и поздравления за покоряването на върха.Хубавите радиостанции,как се чуват,моята е слаба и от Плана видях само изпушването на дизела..Интересно ми е през Чурек,това нищо и никакво баирче,как ви е върнало обратно.То какво ли ми е интересно,ние на Плана 3 метров склон го покорявахме 1 час.Общото между двете разходки е спадането на гуми и доброто настроение.Поздрави за хубавия репортаж.
              Някои се раждат риби...малки рибки.С израстването се оформят като дребни риби,като едри риби и като големи балъци.
              NB !БАЛЪК-РИБА в превод от турски...

              Коментар


              • #37
                До: Мургаш през зимата !

                Първоначално публикуван от Nik Nikolov Преглед на мнение
                ...
                Заварките май са по другия му черок ....
                А това Волво качи ли се до горе?
                Грандоман WJ 3.1 QD

                Коментар


                • #38
                  До: Мургаш през зимата !

                  По верния път - продължение.

                  През заснежени долини

                  и продухани от вятъра била

                  групата ни се заизнизва нагоре.

                  и надолу.

                  Превключване на хъбовете от Auto на Lock.

                  Защото наклонът е сериозен, а и заледен на моменти. Така и не разбрах, какво се случва с автоматичните хъбове, при спускане на понижена предавка, задържат ли, или освобождават ?

                  А пътя криволичи, като залутан пияница из отсрещните хребети.

                  Групата се уплътнява.

                  На тази височина, за една седмица се е стопил около 2 метра сняг.

                  Разбиваме дебелите стъклопакети на ледени препятствия.

                  Преди нас, никой не се е качвал от 4 месеца.

                  Следим внимателно табелите

                  И поддържаме колоната компактна.

                  Има наклони - странични

                  и вертикални.

                  Тук следите са от Жоро, който с Мицубишито и Сетльо се опитаха да качат този дълъг и заледен наклон. Не успяха почти до върха, джипа подхлъзна.
                  Задната не влезе, и Жоро се спуска назад стотина метра на спирачки, запазвайки с голям труд треактория успоредна на наклона.
                  Лашкането беше сериозно и на няколко пъти изглеждаше, че ще се отклони от правата, което е равносилно на мигновено обръщане.
                  Толкова бях изненадан , че само скандирах - Дръж Право и не успях да щракна и една поза.
                  Мисля, че този елемент, трябва да се отрепетирва от всички колеги, защото ако изкачваш стръмен баир и се наложи да се върнеш има само един единствен миг, в който задната влиза и колата е по управляема.
                  Тръгне ли на зад, няма влизане на задна скорост а само хъркане на зъбчатки.
                  Съответно, няма ускорение на заден ход при нужда, което единствено вади автомобила от захлъзване.

                  Тук Волвото се справя чудесно с пряспите, благодарение на перфектната си компютърна система.

                  Липсата на големи ходове , се компенсира от гъвкавите спирачни усилия.

                  Виждам пред очите си, как някоя от гумите, поспира за миг, това означава, че е имало приплъзване, неуловимо за сетивата.
                  Спомням си, че така деистваше и Мицубишито ми. Усещането вътре е сякаш някой подръпва побутва колата от тук от там и тя някак като по чудо продължава да се движи, макар да се влачи по корем.
                  Съвременната техника не е за подценяване. Докато работи изправно.

                  ТеКеЗеСе-то използува всяка възможност да итупурка по поредния баир, за да огледа ландшафта. Вижте в ляво.

                  До болка познатият ни " Ефект на Шапката " .

                  Вече сме ..."НАД".

                  Познато място.

                  Блокиране пред поредното опасно препятствие.

                  Стриктно по ръба

                  Наклона е голям а и преспата е уплътнена сериозно от предходното топене, така че подхлъзва решително.

                  Не знаем , какво ще измисли компютърът на Волвото при този риск, така че решаваме да го оставим дотук. Хижата е близо.

                  Последен минава и камионът. Веригите го стабилизират аксиално.

                  Продължаваме, срещу нас е билото на Върха.

                  Нова дълбока пряспа.

                  Този път , аз се окопах.

                  Яко

                  Теглят ме с лебедка, но забавям експедицията с 20 минути.



                  Затова решавам да спра дотук, платото срещу хижата.



                  Следва продължение.
                  Последно редактирано от Nik Nikolov; 23-02-10, 20:36.
                  Не ми пука за лака , а за пропуснатите приключения ))

                  Коментар


                  • #39
                    До: Мургаш през зимата !

                    Това с връщането назад като ти изключва първа а спирачките ловат от петия шестия път Сме го практикували из Дефилето по вилните зони с 4--5 тона товарИ тая с косатамине толкова близо че ти се развее перчемо Който имах тогава
                    К мирной жизни не пригоден.
                    Най обичам, обстановката да е максимално близка до бойната.
                    ГАЗ 69 ГАЗ 53 ЗИЛ 157

                    Коментар


                    • #40
                      До: Мургаш през зимата !

                      Останалите се подготвят за решителния щурм.





                      Комбинацията два Детройт Локера + 4 вериги, с която разполага Свилен, се оказва много печеливша при замръзналите и подгизнали баири.

                      Той се изкатерва бързичко по склона и остава да почака останалите. Между впрочем това е и последната ми снимка с този фотоапарат, защото го връчвам на групата по изкачването, аз аз се залавям за телеобектива.

                      Това е стара традиция в отбора.

                      За останалите обаче пътят е хлъзгав.

                      и те започват да търсят заобиколни маршрути.



                      Това се оказва коварно начинание.

                      Преспите са дълбоки

                      А върхът е толкова близо /прозира/ между дърветата.

                      Налучкване по метода Проба - Грешка.

                      Напред - назад



                      Неуспех и спускане на заден ход, този път с включена предавка .

                      Процеса е контролиран.

                      ТеКеЗеСе-то почака почака па отпраши сам към върха

                      Убеден, че колата му може всичко.
                      Не че стигна по рано де !


                      Следва продължение,
                      Последно редактирано от Nik Nikolov; 23-02-10, 22:02.
                      Не ми пука за лака , а за пропуснатите приключения ))

                      Коментар


                      • #41
                        До: Мургаш през зимата !

                        Ашоколсун, ама другия път отговаряйте по станцията като ви питат кои сте, къде сте
                        И азъ вамъ г~лю: просите и дастсѧ вамъ: ищите, и ωбрѧщете: толцыте, и ωтверзетсѧ вамъ: всѧкъ бо просѧй прiемлетъ, и ищѧй ωбретаетъ, и толкоущемоу ωтверзетсѧ

                        Коментар


                        • #42
                          До: Мургаш през зимата !

                          Свилен Максимов знаех си аз че като не съм около тебе мъките ти не спират !!!
                          http://www.youtube.com/watch?v=3u4BJRE-pEA

                          Коментар


                          • #43
                            До: Мургаш през зимата !

                            Част последна - Върхът !

                            След дълги лутания пред смаяния обектив, наподобяващи движения на фигурки в дворцов кадрил, джиповете най накрая налучкаха верния път.

                            Единствено възможният проход към върха се оказа първоизбрания път от ТеКеЗеСе-то.
                            Да не помислите че става дума за опит ???

                            По скоро овчарчето Калитко .

                            И всички след него.

                            Скоро се изгубиха от погледа ми. За мен останаха само пейзажи.

                            И напрегнато вслушване в радиостанцията.

                            Постепенно мъглата ни забули.

                            Пътят към хижата също бе засипан от преспи.

                            А към върха, виждате в каква преспа се е окоремил всъдеходът на Свилен.

                            Там го и застигат останалите от експедицията, след 20 минутно риене в снега.

                            Макар и с 4 вериги

                            Лягането по корем си е Класика в Жанра

                            Това пък е залягането на Емилиан, докато се присмива на чуждото нещастие .

                            ето и една снимка от Върха. Във Фотоапарата няма снимки с другите участници. Да се надяваме, че те си пазат в техните фотоси.

                            Край.
                            Последно редактирано от Nik Nikolov; 24-02-10, 20:07.
                            Не ми пука за лака , а за пропуснатите приключения ))

                            Коментар


                            • #44
                              До: Мургаш през зимата !

                              враво колеги така се правят батачета

                              Коментар


                              • #45
                                От: Мургаш през зимата !

                                Малко снимки от наше зимно качване на вр.Мургаш миналата зима. Нямаше много дълбок сняг. но пък горе духаше вятър със 140км/ч. След разходката го прочетох в нета, защото нямаше как да го измеря. Бяхме два джипа, една мазда пикап и моето чероки, което бе със скапани гуми и бях принуден да го зарежа малко преди хижата. Маздата бе с чисто нови гуми Hankook Dynapro AT, които видно се справиха повече от добре в снега и ни качиха до върха. Горе никой не смееше да отвори врата и да слезне, защото целият джип се клатеше. Аз пожелах да съм първи и извъртяхме джипа срещу вятъра. Понечих да отворя вратата, но бе като закована - вятърът я натискаше здраво. Обърнахме се от подветрената страна и там успях да я отворя. Още в мига в който стъпих на земата започнах да тичам! Но не по мое желание, бях принуден. Нямах представа как да противодействам и се упащих, че ще ме хвърли в дерето. Бях готов да се мятам по очи. Едвам спрях. Един приятел и той слезна и му хвръкнаха очилата. Не знам дали си ги намери. Духаше толкова силно, че не можехме да се обърнем с лице към вятъра. Беше ясен ден, но завихрените снежинки летяха толкова силно, че все едно си подложен на песъкоструй (не че знам как е, но си представям). После по лицата бяхме червени от мини ранички. Това бе най-силният вятър, който съм виждал и то в пъти от някой друг път. Ненормална работа.





































                                За капак затънахме навръщане в един доста дълбок ров замаскиран от снега. Добре, че на това място вятърът не бе толкова жесток и бяхме четирима, та успяхме след 30 минути да извадим пикапа. Обрахме къде що капък можеше да се намери наоколо. Намръзнахме се яко и сега си имаме приятен и незабравим спомен.









                                Jeep Grand Cherokee 5.9 V8 - "Mountain Rambler" project
                                0888/00-55-37

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                                Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                                Зареждам...
                                X