Стихове

[ilianxxx]

До: Стихове

Животът ми, белязан от премисляне,
се вие по пътеката, като змия
Във търсене на вечния му смисъл
опипвам бъдещето със ръка.

И пари
и тръни
и меко е
и стръмно
Боли...
о, не боли...
Мръква се на съмване

Животът ми, белязан от премисляне,
се точи като гущер преди залез
Понякога съм аз, друг път измислям се
откривайки в друг образ азът

и мога
и дали
и трябва
Харесвам се
Отричам се
О, съм...
въздухът ухае на капини.

Животът ми,белязан от премисляне,
поспира някъде преди върха.
Въздъхва тежко, уморен от мислите
и вяло се отупва от прахта

[ilianxxx]

До: Стихове

Като вино ме опиваш,
Като пролет ме разцъфваш
Пусто е, когато си отиваш,
късче от душата ми откъсваш.

Като вятър ме разгаряш,
Като полет ме издигаш.
Бездиханен ме оставяш
и сърцето ми разбиваш.

Като мисъл ще съм твой,
Като сянка ще те следвам
На нощта ще съм покой,
на деня - лъчът последен.

Като миг ще съм ти нужен,
Като лято ще ме чакаш
във съня ще се събуждаш,
разпознала лика ми в мрака.

Като вино ме опиваш,
Като пролет ме разцъфваш
Знай, дори да си отидеш,
после в други ще ме търсиш.

[Gallka]

До: Стихове

Бях хрисима... И буйна бях.
Беднячка сетна. И богата
с мечти, които пропилях...
Но ми остана болка свята!
Да ми припомня -- и до днес --
как всичко по вода изтича,
когато на едничка чест
човек живота си обрича.
На друг ли болка не спестих?
Един ли чужди грях изстрадах?
А колко мъка пресуших!
Летях безкрила, в бездни падах.
През сълзи смях се, плаках в стих.
Но с дума не отворих рана...
И в щастие -- горчилка пих.
И в обич тръпнах -- неразбрана.
Но не приех -- по даден знак --
фалшиво песен да поема,
на ближния да сложа крак,
от чуждо щастие да взема.
Не съумях, дори в лъжа --
ръце доволно да потрия,
на дума -- да не удържа,
вината своя да покрия.
Пари и чувства не пестих.
Ни слава, нито злоба, трупах.
Душа раздавах. Не мъстих!
Кръвта ми сякаш нулева е група.
Преди да мога да летя --
научих се да коленича
пред шепа пръст, дете, цветя.
Пред този, който ме обича!

[Gallka]

До: Стихове

Като една душа изгубена
Аз лутам се и изход се опитвам да намеря
Из дълбините на моето познание
Да видя светлина, а там. . . Мълчание. . .
Срещам красота, мистика и мъдрост
Любов във древността погубена
Смесваща се с черно отчаяние
И мъка дълбоко в мен потулена. . .
Видях една душа изгубена,
Която изход се опита да намери
Светлина да зърне в Мрака,
Да си върне изгубено доверие. . .
Съпричастност единствено останала
Разкриваща помисли незнайно скрити
Говоря аз, за теб, с Луната
И плача, заедно със звездите.
Дълбока тишина и спомени,
Заробени във миналото на Страстта
В гората на моето подсъзнание
Намирам скритото, а там. . .Мълчание. .

[bochkata]

До: Стихове

Попита ме

Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.

Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,

че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.

[bojitch]

До: Стихове

Да раздвижим темата:

В мразовитите простори птиците самотно грачат...
По-самотно е сърцето неспособно да заплаче.
Непрестанно я терзаят мрачни спомени далечни...
Радостта е мимолетна, угризенията - вечни.

О да може с нова обич стара скръб да се прогони.
Зима е, а цвят е грейнал по премръзналите клони.
Тя поглежда към дръвчето и се вслушва замечтана
как се ронят цветовете върху снежната премяна.

неизвестен китайски поет около 1 000г от н. е.

[bochkata]

До: Стихове

Попита ме



Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.

Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,

че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.

[bochkata]

До: Стихове

Последно писмо

Писмо последно на теб аз пиша,
писмо последно за нашата любов,
но дали ще разбереш защо ти го пиша
или ще го скъсаш небрежно.Кажи?

С него ти казвам,че те обичам,
че още най скъп идеал си ми ти,
с него ти казвам недей ме забравя
помниме със твойта жестока любов!

Аз някога обичахте с душата си цяла,
аз някога обичахте моя любов,
но ти не разбра и ме остави
да роня сълзи по-нашата любов!

Животът е бурен,приятели много,
но ще срещна ли аз друг като теб,
дали ще обикна аз някога друг
със същата обич така както Теб???

[bochkata]

До: Стихове

Обичам те


Обичам те когато идваш,
когато сядаш тихичко до мен.
Обичам те когато си отиваш
и те търся ден след ден.
Обичам те когато ми говориш,
когато свенливо ме галиш с очи.
Обичам те когато те сънувам,
когато изгарям от страст и
над тебе търся власт.
Обичам те когато другуте те мразят
и когато плачеш до зори.
Обичам те когато ти се смееш
и когато ме мразиш дори.

[razkazwacha]

До: Стихове

...Но за разплата час ще дойде
И тогаз ще видим "кой- кого"!
Ще излезем горди и велики
С юмруци от стомана
срещу мечовете от дърво...

[razkazwacha]

До: Стихове

Какво ли знам за маниери,
лъжа, изкуство и позлата,
Аз- който бях роден под голото небе,
в гората!
Но всички те са без значение,
когато мечът е запял.
Елате кучета!- Умрете!
Бях мъж, преди да стана крал!

Р. Хауърд

[razkazwacha]

До: Стихове

Понякога съм груб и нетактичен
държа се странно, и като че ли
"не съм във час"
И струва ти се нещо в мене
не разбираш, нещо ти убягва...
- Е, това е Истинското мое "Аз"...

[bochkata]

До: Стихове

За мен


За мене ти си въздух
За мен си светлина
За мене ти си слънце,
огряло през дъжда
За мене ти си огън
на зимата в нощта
за мене ти сълза си
дошла от радостта


Двама

Какво си ти за мене
и аз за теб какво съм...
Ний двама сме родени
любов в сърца да носим.
В един път да вървиме
съдбата е решила.
С любов да го преминем
Така е отредила.

[deian]

До: Стихове

АНАРХИСТ
15.05.2010

Имал дядо ми имоти... След 9-ти взеха тях...
Имал татко ми надежди... След 10-ти взеха тях...
Взеха много, взеха всичко, взеха толкова неща,
колкото не мога даже вече да ги изброя...

Взеха бъдещето мое и на моите деца...
Взеха всичко де що може-няма да им го простя!
Затова ги гледам лошо всички гадове наред
в телевизора безбожен и във вестника проклет!

Хвърлих своя телевизор на боклука да е дар,
нека радва му душата на поредния клошар!
Мамичката им проклета! Кой я ражда тази твар?!
На върхушката проклета плюя като каруцар!..

[bochkata]

От: До: Стихове

Когато слънцето и губи вече свойта мощ,помни,
че то от мен ти казва,целувам те и лека нощ!

Ако знаеха всички птички,че ти си тъй далеч от мен,
те никога не биха пели,а биха плакали със мен!