Тръгнахме с нагласата че ще ловим основно костур от лодка в близост до стената. Познатите с които бяхме купиха 200 рибета от Пазарджик и Петък на обед вече бяхме във водата с две малки лодки. Монтаж на дъно, с 20 грама тежест, една бяла права кука номер 2, вързана на 25 см повод 0.14 основно 0.18. Пипаше на придърпване леко по дъното, набиваше все едно кълве едро попче в морето край Балчик.
Бързо ми омръзна и реших че ще ги гоня с изкуственяци. Какво ли не пробвах - Рапала Каунтдаун, Грозни Патета, Туистери, блесни, мормишки в комбинация с парче торен, кастмастери... Не ще да пипне даже, иска си мръвка. Колегите си ловяха добре, от време на време сменяхме позиции, но изкуственяк не подгони.
На другата сутрин в 5:00 бях на брега, отдясно на стената, точно до края на дървената ограда, която влиза във водата. Бях си забъркал Промикс /за шаранови риби/ с малко галета и 2 пакета х 500 грама наронена царевица. От Петъка си бях набелязал една дупка сред водорасляците и подхраних, метнах на подвижна плувка на двайсетина метра пред мен, на консервирана царевица. Две повеждания, нула риби. Това до обед. Каквото и друго да сложех за стръв беше отнасяно безкомпромисно ...от слънчаците. Сбрах ранен следобед, и пак с лодките на стената. Костурите бяха предимно дребни, до педя. Пак не подгони изкуственяците.
Неделя сутрин, почнахме с биричка, без шкембе. Костура вече ми беше омръзнал, влязоха само познатите с едната лодка. Хубавото е, че покрай брега гъмжи от новоизлюпени рибета, миналогодишните също се въртят.
Лошото е, че всички къмпингари се държаха като варвари, то не беше чалга, стрелба, заря, резачките им за дърва не спряха, и три дни не угасиха огъня. Неделята из язовира плуваха фишеците от зарята. Това е от мен, поздрави.
Бързо ми омръзна и реших че ще ги гоня с изкуственяци. Какво ли не пробвах - Рапала Каунтдаун, Грозни Патета, Туистери, блесни, мормишки в комбинация с парче торен, кастмастери... Не ще да пипне даже, иска си мръвка. Колегите си ловяха добре, от време на време сменяхме позиции, но изкуственяк не подгони.
На другата сутрин в 5:00 бях на брега, отдясно на стената, точно до края на дървената ограда, която влиза във водата. Бях си забъркал Промикс /за шаранови риби/ с малко галета и 2 пакета х 500 грама наронена царевица. От Петъка си бях набелязал една дупка сред водорасляците и подхраних, метнах на подвижна плувка на двайсетина метра пред мен, на консервирана царевица. Две повеждания, нула риби. Това до обед. Каквото и друго да сложех за стръв беше отнасяно безкомпромисно ...от слънчаците. Сбрах ранен следобед, и пак с лодките на стената. Костурите бяха предимно дребни, до педя. Пак не подгони изкуственяците.
Неделя сутрин, почнахме с биричка, без шкембе. Костура вече ми беше омръзнал, влязоха само познатите с едната лодка. Хубавото е, че покрай брега гъмжи от новоизлюпени рибета, миналогодишните също се въртят.
Лошото е, че всички къмпингари се държаха като варвари, то не беше чалга, стрелба, заря, резачките им за дърва не спряха, и три дни не угасиха огъня. Неделята из язовира плуваха фишеците от зарята. Това е от мен, поздрави.
Коментар