Tweet
Защо Чумерна?
Защото до този момент е покоряван два пъти от нашето семейство. И двата пъти с мотоциклет.
Единият път с ендуро Априлия Туарег - 350, а следващия път с тежко БМВ 650 GS...
Дойде ред и на Тойотата. Удобен момент да тествам новото окачване. Щатните амортисьори на Тойотата бяха подменени с такива от Шкода Мадара - и предни, и задни (втора употреба).
На отиване минахме през Търговище, посока Котел, и на предела над град Котел влязохме в Балкана. Тихо и спокойно пътуване. Единственият шум бе от тунингования ауспух, който ревеше на воля.
Пристигнахме в град Елена.
Чист и подреден град, а и кафето беше вкусно.
Отправихме се към хижа Чумерна. Които са пътували по този маршрут, със сигурност знаят състоянието на пътната настилка. Спокойно може да се направи високо-планинско състезание, от типа рали "Баха Елена". Точно това ми трябваше. При големите гуми, които ползвах имаше дупки по "пътя", буквално скриващи половината им. Път не, ами предизвикателство. Не след дълго чух неприятно почукване отзад, в ляво. Единият амортисьор беше изтървал. Стигнахме разклонението за Шешкинград и хижа Чумерна. Решихме да се обадим на собственика на града, стар познат (от Ком - Емине 2004 година) и добър приятел - Веселин. Каква беше изненадата ни, когато пристигайки в Шешкинград видяхме стълпотворение от всякаква високо проходима техника. Не беше някакво офроуд събитие, а откриване на ловния сезон. Масите и веселбата бяха страхотни. Видяхме с моя познат и се отправихме към хижа Чумерна. Остатъците от пътя се преодоляваха лесно и не след дълго бяхме на хижата.
Какъв контраст!
От едната страна на билото, шум и веселба, жива музика и стрелба - Шешкинград, а от другата страна, хижа Чумерна - хижарите и двама туристи. Следващите, бяхме ние. Познайте, къде се настанихме?
Получихме съответните разрешения и по точно указаният маршрут се отправихме към върха.
Красотата е неимоверна!
България е чудесна!
На върха е позиционирано военно подразделение. Снимането е забранено!
При сухо време, качването на върха е възможно, дори за неподготвен джип. При валеж, ако не сте подготвени е по-добре да не се рискува. На самия връх, местото е толкова, колкото да се закрепи тази Тойота.
Маршрутът през зимата е практически непроходим, въпреки поставените жалони. Снежните преспи на билото достигат до три метра. Има места, по-които върви "пътя", достатъчни едвам за един автомобил. Дори при кал, трасето в тези участъци става опасно.
Върхът бе покорен!
Не е чудно, че на самия връх - 1 536 метра, сателитен сигнал липсва.
Познайте защо?
Спускането на долу, бе още по-предизвикателно, защото слязохме по ски пистата.
Настанихме се в хижата. Отчасти е ремонтирана. Сменена ПВЦ дограма. Цена на легло - 10 лева. Заредена е и храна - така че може и да не си носите. Предлагат вкусен планински боб и скара. Барчето е добре заредено с алкохол, бира и безалкохолни. Сателитна телевизия в трапезарията, голяма кухня и интернет на разположение. Хижарите, бивши и настоящи лекоатлети - семейство Пановски, наши познати, ни посрещнаха радушно.
Хапнахме, пийнахме, спахме на воля. Имахме и пазач!
На следващата сутрин пихме кафе (0.50 лева), прегледахме туристическите каталози и направихме инспекция на Тойотата. Оказа се, че е изтървал и другия заден амортисьор.
Извод: Не ползвайте амортисьори втора употреба, когато пътуването е отговорно!
След като се разделихме с хижарите, тръгнахме към град Елена, като обещахме да присъстваме на високопланинското бягане, организирано 15.08.09 г. в района на хижа Чумерна - 10 километра - ново предизвикателство. Тойотата спокойно въртеше задницата си при спускането към град Елена. Времето бе изключително горещо.
Чешмата бе на точното място!
След като утолихме жаждата си, асвалтовият път не беше далеч.
След изминати 350 километра в двете посоки се завърнахме у дома доволни, отпочинали, с един покорен връх и.... два изтървали амортисьора.
Иначе комбинацията от тези ресьори и амортисьори се оказа сполучлива.
До следващия път!
П.П. Пътеписът бе осъществен с любезното съдействие на Румбата!
Защото до този момент е покоряван два пъти от нашето семейство. И двата пъти с мотоциклет.
Единият път с ендуро Априлия Туарег - 350, а следващия път с тежко БМВ 650 GS...
Дойде ред и на Тойотата. Удобен момент да тествам новото окачване. Щатните амортисьори на Тойотата бяха подменени с такива от Шкода Мадара - и предни, и задни (втора употреба).
На отиване минахме през Търговище, посока Котел, и на предела над град Котел влязохме в Балкана. Тихо и спокойно пътуване. Единственият шум бе от тунингования ауспух, който ревеше на воля.
Пристигнахме в град Елена.
Чист и подреден град, а и кафето беше вкусно.
Отправихме се към хижа Чумерна. Които са пътували по този маршрут, със сигурност знаят състоянието на пътната настилка. Спокойно може да се направи високо-планинско състезание, от типа рали "Баха Елена". Точно това ми трябваше. При големите гуми, които ползвах имаше дупки по "пътя", буквално скриващи половината им. Път не, ами предизвикателство. Не след дълго чух неприятно почукване отзад, в ляво. Единият амортисьор беше изтървал. Стигнахме разклонението за Шешкинград и хижа Чумерна. Решихме да се обадим на собственика на града, стар познат (от Ком - Емине 2004 година) и добър приятел - Веселин. Каква беше изненадата ни, когато пристигайки в Шешкинград видяхме стълпотворение от всякаква високо проходима техника. Не беше някакво офроуд събитие, а откриване на ловния сезон. Масите и веселбата бяха страхотни. Видяхме с моя познат и се отправихме към хижа Чумерна. Остатъците от пътя се преодоляваха лесно и не след дълго бяхме на хижата.
Какъв контраст!
От едната страна на билото, шум и веселба, жива музика и стрелба - Шешкинград, а от другата страна, хижа Чумерна - хижарите и двама туристи. Следващите, бяхме ние. Познайте, къде се настанихме?
Получихме съответните разрешения и по точно указаният маршрут се отправихме към върха.
Красотата е неимоверна!
България е чудесна!
На върха е позиционирано военно подразделение. Снимането е забранено!
При сухо време, качването на върха е възможно, дори за неподготвен джип. При валеж, ако не сте подготвени е по-добре да не се рискува. На самия връх, местото е толкова, колкото да се закрепи тази Тойота.
Маршрутът през зимата е практически непроходим, въпреки поставените жалони. Снежните преспи на билото достигат до три метра. Има места, по-които върви "пътя", достатъчни едвам за един автомобил. Дори при кал, трасето в тези участъци става опасно.
Върхът бе покорен!
Не е чудно, че на самия връх - 1 536 метра, сателитен сигнал липсва.
Познайте защо?
Спускането на долу, бе още по-предизвикателно, защото слязохме по ски пистата.
Настанихме се в хижата. Отчасти е ремонтирана. Сменена ПВЦ дограма. Цена на легло - 10 лева. Заредена е и храна - така че може и да не си носите. Предлагат вкусен планински боб и скара. Барчето е добре заредено с алкохол, бира и безалкохолни. Сателитна телевизия в трапезарията, голяма кухня и интернет на разположение. Хижарите, бивши и настоящи лекоатлети - семейство Пановски, наши познати, ни посрещнаха радушно.
Хапнахме, пийнахме, спахме на воля. Имахме и пазач!
На следващата сутрин пихме кафе (0.50 лева), прегледахме туристическите каталози и направихме инспекция на Тойотата. Оказа се, че е изтървал и другия заден амортисьор.
Извод: Не ползвайте амортисьори втора употреба, когато пътуването е отговорно!
След като се разделихме с хижарите, тръгнахме към град Елена, като обещахме да присъстваме на високопланинското бягане, организирано 15.08.09 г. в района на хижа Чумерна - 10 километра - ново предизвикателство. Тойотата спокойно въртеше задницата си при спускането към град Елена. Времето бе изключително горещо.
Чешмата бе на точното място!
След като утолихме жаждата си, асвалтовият път не беше далеч.
След изминати 350 километра в двете посоки се завърнахме у дома доволни, отпочинали, с един покорен връх и.... два изтървали амортисьора.
Иначе комбинацията от тези ресьори и амортисьори се оказа сполучлива.
До следващия път!
П.П. Пътеписът бе осъществен с любезното съдействие на Румбата!
Поздрави.
. 
някъде през лятото на 2010 г. със сина ми тръгнахме натам. Отбихме се в Шешкинград, видяхме, че няма нищо, дори един чай няма кой да ни направи по думи на пазача, тръгнахме към хижа Чумерна, друсайки се с "Либито" (Jeep KJ Liberty) по облите камънаци, виждащи се на снимките горе и кроящи планове как ще разказваме и ние страхотиЙ за "мъртвия изоставен миньорски град Шешкинград", когато отгоре първо се разминахме със слизащ от хижа Чумерна "Пасат", после и някакво "Рено". 
Което естествено напомня:
Коментар