Разходки по Средна гора

[Жоро Йорданов]

От: Разходки по Средна гора

Звъни ми вчера телефона някак си така, средногорско и снежно. Вдигам – Светльо. Върви, вика да ходим на вилата, че една бяла мечка разбила вратата и трябва да накладем печката да на замръзне чешмата
Едвам са навих и поех към към средногорския връх с предна гума без странични грайфери. Само, че снега беше доста повече от миналата седмица и в един момент си помислих че съм до тук



Викам – си удара едно фото, че може това да е




Напред снега девствен като фолк певица



Да ама не. Това …. Е…. ХОНДАААА!!!



Установявам се пред вилите



А Светльо вече ме чака




Монтирал е специална джанта на сърничката - тип „лята”



Отук нататък репортажа става в стил Иван Звездев



Ето ги и прословутите суджуци. И едно празно взе още малко бурканче за тренировка за 18 февруари

[Жоро Йорданов]

От: Разходки по Средна гора

Айде и малко видео да не си помислите че сме отишли само да печем мръфки

[ДАКАТА]

От: Разходки по Средна гора

Еиииии разбирате ги тези неща и ги правите добре много ме кефите това че рядко пиша в вашата тема не означава че не ви гледам разходките

[yaha_yamaha]

От: Разходки по Средна гора

Добре ,че използвахме прИмоцията,че от днес вече е невъзможно
......вино има -нека вали

[hristo jivota]

От: Разходки по Средна гора

Всичко е възможно.

[valiokoev]

От: Разходки по Средна гора

Всичко е възможно.

[ATTACH=CONFIG]410300[/ATTACH]

Бих се возил на тази шейна

[ИВАН - ЕТРОПОЛЕ]

От: Разходки по Средна гора

Бих се возил на тази шейна

И аз, даже бих я и бутал ако тряя........!

[yaha_yamaha]

От: Разходки по Средна гора

Неделя сутрин е и още не отворил очи,звъни телефона,а на среща Алекс:
-Светльо,аи да се повозим до вилата.
-Тъкмо съм обещал на Миро /сина ми/,че ще го водя на ски.
Да,обаче ски обувките вече не стават на кралимарковските му крака
Взех винтоверта и набързо беше направена комбинацията ски Fisher с автомати ПАМПОРОВО за кросови ботуши Gaerne
На уговореното място пристига и Алекс.



Ето ни вече на вилата

И спускането започна, а най-много пострада моя къч ,ама Жоро е виновен,че не дойде да си гледаме работата във вилата,ами ходи да прискърцва канелката на братовото си буре.
Това са децата,дано Алекс не пусне клипа с моите пироети

Алекс си кара:





И си пада:

Вече е време да се прибираме защото сме без раници,а бирата във вилата е в твърдо състояние.

[sirene]

От: Разходки по Средна гора

извинявам сеза въпроса носилно ме интересува от къде мога даси закупя такъв гребен за каската като на алекс
предварително благодаря

[vatko]

От: Разходки по Средна гора

извинявам сеза въпроса носилно ме интересува от къде мога даси закупя такъв гребен за каската като на алекс
предварително благодаря

Правиш си

[Crazy team]

От: Разходки по Средна гора

Отиваш в някой лев и си избираш най-подходящата перука.

[hristo jivota]

От: Разходки по Средна гора

Здравейте,както ви обещах ще ви направя съпричастни със неделното каране по Средна гора,на мястото на срещата присъстваше само един,това е Димо,въпреки че беше пристигнал с колело,но кой с каквото може,каза ми че СRFа нямал масло и съединителя му загинал,и моят е загинал ама аз си карам,но докога не се знае,личи си от 3та нагоре на по голям наклон,но това за един добър аматьор не е проблем.

Ето го и колелото,каза ми че струвало колкото моят мотор,и аз естествено реших да го тествам,много върви пущината,пък и е кросово.

Побъбрихме малко и хванахме в различни посоки,Димо тръгна към Каравелово а аз да се боря със дълбокия сняг.

Снегът започваше от Сиврията,ударих му аз една бира за кураж и започнах да набирам височина.

Напред никой не се беше осмелил да пробва,девствен сняг който чакаше да бъде полазен,иначе до тук имаше следи от жалки опити но по това разбрах че са от специалисти,напъвали са се ама не става,предният ден аз казах че до като аз не мина първи,друг няма да успее,вече започва да ме е срам,във Карловската околия има най много мотористи на глава от населението,професионалисти,тесни специалисти разни,манекени,и се появявам аз със това смешно моторче и разбивам на пух и прах всички техни детски мечти

Сняг колкото искате,чак и аз се учудих да продължа или да се върна,да но как да се върна като ми беше обещано че ако успея да стигна до Алтъ-пармак ще има почерпка по желание,и нали е на аванта ушите чак ми ръкопляскаха.

Трудно но успявах да се движа,е със по чести почивки но чугуна загряваше и трябваше да спирам.

Половината път го бях преминал,това е първото стръмно изкачване,но по него нямах никакъв шанс и трябваше да заобиколя по пътя.



Ох и тук работата беше много сериозна,имаше навята преспа ама си починах хубаво и я взех на един дъх.

Тук нямаше сняг и ми стана много готино но радостта беше само 20м.

И на всичко отгоре започна да се увеличава

Наздраве

Имаше и такива препятствия,но се преминаваха и все повече се доближавах до крайната цел.

Това е реката преди Алтъ-пармак,от тук нагоре положението стана още по тежко,този участък е в дере и снегът си стана 50см.

Какво се случи след това ще чакате продължението.

[ИВАН - ЕТРОПОЛЕ]

От: Разходки по Средна гора

...[ATTACH=CONFIG]428269[/ATTACH]
Какво се случи след това ще чакате продължението.

Какво се случи вече е ясно,виното ти не е станало тая година, а репортажа е на ниво
.

[hristo jivota]

От: Разходки по Средна гора

виното ти не е станало тая година,

Не бе Ванко,виното си стана,едното буре стана на черешово топче вече,другото все още пуска,но аз съм си почитател на бирата,тя най ми е на сърце.

[hristo jivota]

От: Разходки по Средна гора

Eх дойде му времето да ви представя и втора част от едно незабравимо Ендуро-приключение,до къде бях стигнал ли,еми до кривата круша.
Снегът започваше да става труден за пробиване,търсех къде е най малко но такова място нямаше.

Това е напред,усещах че скоро трябваше да се откажа,но бързо възстановявах сили и пак напред,почивките ставаха все по чести,и се движех по два метра.

Задната капла се скриваше,предната трябваше да се държи над снега иначе мотора затъваше,на места имаше толкова навято от вятъра че изправях мотора във вертикално положение за да може само задната гума да се движи в снегът иначе мотора не помръдваше.

Това е,поляната на Алтъ-пармак беше достигната,колкото и да си почивах силите вече ме бяха напуснали.

Тук умората си личи на снимката имаше преспи по един метър дълбоки дори ходенето беше ужасно както си стъпвам и хоп до кръста.

Пионерският лагер се криеше между дърветата.

На горе вече не беше запланувано да продължавам,денят и без това беше напреднал а и ми предстоеше връщане обратно което също си беше изпитание,иначе до където се виждаше снегът започваше да намаля защото е по на припек,най много до Присадите да беше по тежко,нагоре пътя върви по южен склон който е по близо до слънцето.

Типична снежна картина,трябваше да се добера до Сиврията от там ме чакаха 30км транспортно каране.С това и приключва карането по Средна гора,да но това не е краят на денят.

Минах на обиколка през вилата,защото черните ни сънародници са го ударили през къра,усетят ли че нещо не се посещава почват масови набези,по край пътя вече няма останали дървета всичко е изсечено,нагоре в балкана положението е същото,на директора на горското явно му е през ухото,с един поглед към Стара планина разбрах че все още ми се кара,и реших да пробвам пътеката на Щастието.

Ето я и самата нея.

Познайте на тези маркираните дървета какво ще им се случи.

Много готина пътечка,за тренировка е супер,средно натоварваща,пък и имах нужда от нея иначе бях обречен на двудневна мускулна треска от снежната фиеста.

Само че от средата нагоре е траялска,но успешно покорена от мото-клуб Луда работа,излиза на поляната която се вижда в далечината.

Ето от тук започва най романтичното каране,но не е по възможностите на моят мотор.

Започнах спускане и реших да ида до едно кътче да седна на някоя скала и да се полюбувам на природата.

Ето това е мястото,много е красиво,в далечината сред мъглата е Карлово.

Забелязах в ниското една нова пътека която някой ден е редно да проуча,постоях известно време нагледах се на красота и доволен от успешният ден се запътих към вкъщи.

Това е от мен до следващият път.