Централна Гара Лхаса-изключително сериозно и грандиозно съоръжение,честно не очаквах(за съжаление няма снимки,военната полиция ни накара да ги изтрием),с няколко чек-пойнтс за проверка на документи отново.Нашия екскурзовод Джабу(тибетец) ни чакаше извън гарата.Настани ни в автобуса и потеглихме към Yak Hotel.Първото нещо,което прави впечатление е хаотичното движение и безброй клаксони за щяло и нещяло.Какво от това!?ние бяхме в Лхаса и те първа всичко интересно предстоеше.В двора на хотела имаше безброй возила,чак нямаше разминаване и в единия му край паркирали 7 броя Royal Enfield Bullet 500.Ето помислих си аз,Хайнрих(организатора на тура-австриец) се е вразумил и е доставил по-стойностните мотори.Стана ми едно ведро на душата.В този момент той излезна от бара на хотела заедно с Рихард(австриеца,който не пожела да пътува с влак,вместо това само за два часа със самолет),първия въпрос,който зададох на Хайнрих е кога ще тестваме индийските мотори?Та те не са нашите,отговори той,те ще пристигнат утре.Реших,че няма да си развалям настроението.Настанихме се по стаите и слезнахме в бара(холандски собственик) веднага за по бира.Гледката от стааята беше разкошна.
След вечеря,започнахме,бърза опознавателна обиколка в централната част на Лхаса.Добре,че все пак реших да взема с мен фотоапарата. Навсякъде кипеше живот.
От улица на улица стигнахме на централния площад.
От тук гледката към "Потала" беше невероятна.
На връщане решихме да се приберем с рикша,което ни струваше 100 юана(10 евро),толкова си поискаха,пък и ние не се пазарихме....оказа се,че тарифата за местни е 5 юана,а за чужденци 10 юана....е поне са заработили за два-три дена напред.
За следващия ден програмата включваше посещение на „Норбулинка”летния дворец на Далай Лама номер 12,13,14-ти,а също така и Манастира „Сера”.
На път за летния дворец,нещото,което правеше силно впечатление е,че е чисто,подредено и хората са вежливи и усмихнати и най-вече пъстроцветно облечени,все неща,които навяваха асоциации за Куско-Перу.
Димо ти си...
А и с целувки даже...Димо
В "Норбулинка" и децата даже ходят на молитва.
Преди посещението на манастира ни се полагаше обяд,избра го Джабу,в самия център на Лхаса,между пъстроцветната тълпа и шарените сергии.Беше много приятно да седиш от втория етаж на ресторанта и да наблюдаваш какво се случва на чаршията.
“Sera Monastery”,преди нахлуването на Китай,в него са живеели над 1000 монаси.В момента живеят не повече от 400 монаси.
Монасите,които живеят все още тук провеждат различни изпити на по-младите,като темите могат да бъдат всичко от живота,наука,теология,социология и т.н.,като при верен отговор,изпитващия пляска с ръце.Някои от тях са много артистични.
Рисунките по скалите бяха навсякъде,около и над манастира.
А по улиците около манастира кипеше търгивия в случая,месо от Як.
За следващия ден в програмата влизаше посещение в "Потала".
„Потала”,нещо,което бях виждал само в „Седем години в Тибет”.Емблемата на Тибет,стои величествено и магично,така както най-вероятно е построен през далечния 7век от Далай Лама номер 5.
От момента на влизане в двореца,на разположение е само един час за разглеждане.Снимките са позволени само от вън и то до определено ниво.Снимки и видео във вътрешната част на двореца,както междувпрочем и по останалите манастири и дворци е абсолютно забранено. Изкачването на стъпалата дори само до първото ниво си е предизвикателство.Аз лично бях останал без въздух и дишах на „акумулатори”,но интереса и любопитството ми бяха по-силни от дробовете.Все пак на 4,000м.н.вис.,не е чак толкова трудно(е това предстоеше да разберем).
Лявата част на двореца се е използвала,като храм за молитви и медитация на Далай Лама и неговото обкръжение,докато дясната половина на двореца е била административната от която се е извършвало управлението на Тибет. Дясна част:
Лява част:
Стъпалата нямаха край,
най-накрая стигнахме до върха и оттам започна същинската обиколка вътре в двореца,както и в покоите на Далай Лама,неговите гостни в които е приемал официални персони,стаята(мястото) в която е медитирал(медитацията на Ламата е минимум седмица),спалните и стаите за образование.Наред с това посетихме и частта,която се е използвала,като храм,която в днешно време се съхраняват мощите на повечето починали Далай Лама.
След обяд разгледахме още един манастир построен от Далай Лама номер 5,също така през далечния 7 век,но той вече ни се струваше крайно безинтересен след „Потала”. Вечерята беше организирана в стил Тибетски фолклор,посветена предимно на това,как тибетския Як е бил опитомен от местните.
Програмата за следващия ден беше отпътуване от Лхаса по посока Гиантце.
И аз нямам търпение да видя с каква техника ще се обзаведете. Ако карате Енфилди то те са индийски, и скоростите им се включват с десният крак, а крачната спирачка е от ляво на мотора...
Но най-вероятно ще ви обзаведат с китайски Херо Хонди.
Празен път с планини на хоризонта, бензин в резервоара и километри... Десетки, стотици и хиляди километри, които гумите жадно да захапват и да претворяват в емоции...
Златомир Попов - Forry
Мони, пътеписът е уникален! Посетили сте невероятни места и сте видели безкрайно интересни неща. Но най изумена съм от снимките. Мисля, че това са най-хубавите ти снимки до момента. Не знам дали е от въздуха или от присъствието на Силвия, но са наистина чудесни
Страхотно! Благодарности, че разкриваш един напълно непознат за мен свят! Снимките наистина са уникални.
Чакам с голямо нетърпение продължението с китайските ктм-чета
Поздрави!
И аз нямам търпение да видя с каква техника ще се обзаведете. Ако карате Енфилди то те са индийски, и скоростите им се включват с десният крак, а крачната спирачка е от ляво на мотора...
Но най-вероятно ще ви обзаведат с китайски Херо Хонди.
ВладиЧ,до няколко часа ще се кача на "превозното" средство....имай търпение малко,а иначе за Енфилд-ите пак не си в час...,от 2006г,насам моделите,вече скоростите и крачната им спирачка са си на мястото т.е.ляво за скоростите и дясно за крачната,но определено са си класни мотори,сравнени с която и да е "пляка"-китайска.
Мони, пътеписът е уникален! Посетили сте невероятни места и сте видели безкрайно интересни неща. Но най изумена съм от снимките. Мисля, че това са най-хубавите ти снимки до момента. Не знам дали е от въздуха или от присъствието на Силвия, но са наистина чудесни
Вики,пожелавам ви с Бойко да отидете и да усетите магията на Тибет вече знам компания,която предлага КТМ-Адвентчър за такива и по-хубави турове,жалко,че толкова късно ги намерих.Както и да е....снимките са хубави,най-вероятно от комбинация между поне двете причини,които изтъкваш,но има една по-сериозна....имам си добри учители в лицето на Димо и Бойко.
Коментар