Стихове

[Доби]

От: Стихове

[Доби]

От: Стихове

[jkd]

От: Стихове

Никому

(автор: Любен Каравелов)

Аз си имам женица само за мене си
и не давам я никому;
и рогове не желая да нося на себе си,
че ги не турям и аз никому.

В кесията си имам две пари, ала обязан
за тях аз не съм никому.
Да займа не мога, никой ми не е длъжен,
но не съм длъжен и аз никому.

Аз нямам слуга, но и сам
не съм аз служил никому,
и с саблята си в ръка не ще да дам
да ме увредят – никому.

Аз искам да бъда свободен навсякъде и всякога,
за да не бъда тягостен никому;
за другито аз малко се грижа, кога
своята си не натоварвам никому.

[Доби]

От: Стихове

Писмо до теб
Вдигни очи ! За мен вдигни очи !
Защо? Не питай ! Просто погледни ме !
Помилвай ме и просто помълчи ...
И ако искаш двама да мълчиме.
Защо ? Не питай ! Ти ще разбереш -
загледай се във погледа ми влажен
очите, ако можеш да четеш,
очите, вместо мене ще ти кажат.
Във тях блести сега една сълза,
а твоят смях е птичка под небето.
Ръцете ти са клонки на бреза,
а аз живях без сини небеса,
без пролети, без цъфнали надежди.
Очите ти са капчици роса,
в които небесата се оглеждат.
Лицето ти е цялото в светлина,
косите ти горят като житата.
А в мойте нощи нямаше луна,
затуй израснах блед сред тъмнината,
затуй протягам смръзнали ръце
и жадно през очите ти надничам.
През тях се вижда твоето сърце
и затуй тъй много те обичам !

[Доби]

От: Стихове

Чудото наречено Любов

Вълните на морето са жени,
избягали от къщите – окови.
Ела, една вълна сама стани,
сестра на вятъра бъди отново.
Ела, сред най-дълбокото иди,
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди-
едва сега ще можеш да откриеш.
Страхливия ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилния ще плаче от тъга,
а истинския сам ще те намери.
Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай, нито спирай.
Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото – умира.
Евтим Евтимов

[drago_pishinkov]

От: Стихове

КАК ЗАПОЧВАТ РАЗДЕЛИТЕ?

ПЪРВО ТРЪГВА МЕЧЕТО, НА КОЕТО ЕДИН ДЕН
МУ ПАДА КРАЧЕТО, А СЛЕД НЕГО И ДВЕТЕ
КАФЯВИ ОЧЕТА - СТЪКЪЛЦА СЕ ОКАЗВАТ,
ЗАШИТИ С КОНЧЕТА.

НЯМА КОЙ ВЕЧЕ ТВОИТЕ ТАЙНИ ДА СЛУША,
НЯМА КОЙ В ТЪМНИНАТА ДО ТЕБ ДА СЕ СГУШИ.
ПЪРВО ТРЪГВА МЕЧЕТО И С НОСА НАУЧАВАШ
С КОЛКО ПАРИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ ДА СЕ ПРОЩАВАШ.

АЛА ОЩЕ СИ ЕЛФ, ОЩЕ ПЪРХАШ НЕВИННО
И СЪНУВАШ В СИЯЙНИЯ МЕД НА ПЧЕЛИНА...
ПОСЛЕ БАБА, КОЯТО САДЕШЕ ЛАЛЕТА
И ТЕ ВОЗЕШЕ В ПРИКАЗКИ С ПЪСТРА КАРЕТА

ИЗВЕДНЪЖ САМ-САМА Е ЛЕХА РАЗЦЪФТЯЛА -
СПИ В ЛАЛЕТАТА - МЪНИЧКА, ТИХА И СПРЯЛА
СРЕД КАРЕТАТА, СИНЯ ПЪТЕЧКА ИЗБРАЛА...
В ТАЗИ ПРИКАЗКА БАБА НЕ ЩЕ ДА ТЕ ВЗЕМЕ -
ТРОПАШ С КРАК И СЕ СЪРДИШ НА ВСИЧКИ ГОЛЕМИ!

И С ЮМРУЧЕТА КРАТКИ ЩЕ СТРОШИШ ГАРДЕРОБА -
ДВЕ ЗАБРАДКИ, ДОГАДКИ - ТОВА ЛИ Е „СБОГОМ"?
ВЪРХУ ХЛЯБА - СВЕЩИЧКА МИГА С ОГЪНЧЕ СЛАБО.
И ТИ СОЧИ - ЗВЕЗДИЧКА Е СТАНАЛА БАБА.

КАК ЩЕ СТАВА ЗВЕЗДИЧКА, БЕЗ ДОРИ ДА ПОМАХА!?
НАУЧАВАШ, ЧЕ „СБОГОМ" Е БОДИЛИ В СТОМАХА...
ПОСЛЕ НЯКОЙ ПРИЯТЕЛ, ЕЙ ТАКА, ТЕ ПРЕДАВА -
ЗА БРОЕНИ СТОТИНКИ ПЛЮС МАХЛЕНСКА СЛАВА...

И В МИНУТИ БРОЕНИ ОНЗИ СНЯГ В ТВОИТЕ ВЕНИ
ТРУПА, ТРУПА, ЗАТРУПВА СТО ИГРИ СПОДЕЛЕНИ...
ДВЕ СВЕТУЛКИ В ОКОТО - СВЕТЛИНИ ВКАМЕНЕНИ,
СЕ ТЪРКУЛВАТ В ТЪМАТА, ДЕТО ГЪСТА ИЗВИРА;

СПИРА ПЛАВНОТО ЛЯТО, ТОПЛИНКАТА ТИ СПИРА.
И С ЧУКЧЕТА ЗВЪНЛИВИ - ЧУК-ЧУК! - ПУЛСЪТ ЗАБИВА
СТО ПИРОНА ЛЮТИВИ В КРЪВТА ДОВЕРЧИВА -
ЗАКОВАНА Е ВЕЧЕ - НЕ БЪЛБУКА, А ТЛЕЕ...

НАУЧАВАШ - ДАЛЕЧЕ ТВОЙТО ДЕТСТВО ЖИВЕЕ.
И ПОЕМАШ НАТАМ, ДЕТО СТАВАШ ГОЛЯМ.
А ТОГАВА - ТОГАВА, ЛЮБОВТА ТЕ ПРЕДАВА.
ПОЧВА ТЪЙ, НЕУСЕТНО, НЕ Е НИКАК КОНКРЕТНО -

РАЗРЕШАВАШ ЗАДАЧИ, НО НА ФИЛМИ НЕ ПЛАЧЕШ,
ХРАБРО СКИТАШ ИЗ МРАКА, АЛА ЕЛФИ НЕ ЧАКАШ,
ДЯДО КОЛЕДА, ЕХ - ТОВА СТАРЧЕ ЛЪЖЛИВО,
ПРЕЗ КОМИНА ОБРАТНО ЯКО ДИМ СИ ОТИВА -

НАУЧАВАШ: МЕЧТАТА С КОШ ПАРИ СЕ КУПУВА,
А СЪНЯ НА ПЧЕЛАТА... НЕКА ДРУГ ГО СЪНУВА!
ПОСЛЕ ИМАШ УСМИВКА, АМА СМЯХ В НЕЯ НЯМА.
ПОСЛЕ - ИМАШ ЗАВИВКА, НО НЕ СТИГА ЗА ДВАМА.

ПОСЛЕ - МУДНИ КАМИЛИ - СЕ ТЪТРУЗЯТ НЕДЕЛИТЕ
В ТЕЖКИ ГЪРБИЦИ СКРИЛИ ТЕЖЕСТТА НА РАЗДЕЛИТЕ.
И ТАКА СИ ПУСТИНЕН - С ОНЕМЕЛИ ПЧЕЛИНИ...
И ТАКА СИ ПОРАСНАЛ, ЧЕ ПОЧТИ СИ УГАСНАЛ.

КАК ЗАПОЧВАТ РАЗДЕЛИТЕ? ПЪРВО ТРЪГВА МЕЧЕТО...
А СЛЕД НЕГО, НЕВИДИМО, СИ ОТИВА ДЕТЕТО.
А ТОГАВА... ТОГАВА - Я, ОТДЕ ТЕ ЗАКАЧА
ЕДНО ТАЙНО ХЛАПЕНЦЕ, ТЪРПЕЛИВО ЮНАЧЕ?

ПОД ЛЪЖИЧКАТА ШЕПНЕ И БЛЕЩУКА С ЛУНИЧКИ -
А, БЕ НЯКАК ОТНЯКЪДЕ ТЕ ГЪДЕЛИЧКА! А, БЕ НЯКАК
И НЯКЪДЕ ТЕ ОЧАКВА ПОСЛУШНО, А НАСЪН
ВМЕСТО МЕЧО, ИДВА ТО ДА ТЕ ГУШНЕ.

И НАВЪН, ВМЕСТО БАБА, ТО ТЕ ВОЗИ С КАРЕТА
ДО ПОЛЯНАТА С ЕЛФИ, ЛАЗУР И ЛАЛЕТА...
ПОТЪРСИ, НАМЕРИ ГО - СЛЕД ПОСЛЕДНОТО ДИРЕНЕ
НАУЧАВАШ: РАЗДЕЛИТЕ СВЪРШВАТ С НАМИРАНЕ.

Автор: Мая Дългъчева