Tweet
Кой обсебва българското ловно богатство
Започнах този разговор преди година. Изводът, до който стигнах тогава, бе, че вместо ловното стопанство да бъде един от факторите за икономическия просперитет на България, то влиза в капана на частни политически и криминални интереси. Подкупни държавни чиновници и сенчести групировки съсипват българското ловно стопанство, определено от чужди експерти като най-доброто в Европа и оценено на стойност 1,8 млрд. щ. д. Какво се случва след 1989 г. в българските територии?
Ето и фактите за разграбването на българското ловно стопанство, така както бяха представени по радио “Дойче веле” през 2005:
През 1988 г. германски и френски експерти от Световния съвет по лова и опазване на дивеча обявяват, че България разполага с най-доброто ловно стопанство в Европа. През 1996 г. един от шефовете на най-голямата международна ловна фирма “Кетнер” заявява: “Богатството в българските ловни стопанства и особено в Добруджа се унищожава.Това е последният етап преди краха на ловното българско стопанство и той ще настъпи преди 2000 г.”
“Ловното стопанство е не само хоби и спорт, както някои го представят. То е стопанска дейност, в която има огромни икономически интереси.” Това казва Григор Пенев, дългогодишен главен експерт в отдел “Ловно и рибно стопанство”
в Министерството на земеделието и горите и пръв председател на Държавната комисия по оценка на ловни трофеи. Той твърди, че “неадекватната, корумпирана държавна ловна политика на българския Комитет по горите след 1990 г. води до унищожаване на прекрасни дивечови популации, до отстраняване на добри специалисти, до загуба на завоювани пазари и на международен престиж”. Съществуват доказателства, казва експертът, за ощетяване на държавата с над 100 млн. щатски долара. На ловни територии, собственост на държавата, самоуправстват борчески групировки. Появяват се и абсурдни табели: “Частна собственост”, “Стреля се без предупреждение”, “Влизането строго забранено”. Преднамереното ликвидиране на държавните ловни стопанства и отдаването им на концесия на криминални групировки е съпътствано и с необяснимо намаляване на цените на елитни ловни трофеи – петкратно в сравнение с цените в Унгария и Чехия.
На ловния панаир в Ердинг – Германия, през май 1993 г. частна посредническа българска ловна фирма предлага оферта за ловен туризъм на по-ниски цени от тези на държавната фирма “Мургаш” и от цените на всички останали частни български фирми. Цените на тази фирма са узаконени по-късно от Комитета по горите. В резултат на регистрирането на частни ловни фирми без лицензиране в бизнеса освен криминални фигури проникват и непрофесионалисти. Стига се дотам, че на най-големия европейски ловен панаир в Дортмунд през 1994 г. в офертата си българска частна ловна фирма предлага и проститутки в ловните домове на Комитета по горите срещу 150 марки на час и 350 марки за нощ. Западните медии отразяват скандала.
По същото време бившият директор на държавната фирма за международен ловен туризъм “Мургаш” създава паралелна частна фирма, която източва горското ведомство. По-късно държавната фирма е приватизирана на безценица. Същата частна фирма монополизира и изкупуването на дивечово месо и еленови рога в България.
“Непознатото по мащаби бракониерство и влошаването на екологичните условия снижават числеността на дивеча в България и също допринасят за съсипването на най-богатото в Европа ловно стопанство”, продължава Григор Пенев. Популацията на тибетския як в България вече е под биологичния минимум, а алпийският козирог е напълно унищожен. У нас е нещо обикновено да се отстрелват най-ценните видове по “програмата ФАР”, тоест нощем, на халогенни фарове. Нещо, което е забранено и от българските, и от европейските, и от международните закони.
Официалната информация за състоянието и числеността на дивечовите популации днес в България е силно изкривена, твърдят природозащитници. Според експерти от неправителствени организации годишният приход от 39-те съществуващи дивечови стопанства е спаднал до 3 млн. лв, а дивечовите запаси са редуцирани до 40-50 на сто.
Каква е ситуацията една година по-късно?
След заплахи от страна на директора на Националното управление по горите Иван Симеонов Григор Пенев е уволнен. Предстои съдът да се произнесе по казуса.
Проблемите не само не са решени, но са и задълбочени. Според Пенев: “Националното управление по горите продължава безпардонно да отдава за частно ползване държавни ловни територии. Цели дивечовъдни станции се отдават. И въпреки категоричната законова забрана да не се отдават тези територии, нито на юридически, нито на физически лица, нарушенията на закона продължават.”
На 25 октомври 2005г. в. “Труд” публикува информация, в която зам.-министърът на земеделието и горите Стоян Юруков казва пред журналисти, че 100 ловни полета ще бъдат дадени на концесия. И това е римейк на епизод от 2002 г. Тогавашното земеделско министерство също внася в парламента проект за изменение на закона. “Предложението беше 113 ловни полета да бъдат дадени на концесия за общата сума от
600 хил. лв. А само 2 от тези територии дадоха за предходния ловен сезон 700 000 лв.”, припомня Григор Пенев. Тогава предложението е отхвърлено от парламента, депутатите от ДПС напускат залата след отрицателния вот.
“Депутатите от ДПС протестираха, защото са изключително заинтересовани от присвояването на ловните територии и горите – категоричен е Пенев. – ДПС в момента управлява този ресурс. Рушветите се взимат от тези хора. И през 2002 г. пак те взимаха решенията в земеделското министерство.” Г-жа Плучгиева, тогава зам.-министър, сега посланик в Германия, през 2002 г. обясняваше в пресата как държавата ще спечели от даването на концесия за 600 хил. лв. на държавните ловни участъци. Между тях бяха стопанства като Воден, Ири Хисар и Искър. Григор Пенев добавя, че тук става дума за много пари. Като председател на Държавната комисия по оценка на ловните трофеи той е имал възможност да се срещне с хора, които са оставяли у нас по над 2 млн. DM само от отстрелни такси.
Подобна е и оценката на Христо Стойков, председател на Асоциацията на оръжейните фирми в България. На среща с директора на НУГ Иван Стоянов на 12 април 2005 г. Христо Стойков публично заявява: “Групировките са покровителствани на държавно и политическо ниво. А Министерството на земеделието и горите ги консултира.” През 2006 г. пред “Дойче веле” Христо Стойков разказва: “Ще ви дам пример за това как мутрите самоуправстват в еленския Балкан. Над река Веселина, недалеч от моето родно село Драгановци, има мост и път, който води към селцата в планината. Този път е умишлено блокиран с насечени дървета, за да не се минава оттам. Има и друг друг мост, откъм с. Драгалевци. Там винаги има въоръжена охрана, кучета и табели: ”Забранено влизането”, “Въоръжена охрана”, “Частен имот”. Наряд от двама-трима души в джипове патрулира непрекъснато. Една частна фирма – “Гимел”АД, си е “приватизирала” около 30 кв. км от държавните лесничейства “Буйновци” и “Елена” и се разпорежда с тях. Изпълнителният й директор е Гео Дундаров. Плашат бабите, избиват им кокошките, крадат строителни материали от имотите на местни хора, които са се преместили в града, палят изоставени постройки, обсебват ниви. Хората от региона говорят, че бившият земеделски министър Мехмед Дикме е облитал района с хеликоптер, за да оглежда имота.”
В този разговор бе потърсена и гледната точка на Националния ловно-рибарски съюз. Краткият коментар на председателя на УС на съюза Христо Михайлов бе, че няма нищо страшно в отдаването на част от ловните територии на концесия. На пресконференции през 2006 г. той заяви още, че става дума само за 4% от ловните територии на България, че това ще е възможност за чужди инвестиции, че ловното стопанство е добро поле за разгръщане на частната инициатива.
“До момента в повечето случаи частната инициатива страда от дефицит на експертиза.
Вкарва най-калпавото от генофонда на Западна Европа, само и само да осигури мишени и трофеи. Не развива професионална ловна дейност, не може да съхрани популациите”, изброява своите контрааргументи Григор Пенев.
“Научавам от вестниците,че в етрополския Балкан отстреляли световен рекорд на алпийски козирог. Ние алпийски козирог нямаме по таксация от години. Имахме прекрасни трофеи, но популацията беше избита до крак. И изведнъж Емил Кюлев, Бог да го прости, поставя рекорд. Убитият екземпляр е внесен от Австрия. Но най-любопитното в цялата история е, че е отстрелян на частна територия в държавните гори, заградена с ограда. В държавните български гори идва някой и си огражда територия.”
Историята има и продължение. Не мина много време и вестниците пак гръмнаха: “В етрополския Балкан е отстрелян и нов световен рекорд на благороден елен.” В същото стопанство, там, където от 3 години няма и стъпка от елен, уточнява Пенев. “Това са вносни елени, натъпкани с анаболи, стероиди, микроелементи... До това най-вече се свежда частната инициатива в ловната индустрия днес у нас. Има и изключения, разбира се. Но нещата трябва да се кодифицират. Да е ясно, че частната инициатива има място в посредническата, в маркетинговата, в рекламната, туроператорската и сервизната дейност, накратко – в обслужването на ловните туристи.”
Григор Пенев дава пример със случилото се след промените в Централна Европа:
“Първата страна от бившия източен блок, която вкара концесиите, беше Полша. И тотално си съсипа ловното стопанство. Чехия и Унгария вече се върнаха към старите си закони и практики. Защо трябва да повтаряме техните грешки?”
“Ловното стопанство е материя, на която трябва да се посветиш, за да постигнеш резултат – обобщава в края на разговора ни Григор Пенев. – И ние го бяхме постигнали. Но като знам колко съм зъзнал из гората... А държавата е поела ангажименти по международни конвенции и е длъжна да ги изпълнява.”
Заключението от подновения година по-късно разговор за екокорупцията, бракониерството и обсебването на българското ловно богатство може да бъде обобщено така:
• Българското ловно стопанство продължава да затъва в капана на частни интереси.
• Корумпираната ловна политика и бракониерите продължават да унищожават ценни видове и дивечови популации.
• България все така губи завоювани пазари.
• На ловни територии, собственост на държавата, още по-нагло самоуправстват сенчести групировки.
Всъщност въпроса е да не изхвърлим бебето заедно с мръсната вода от коритото!
Убеден съм, че бъдещето е в стопанствата, защото андрешковците скоро ще унищожат дивеча изцяло, но явно и тука си е шоу - елени пълни с анаболи...
И както се казва "клин клин избива", ако има доказателствен материал, не е проблем някой Андрешко , да се вкара временно на топло, въпроса е че трябват свидетели, а те са трудни за намиране из нашите територии..
Започнах този разговор преди година. Изводът, до който стигнах тогава, бе, че вместо ловното стопанство да бъде един от факторите за икономическия просперитет на България, то влиза в капана на частни политически и криминални интереси. Подкупни държавни чиновници и сенчести групировки съсипват българското ловно стопанство, определено от чужди експерти като най-доброто в Европа и оценено на стойност 1,8 млрд. щ. д. Какво се случва след 1989 г. в българските територии?
Ето и фактите за разграбването на българското ловно стопанство, така както бяха представени по радио “Дойче веле” през 2005:
През 1988 г. германски и френски експерти от Световния съвет по лова и опазване на дивеча обявяват, че България разполага с най-доброто ловно стопанство в Европа. През 1996 г. един от шефовете на най-голямата международна ловна фирма “Кетнер” заявява: “Богатството в българските ловни стопанства и особено в Добруджа се унищожава.Това е последният етап преди краха на ловното българско стопанство и той ще настъпи преди 2000 г.”
“Ловното стопанство е не само хоби и спорт, както някои го представят. То е стопанска дейност, в която има огромни икономически интереси.” Това казва Григор Пенев, дългогодишен главен експерт в отдел “Ловно и рибно стопанство”
в Министерството на земеделието и горите и пръв председател на Държавната комисия по оценка на ловни трофеи. Той твърди, че “неадекватната, корумпирана държавна ловна политика на българския Комитет по горите след 1990 г. води до унищожаване на прекрасни дивечови популации, до отстраняване на добри специалисти, до загуба на завоювани пазари и на международен престиж”. Съществуват доказателства, казва експертът, за ощетяване на държавата с над 100 млн. щатски долара. На ловни територии, собственост на държавата, самоуправстват борчески групировки. Появяват се и абсурдни табели: “Частна собственост”, “Стреля се без предупреждение”, “Влизането строго забранено”. Преднамереното ликвидиране на държавните ловни стопанства и отдаването им на концесия на криминални групировки е съпътствано и с необяснимо намаляване на цените на елитни ловни трофеи – петкратно в сравнение с цените в Унгария и Чехия.
На ловния панаир в Ердинг – Германия, през май 1993 г. частна посредническа българска ловна фирма предлага оферта за ловен туризъм на по-ниски цени от тези на държавната фирма “Мургаш” и от цените на всички останали частни български фирми. Цените на тази фирма са узаконени по-късно от Комитета по горите. В резултат на регистрирането на частни ловни фирми без лицензиране в бизнеса освен криминални фигури проникват и непрофесионалисти. Стига се дотам, че на най-големия европейски ловен панаир в Дортмунд през 1994 г. в офертата си българска частна ловна фирма предлага и проститутки в ловните домове на Комитета по горите срещу 150 марки на час и 350 марки за нощ. Западните медии отразяват скандала.
По същото време бившият директор на държавната фирма за международен ловен туризъм “Мургаш” създава паралелна частна фирма, която източва горското ведомство. По-късно държавната фирма е приватизирана на безценица. Същата частна фирма монополизира и изкупуването на дивечово месо и еленови рога в България.
“Непознатото по мащаби бракониерство и влошаването на екологичните условия снижават числеността на дивеча в България и също допринасят за съсипването на най-богатото в Европа ловно стопанство”, продължава Григор Пенев. Популацията на тибетския як в България вече е под биологичния минимум, а алпийският козирог е напълно унищожен. У нас е нещо обикновено да се отстрелват най-ценните видове по “програмата ФАР”, тоест нощем, на халогенни фарове. Нещо, което е забранено и от българските, и от европейските, и от международните закони.
Официалната информация за състоянието и числеността на дивечовите популации днес в България е силно изкривена, твърдят природозащитници. Според експерти от неправителствени организации годишният приход от 39-те съществуващи дивечови стопанства е спаднал до 3 млн. лв, а дивечовите запаси са редуцирани до 40-50 на сто.
Каква е ситуацията една година по-късно?
След заплахи от страна на директора на Националното управление по горите Иван Симеонов Григор Пенев е уволнен. Предстои съдът да се произнесе по казуса.
Проблемите не само не са решени, но са и задълбочени. Според Пенев: “Националното управление по горите продължава безпардонно да отдава за частно ползване държавни ловни територии. Цели дивечовъдни станции се отдават. И въпреки категоричната законова забрана да не се отдават тези територии, нито на юридически, нито на физически лица, нарушенията на закона продължават.”
На 25 октомври 2005г. в. “Труд” публикува информация, в която зам.-министърът на земеделието и горите Стоян Юруков казва пред журналисти, че 100 ловни полета ще бъдат дадени на концесия. И това е римейк на епизод от 2002 г. Тогавашното земеделско министерство също внася в парламента проект за изменение на закона. “Предложението беше 113 ловни полета да бъдат дадени на концесия за общата сума от
600 хил. лв. А само 2 от тези територии дадоха за предходния ловен сезон 700 000 лв.”, припомня Григор Пенев. Тогава предложението е отхвърлено от парламента, депутатите от ДПС напускат залата след отрицателния вот.
“Депутатите от ДПС протестираха, защото са изключително заинтересовани от присвояването на ловните територии и горите – категоричен е Пенев. – ДПС в момента управлява този ресурс. Рушветите се взимат от тези хора. И през 2002 г. пак те взимаха решенията в земеделското министерство.” Г-жа Плучгиева, тогава зам.-министър, сега посланик в Германия, през 2002 г. обясняваше в пресата как държавата ще спечели от даването на концесия за 600 хил. лв. на държавните ловни участъци. Между тях бяха стопанства като Воден, Ири Хисар и Искър. Григор Пенев добавя, че тук става дума за много пари. Като председател на Държавната комисия по оценка на ловните трофеи той е имал възможност да се срещне с хора, които са оставяли у нас по над 2 млн. DM само от отстрелни такси.
Подобна е и оценката на Христо Стойков, председател на Асоциацията на оръжейните фирми в България. На среща с директора на НУГ Иван Стоянов на 12 април 2005 г. Христо Стойков публично заявява: “Групировките са покровителствани на държавно и политическо ниво. А Министерството на земеделието и горите ги консултира.” През 2006 г. пред “Дойче веле” Христо Стойков разказва: “Ще ви дам пример за това как мутрите самоуправстват в еленския Балкан. Над река Веселина, недалеч от моето родно село Драгановци, има мост и път, който води към селцата в планината. Този път е умишлено блокиран с насечени дървета, за да не се минава оттам. Има и друг друг мост, откъм с. Драгалевци. Там винаги има въоръжена охрана, кучета и табели: ”Забранено влизането”, “Въоръжена охрана”, “Частен имот”. Наряд от двама-трима души в джипове патрулира непрекъснато. Една частна фирма – “Гимел”АД, си е “приватизирала” около 30 кв. км от държавните лесничейства “Буйновци” и “Елена” и се разпорежда с тях. Изпълнителният й директор е Гео Дундаров. Плашат бабите, избиват им кокошките, крадат строителни материали от имотите на местни хора, които са се преместили в града, палят изоставени постройки, обсебват ниви. Хората от региона говорят, че бившият земеделски министър Мехмед Дикме е облитал района с хеликоптер, за да оглежда имота.”
В този разговор бе потърсена и гледната точка на Националния ловно-рибарски съюз. Краткият коментар на председателя на УС на съюза Христо Михайлов бе, че няма нищо страшно в отдаването на част от ловните територии на концесия. На пресконференции през 2006 г. той заяви още, че става дума само за 4% от ловните територии на България, че това ще е възможност за чужди инвестиции, че ловното стопанство е добро поле за разгръщане на частната инициатива.
“До момента в повечето случаи частната инициатива страда от дефицит на експертиза.
Вкарва най-калпавото от генофонда на Западна Европа, само и само да осигури мишени и трофеи. Не развива професионална ловна дейност, не може да съхрани популациите”, изброява своите контрааргументи Григор Пенев.
“Научавам от вестниците,че в етрополския Балкан отстреляли световен рекорд на алпийски козирог. Ние алпийски козирог нямаме по таксация от години. Имахме прекрасни трофеи, но популацията беше избита до крак. И изведнъж Емил Кюлев, Бог да го прости, поставя рекорд. Убитият екземпляр е внесен от Австрия. Но най-любопитното в цялата история е, че е отстрелян на частна територия в държавните гори, заградена с ограда. В държавните български гори идва някой и си огражда територия.”
Историята има и продължение. Не мина много време и вестниците пак гръмнаха: “В етрополския Балкан е отстрелян и нов световен рекорд на благороден елен.” В същото стопанство, там, където от 3 години няма и стъпка от елен, уточнява Пенев. “Това са вносни елени, натъпкани с анаболи, стероиди, микроелементи... До това най-вече се свежда частната инициатива в ловната индустрия днес у нас. Има и изключения, разбира се. Но нещата трябва да се кодифицират. Да е ясно, че частната инициатива има място в посредническата, в маркетинговата, в рекламната, туроператорската и сервизната дейност, накратко – в обслужването на ловните туристи.”
Григор Пенев дава пример със случилото се след промените в Централна Европа:
“Първата страна от бившия източен блок, която вкара концесиите, беше Полша. И тотално си съсипа ловното стопанство. Чехия и Унгария вече се върнаха към старите си закони и практики. Защо трябва да повтаряме техните грешки?”
“Ловното стопанство е материя, на която трябва да се посветиш, за да постигнеш резултат – обобщава в края на разговора ни Григор Пенев. – И ние го бяхме постигнали. Но като знам колко съм зъзнал из гората... А държавата е поела ангажименти по международни конвенции и е длъжна да ги изпълнява.”
Заключението от подновения година по-късно разговор за екокорупцията, бракониерството и обсебването на българското ловно богатство може да бъде обобщено така:
• Българското ловно стопанство продължава да затъва в капана на частни интереси.
• Корумпираната ловна политика и бракониерите продължават да унищожават ценни видове и дивечови популации.
• България все така губи завоювани пазари.
• На ловни територии, собственост на държавата, още по-нагло самоуправстват сенчести групировки.
Всъщност въпроса е да не изхвърлим бебето заедно с мръсната вода от коритото!
Убеден съм, че бъдещето е в стопанствата, защото андрешковците скоро ще унищожат дивеча изцяло, но явно и тука си е шоу - елени пълни с анаболи...
И както се казва "клин клин избива", ако има доказателствен материал, не е проблем някой Андрешко , да се вкара временно на топло, въпроса е че трябват свидетели, а те са трудни за намиране из нашите територии..
Коментар