Tweet
Enduro Cross Country 2009г
Ето и предпремиерата от тази годишният преход на Еди Моторс.
Предпремиера е защото все още прехода продължава, но аз за съжаление прекъснах по рано.
Пускам малко информация за първият ден София - Велинград, от който нямам снимки - защото се включих направо от Велинград.
Старта от София е бил перфектен, времето страхотно, НО само до Боровец
.
От там е започнал като начало дъждът - силен и проливен дъжд, който с качването към х.Заврачица (2178 м.) и връх Манчо (над 2700 м.) става на суграшица и обръща на сняг и мнгоо гъста мъгла.
Само си представете мокри до кости на около 1 - 2 градуса какво се случва...
замръзваш
За щастие след спускането от другата страна на Рила е времето се е оправило, появило се слънце и след малко къпане на някой от групата в реката всички са продължили към Велинград без проблем.
Така първият ден го заварих всички във Велинград умрели от студ, ама много щастливи, без контузии след първите 190 км от прехода.
На другата сутрин стартирахме от Велинград в 9:00 часа сутинта. Няколко групи с Мотори, Атв и 2 Мулета. Нашата група за която и ще пускам снимки този ден бяхме 6 АТВ-та.
Първата почивка от вторият ден Велинград - Пампорово (уж 185 км. според Краси
, защо ще разберете по-късно).
Ето го и мулето. Тук се събрахме 2 групи за малко. Като цяло през цялото време се застигахме и засичахме всички.
Някъде си навътре в Родопите засякохме и цигански катун, а децата се радват ли радват
много щастили деца за начина по-който живеят. Сашо тука беше главната атракиция защото им даваше да му натискат газта.
Ето я и нашта група която все почиваше, но пък като карахме яко газ, често с километри поддържахме 40 - 50 км/час дори и в тесните пътеки.
След около 2 часа каране стигнахме до места който не съм вярвал, че ги има. Това което виждате зад нас е селище което е на 50 км от асфалт, няма ток, няма канализиция нито за чиста нито за мръсна вода и тук живеят хора, който никога не се виждали телевизор, да не говорим за нет.
Его Сашо къде сочи, че купува къщата
Обаче природата тука е уникална. Няма такива язовири, няма такава красота никъде другаде. Няма и цивилзация. Пускам следващите няколко снимки без коментар защото бях респектиран.
Тук на язоврната стена се събрахме пак няколко групи. Нямаше ги само Еди с мотористите и мулетата който кацнаха след няколко минути.
Ето от тука Краси поръча агнето, което да ни чака в Пампорово.
Първо зареждане и газ към Ягодинската пещера.
Предпремиера е защото все още прехода продължава, но аз за съжаление прекъснах по рано.
Пускам малко информация за първият ден София - Велинград, от който нямам снимки - защото се включих направо от Велинград.
Старта от София е бил перфектен, времето страхотно, НО само до Боровец
.От там е започнал като начало дъждът - силен и проливен дъжд, който с качването към х.Заврачица (2178 м.) и връх Манчо (над 2700 м.) става на суграшица и обръща на сняг и мнгоо гъста мъгла.
Само си представете мокри до кости на около 1 - 2 градуса какво се случва...
замръзвашЗа щастие след спускането от другата страна на Рила е времето се е оправило, появило се слънце и след малко къпане на някой от групата в реката всички са продължили към Велинград без проблем.
Така първият ден го заварих всички във Велинград умрели от студ, ама много щастливи, без контузии след първите 190 км от прехода.
На другата сутрин стартирахме от Велинград в 9:00 часа сутинта. Няколко групи с Мотори, Атв и 2 Мулета. Нашата група за която и ще пускам снимки този ден бяхме 6 АТВ-та.
Първата почивка от вторият ден Велинград - Пампорово (уж 185 км. според Краси
, защо ще разберете по-късно).Ето го и мулето. Тук се събрахме 2 групи за малко. Като цяло през цялото време се застигахме и засичахме всички.
Някъде си навътре в Родопите засякохме и цигански катун, а децата се радват ли радват
много щастили деца за начина по-който живеят. Сашо тука беше главната атракиция защото им даваше да му натискат газта.Ето я и нашта група която все почиваше
, но пък като карахме яко газ, често с километри поддържахме 40 - 50 км/час дори и в тесните пътеки.След около 2 часа каране стигнахме до места който не съм вярвал, че ги има. Това което виждате зад нас е селище което е на 50 км от асфалт, няма ток, няма канализиция нито за чиста нито за мръсна вода и тук живеят хора, който никога не се виждали телевизор, да не говорим за нет.
Его Сашо къде сочи, че купува къщата
Обаче природата тука е уникална. Няма такива язовири, няма такава красота никъде другаде. Няма и цивилзация. Пускам следващите няколко снимки без коментар защото бях респектиран.
Тук на язоврната стена се събрахме пак няколко групи. Нямаше ги само Еди с мотористите и мулетата който кацнаха след няколко минути.
Ето от тука Краси поръча агнето, което да ни чака в Пампорово.
Първо зареждане и газ към Ягодинската пещера.
.
След 230 км 
).
Коментар