Не са ми нужни твоите студени ласки. Погледът ти ме пронизва, като ледена кама.
Как да ти кажа, че копнея за съвсем мъничко топлина- кат житено зрънце макар.
А ръцете ти са страшно студени и всеки допир наранява крехкото ми тяло.
Знаеш ли колко боли тялото- ледена нежност. Къде си забравил всички хубави думи?
Защо докосваш устните ми с лъжлив копнеш и ме караш да ти вярвам, че ме желаеш?
Колко първични сме Господи. И колко е грозно да насилваш себе си.
Като подли престъпници скрили своите голи тела зад завеса от тежка коприна.
И запазваме своята толкова ненужна анонимност.
Дори когато уж проникваме един в друг ние сме просто Тя и Той - без имена, без възраст, обществен статус, предрасъдъци.
Две същества разчупили границите на доброто, търсещи нещо не изживяно, не сънувано, не мечтано......
Каква нелепа заблуда.
Всичко е просто лира с начало и край, без плам, без някаква светла надежда, без тиха мечта.
Любов без любов. Останалото е тишина.
Неудобен човек. Ръбат.
Сблъсква се с другите,
и него блъскат -
така, че му се завива свят.
А другите са гладки, излъскани,
не оставят подире си синини...
За децата си помисли, човече!
А зидарите зидаха свойте стени
все от ръбести камъни.
Не от речни.
Ясен: ”в Наречен си лекувам нервите от форумното модериране...”
Такава ме обичай - бурна, непокорна. Като от обич развълнувано... море. Непостоянна и бушуваща на воля, във теб притихваща като във брегове.
Такава ме обичай - тиха, мълчалива.
Като измислена (от теб самия) тишина.
Като река, която във душата ти се влива
и там остава чак до... края на света.
Такава ме обичай - лесно наранима -
със изтъняло от обиди и лъжи сърце.
Макар да мислят всички, че съм силна,
от мъничко разплаквам се като дете.
Такава ме обичай - невъзможна.
Далечен блян - несбъдната мечта.
Понякога така необяснимо сложна,
а друг път просто... влюбена жена.
Такава ме обичай - не докрай позната.
Разлиствай ме, но остави последния воал.
Отключвай тайниците мои на душата,
но остави заключена последната врата.
Такава ме обичай - с вятър във мечтите,
със дъжд в очите, а в косите със сребро.
Променлива (типично за жена), различна.
Тръпчиво-сладка като щипчица канела в ром.
Не искай да се променя - такава ме обичай!
Не се опитвай, моля те, да ме опитомиш!
Не се опитомява вятър (знаеш) - той умира,
ако опиташ във бутилка да го задържиш...
Силните плачат сами. Не ръкомахат. Не викат. В гръб не забиват ками. И не се кланят на никого.
Коментар