Вчера може да е било от скука, ама днес ...да си оправи махмурлука...поне За Гъби.
Общо взето цял ден отнесеохме в един малък район над Кътина, който е много перспективен на пътеки, откакто военните се поизнесоха от него...
По-точно 300 м пътека я вземахме за 3 часа. Откъде си я хареса Гъби, още щом излязохме от Кътина и след 500 м реши да кръшне...улево. И се почна...Ади се връща горкия до нас за триона.
Но пътеката стана уникална. Вярно, в това мокро време сам човек е абсурд да я качи, но двама - става, помага се на 2-3 места.
Първата снимка еслед едно моторо-хвърляне от страна на Гълъбин.
Снимките са от "боровинката", а тоз телефон не се слави с хубава оптика...
Гъби вика Ади да помага, той пък първо да заглади корема с една фафла...
А маторя си се беше кротнал и чакаше Ади да ореже дърветата около него...
Поглед към пътеката обратно надолу...както обикновено, снимките просто нищо реално не показват.
Прочистването "ала Жоро Хаджиев" върви с пърна пара...
Шведският трион (такъв преди година и нещо подарих на Будин) беше безотказен...
Гъби също огладня...
И в този момент Бетата реши на своя глава да започне да пада...
Гъби бързо реагира ...
и докато чакаше помощ - реши да разгледа местонахождението ни.
Ади "бръснеше" нагоре пътеката...не обичал "косматите"!
Малко по-нагоре е този "ров", през който трябваше да минем. Пак от фотото не се вижда що за ров е...Тримата поработихме 15 мин с ботушите по него, за да може да насипем малко на дъното - да мине предната гума, че иначе мотора застава на "свещ"!
Снимам докато Ади минава, че Гъби го прескочи и падна от другата страна...а там нямаше никакъв тракшън.
Само изглежда като равна пътека...направо се чудя на техниката!
Вижте задният калник на Бетата, че е на 5 сантима от единия склон на рова. По това може да се гадае остротата му.
Гъби се намесва да помага...
Местя се на отсрещния ръб, хем да не преча на пътя, хем да снимам от друг ъгъл!
Дали не търси някой язовец отдолу??
Повечето газ действа като тирбушон...окопава се все по-надолу.
След акто извадихме Ади, дойде ред и Гъби да излиза...
Опита ...се зачита!
Този път Ади влиза в ролята на "издърпвач"....
След около половин час бяхме вече на друго място. Този 40 м склон ни взе здравето, докато го качим. Глина. Прогизнала.
Въпреки високите температури последните дни, това езерце тук не беше се размразило, леда си беше дебел.
Дори и Ади излезе...
По нататък имаше невероятно красиви пътеки, които виждах за първи път. И боровата гора беше някак по-различна от другите места в района.
Това е за днес.
Снимах само по местата в района, където до сега не сме минавали и съответно не се познават от другите колеги. Иначе минахме червените скали над Кътина по няколко пъти - и нагоре, и надолу, и напреко...!
Яко!
Общо взето цял ден отнесеохме в един малък район над Кътина, който е много перспективен на пътеки, откакто военните се поизнесоха от него...
По-точно 300 м пътека я вземахме за 3 часа. Откъде си я хареса Гъби, още щом излязохме от Кътина и след 500 м реши да кръшне...улево. И се почна...Ади се връща горкия до нас за триона.
Но пътеката стана уникална. Вярно, в това мокро време сам човек е абсурд да я качи, но двама - става, помага се на 2-3 места.
Първата снимка еслед едно моторо-хвърляне от страна на Гълъбин.
Снимките са от "боровинката", а тоз телефон не се слави с хубава оптика...
Гъби вика Ади да помага, той пък първо да заглади корема с една фафла...
А маторя си се беше кротнал и чакаше Ади да ореже дърветата около него...
Поглед към пътеката обратно надолу...както обикновено, снимките просто нищо реално не показват.
Прочистването "ала Жоро Хаджиев" върви с пърна пара...
Шведският трион (такъв преди година и нещо подарих на Будин) беше безотказен...
Гъби също огладня...
И в този момент Бетата реши на своя глава да започне да пада...
Гъби бързо реагира ...
и докато чакаше помощ - реши да разгледа местонахождението ни.
Ади "бръснеше" нагоре пътеката...не обичал "косматите"!
Малко по-нагоре е този "ров", през който трябваше да минем. Пак от фотото не се вижда що за ров е...Тримата поработихме 15 мин с ботушите по него, за да може да насипем малко на дъното - да мине предната гума, че иначе мотора застава на "свещ"!
Снимам докато Ади минава, че Гъби го прескочи и падна от другата страна...а там нямаше никакъв тракшън.
Само изглежда като равна пътека...направо се чудя на техниката!
Вижте задният калник на Бетата, че е на 5 сантима от единия склон на рова. По това може да се гадае остротата му.
Гъби се намесва да помага...
Местя се на отсрещния ръб, хем да не преча на пътя, хем да снимам от друг ъгъл!
Дали не търси някой язовец отдолу??
Повечето газ действа като тирбушон...окопава се все по-надолу.
След акто извадихме Ади, дойде ред и Гъби да излиза...
Опита ...се зачита!
Този път Ади влиза в ролята на "издърпвач"....
След около половин час бяхме вече на друго място. Този 40 м склон ни взе здравето, докато го качим. Глина. Прогизнала.
Въпреки високите температури последните дни, това езерце тук не беше се размразило, леда си беше дебел.
Дори и Ади излезе...
По нататък имаше невероятно красиви пътеки, които виждах за първи път. И боровата гора беше някак по-различна от другите места в района.
Това е за днес.
Снимах само по местата в района, където до сега не сме минавали и съответно не се познават от другите колеги. Иначе минахме червените скали над Кътина по няколко пъти - и нагоре, и надолу, и напреко...!
Яко!
Коментар