Tweet
Днес подържах за малко окончателния отговор на въпроса "кой джобен апарат може да спаси деня на професионалния фотограф загубил оборудването си ?". Отговор - "никон/канон/фуджи/олимпус/пентакс/самсунг/пинг/панг/понг, еди кой си модел". Я пак ? Ъъъъ. Ricoh Caplio GX-100. Невероятно животинче, със страхотна оптика (екивалент на 24мм за разлика от повечето други), пълен ръчен режим, бутони за пръсти-кебапчета и какви ли не глезотийки.
Прилича горе долу на това:
И както си играех, гледам че баш днес Ricoh са пуснали и новата серия GXR (горната снимка). Огледайте го внимателно.
http://www.dpreview.com/news/0911/09111001ricohgxr.asp
Нищо особено ?
Огледайте пак:
Хоп...
И хоп
Ре-хоп...
Обектив, сензор и електроника за обработка на сигнала са в един модул. Апаратчето отделно си има своя електроника за управлението и запаметяването.
Освен че позволява смяна на обективи без да треперим за прах и боклуци, всеки модул си е направен сам за себе си - няма мъдруване, няма фланци, няма "ама остаря ми апарата".
Ricoh винаги са били уникална фирма (оптиките им винаги са били страхотни), но тук просто хванаха проблема и го обърнаха с хастара навън. За критиците които ще отбележат че цялата тая работа все пак е обемиста и не е като да метнеш една сапунерка в джоба - за мен това не е малък апарат с големи обективи, а миниатюризиран голям апарат. До днес точех лиги по новите олимпуси на микро 4/3 стандарт, но тук тия определено ме пернаха с мокър парцал.
Така не съм се дзверил откакто пак същите (Ricoh) пуснаха в продажба 8 мегапиксела апарат по времето когато максимума гонеше четири. Гадовете бяха комбинирали две отделни матрици и събираха двата сигнала, или нещо подобно.
Да видим какви пари ще е. Но при всички положения си е уникална работа.
Прилича горе долу на това:
И както си играех, гледам че баш днес Ricoh са пуснали и новата серия GXR (горната снимка). Огледайте го внимателно.
http://www.dpreview.com/news/0911/09111001ricohgxr.asp
Нищо особено ?
Огледайте пак:
Хоп...
И хоп
Ре-хоп...
Обектив, сензор и електроника за обработка на сигнала са в един модул. Апаратчето отделно си има своя електроника за управлението и запаметяването.
Освен че позволява смяна на обективи без да треперим за прах и боклуци, всеки модул си е направен сам за себе си - няма мъдруване, няма фланци, няма "ама остаря ми апарата".
Ricoh винаги са били уникална фирма (оптиките им винаги са били страхотни), но тук просто хванаха проблема и го обърнаха с хастара навън. За критиците които ще отбележат че цялата тая работа все пак е обемиста и не е като да метнеш една сапунерка в джоба - за мен това не е малък апарат с големи обективи, а миниатюризиран голям апарат. До днес точех лиги по новите олимпуси на микро 4/3 стандарт, но тук тия определено ме пернаха с мокър парцал.
Така не съм се дзверил откакто пак същите (Ricoh) пуснаха в продажба 8 мегапиксела апарат по времето когато максимума гонеше четири. Гадовете бяха комбинирали две отделни матрици и събираха двата сигнала, или нещо подобно.
Да видим какви пари ще е. Но при всички положения си е уникална работа.