По Старопланинските пътеки

[Жоро Йорданов]

До: Карлово-твърдо ендуро има ли желаещи?
Здравейте, приятели! Днес си направихме една много хубава и ползотворна разходка с вчерашния именник –Христо. Понесъл се той с 2литра бира да изтрезнява след снощния запой на рядък въздух. Ето го



А ето ме и мен


А ето с какво съм



От тук поемаме право към проблемното място за старата ми Джилера



Въобще не усетих как прегазих „Скалата” и цъфнахме на междинна станция


Малко по-нагоре се откриха дивни красоти


Ето ме на Незабравка

И Христо


Един от комините на хижата пушеше, но така и никой не се показа дори от любопитство. Май в скоро време няма да има нито Незабравка, нито лифт.


След кратко катерене и малко по-продължително каране в коловозите от Джипа на Чавдар, достигнахме Добрила



Докато се почудих нещо такова не може ли да се монтира на мотора, хижаря изкара чаши и обърках изтрезняването на Ицо с бутилка Джим Бим, но точно за софрата ми свърши лентата


Между другото половината от уискито остана и ако има желаещи и утре е ден. Но само над 1500м н.в. Черпя за XR a.
За днес толкова . За утре вие имате думата……

[Жоро Йорданов]

До: По Старопланинските пътеки

До: Карлово-твърдо ендуро има ли желаещи?
Тъкмо си цепя дърва за камината и ми звъни телефона – някак си туристически.
Имахме уговорка с Христо Живота да караме, ама утре
Да ама не ставало без загрявка – от 9.01.10 не сме карали……
И къде, къде, право към Добрила . На първа почивка го изненадах с чаша горещ,
кръщисан чай


Ето ме и мен



На междинна станция положението почва да се смарангясва






А преди Пресечен камък да не говорим




Май бяхме до тук – все пак сме на загрявка



Пътят надолу





Още по надолу - Междинна станция погледната отгоре




Там някъде е Сопот




След няколко завоя започна да се вижда



А това са скалите над Бойкова нива. Бях ви писал за нея но си затрих снимките от компютърна неграмотност и ще си позволя да повторя



В дъното е паметника на изкланите сопотненци по време на Освобождението/включително бащата на Иван Вазов/, а на преден план Христо проверява останало ли е нещо в термоса – на гроб се прелива







Заскрежените борове са приказна гледка




Утре , ако не вали много сняг, очаквайте снимки от Средна гора, където сме се наканили да митлосваме

Като казах утре и се сетих
Утре е Антоновден. Ще пребързам малко, защото утре няма да имам възможност, да поздравя Тануцо с имения му ден, да му пожелая само хубави неща в живота и да му благодаря за мотора с който до сега няма място което да ми се е опряло. Жив и здрав да си , Тони!!!

[Жоро Йорданов]

До: По Старопланинските пътеки

Тодоровден.
По традиция на този ден се правят „кушии”- надбягване с коне и магарета.
Е, ние изкарахме нашите коне . Сборен пункт – Пайталка, разклона за Добрила:



Последва кратка загрявка до Кърнаре по пътища и пътеки в подножието на Балкана.
Христо видя една просека и ръгна по нея като див айгър



Това сигурно ви е познато . Излязохме на Кърнарската пътека.





След като бяхме дошли до тук, нямаше начин да не се обадим на „господаря” на този район - Pacharoza




Оказа се, че той си разиграва коня на кушията в Копривщица и ние без водач не посмяхме да продължим/още повече, че след няколко завоя се появи доста „сочна пряспа.

По обратния път срещнахме едно току що родило се агънце. Кръстихме го Тодорчо и му пожелахме да оцелее поне до Гергьовден





Глътка прясна балканска вода преди да поемем към Незабравка




До Посран камък нямаше никакви проблеми




На първа почивка срещнахме група туристи тръгнали за х.Добрила



Първата по-сериозна пряспа е преодоляна




Преди да атакуваме следващата, Христо отиде на разузнаване



Можело още нагоре да се стигне, но не и без малко снегопочистване с подръчни/по-скоро подкрачни средства/




Малко преди Скалата се оказа, че ако искаме да продължим нагоре трябва да се върнем за гребла, защото правенето на пъртина с ботушите не много продуктивно





А пък и бяхме огладнели. Импровизирана софра:



И импровизирана чаша:



Отново среща с туристите. Те поеха нагоре, а ние надолу – стига ни толкова за днес

[Жоро Йорданов]

До: По Старопланинските пътеки



Искам да предупредя всички/най-вече природозащитниците/, че всичко описано тук се случва извън границите на Н П Ц Б !

Всичко започна миналата седмица от тук



Поехме по някакви скали с надеждата да намерим пътека по която да излезем с моторите, както се казва на „връот на Балканя”



От тук гледката не е много обнадеждаваща



А трябва да идем там някъде…………




От тук ще е трасето, няма от къде другаде



Оглежда се внимателно всяко възможно място където може да стъпи гума



И това ще е част от трасето. По-точно единственото място за преминаване




Тук изгубихме дирята и Христо използва жокера”обади се на приятел.
В случая на някакъв старец, който преди 20 години е свалял говеда от Балкана..


Не, няма пътека. И да е имало времето си е казало думата




Но Николай каза - От тук ще е!!!




И излязохме на поляната




Само дето тук е още раничко за каране




Но поне ще пием по една студена вода



А, то тук имало и заведение



И се започна прекарването на трасето / след една седмица/:



Но този път не сме пеш





Малко над центъра на снимката са моторите. Трябва да дойдат до тук



И ще дойдат!




Това борче ни беше първия репер



Време е да пробваме какво сме направили


Може би това са първите мотори които стъпват тук


Вече заслужено можем да си направим обяд. Иван Минков пали огън на безопасно място



А Христо пепелянки ли ще лови с този читал?



Ааааа, с него се изпълнявал ритуала – Къпана сланина



След което се добавя към останалите мезета



Мислехме за днес да стига, но началника напира нагоре





Пак в центъра , в ляво от прословутото борче е моя мотор- до там беше планът за днес




Всеки тръгнал да търси удобно за минаване място, е те тук нема такова.



Няма и повече време. Слънцето се скри, а някои от нас не са си купили мотори с фар.
Така, че до следващия път.

[Николай]

До: По Старопланинските пътеки

Нали съм обещал няма как ,да пусна и аз някоя снимка.Туй дето се потял човек за кеф не било работа затова някои са така ухилени.Да поразчистим малко пък знае ли човек може и Пачароза да дойде да ни уважи.






Като няма буркани и с шише става!





Минков се е намръщил че му чистим клоните и така ставало много лесно, ама то неможе всички да са доволни!

[Жоро Йорданов]

До: По Старопланинските пътеки

Следващия път дойде бързо. Само след 2 дни.
Днес е ТРЕТИ МАРТ!!!
Както му е реда приляхме по глътка вино в памет на загиналите за Освобождението на България знайни и незнайни войни.
Този път използваме ТАС. Бурканите в нашата група са забранени.

На първи базов лагер ни настигна Николай.

Веднага започнахме с възстановките на боя на Шипка.

Това е тежката артилерия.

А това далекобойната.

Както виждате мятането на камъни не е само за забавление.

Времето навън е чудесно и предрасполага към много неща,само че аз тази сутрин се събудих страшно уморен-сънувах цяла нощ,че нося камъни ,ама нямам извинителна бележка(този път),така че казваите какво ша праим

Е, сбъдна му се съня.

Началника и той работи здраво.

Само че се е изхитрил и е взел детската кирка.

Инструмента на Христо е по-сериозен.Работил е в пътното, все пак.

И наистина след нас остава път. Не път – магистрала!

Ето какво е преди да го „пипнем”

След Иван е ред на Светльо да тества трасето.

Христо е доволен от труда си.

Пътеката вие нагоре




Но на „Сърничката” не и трябва пътека и се изкатери по необработените скали.


УРА! Това е втори репер. Не вярвахме , че ще го достигнем днес.

Това е полянката преди десетина дни, когато само си мечтаехме да паркираме на нея.

Иван Минков е въодушивен. Щял да сменя метлата дадена му във форума с лопата.

А Николай не изтрая и хвана направо през скалите.

Този човек ако се качи на траялка , ще ходи за 1 час в Троян по права линия.


А това беше изненадата на деня. Христо се беше усъмнил че неговия „козел” ще мине трасето. Тръгна неуверен да пробва и………..


Козел, козел, ама горски. Доказа си прякора.











Още две клипчета и чакайте следващия матерял.

[Жоро Йорданов]

До: По Старопланинските пътеки

Ден трети!
Групата, макар и в намален състав е готова за нови трудови успехи.



Връх Китката/1247м/. Снега не ни плаши. То без това няма днес да стигнем до него. /снимката е със 7оптичен зум, да не си помислите че е толкова близо/



Но така или иначе към него отиваме. От тук вече сме минавали.



А от тук предстои да минем.



Въпроса е откъде точно.



Поглед назад. Полянката до която миналия път се качихме с моторите.



Чу се бръмчене на четиритактови мотори. Христо показва две АТВта по пътя през поляните. В последствие се оказа, че е бил колегата Трайков.



Долу е едно, а тук съвсем друго. От двете страни почти отвесни дерета, а по хребета камъни и зъбери



И се започна.
„Шило чук и Светльо……” не, така няма рима.Исках да го римувам с КАНГО



Неочаквано се яви помощ от селото. Явно се е разчуло, че нещо става в Балкана.
А пък те Арапчани не са много любопитни
Но пък са опитни. Така се работи с дясната ръка



А така с лявата. Абе който си го може го може



Ей така се трошат камъни



Там долу съм аз. От борчето пред мотора започва траялския участък.



А там горе е Николай. Над него е второто борче.Малко след него свършват камъните/до колкото могат да свършат в Стара планина/



Това е целта за днес. Всички са щастливи, но най-личи на Христо



Малка малка но полянка. Колкото да се подпре мотора на стойката.
За сега е запазена за Кавазакито на Николай. Другите ще чакаме колегите от асфалтовата база



То наистина като погледнеш зад нас става магистрала




Повече с камъни няма да ви занимавам. Следващия път влизаме с „щилките”
в гората. Стига да не ни хванат горските



[IMG]http://forum.offroad-bulgaria.com/

[Жоро Йорданов]

До: По Старопланинските пътеки

Дойде следващата неделя и Баба Марта пак ни се усмихна.
Естествено ние сме на първи базов лагер.

Светльо се усмихва загадъчно отпивайки за отскок докато не е дошъл началника.

След това се започна работа.

Както ви обещах повече за камъни няма да говорим
Това може би са някакви предпазни парапети


Най-после хванах чука в покой

Инструмента се сменя, идва ред на топора

Сега са в действие и чука и топора

Ред е на Христо да покаже как се коват пирони

Другите гледат и се учат как се работи седнал


И каква стана тя???
ТЕ ПРАВИЛИ МАСА ЗА ПОСЯДВАНЕ!!!



Винаги съм знаел, че репортажите на групата 50км източно от нас действат зле на подрастващите, но не съм си и мислил че ще тръгнем по техния път. Днес маса с пейки-утре беседка…….То таз работа не може да продължава тъй!!

[Ivan Minkov]

До: По Старопланинските пътеки

По заръка на Chinela, взех апаратчето да поснимам и без това се бях оспал за сериозната рабта.
И ето групата свършила с поредния очастък и слезнала до "първи базов лагер".




Времето бе много слънчево и приятно!





Докато другите се хванаха за работа аз щракнах няколко снимки на част от пътечката.










През това време всеки се хванал за нещо!

Христо си мърмори нещо за някакво гърне и копа ли копа!



Вече има къде да поседнем и починем преди следващия екстремен участък!

Христо преди да яхне "коня" и да пробва "пътечката" е много щастлив, но дали ще се върне такъв след като слезне?!

[george_mit]

До: По Старопланинските пътеки

Браво колеги ,направо сте страхотни ,евала за ентусиазма и трудолюбието. С нетърпение очаквам продължението,съжалявам че не съм в БГ да се включа и аз в проекта за вастановяване на пътечката .

[hristo jivota]

До: По Старопланинските пътеки

Да ви се похваля,днес 7ми май се случи събитие,което ще остане в историята,пътеката на живота беше покорена,аз съм първият който я премина с мотор,и стигнах до бар колибата.

[Жоро Йорданов]

До: По Старопланинските пътеки

Браво, пак си първи

За които не знят къде е това заведение



Бе то това не е ли твоя гръб
Май режеш мезето че бармана го бяха взели запас
Ама тогава се качихме пеш

[hristo jivota]

До: По Старопланинските пътеки

Забравих да ви напиша каква интересна случка се получи,като се качих до бар колибата,имаше едни познати там и ме гледаха някак си странно,а тя каква била работата,имаше едно дете,и то казало на баща си че чува да бръмчи мотор,а той му отговорил,абе какъв мотор тук,това ще е хеликоптер,и след малко аз се появявам пред тях с мотора.

[Николай]

До: По Старопланинските пътеки

Да ви се похваля,днес 7ми май се случи събитие,което ще остане в историята,пътеката на живота беше покорена,аз съм първият който я премина с мотор,и стигнах до бар колибата.

Каква стана тя Уж нямаше да се качваш там

[Жоро Йорданов]

До: По Старопланинските пътеки

Днес направихме маршрут Сопот,Добрила, Дерменка, Орлово гнездо, Кърнарска пътека, Сопот. Всички пътища са проходими, от снегът няма и спомен.

Дааааааа, така е. Ичо пристига на Добрила последен. Ние тръгнахме от Сопот
а той от Сушица. На цигара и половина време ни догони



След още една цигара и много чудене тръгнахме за Дерменка по северния път.
Навън валеше и духаше силен вятър. Докато минем през чамлъка, дъжда беше спрял но отстъпил място на гъста мъгла



Тук излизаме от букака. Всички са мокри и радостни че наближаваме Дерменка



След тази снимка влязохме в такава мъгла, че взеки караше след стопа на предния/ добре че нямаше кросаци/. За снимки стана чак като слязохме на Кърнарската поляна






Останки от мъгла и много зеленина



Колегите и те вадиха телефони да снимат, ако някой ми прати снимки – ще ги постна.
Чао! Утре на мотокрос !!!