Стихове

[bochkata]

В живота има пролет и хубав месец май,
но после идва зима на всичко жалък край.

Ако сълзи напълнят очите ти,
и мъка свие твоето сърце,
вдигни глава и погледни напред
там щастието чака само теб

Да обичаш когато сърцето от обич прелива,
да обичаш когато си пълен с мечти,
това е прекрасно нали.

[bochkata]

До: Стихове

И все пак нещо трябва да остане
дори то да бъде пепелта,
защото нещо силно и голямо
оставя някаква следа.

Снегът пътеките затрупва,
и кърши клони с ледени ръце
но една пътека няма да затрупа
от моето до твоето Сърце.

Моята мечта е тъй прекрасна
да бъда винаги със теб,
с теб в живота да порасна
и да вървиме заедно напред.

[Спас]

До: Стихове

Браво, още има ли

[bochkata]

До: Стихове

Не ме питай защо те обикнах
още от първия ден,
а ме попитай ако те изгубя
какво ще правя без теб.

[Симеон]

До: Стихове

Двайсти век бе затънал в кръв,
Но познаваше букви и ноти.
Ако случи се, Двайсет и първи,
Да разлистваш ти само банкноти. (Е.Евт.)

[bochkata]

До: Стихове

Не зная как да те наричам,
за теб сърцето ми тупти,
в живота вярно аз веднъж
обичам и моята любов си ти!

[kpaco]

До: Стихове

С мъдрец и откровен-дружи,
с лъжлив и умен-стъпвай леко,
глупец и честен съжали,
а от подлец и тъп-далеко.

"Панчатантра", май че.

[kanela]

До: Стихове

Един въпрос

Ще ме убиеш ли?
Убиваш ли ме?
Уби ли ме?

Слабостите ни- свикваме с тях.
Гневят ни и в зависимост държат сърца, нозе, ръце,очи и жили, желания .
Но най-накрая ги горим:
Убиваме ги в паметта си тихо
или кладата неистово боготворим..

Как може нещо непознато и далечно да убиеш?
Едва когато плътност има , убийството му е възможно.
В тоз жест, така интимен и в стона си раздиращ, какво ли може да откриеш,
замахвайки убийстовто да сториш?
Възможното убийство. Сам ще си го сториш.
Аз няма да те улеснявам в това,
сама убивайки се.
Силен си и стона си ще понесеш.
Това ти подарявам. Трудността.
По-плътна ставам. И жестът вече е възможен.

Освобождавайки се, изтръгвайки сърцето ми от глъбините си,
бзграничен ще останеш.
Не съм ли границата аз....и силата.,
Във съпротивата ми- твойта сила се поражда.
Мъж с енергии или поет? Кой знае?
Жестът ще разкрие.
Нещо ще се случи.
Между задължения и отговорности сърдечни- на Кръст.
Двойнственост достойна за венец.
Венецът е достоен за този кръстен знак.
По-плътна ставам, пресичайки сърцето ти.
Не те убих. А бях готова да го сторя.
Открих. С теб най-вече мога жив.
Към себе си пощада не търси.
Убий или агонията ще те мъчи
- спазъм вечен във сърцето ти!

[bodo]

До: Стихове

Далеч от делничния бит,
далеч от думи неразбрани -
шосето като черен бинт
превързва тихите ми рани.
Един разлюшкан автобус
извън мъглата ме извежда...
И слизам на завоя пуст,
повикан от една надежда.
Сега със себе си вървя.
Не нося шапка. Нито шлифер.
И дъжд по моята глава
почуква със потаен шифър.
Той може би ще разбере
защо се лутам без причина -
дъждът, роднина на море,
на горди облаци роднина...
Аз също искам да летя.
А все на дребно се пилея -
между небето и пръстта,
загледан в делника, живея.
Нагазвам в меката трева.
Ръце размахвам сред простора...
И уж към себе си вървя,
а хора търся, други хора.

http://www.slovo.bg/showwork.php3?Au...D=7371&Level=2

[kpaco]

До: Стихове

Любовта
е криво огледало
от сезонна разпродажба
в романтичен замък......
Аз стоя
под прозореца ти
като вехтошар с прегракнал
глас:
"Стари вещи!"
Под краката ми звънят парчета
счупено стъкло......
Много преди мен е идвал
някой друг.
Вехтошарят си отива:
"Стари вещи!".

Автор??????

[bochkata]

До: Стихове

Аз на север,ти на юг
стоим далеч един от друг.
Но знай,земята се върти и
отново ще се срещнем аз и ти.

Моят живот е осеян с бодли,
едничката роза-това си ти.

[bochkata]

До: Стихове

Толкоз нежност

Толкоз нежност,
толкоз любов,
толкоз ласка!
Аз чувствам
света като мой!

Аз ще те взема от вятъра!
Аз ще те взема от слънцето!
ще те хвана,не бягай!
Няма да те пусна!
Ще те обичам винаги!
До край!

[Симеон]

До: Стихове

Коль можешь не тужи о времени грядущем,
Не отягчай души ни прошлым, ни грядущим.
Сокравища свои потрать пока ты жив.
Вед, все равно в тот мир предстанеш неимущим.

(Гиясаддин Абу-ль-Фахт Омар ибн Ибрахим аль-Хайям 1130 г.)

(Ако можеш не тъгувай за отиващото си време,
не слагай на сърце ни миналото, ни бъдещето.
Спечеленото похарчи докато си жив.
Все едно на онзи свят ще идеш като бедняк)

[bochkata]

До: Стихове

Когато заплача паля си цигара,
и димът прикрива моите сълзи,
и аз забравям твойта изневяра,
и те обичам повече от колкото преди.

[Симеон]

До: Стихове

Нека, който е пропуснал "Хождение по буквам" да се наслади:

http://sophijski.wordpress.com/2009/...8%D1%82%D0%B5/