Стихове

[bodo]

До: Стихове

На един приятел...
Обичам те, защото си размътен
като прегазен извор покрай пътя.
От болка и от мъка си неравен,
осеян с ями като път забравен.
Обичам те, защото си жесток
като разсърден пролетен поток,
когато някой от неправди страда,
а моли унизително пощада.
Обичам те, че в късен час не спиш,
че мразиш тъмнината и без дим гориш.
С лице открито срещаш ветровете,
тъгуваш за потъпканото цвете.
Обичам те за вълчия ти глад
да бъдеш волен винаги и....млад,
да си далеч от всички дребни сметки
и от приготвени за свободата клетки.
Обичам те за мъжкия ти нрав
да срещаш ударите прав,
да бъдеш силен в слабостта си,
да ближеш сам от раните кръвта си.
Обичам те, че всеки следващ ден
приличаш безпощадно и...на мен.

Обичам те....благодаря ти.....

[Gallka]

До: Стихове

Пак си с мен.
И пак във мисли само.
С устни милвам топлото ти рамо.
Твоя дъх с косите ми играе.
Хубаво ми е, макар да зная
болката от сладката измама
на илюзията, че сме двама...
Че съм твоя! Че си мой единствен!
Вярно ли е или си измислям?
Пак в ръцете ти потъвам цяла
в смут стаена, сладко занемяла...
Нищо, че наум със теб говоря.
Че край мен са само чужди хора.
А пък тъй безкрайно ни разделят
време и условности...Живеем
в два различни свята-в мисли
слети.
Докога!?! Протегнати ръцете
все eдни към други с обич тичат
и...тъгувам все без теб самичка.
С детска доверчивост ти се галя.
Спомените сладко пак ме мамят
там, където всяка ласка пее...
Как без тебе щях да оцелея-
в моята човешка малка драма с
тихата ми болка, че те няма.
Затова те нося в спомен, в мисли.
Искам да съм с тебе, искам! Искам!
В сънищата ми, във дните сиви-
просто да усещам, че съм жива.
Като скрито въгленче ме грее
мисълта, че като мен живееш
с парещата болка на копнежа,
с чакане на мигове със нежност

[Gallka]

До: Стихове

Прости ми,
ако някога,
когато си имал нужда от мен
не съм била до теб, за да ме почувстваш.
Прости ми,
ако някога,
когато си бил тъжен
не съм била там да поема тъгата ти.
Прости ми,
ако някога,
когато си бил на кръстопът
ме е нямало да ти помогна в избора на пътя.
Прости ми,
ако някога,
когато си бил самотен
не съм била там да те прегърна.
Прости ми,
ако някога,
когато си бил щастлив
не съм била до теб, за да видя усмивката ти.
Прости ми,
ако някога,
когато си искал да обичаш
мен ме е нямало, за да ме обичаш.
Прости ми,
ако някога,
когато си искал да бъдеш обичан
не съм била там, за да те обичам.
Прости ми,
защото някога,
още се лутах,
още те търсех.
Прости ми,
защото някога,
пак те усещах,
пак те обичах.
Прости ми...
сега,
когато те има.

[bochkata]

До: Стихове

Прегърнах те в последния ни час

Прегърнахте в последния ни час.
Прегърнахте,защото те обичам.
Дори да съм далеч от тебе аз,
душата си пред тебе пак събличам.

Ще те докосвам с вятъра в ноща.
Ще те целувам в сянката на мрака.
Ще те прегръщам в твойта самота,
и всяка нощ отново ще те чакам!

[Gallka]

До: Стихове

Научих ...
Научих -
че не можеш да накараш някой да те обича.
Можеш само да бъдеш някой,
който може да бъде обичан.
Останалото зависи от другия.
Научих -
че без значение колко те е грижа,
на някои хора просто не им пука.
Научих -
че отнема години да изградиш доверие,
и само секунди да го разрушиш.
Научих -
че не е важно какво имаш в живота си,
важното е КОГО имаш в живота си.
Научих -
че можеш да разчиташ на обаянието си
около петнайсет минути.
След това е по-добре да знаеш нещо.
Научих -
че не трябва да сравняваш себе си
с най-доброто, което другите могат да направят,
а с най-доброто което ти можеш да направиш.
Научих -
че не е важно какво се случва с хората
Важното е какво правят те по въпроса.
Научих -
че за секунда можеш да извършиш нещо,
заради което ще те боли цял живот.
Научих -
че колкото и прецизно да режеш,
винаги ще има две страни.
Научих -
че отнема много време,
да станеш човека, който искаш да бъдеш.
Научих -
че е много по-лесно
да реагираш вместо да помислиш.
Научих -
че трябва винаги да се разделяш
с тези които обичаш с думи на любов.
Може пък това да е последният път когато се виждате.
Научих -
че можеш да продължиш напред
дълго, след като си решил че повече не можеш.
Научих -
че сме отговорни за това, което правим
независимо какво чувстваме.
Научих -
че или контролираш отношението си към хората
или то те контролира.
Научих -
че независимо колко страстна и буйна
е една връзка отначало,
страстта отминава и добре би било да има
нещо друго да заеме мястото й.
Научих -
че герои са хората,
които правят това, което трябва се направи,
когато трябва да се направи
независимо от последствията.
Научих -
че да се научиш да прощаваш изисква практика.
Научих -
че има хора които искрено обичат,
но просто не знаят как да го покажат.
Научих -
че парите са калпав начин да си мериш успеха.
Научих -
че с най-добрия си приятел можем да правим всичко
или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно.
Научих -
че понякога хората, които очакваш
да те ритнат докато си на земята,
ще бъдат тези които ще ти помогнат да станеш пак.
Научих -
че понякога когато сме ядосани
имаме право да бъдем ядосани,
но това не ни дава право
да бъдем жестоки.
Научих -
че истинското приятелство продължава да расте
дори през големи разстояния.
Същото се отнася и за истинската любов.
Научих -
че понеже някой не те обича
по начина, по който ти искаш да те обича,
това не означава,
че не те обича с цялото си сърце.
Научих -
че зрелостта много повече зависи
от това какъв опит си придобил
и какво си научил от него,
и много по-малко
от това колко рожденни дни си празнувал.
Научих -
че никога не трябва да казваш на дете
че мечтите му са невъзможни или странни.
Малко неща са по-унизителни, а и каква
трагедия би било, ако ти повярва.
Научих -
че семейството ти няма винаги
да те подкрепя. Може да изглежда странно,
но хора с които не си роднина
могат да се грижат за теб, да те обичат
и да те научат отново да вярваш на хората.
Семействата не са биологични.
Научих -
че колкото и добър приятел да ти е някой,
той ще те наранява
от време на време
и трябва да му прощаваш за това.
Научих -
че не винаги е достатъчно
да ти простят другите.
Понякога трява да се научиш
ти самият да си прощаваш.
Научих -
че независимо колко лошо
ти е разбито сърцето,
света не спира заради мъката ти.
Научих -
че произхода и обстоятелствата
може да са повлияли на това кои сме,
но не са отговорни за това кои ще станем.
Научих -
че понякога когато приятелите ми се карат,
се налага да взема страна
дори и да не искам.
Научих -
че само защото двама човека се карат
не значи, че не се обичат.
И че само защото не се карат,
не значи, че се обичат.
Научих -
че понякога трябва да поставиш човека
преди неговите действия.
Научих -
че няма нужда да променяме приятелите си,
ако разберем, че приятелите се променят.
Научих -
че не трябва да бъдем толкова
настоятелни да открием някоя тайна.
Тя може да промени живота ни завинаги.
Научих -
че двама човека могат да
гледат едно и също нещо,
а да виждат нещо съвсем различно.
Научих -
че колкото и да се опитваш да защитиш
децата си, все нещо ще ги нарани
и това ще нарани и теб.
Научих -
че има много начини да се влюбиш
и да останеш влюбен.
Научих -
че независимо от последствията,
тези които са честни със себе си
стигат по-далеч в живота.
Научих -
че независимо колко приятели имаш,
ако ти си тяхната опора,
ще се чувстваш самотен и изгубен,
когато те са ти най-нужни.
Научих -
че живота ти може да бъде променен
за часове, от хора
които дори не те познават.
Научих -
че дори когато мислиш,
че нямаш какво повече да дадеш,
когато приятел повика за помощ,
ти ще намериш сили да помогнеш.
Научих -
че писането, както и говоренето,
може да облекчи емоционалната болка.
Научих -
че парадигмата в която живеем,
не е всичко, което ни е предложено.
Научих -
че заслугите на стената
не ни правят почтени човешки същества.
Научих -
че хората на които държиш най-много в живота
ти биват отнети твърде рано.
Научих -
че, въпреки, че думата "любов",
може да има много различни значения,
тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.
Научих -
че е трудно да се определи
къде да се тегли чертата,
между това да бъдеш добър и
да не нараниш чувствата на хората
и това да защитаваш това, в което вярваш. Научих.., но го научих по трудния начин..

[Hala]

До: Стихове

- Господин капитан,спрете тук !
- Толкова съм уморен,ще спра..
- Внимавайте,стрелят ! Залегнете !
- Внимавам,но ти тръгвай !
- Кажи ми,войнико,откъде си ?
- От една страна,близо до вас.Но по реката минава границата.
Белият бряг,черният бряг..
И на моста виждам знаме,
но не онова,което е в сърцето ми..
- Значи ти,войнико,не си от моите !
- Имам друга униформа и вие го знаете !
- Не,не го знам,защото не виждам ! Улучиха ме и май беше ти !

- Господин капитан,какво искаш да направиш ?Това е война и не може да се промени !
На хълма пее картечницата и зелената трева се превръща в слама.
По реката продължава битката,но за нас тя вече свърши.

- Господин капитан,аз трябва да тръгвам !
- Идвам с теб,не можеш да ме оставиш !
- Не,няма да те оставя.Вече знам.Ще бъда близо до теб завинаги..

Всичко свърши.Границата мълчи.Белият и черният бряг..
Докато една жена плаче в нощта и зове едно име,
което никога няма да й отговори..

- Господин капитан,спрете тук !
- Толкова съм уморен,ще спра..

[bochkata]

До: Стихове

Навън дъждецът си вали
и кат кокошка мокричка си ти!
В любов пред тебе съм се клел
и в този час те питам-мен
вземаш ли за твой петел?

[Dan7]

До: Стихове

Във форума съм от един ден...сънувам, че карам кола, но наяве не мога да го направя, защото някак си усещам, че рискът е голям, щото нямам ориентация и ще убия някоя невинна душа.....въпреки това влязох тук като ценител на екстремното, полезното и многообразното - виждайки за колко хилядни мнения и полезни теми става въпрос и ...просто ми е интересно....все още съм на кота нула и не знам дали някъде си има място, където задължително трябва да се представя, но надявам се, ако има такова условие админите да ме "вкарат в пътя"...Видях че има тема, която освен многото други ми допада и не ми остава друго в сегашното си неориентация да се представя тук с това, което мога - относително справяйки се...Виждам, с огромно задоволство, че тук, между гумите, маслата и бензиновите пари има огромно количество душевност и понеже кормилото ми е в ръцете , но не на 4 колела, а само на илюзия , пускам си един вид представяне с нещо мое, като човек изобщо и като човек от Филибето, с което всъщност ви казвам - привет от мен.

Усещане

Една камбана тихо звънва
с пробуждането на деня,
в дървото до прозорец светъл
пропява славей в утринта.

Очите си отварям бавно,
сънят избягва... мързелив,
тролеи по пътищата грабват
частица път- паваж тъй жив

Липи и кестени се смесват
като чадър под огнен пек.
Горещо, огнено-щастливо
напомнят, че си жив човек...

Нозете ми пристъпват плавно,
като във древен ритуал
- върху историята стъпвам,
паж, все едно настъпил крал...

Във зид и камъни стаена
ме дебне вечната съдба,
надсмива ми се спотаена:
"Какво си мислиш ти сега?!?"

Не мисля нищо...и не мога,
сърцето ми се сякаш спря,
уплашено, в захлас стаено
от пулса нежен на града.

Стотици, хиляди надежди,
смях, сълзи, радости, тъги
прелитат тротоарно слети
с тепета, шумове, лъчи...

Животът тук тече, прелива,
не е "девети бал" вълна,
като Марица са лениви
денят и пладне и нощта.

Душата ми в покой притихна,
уплахата преля в сълза -
така доволна и щастлива,
че имам дом във вечността.

Цигулка пееща във подлез
напомни ми една мечта...
Тъй романтичен и прекрасен
е Пловдив рано сутринта...

Дан

[Dan7]

До: Стихове

Продължавам да пиша, защото ми е кеф да го правя, независимо дали някой ще го прочете, вече съм няколко дни тук и докато някой не ме е отрязал "през кръста" се чувствам определено комфортно в този изключително богат форум, само дето още малко не се сещам къде точно и как да гледам, но ще се оправя с времето и с ваша помощ - надявам се. Пускам едно ново стихо, без абсолютно никакви претенции за стойностност, написах го скоро и искам с изреченията му да споделя част от светогледа си с вас.

Подреденост...

Дали е подреден животът - попитах се следобед днес.
Сметана, захар и доволство във двойна доза тъмно "нес",
омайват опиумно сляти в гердан от хубави неща,
но вечерта така е дълга - река с удавени слова...
Припомняне, съдбовно тъжно, зад ъгъла те чака пак..
как никога не можеш скромно да се признаеш за глупак?!
Така невръстен спрямо дните на дългия житейски път,
така безумно самовлюбен, отричащ собствения съд.
Във него, без свидетел верен на банката заставаш ти,
годините - свещен радетел, припомнят ти безброй лъжи..
Един подкупен следовател ще каже кротко - "ти не си",
една сълза ще те опари и ще ти спомни кой си ти..
Как искаш себе си да лъжеш - съзнавайки в света голям,
как толкоз малък не помисли, че "отговорът" чака там...
Във облаци от рози литнал, с душа оплетена в мираж
минаваш сляпо и безстрашно вратата с безпристрастен страж..
Опитваш се да се измъкнеш...и да побегнеш може би...
но той неумолимо дебне тъй мъничките ти следи:
когато мълком си подминал една ридаеща душа,
и тъй нехайно си подритнал приятел, мъка, самота.
Когато някой бил е жаден, а ти си газел във река,
когато някой е будувал, а ти си спал във слепота..
Когато някой е сънувал с отворени очи тъма
ти каза ли един път само:
"За теб ще бъда светлина...!"

Дан

[bochkata]

До: Стихове

Не

Не е лесно от тебе сега да замина
и споменът скъп във сърцето да нося
Любовната мъка не ще да премине.
За теб ще си спомням, за тебе ще прося.

Сега да се любим! От нас да изгрее
последна любов под беззвездно небе
и чувството нежно нека живее,
във сънища заедно с тебе да сме.

[bojitch]

До: Стихове

И аз да предложа нещо:

ОТКРОВЕНИЕ

В мен тихо е
като във храм
и коленичили
един пред друг
се взираме във светлината
над нашите глави.
А вечността дарява
кратък миг,
в ръцете ти
душата ми спокойна спи.

ВИК

Тревога нежна -
боя се от съртта,
която ще ни раздели.
Не-е-е-е!

Не ме оставяй
утрини да срещам,
в които
не изгряваш ти.

Ю. Петрински

[Dan7]

До: Стихове

Ден

Ден познат като всички останали..
с аромат на кафе и мъгла,
рано сутрин очите ми срещат
натежала във мигли тъга..
Още тъмно е вън и студено
вятър лъхва ме в сънния мрак
дяволито просветва цигара
и чертае във тъмното знак..
Колко много години отминаха
във наивни и слепи мечти
колко мигове мълком отлитаха
във мечтания "Аз" и "Ти"..
Колко още денят ще ни буди
недоспали от предната нощ
колко още сълзи и съмнения
ще изхвърлим във пълния кош.
Колко пъти ще се събуждаме
във надежди и светнали дни,
колко пъти ще се удавяме
на разсъмване в кратки лъжи..

Дан

А бе, тук имаше стихо за мъжете, защо сега го няма..

[bojitch]

До: Стихове

Нещо актуално:

НОВА ГОДИНА

Събирано в гърдите, времето неумолимо,
ден след ден изтича и оставя празнота,
толкова болезнена, че искаш да крещиш
и да късаш със ръце горчивата измама,
че е възможно да започнеш отначало...

Но тази празнота в гърдите може
да запълниш с неочакван телефонен звън
и бистри капки от любов, по жицата...
Или като поднесеш във шепи радост,
от обичта нетърсеща отплата.

Ю. Петрински

[Dan7]

До: Стихове

хайде малко лиготия...хаха

Целувка

Малки пръсти бързо отмахват кичур мокра и черна коса,
дявол в тъмна коприна, непокорна като мъгла..
Мълком искам да те прегърна със ръце, със нозе, със душа,
искам целият да те зърна, от любов да те задуша...
Колко малка се виждам до тебе- като бебе, прегърнало лъв,
как със устни да ти покажа,че си цар, че си мой, че си пръв.
Мило пръстите ми докосват очите ти- езера,
тихо кожата ти погалвам, ти миришеш на бор и гора.
Колко искам да те притисна, но не мога, така си голям,
как сърцето ти искам да стисна, но дланта ми е малка за храм...
На гърдите ти се опирам, тиха, влюбена, малка жена
моля те, не ме спирай - искам да те целуна сега...

Дан

[ilianxxx]

До: Стихове


Отпивам от чашата вино,
Тънееща във ръката ми
Съчки от неизживяно минало
Тлеят в камината до стената.
Придърпвам одеало, останало
От нощите, пълни със страсти
Усещам по кожата, впиват се,
вълнения уж поугаснали.
Отпивам полека, по глътка.
Не бързам, не чакам, не помня.
На двора тихо поскърцват
Нечии стъпки...стъпките твои?
Резето лежи, позадрямало
След бурния флирт със бравата
Не, няма да стана, о няма,
Чаша тънее в ръката ми.
Опивам се бавно, полека
И гледам как огънят чезне
В мене всяка пътека
Превръща се в тъмно, във бездна.
Потъваш, изчезваш, бледнееш
Във тъмното, в мрака, във мен
Отпивам вино за времето,
Когато нощта беше нашия ден.