Tweet
Преди време писах една статийка за подходящите ендуро мотори за начинаещи за един друг форум, където имаше редовни запитвания за подходящия мотоциклет. Понеже тук рядко се срещаха тези въпроси, сметнах, че не е необходимо да се пуска и тук, но гледам че хората започват да питат по-честичко и за това ако мога да бъда полезна по някаъв начин ще се радвам 
Само исакм да кажа, че опита ми с тези мотори е много малък и незначителен, казаното е плод единствено на наблюдения, но не и на практика. Казаното от мен не бива да се приема за чиста монета.
Много от начинаещите и не толкова начинаещи мотористи или бъдещи такива си задават въпроса "какъв мотор да избера" - дали да е шосеен или комбиниран и за каране по черни пътища, и ако е втория - "кое е най-доброто, което мога да получа в съответствие с моите намерения да карам най-вече извън пътната мрежа, в същото време да е, подходящ за моя малък опит"
Отварям тази тема, за да се опитам да направя кратко обобщение заосновните типове мотоциклети, предназначени за експлотация извън пътната мрежа.
Първото, на което всеки от нас трябва да си отговори при избора на типа "кален" мотор е - какъв тип офроуд предпочитам, и готов ли съм да жертвам карането по шосе изобщо за сметка на възможността си за по-екстремен офроуд.
Ще започна да разглеждам типовете мотоциклети според предназначението си или демек - съотношението шосе/офроуд.
Най-шосейните ендура са така наречените разговорно "паркетни ендура" - това са тежки мотоциклети със стабилно поведение на шосето с "меко" окачване и комфортна стойка, спойлери и са удобни са за големи преходи по асфалт, но относително по-нестабилни при завои и висока скорост от по-спортните си събратя. Но едното за сметка на другото - този тип мотори позволяват комфортно каране по леки офроуд терени и некачествени пътища. С такъв мотор историята е виждала превземането на връх Мургаш в кални и тежки условия, но всеки трябва да има предвид, че това нещо се прави 1 път в живота - никак не е приятно, да знаете. Най- основно този тип мотоциклети са 1 или 2 цилиндрови, V- образни. 600-800-950 куб.см. Не до толкова големия клиренс и наличието на спойлери, шосейните или комбинирани гуми, твърде мекото окачване и голямата маса не би могла да позволи карането на такъв мотор по твърде пресечени месности. Но ако все пак сте привържаници на мототуризма и лекото криване от пътя от време на време - то това и вашият мотоциклет. Има огромно разнообразие от марки и модели, в които няма да се задълбочавам. Най-експлоатираните мотоциклети от този тип у наш'та мила държава са следните:
Yamaha XTZ 600 Tenere, Yamaha XTZ 660 Tenere, Yamaha XTZ 750 SuperTenere, Honda NX 650 Dominator, Honda XL 600 V Transalp, Honda XRV 650 Africa Twin, Honda XRV 750 Africa Twin, Suzuki DR Big 750 S, Suzuki DR Big 800 S, Suzuki DR 650 RSE, KTM Adventure R 640, KTM 950 Adventure S, Kawasaki KLE 500, Aprilia Pegaso 650, Aprilia Tuareg 600 Wind
Следващия клас мотоциклети са тъй-наречените на български " дуал пърпоуз" мотоциклети
, или мотоциклети за двойно предназначение. Те са относително неудобни за по-дълъг път, поради липсата на спойлери, също така са със сравнително меко окачване, също така имат по-малка маса в сравнение с по-тежкия клас ендура. По голямата част от тях са едноцилиндрови, около 600-650 куб.см., много подходящи за комбинирано каране са мотоциклетите с по-малка кубатура – 250 – 350 от този клас заради малката си маса, най-често са с въздушно охлаждане. Имат доста по-големи възможности за екстремно каране, но мекото окачване не позволява превземането на по-сериозни препятствия с висока скорост, също така масата им е голяма – реално не позволяват по-спортно каране на черен терен. Често този тип мотори са т.нар „голите” събратя на по-малките кубатури ендура от най-тежкия клас – например Yamaha XTZ 600 Тenere и Yamaha XT 600. Различават се единствено по по-малкия резервоар, наличието на стартер и лиспата на спойлери. Този тип мотори са подходящи за начинаещи офроудъри с по-добра физика, защото карането на такъв мотор по пресечен терен е истинско предизвикателство за тялото и духа
Карането на такъв мотоциклет в градски условия крие богат набор от предимства – подробности като пътен банкет, тротоари, бордюри и дупки, градинки и полянки не са проблем за този мотор. Високия център на тежестта и къста база ви позволява голяма маневреност и възможност за избягване на препятствия. Карането по черен терен също е голямо удоволствие, стига да не се отпускате твърде много върху газта поради нестабилното му поведение в този случай, причинено от мекото окачване...и да не ви се налага да го вдигате и изкарвате от някое деренце
Най – масовите модели, които се карат у нас са :Yamaha XT 600, Suzuki DR 600 S, Kawasaki KLR 600 E, Kawasaki KLR 650, Honda XL 600 R
Големи предимства в този клас имат малките кубатури ендура от този клас – за градско каране и офоуд поради малката си маса, но също така и по-малакта си мощност, което ги прави малко трудни за експлотация от по тежки ездачи. Това са:Honda XL 125, Honda XL 250 R, Honda XL 350 R, Yamaha XT 125 R, Yamaha XT 225 , Yamaha XT 250, Yamaha XT 350, Suzuki DR 125 SE, Suzuki DR 350 S, Suzuki DR 250 S, Kawasaki KLR 250
В този клас, но с по-оптимизирано окачване за спортно каране производителите са разработили модели на базата на същите двигатели от по-лекия клас ендуро. Именно тези модели са най-масовите, които можете да срещнете из българските гори. Съчетанието на спортна рама и окачване с предимствата на мощен мотор, подходящ и за градско каране, които са с по-ниската цена, в сравнение с тази на най-новите модели ендура, ги прави едни от най-предпочитаните. Такива са моделите Yamaha TT 600 R, Yamaha TT-R 225, Yamaha TT-R 250, Honda XR 250 R Honda XR 400 R, Honda XR 600 R, Honda XR 650 R, Kawasaki KLX 250 R, Kawasaki KLX 650 , KTM 400 LC4. Недостатък е все пак задържащата се висока пазарна цена за втора употреба машини, продиктувана от голямото търсене. Моторите с малка кубатура от този клас са може би най-подходящите и масово препоръчвани мотори за начинаещи ендуристи с намерения за превземане най-малко на връх Еверест
Този мотор може да ви закара навсякъде, стига да имате достатъчно „сърце”, опит, твърда глава...и липса на чуство за самосъхранение
Най – спортния клас ендуро мотоциклети са разработени през последните години. Поради увеличаващата се тенденция за „триалски” тип маршрути от все по-нарастващия брой ендуристи, производителите започнаха да наблягат към разработка на по-масови модели ендуро мотори с характеристики на състезателните кросови такива, но същевременно пригодени за по-специфичното ендуро трасе. Разликите между двата типа мотори все повече намаляват, до достигането на абсолютно изчистено и олекотено ендуро с няколко основни разлики с кросовите модели: наличието на фар и стоп (по избор и мигачи и огледала) – свързано с малки разлики в генератора и капака, маховика, разлика в предавателните отношения на скоростите, което разбира се не е правило а обща тенденция. Различните марки са наблегнали на различен подход при оптимизацията на предавателните числа за ендуро. При някои ендура например първа скорост е по-„къса” от тази при кросовите мотори, където старта в състезанието е основен проблем, а за ендурото е важно големия въртящ момент при почти нулева скорост.
Подръжката и експлотацията на такъв тип мотор е свързана с доста големи разходи, доста честа смяна на консумативи, както и всяка една спортна машина. Първоначалното вложение също не е малко.
Основните модели са: Honda CRF 250 X, Honda CRF 450 X, Yamaha WR 250 F, Yamaha WR 400 F, Yamaha WR 426 F, Yamaha WR 450 F, KTM 250 EXC, KTM 400 EXC, KTM 450 EXC, KTM 525 EXC, Husqvarna TЕ 450, Husqvarna TЕ 510, Beta RR 250, Beta RR 400, Beta RR 450, KLX™300R, KLX™ 450R (200
Едни от най-масовие модели, много предпочитани у нас поради ниската си цена и лесната подръжка са двутактовите ендуро мотоциклети клас 125-250 куб.см. Основното предимство на тези моторчета е ниската първоначална инвестиция, по-малкото тегло, съчетано с голяма мощност и относително по-лесната подръжка от 4-тактовия мотоциклет от същия клас и мощност. Недостатъците се крият в по-големия разход, но не винаги обаче – разхода при двутактовия мотоциклет до голяма степен от начина на каране и настройките на горивната система. Също така консуматива масло – съчетан с голям разход го прави по-непригоден за преходи на по-големи разтояния от финансова гледна точка. За сметка на това са позволени по- „триалски” маршрути на къси разтояния – с голяма честота на падане от място и вдигане на мотора от земята – за което всяко килце има значение. Късия междуремонтен пробег също е фактор при двутактовите мотори, но за сметка на това със значително по-ниска себестойност от този при 4-тактовия мотоциклет. Проблеми от сорта ангренажна верига и настройка и ремонт на клапани, разпределителни валове, кобилици и пружини– ежедневие при 4-тактовите по-спортни ендура, тук напълно отпадат. Неприятното тук е по-бързото износване на биелата и биелните лагери поради липса на постоянната маслена баня, но отново – при правилна експлотация живота на двигателя може да се удължи значително. Двутактовия мотор не бива да се кара без постоянен приток на гориво и газта не трябва да се вържи затворена по-дълго време. При дълго спускане на баир – изключвайте го от скорост и загасете двигателя. Избягвайте каране на постоянни обороти продължително време. Друг основен проблем на съвременния двутактов мотоциклет е малката "тяга" при средни и ниски обороти и относително резкия му характер при навлизането в оптимален режим на работа. За да успявате да качите по-стръмен баир трябва да имате добра засилка и да подържате непрекъснато машината в оптимални обороти, което при по-сложна комбинация от препятствия по пътя е доста трудоемка операция и изисква опит и усет към машината. Но веднъж придобит този усет, превземането на „невъзможните” препятствия става неизмеримо удоволствие. Мотоциклета има избухлива мощност, истинско предизвикателство е да я овладееш и подчиниш. Повечето мотористи, започнали да карат двутактова машина не я заменят 4-тактова такава. Единствено най-новите спортни ендуро мотоциклети от малкия клас се приближават по характеристики тегло/мощност до двутактовите, но при тях газоразпределението е отворено и характера му е подобен на двутактова машина и е с подобрени характеристики в ниски обороти. Но за сметка на това себестойността на такава машина е пъти по висока.
Именно поради нервния си характер двутактовите машини не са сред най-подходящия избор за начинаещ, но ендуро мотоциклетите в сравнение с кросовите си събратя са с монго по-уравновесен характер и "прощават" повече грешки. Най - масовите такива модели са: Honda CRM 250 AR, Yamaha DT 125 R, Husqvarna 125 WRK, Kawasaki KMX 125, Kawasaki KMX 200, Kawasaki KDX 175, Kawasaki KDX 200, Husqvarna WRE 125
Едни от най-проходимите, мощни и търсени мотоциклети на европейския и американския пазар са двутактовите ендуро мотоциклети на КТМ, серията EXC – 200,250,300 и 380 куб.см, също така Husqvarna WR 250, Husqvarna WR 360.
Крос или Ендуро?
При избора на спортен мотор за пресечен терен трябва да се имат в предвид някои особености за принципните разлики между двата типа мотори. Най-общо кроса е с по-"рязък" характер, сравнително по-голям разход на гориво, липса на възможност за регистрация поради липса на средства за сигнализация. Тук ще засегна единствено двутактовите кросови мотори, поради масовото им търсене – заради ниската цена, голямата и неимоверно рязка мощност, която получавате за нея, и не на последно място - заради малкото тегло на тези мотори. Доста начинаещи искат за започнат спортната си кариера отзад напред с двутактов кросов мотор най-малко 250 кубика, най-често поради липсата на страх и неразбиране на възможностите на тази машина. Обикновено тези мотористи продължават по-нататъчното си развитие с подмяна на мотора с 250 4Т или 125 2Т. Не забравяйте, че състезателите по мотокрос преди да се качат на тези машини, са преминали клас 65, клас 80-85, клас 125 и чак след това – 250...и то само някои от тях. Не мислете, че ще сте по-добри от тях ... те нямаше да губят всичките тези години в малките класове, ако не беше наложително. Другото, което искам да отбележа е, че 250 2Т кросов мотор и 250 2Т пистов мотор нямат много общи черти нито в начина на каране, нито в ускорението, нито в поведението на мотора. Ако сте карали 250 2Т шосе, си представете „ритника”, който получавате когато машината влезе в режим до след 3- 4000 оборота...а сега си представете кросовата машина, същата ситуация, на цялата тази мощност заключена от 8000 до 10 000 оборота. Мнооого трудно се овладява, особено от неопитен моторист. Неволното подаване на газ, което най-често се случва при преминаване през бабуни, води до много резки действия от страна на мотора и с лоши последствия за моториста. След няколко такива падания обикновено водачите се наплашват и това пречи за по-нататъчната способност за усвояване на необходимите техники. Ако държите да започнете с кросов мотор, най-добре е той да е максимум 125 кубика, и все пак трябва да имате някакво понятие от управление от такива машини. По - трудно, но не и невъзможно е заучаването на специфичните техники за управление с такъв мотор.
Изложените твърдения изцяло са плод на моите лични наблюдения върху ендуроспорта през последните години и не претендирам за пълна истинност на казаното, както и за изчерпателност. Темата е наистина много обширна.
Само исакм да кажа, че опита ми с тези мотори е много малък и незначителен, казаното е плод единствено на наблюдения, но не и на практика. Казаното от мен не бива да се приема за чиста монета. Много от начинаещите и не толкова начинаещи мотористи или бъдещи такива си задават въпроса "какъв мотор да избера" - дали да е шосеен или комбиниран и за каране по черни пътища, и ако е втория - "кое е най-доброто, което мога да получа в съответствие с моите намерения да карам най-вече извън пътната мрежа, в същото време да е, подходящ за моя малък опит"
Отварям тази тема, за да се опитам да направя кратко обобщение заосновните типове мотоциклети, предназначени за експлотация извън пътната мрежа.
Първото, на което всеки от нас трябва да си отговори при избора на типа "кален" мотор е - какъв тип офроуд предпочитам, и готов ли съм да жертвам карането по шосе изобщо за сметка на възможността си за по-екстремен офроуд.
Ще започна да разглеждам типовете мотоциклети според предназначението си или демек - съотношението шосе/офроуд.
Най-шосейните ендура са така наречените разговорно "паркетни ендура" - това са тежки мотоциклети със стабилно поведение на шосето с "меко" окачване и комфортна стойка, спойлери и са удобни са за големи преходи по асфалт, но относително по-нестабилни при завои и висока скорост от по-спортните си събратя. Но едното за сметка на другото - този тип мотори позволяват комфортно каране по леки офроуд терени и некачествени пътища. С такъв мотор историята е виждала превземането на връх Мургаш в кални и тежки условия, но всеки трябва да има предвид, че това нещо се прави 1 път в живота - никак не е приятно, да знаете. Най- основно този тип мотоциклети са 1 или 2 цилиндрови, V- образни. 600-800-950 куб.см. Не до толкова големия клиренс и наличието на спойлери, шосейните или комбинирани гуми, твърде мекото окачване и голямата маса не би могла да позволи карането на такъв мотор по твърде пресечени месности. Но ако все пак сте привържаници на мототуризма и лекото криване от пътя от време на време - то това и вашият мотоциклет. Има огромно разнообразие от марки и модели, в които няма да се задълбочавам. Най-експлоатираните мотоциклети от този тип у наш'та мила държава са следните:
Yamaha XTZ 600 Tenere, Yamaha XTZ 660 Tenere, Yamaha XTZ 750 SuperTenere, Honda NX 650 Dominator, Honda XL 600 V Transalp, Honda XRV 650 Africa Twin, Honda XRV 750 Africa Twin, Suzuki DR Big 750 S, Suzuki DR Big 800 S, Suzuki DR 650 RSE, KTM Adventure R 640, KTM 950 Adventure S, Kawasaki KLE 500, Aprilia Pegaso 650, Aprilia Tuareg 600 Wind
Следващия клас мотоциклети са тъй-наречените на български " дуал пърпоуз" мотоциклети
, или мотоциклети за двойно предназначение. Те са относително неудобни за по-дълъг път, поради липсата на спойлери, също така са със сравнително меко окачване, също така имат по-малка маса в сравнение с по-тежкия клас ендура. По голямата част от тях са едноцилиндрови, около 600-650 куб.см., много подходящи за комбинирано каране са мотоциклетите с по-малка кубатура – 250 – 350 от този клас заради малката си маса, най-често са с въздушно охлаждане. Имат доста по-големи възможности за екстремно каране, но мекото окачване не позволява превземането на по-сериозни препятствия с висока скорост, също така масата им е голяма – реално не позволяват по-спортно каране на черен терен. Често този тип мотори са т.нар „голите” събратя на по-малките кубатури ендура от най-тежкия клас – например Yamaha XTZ 600 Тenere и Yamaha XT 600. Различават се единствено по по-малкия резервоар, наличието на стартер и лиспата на спойлери. Този тип мотори са подходящи за начинаещи офроудъри с по-добра физика, защото карането на такъв мотор по пресечен терен е истинско предизвикателство за тялото и духа Карането на такъв мотоциклет в градски условия крие богат набор от предимства – подробности като пътен банкет, тротоари, бордюри и дупки, градинки и полянки не са проблем за този мотор. Високия център на тежестта и къста база ви позволява голяма маневреност и възможност за избягване на препятствия. Карането по черен терен също е голямо удоволствие, стига да не се отпускате твърде много върху газта поради нестабилното му поведение в този случай, причинено от мекото окачване...и да не ви се налага да го вдигате и изкарвате от някое деренце
Най – масовите модели, които се карат у нас са :Yamaha XT 600, Suzuki DR 600 S, Kawasaki KLR 600 E, Kawasaki KLR 650, Honda XL 600 R
Големи предимства в този клас имат малките кубатури ендура от този клас – за градско каране и офоуд поради малката си маса, но също така и по-малакта си мощност, което ги прави малко трудни за експлотация от по тежки ездачи. Това са:Honda XL 125, Honda XL 250 R, Honda XL 350 R, Yamaha XT 125 R, Yamaha XT 225 , Yamaha XT 250, Yamaha XT 350, Suzuki DR 125 SE, Suzuki DR 350 S, Suzuki DR 250 S, Kawasaki KLR 250
В този клас, но с по-оптимизирано окачване за спортно каране производителите са разработили модели на базата на същите двигатели от по-лекия клас ендуро. Именно тези модели са най-масовите, които можете да срещнете из българските гори. Съчетанието на спортна рама и окачване с предимствата на мощен мотор, подходящ и за градско каране, които са с по-ниската цена, в сравнение с тази на най-новите модели ендура, ги прави едни от най-предпочитаните. Такива са моделите Yamaha TT 600 R, Yamaha TT-R 225, Yamaha TT-R 250, Honda XR 250 R Honda XR 400 R, Honda XR 600 R, Honda XR 650 R, Kawasaki KLX 250 R, Kawasaki KLX 650 , KTM 400 LC4. Недостатък е все пак задържащата се висока пазарна цена за втора употреба машини, продиктувана от голямото търсене. Моторите с малка кубатура от този клас са може би най-подходящите и масово препоръчвани мотори за начинаещи ендуристи с намерения за превземане най-малко на връх Еверест
Този мотор може да ви закара навсякъде, стига да имате достатъчно „сърце”, опит, твърда глава...и липса на чуство за самосъхранение Най – спортния клас ендуро мотоциклети са разработени през последните години. Поради увеличаващата се тенденция за „триалски” тип маршрути от все по-нарастващия брой ендуристи, производителите започнаха да наблягат към разработка на по-масови модели ендуро мотори с характеристики на състезателните кросови такива, но същевременно пригодени за по-специфичното ендуро трасе. Разликите между двата типа мотори все повече намаляват, до достигането на абсолютно изчистено и олекотено ендуро с няколко основни разлики с кросовите модели: наличието на фар и стоп (по избор и мигачи и огледала) – свързано с малки разлики в генератора и капака, маховика, разлика в предавателните отношения на скоростите, което разбира се не е правило а обща тенденция. Различните марки са наблегнали на различен подход при оптимизацията на предавателните числа за ендуро. При някои ендура например първа скорост е по-„къса” от тази при кросовите мотори, където старта в състезанието е основен проблем, а за ендурото е важно големия въртящ момент при почти нулева скорост.
Подръжката и експлотацията на такъв тип мотор е свързана с доста големи разходи, доста честа смяна на консумативи, както и всяка една спортна машина. Първоначалното вложение също не е малко.
Основните модели са: Honda CRF 250 X, Honda CRF 450 X, Yamaha WR 250 F, Yamaha WR 400 F, Yamaha WR 426 F, Yamaha WR 450 F, KTM 250 EXC, KTM 400 EXC, KTM 450 EXC, KTM 525 EXC, Husqvarna TЕ 450, Husqvarna TЕ 510, Beta RR 250, Beta RR 400, Beta RR 450, KLX™300R, KLX™ 450R (200
Едни от най-масовие модели, много предпочитани у нас поради ниската си цена и лесната подръжка са двутактовите ендуро мотоциклети клас 125-250 куб.см. Основното предимство на тези моторчета е ниската първоначална инвестиция, по-малкото тегло, съчетано с голяма мощност и относително по-лесната подръжка от 4-тактовия мотоциклет от същия клас и мощност. Недостатъците се крият в по-големия разход, но не винаги обаче – разхода при двутактовия мотоциклет до голяма степен от начина на каране и настройките на горивната система. Също така консуматива масло – съчетан с голям разход го прави по-непригоден за преходи на по-големи разтояния от финансова гледна точка. За сметка на това са позволени по- „триалски” маршрути на къси разтояния – с голяма честота на падане от място и вдигане на мотора от земята – за което всяко килце има значение. Късия междуремонтен пробег също е фактор при двутактовите мотори, но за сметка на това със значително по-ниска себестойност от този при 4-тактовия мотоциклет. Проблеми от сорта ангренажна верига и настройка и ремонт на клапани, разпределителни валове, кобилици и пружини– ежедневие при 4-тактовите по-спортни ендура, тук напълно отпадат. Неприятното тук е по-бързото износване на биелата и биелните лагери поради липса на постоянната маслена баня, но отново – при правилна експлотация живота на двигателя може да се удължи значително. Двутактовия мотор не бива да се кара без постоянен приток на гориво и газта не трябва да се вържи затворена по-дълго време. При дълго спускане на баир – изключвайте го от скорост и загасете двигателя. Избягвайте каране на постоянни обороти продължително време. Друг основен проблем на съвременния двутактов мотоциклет е малката "тяга" при средни и ниски обороти и относително резкия му характер при навлизането в оптимален режим на работа. За да успявате да качите по-стръмен баир трябва да имате добра засилка и да подържате непрекъснато машината в оптимални обороти, което при по-сложна комбинация от препятствия по пътя е доста трудоемка операция и изисква опит и усет към машината. Но веднъж придобит този усет, превземането на „невъзможните” препятствия става неизмеримо удоволствие. Мотоциклета има избухлива мощност, истинско предизвикателство е да я овладееш и подчиниш. Повечето мотористи, започнали да карат двутактова машина не я заменят 4-тактова такава. Единствено най-новите спортни ендуро мотоциклети от малкия клас се приближават по характеристики тегло/мощност до двутактовите, но при тях газоразпределението е отворено и характера му е подобен на двутактова машина и е с подобрени характеристики в ниски обороти. Но за сметка на това себестойността на такава машина е пъти по висока.
Именно поради нервния си характер двутактовите машини не са сред най-подходящия избор за начинаещ, но ендуро мотоциклетите в сравнение с кросовите си събратя са с монго по-уравновесен характер и "прощават" повече грешки. Най - масовите такива модели са: Honda CRM 250 AR, Yamaha DT 125 R, Husqvarna 125 WRK, Kawasaki KMX 125, Kawasaki KMX 200, Kawasaki KDX 175, Kawasaki KDX 200, Husqvarna WRE 125
Едни от най-проходимите, мощни и търсени мотоциклети на европейския и американския пазар са двутактовите ендуро мотоциклети на КТМ, серията EXC – 200,250,300 и 380 куб.см, също така Husqvarna WR 250, Husqvarna WR 360.
Крос или Ендуро?
При избора на спортен мотор за пресечен терен трябва да се имат в предвид някои особености за принципните разлики между двата типа мотори. Най-общо кроса е с по-"рязък" характер, сравнително по-голям разход на гориво, липса на възможност за регистрация поради липса на средства за сигнализация. Тук ще засегна единствено двутактовите кросови мотори, поради масовото им търсене – заради ниската цена, голямата и неимоверно рязка мощност, която получавате за нея, и не на последно място - заради малкото тегло на тези мотори. Доста начинаещи искат за започнат спортната си кариера отзад напред с двутактов кросов мотор най-малко 250 кубика, най-често поради липсата на страх и неразбиране на възможностите на тази машина. Обикновено тези мотористи продължават по-нататъчното си развитие с подмяна на мотора с 250 4Т или 125 2Т. Не забравяйте, че състезателите по мотокрос преди да се качат на тези машини, са преминали клас 65, клас 80-85, клас 125 и чак след това – 250...и то само някои от тях. Не мислете, че ще сте по-добри от тях ... те нямаше да губят всичките тези години в малките класове, ако не беше наложително. Другото, което искам да отбележа е, че 250 2Т кросов мотор и 250 2Т пистов мотор нямат много общи черти нито в начина на каране, нито в ускорението, нито в поведението на мотора. Ако сте карали 250 2Т шосе, си представете „ритника”, който получавате когато машината влезе в режим до след 3- 4000 оборота...а сега си представете кросовата машина, същата ситуация, на цялата тази мощност заключена от 8000 до 10 000 оборота. Мнооого трудно се овладява, особено от неопитен моторист. Неволното подаване на газ, което най-често се случва при преминаване през бабуни, води до много резки действия от страна на мотора и с лоши последствия за моториста. След няколко такива падания обикновено водачите се наплашват и това пречи за по-нататъчната способност за усвояване на необходимите техники. Ако държите да започнете с кросов мотор, най-добре е той да е максимум 125 кубика, и все пак трябва да имате някакво понятие от управление от такива машини. По - трудно, но не и невъзможно е заучаването на специфичните техники за управление с такъв мотор.
Изложените твърдения изцяло са плод на моите лични наблюдения върху ендуроспорта през последните години и не претендирам за пълна истинност на казаното, както и за изчерпателност. Темата е наистина много обширна.
Благодаря ви за което!
Браво ! 
тук няма оправия, гори си 7-8 /100 и това е, толкова гори и 250-то ама като се кара от човек които неможе да му даде и половината гас 
Коментар