Tweet
Здравейте колеги,
от доста време вече следя форума с много голям интерес и винаги съм се радвал и възхищавал на това което правите и винаги съм искал и аз да участвам,но просто нивото ми не е много голямо а и мотора(първия ми мотор) не е много за тея работи,но ЖЕЛАНИЕТО го има
Днес реших да си направя малка разходка из пл.Беласица...и така приготвих багажчето....прегледах моторетката(ямаха тдр 125 или Ями,както аз и викам
) и тръгнах...Пътя минава тръгва от гр.Петрич,нагоре към хижа Беласица следва Хижа Конгуро и крайната ми цел беше Вр.Конгуро...пътя от Петрич до х.Беласица е може би 15-тина километра и е асфалт от там нагоре има още мн малко алфалт и се почват черните пътища колко километра са до горе....не знам да ви кажа ,но цялото приключени ми отне около 3-4 часа (като казвам черни пътища колеги имам впредвид в буквален и в преносен смисъл)пътя лакатуши много и е пълен с камъни...направо ужас ....в комбинация с обилните валежи миналите дни на места коловози и локви,пътя е изкопан от водата...а там където е сухо...направо не се стъпва от многото камъни всеедно караш на лед...както и да е....макар и да съм от Петрич не знам много пътищата в гората,защото не съм имал мотор да ги изследвам а на походи съм бил в Пирин и малко в Рила...та разпитах от къде се минава и тръгнах...крах карах и какво се оказва стигам до едно место където пътя е блокиран от паднали дървета..проправих си път,но о ужас...напред вече не може да се мине по никакъв начин...от долу дере без път на горе почти отвесно а на пътеката паднали големи дървета и просто няма минаване...след кратък размисъл...останових,че пътя не може да минава от там...и трябва да се връщам....и понеже не ми се връщаше толкова много реших,че сега е момента да се правя на мъж и да се преборя със страховете си от катерене с мотор и тръгнах по една пътека която беше адски стръмна,разбира се пълна с камъни и на всичкото отгоре тук там трева,както вече знаете нямам почти никакви умения и карам колкто мога(и не,не ме е срам всеки тръгва от някъде...надявам се да вървя все напред,но сам няма начин ще ми трябва и малко чужда помощ 
) та тръгнах по избраната пътека и хоп не успях да се кача ...сигурно 4 пати пробвах,ноо не става и не става...накрая къде с возене къде с тичане до мотора успях да се кача толкова псуване не съм "удрял" никога...а и както ще видите гумите са ми просто "чудесни" без никакъв грайфер...както и да е изкачих го прословутия баир и тръгнах към върха...гледката беше невероятна ..направо не знам как да ви го опиша стигнах до около 200-300 метра от върха и реших да спра на да поснимам на едно местенце(снимките където се вижда моя милост) и хоп нов ужас,жилото за съединителя се скъса...ами сега нямам резевно в мен за да го сменя ...поседях поседяхх и хипнотизиран от гледката реших,че ще карам без съединител...поснимах нагледах на панорама и реших да тръгвам...паля мотора,качвам се,слагам първа и хоп нов ужас...СКЪСА СЕ ВЕРИГАТА НА МОТОРА 
ами сега? 
много ми стана кофти защото върха беше толкова близо...реших,че ще бутам,но уви много стръмно с много камъни и нямаше никакъв шанс затова срам не срам подвих опашка и хайде към дома...И така безславно завърши моята невинна(по първоначален замисъл) разходка......последствия ...изгорен крак(много тапо се залепих за ауспуха за да не падне мотора в едно дере) скъсана верига...скъсано жило на съединитела и изкривено лостче на задната спирачка..(това стана на връщане,лостчето се закачи на един остър камък)....... В заключение ще кажа само,че пл.Беласица е една много красива планина,страхотни гледки и кътчета...но и много опасна много камениста и много стръмна...
Еми това е от мен дано ви харесат сниките
от доста време вече следя форума с много голям интерес и винаги съм се радвал и възхищавал на това което правите и винаги съм искал и аз да участвам,но просто нивото ми не е много голямо а и мотора(първия ми мотор) не е много за тея работи,но ЖЕЛАНИЕТО го има
Днес реших да си направя малка разходка из пл.Беласица...и така приготвих багажчето....прегледах моторетката(ямаха тдр 125 или Ями,както аз и викам
) и тръгнах...Пътя минава тръгва от гр.Петрич,нагоре към хижа Беласица следва Хижа Конгуро и крайната ми цел беше Вр.Конгуро...пътя от Петрич до х.Беласица е може би 15-тина километра и е асфалт от там нагоре има още мн малко алфалт и се почват черните пътища колко километра са до горе....не знам да ви кажа ,но цялото приключени ми отне около 3-4 часа (като казвам черни пътища колеги имам впредвид в буквален и в преносен смисъл)пътя лакатуши много и е пълен с камъни...направо ужас ....в комбинация с обилните валежи миналите дни на места коловози и локви,пътя е изкопан от водата...а там където е сухо...направо не се стъпва от многото камъни всеедно караш на лед...както и да е....макар и да съм от Петрич не знам много пътищата в гората,защото не съм имал мотор да ги изследвам а на походи съм бил в Пирин и малко в Рила...та разпитах от къде се минава и тръгнах...крах карах и какво се оказва стигам до едно место където пътя е блокиран от паднали дървета..проправих си път,но о ужас...напред вече не може да се мине по никакъв начин...от долу дере без път на горе почти отвесно а на пътеката паднали големи дървета и просто няма минаване...след кратък размисъл...останових,че пътя не може да минава от там...и трябва да се връщам....и понеже не ми се връщаше толкова много реших,че сега е момента да се правя на мъж и да се преборя със страховете си от катерене с мотор и тръгнах по една пътека която беше адски стръмна,разбира се пълна с камъни и на всичкото отгоре тук там трева,както вече знаете нямам почти никакви умения и карам колкто мога(и не,не ме е срам всеки тръгва от някъде...надявам се да вървя все напред,но сам няма начин ще ми трябва и малко чужда помощ ) та тръгнах по избраната пътека и хоп не успях да се кача ...сигурно 4 пати пробвах,ноо не става и не става...накрая къде с возене къде с тичане до мотора успях да се кача толкова псуване не съм "удрял" никога...а и както ще видите гумите са ми просто "чудесни" без никакъв грайфер...както и да е изкачих го прословутия баир и тръгнах към върха...гледката беше невероятна ..направо не знам как да ви го опиша стигнах до около 200-300 метра от върха и реших да спра на да поснимам на едно местенце(снимките където се вижда моя милост) и хоп нов ужас,жилото за съединителя се скъса...ами сега нямам резевно в мен за да го сменя ...поседях поседяхх и хипнотизиран от гледката реших,че ще карам без съединител...поснимах нагледах на панорама и реших да тръгвам...паля мотора,качвам се,слагам първа и хоп нов ужас...СКЪСА СЕ ВЕРИГАТА НА МОТОРА ами сега? много ми стана кофти защото върха беше толкова близо...реших,че ще бутам,но уви много стръмно с много камъни и нямаше никакъв шанс затова срам не срам подвих опашка и хайде към дома...И така безславно завърши моята невинна(по първоначален замисъл) разходка......последствия ...изгорен крак(много тапо се залепих за ауспуха за да не падне мотора в едно дере) скъсана верига...скъсано жило на съединитела и изкривено лостче на задната спирачка..(това стана на връщане,лостчето се закачи на един остър камък)....... В заключение ще кажа само,че пл.Беласица е една много красива планина,страхотни гледки и кътчета...но и много опасна много камениста и много стръмна...Еми това е от мен
дано ви харесат сниките
Прикачени файлове
))
Коментар