Tweet
Дребна случка от завчера - поредният пример как една дреболия може да прецака здраво нещата. Потегляме следобед от Смолян към едно селце на 12 километра от града - аз, майка ми и кучетата с Рънъра, един местен младеж с бус Мерс. Последните 2-3 километра към селото са тупик, който се чисти, когато остане време и нафта. Навалели са 10-15 сантиметра пресен сняг, вали и не спира. Предлагам да продължим последната отсечка от отбивката с Рънъра - макар че е натъпкан до ушите, все можехме да се съберем всички в него за десет минути. Младежът казва: "Няма проблем, буса е с предно, има блокаж, ако не е дълбоко, си минавам". Съгласих се - човекът си е тамошен, от половин година всеки ден идва до това село, знае си работата.
Свършихме си работата, на свечеряване потеглихме обратно, той отпраши нагоре пръв. По средата на неразчистения участък го заварвам до пътя в пряспата - кофти завой, снегът вече е 20+ санта, бусът не минава. Нищо страшно, дръпнах го назад, засили още веднъж-дваж - курец. "А вериги?", питам - "Дадох ги назаем да ходят на Пампорово". Добре. Заобикалям през дълбокото, опитвам да го дръпна напред - не става, боксувам и аз. ОК, нищо страшно, планът е ясен - оставяме буса в пряспата, слизаме с Рънъра до града, намираме вериги и се връщаме.
Паркираме буса по-дълбоко в пряспата да не пречки, връщам се при джипката - и заварвам изправна, оборудвана, работеща машина със запален двигател, две кучета вътре, заключени врати и ключове на таблото. Аз ли съм бутнал ключето на централното заключване, като съм вдигал джама, някой друг ли - не знам. Тримата хуманоиди - отвън, без грам инвентар по себе си. В буса - нищо, освен въже, чук и ролетка.
Звънене на познати в града - нулев резултат, никой няма работещ джип, ключарски умения и желание да дойде. Най-близките хора са на около половин час в едната посока, но без каквито и да е автомобилни умения, а нашият човек с буса почва леко да замръзва, понеже е по маратонки и качулка.
Както и да е, накрая опряхме до 112 - и за мой най-голям потрес, след 30-40 минути се яви Дифендър на Гражданска защита с трима юнаци. Аз междувременно намерих пролука, през която да бръкна с прът от гората и да отключа централното - но без техните фенери на тъмно можех да си ръчкам до зори. Момчетата си сложиха веригите на Дифендъра, дръпнаха буса и отпрашиха към следващите умници на зор.
Та изводът е: ако има и най-минимален шанс да се заключиш извън джипката - елиминирай го. На Рънъра поне утре отварям вратата и откачам ел. заключването на шофьорската врата - и без това не трябва. В града ще се разминеш с малко нерви, в планината и на зле може да отидат нещата. В краен случай щях да троша я джам, я ключалка, де - понеже и старият номер с резервен ключ в стоповете няма смисъл, като си с голи ръце в гората.
А другият извод е, че Гражданска защита работи - да ни е жива и здрава!
Свършихме си работата, на свечеряване потеглихме обратно, той отпраши нагоре пръв. По средата на неразчистения участък го заварвам до пътя в пряспата - кофти завой, снегът вече е 20+ санта, бусът не минава. Нищо страшно, дръпнах го назад, засили още веднъж-дваж - курец. "А вериги?", питам - "Дадох ги назаем да ходят на Пампорово". Добре. Заобикалям през дълбокото, опитвам да го дръпна напред - не става, боксувам и аз. ОК, нищо страшно, планът е ясен - оставяме буса в пряспата, слизаме с Рънъра до града, намираме вериги и се връщаме.
Паркираме буса по-дълбоко в пряспата да не пречки, връщам се при джипката - и заварвам изправна, оборудвана, работеща машина със запален двигател, две кучета вътре, заключени врати и ключове на таблото. Аз ли съм бутнал ключето на централното заключване, като съм вдигал джама, някой друг ли - не знам. Тримата хуманоиди - отвън, без грам инвентар по себе си. В буса - нищо, освен въже, чук и ролетка.
Звънене на познати в града - нулев резултат, никой няма работещ джип, ключарски умения и желание да дойде. Най-близките хора са на около половин час в едната посока, но без каквито и да е автомобилни умения, а нашият човек с буса почва леко да замръзва, понеже е по маратонки и качулка.
Както и да е, накрая опряхме до 112 - и за мой най-голям потрес, след 30-40 минути се яви Дифендър на Гражданска защита с трима юнаци. Аз междувременно намерих пролука, през която да бръкна с прът от гората и да отключа централното - но без техните фенери на тъмно можех да си ръчкам до зори. Момчетата си сложиха веригите на Дифендъра, дръпнаха буса и отпрашиха към следващите умници на зор.
Та изводът е: ако има и най-минимален шанс да се заключиш извън джипката - елиминирай го. На Рънъра поне утре отварям вратата и откачам ел. заключването на шофьорската врата - и без това не трябва. В града ще се разминеш с малко нерви, в планината и на зле може да отидат нещата. В краен случай щях да троша я джам, я ключалка, де - понеже и старият номер с резервен ключ в стоповете няма смисъл, като си с голи ръце в гората.
А другият извод е, че Гражданска защита работи - да ни е жива и здрава!
И за съжаление - позната.
). Има т.н. интелигентен ключ и колата не може да се заключи отвън докато ключа се намира в купето.
Коментар