Съкровищата на Егея

[Nik Nikolov]

До: Съкровищата на Егея

Ей, много красота, много нещо сте запечатали !

Вдигнахте летвата на репортажите, до непостижимо познавателно и емоционално ниво.

Насред репортажа си търсих ранен " Пинк Флойд ", за съпътстваща музика. Преходност и непреходност в едно. Въодушевен съм за продължението. .

Благодаря !

[giorgio]

До: Съкровищата на Егея

Яна, умееш да разказваш увлекателно, живо и нестандартно... Не ти ли е минавало през ум, да смениш професията? Сигурен съм, че Димо е в състояние да ти осигури още много, много материал...

П.П. Свършиха ми пуканките... след няколко препрочитания и преразглеждания на снимките... Oтивам за нов пакет, за следващото продължение, което предполагам ще е още по-интригуващо...

[Тануцо]

До: Съкровищата на Егея

Благодаря за невероятния разказ...върнахте ме няколко години назад, когато се разхождах по тези места...сякаш е било онзи ден!

[Димо]

До: Съкровищата на Егея

Едно от "трудните" неща в това пътуване беше да разбера точно къде се намира всяко от местата, които искахме да посетим.
Не, че е кой знае колко трудно да откриеш Троя или Ефес днес.
Четох пътеписа на Бойко, в който обаче за някои места липсваше обяснение как се ходи и къде се намират точно (столицата на царица Ада и Афродизиас примерно ). Затова се потрудих и с голяма точност съм боцнал кабърчетата по местата им. Понеже маршрута не е кратък и не се побира в достатъчно едромащабна карта, мисля че в гугъл мап е най-удобно.
Ето тук :
http://maps.google.com/maps/ms?hl=bg...19afee231c732f

[яна]

До: Съкровищата на Егея

Гюмузлук се оказва прекрасен залив с ресторантчета и лятни къщи по брега. А и джамия с високоговорител – ако някой турист случайно не си е навил часовника за 5:30 сутринта.









Слънцето пече като за лято на 2ри май и аз най-после се привеждам „в приличен вид”.



Димо влиза във водата и след неуспешен опит да хване обяд отиваме да ядем ципура в един от ресторантите (предшествана от задължителния пазарлък със суровите риби в ръце).





Продължаваме обиколката на полуострова. По целия бряг са настроени курортни селища. Принципът очевидно е да се строят къщички, които се продават или дават под наем – един инвеститор строи квартал – 20, 30, 50 абсолютно еднакви бели къщички. Отдалече тези квартали ми приличат на големи бели термитници.





Вечер приличат на големи светещи термитници. Джамиите се строят на такова разстояние, че да не остане почиващ, до чийто слух да не достига воя на мюезина от минаретата. Като изпечен атеист винаги съм се гордяла с факта, че съм еднакво толерантна към всички религии. Тук, обаче, ми се струва, че ислямът не е особено толерантен към моя атеизъм и даже доста натрапчиво се опитва да ми изтъкне присъствието си. Все пак усилието да не чувам си струва – гледките след всеки завой ме карат да въздишам завистливо: толкова много бряг, толкова много море ... Откриваме няколко тайни залива, на които местното население, далеч от туристическата гмеж, си прави неделен пикник.




























Денят завършва с мотопортрети и с портрети „Ех, защо не си сега мотор!”.

[яна]

До: Съкровищата на Егея

На другата сутрин ставаме раничко – най-после ще се преместим в Гърция. В 8:30 Бодрум спи тежък сън. Във фоайето на хотела на малко диванче спи робинята.
На пристанището се нареждаме за паспортен контрол и отново потръпваме в очакване турските власти да си поискат глобите. Вече дължим общо 525 турски лири. Връщат ни паспортите, гюлле, гюлле. Е, системата не работи. Вече ще караме по-спокойно в Турция. Отиваме на митница – последната стая за това пътуване, в която Портретът от стената срого ме следи...На ретушираните портрети младия Ататюрк прилича на оперен певец с тоя свиреп, театрален поглед.
В митницата намираме грък, който крещи на невъзмутимия митничар на английски: You are an animal, You are a pig! Smile to me, I`m your guest! (Ти си животно, ти си прасе! Усмихни ми се, аз съм ти гост!). Митничарят не разбира и дума и му е все тая. На борда на ферибота (за нечовешката цена от 100 евро) прекарваме един час в сладки приказки с новия ни приятел – наричаме го Alexander The Greеk. Той е забележителен 60 годишен енергичен многознайко, който твърди че е прекарал отпуската си по нощните клубове на Бодрум. Alexander The Greеk е от о.Кос, засипва ни с истории, вицове и телефонни номера и ни кани да спим у тях.





Прекарваме на о.Кос два часа и се мятаме на катамаран за о. Родос. Това се оказва междуградския транспорт на Додеканезите и за следващите четири часа спираме на всеки остров по пътя, на който има населено място. Вече няма термитници – повечето острови са абсолютно голи скали, но градчетата са по-цветни и красиви. Междувременно се заоблачава и морето става доста неспокойно (също и някои от пътниците).

[яна]

До: Съкровищата на Егея

На Родос вали, но ни посрещат достолепни венециански сгради зад дебелите крепостни стени (Родос и Крит са имали нещо като венецианско робство, по-дълго от турското, което май е било от голяма полза и за двата острова).







В стария град не се влиза с МПС-та, но още не сезон и бариерите са вдигнати. След кратко промушване из тесните улички откриваме х-л Isolе.







Собственичката е холандка. Хотелът е 750 -годишна къща, стаите са боядисани в бяло и синьо и всяка има име на гръцки остров. Нашата се казва „Санторини”. На сутринта Луиза – холандката ни разказва, че е на Родос от осем години. Преди това с мъжа и са имали яхта и са живели на нея 25 години – на яхтата са се родили две от трите им деца. Луиза ни подарява карта на Родос и очертава с химикал забележителните според нея места. Имаме един ден – през нощта ще се качим на ферибот за Крит. На Родос вали, така че навличаме дъждобрани и се отправяме към Калитеа.







Това са минерални извори, чиято лечебна сила е позната от древността. В началото на ХХ-ти век италианците са построили няколко красиви сгради с единствената функция да възхваляват чудото на природата. На скоро са реставрирани с гръцки и европейски сили.
















След Калитеа отиваме в Линдос – един от най-старите градове на Родос, който заедно с Кос, Халикарнас и още три града е участвал в уникалната държавна форма – дорийския хексаполис. Линдос е бял и прелестен, разположен в основата на стръмен хълм, на който са открити дорийски, римски, византийски и средновековни следи.





С мотори не се влиза, за по мързеливите се предлага екологичен транспорт.































След Линдос тръгваме да пресичаме острова и тук ни спохожда прозрението, че когато си на остров, брегът не е непременно най-красивата му част. Изкачваме се доста нависоко и се озоваваме във влажна, гъста гора като от приказките на Братя Грим.





Стигаме до друго оградено от химикалката на Луиза място – Седемте извора. Няма шега – тук водата наистина извира от седем места. За целите на туризма изворите са номерирани. Отляво има табела: „Моля не си мийте краката в изворите – водата се пие”. Отдясно – друга табела: „Изворите са отляво. Пътеката напред е за разходки в гората”. Това ми напомня за руснаците в Ботаническата градина на Балчик, които питат: „А где Дварец ?”







По тъмно се връщаме в град Родос за последна разходка из тесните улици. В един магазин се запознаваме със Селма от Швеция, която е на острова от девет години. Тя казва, че Швеция е красива, но зимата е твърде дълга и небето е много ниско. I couldn`t stand it any more.

[яна]

До: Съкровищата на Егея

В два часа през нощта се товарим на фери за Сития на о. Крит. Пътуването е почти 12 часа и сме решили да спим. Уви, плановете на пътешественика понякога биват разбити на пух и прах от съдбата, явила се този път под формата на морска буря. Не мога да преценя, колко точно са големи вълните, но между 3:00 и 6:30 сутринта прекарвам времето в отчаяни опити да се задържа на леглото. Със сигурност ужасът, който изпитвам е подкрепен от надлежния инструктаж по евакуация, който получавам от Димо преди лягане. Най-после към седем спирам да подскачам и да се търкалям от единия до другия край на леглото и заспивам за час.
Когато виждам Критския бряг ми идва да разцелувам земята. Сития се оказва доста малък и слънчев град, обядваме и поемаме на юг. Първата ни спирка е село Миртиос. Първото впечатляващо нещо на острова са маслиновите гори. В тази част, като че ли всеки квадратен сантиметър е използван, за да се отглеждат маслини. Забелязваме, че целият Крит е опасан от маркучи и всичко – маслини, портокали, цветя, дворове, градинки – се напоява капково. Другото нещо в изобилие, освен маслините, са църквите – кажи-речи на всеки по-висок хълм.













Отдавна чакам да видя Крит и настроението ми е прекрасно до момента, в който Димо вижда черен път. По принцип нямам нищо против офроуда, но искам да подчертая, че карането по черно с претъпкани куфари и втори човек е истинско изпитание за анатомията на тоя втори човек. На един завой Димо чупи в скала ключалката на куфара. Това е – овъзмездена съм.







Пристигаме привечер и с изненада откриваме, че сме не в Миртиос, а в Миртос и това, дето го търсим е на 250 км. по права линия, ама права линия няма и трябва да се върнем на север и после обратно на юг. Цялата тази информация получаваме от един весел дядо, който не знае и дума английски, но е особено ентусиазиран от факта, че сме българи. След пет минути става ясно защо – най-добрият му приятел в селото е Димитър от Русе. Димитър пристига с тежка походка и ни предлага да останем да спим в хотела, в който работи. В градината има дръвчета с портокали и други, които приличат на кайсии, но се оказват мушмули и са много вкусни. Вечерта хапваме в препоръчаната от Димитър таверна на брега на Саргасово море и откриваме разликите между Крит и останалата Гърция. Първо, тук си имат ракия. Не е лоша. И второ – в другата Гърция със сметката носят и нещо сладко за десерт, което е почерпка от кръчмата. На Крит носят по ракийка. Честна дума. За жалост ние не можем да я изпием.
На другата сутрин поемаме на север и спираме в Агиос Николаос – забележително красив град, четвъртия по големина на Крит. Насред града има малко езеро, вероятно следствие от вулканична дейност, което е дълбоко 67 метра. Има легенда, че Атина е идвала да се къпе в него. Сега има прокопан канал, който свързва езерото с морето.











Тръгваме на изток - днес ще видим Кносос и манастира Аркадия.
Много е трудно да се спестят прилагателните, когато става дума за бреговете на Крит. За да не изпадам в отегчителни лирични описания ще кажа само това – Крит е толкова красив и изненадващо различен, че си струва да се изследва сантиметър по сантиметър. Всеки залив, всеки каньон, всяка пътечка ми се струват още по-прелестни.





Кносос се намира близо до главния град Ираклион. Тълпите нямат нищо общо с тези в Ефес и Троя, за щастие. Дворецът е основно разкопан и възстановен от английския археолог Сър Артър Еванс, човек с размах и въображение. Мисля си, колко е изумително да разчоплиш земята и от там да изскочи Дворец от приказките... Еванс е дал името на минойската цивилизация – на цар Минос, който построил лабиринта и затворил в него чудовище. Ето легендата накратко: Минос поискал от бог Посейдон нещо, с което да докаже могъществото си пред поданниците си. Посейдон му изпратил бик, срещу обещанието, че после ще му го върне. Минос се направил на разсеян и върнал друг бик. Посейдон се вбесил и отвърнал със страшно проклятие – жената на Минос се влюбила в бика. От тяхната дружба се родил Минотавъра – чудовище с тяло на човек и глава на бик. После, знаете - Тезей, Ариадна, кълбото и т.н. (много харесвам в гръцката митология това, че хорат имат и възможността и правото да врътнат някой номер на боговете и изобщо отношенията са по-скоро махленски, отколкото религиозни). Когато Еванс разкопал Кносос се оказало, че под двореца има истински лабиринт от коридори и стаи. Смята се, че точно той е в основата на легендата за Минотавъра.
Давам си сметка, че гледката съвсем не е толкова внушителна, колкото тази в Ефес, затова искам да поясня – забележителните останки от Ефес са на около 2000 години, а минойската цивилизация е съществувала и процъфтявала преди още 2000 години. И не става дума за купчина камъни, натрупани за подслон, а за цивилизация с изключителен дух и вкус – дворецът е строен между 1700 и 1400 г. пр.н.е. и е истинско произведение на архитектурния гений с хиляда и триста стаи, три водопроводни системи, невероятни осветителни и отоплителни решения. Стените са изрисувани с хора и животни, жените и мъжете от фреските са толкова красиви, че археолозите са ги нарекли „Парижанката”, „Сините дами”, „Принцът с лилиите”...
























Смята се, че минойците са били изключително весели, безгрижни и изтънчени. Облеклото на мъжете се състояло от препаска и колан от кожени или метални плочки – тънката талия е била голямо достойнство. Жените са носили дълги до земята, обемни поли (напомнящи европейския кринолин от 19-ти век) и стегната горна част – корсет, който обаче оставя гърдите напълно открити. Някои костюмни историци твърдят, че последното е доказателство за матриархат.
Минойците са ни оставили невероятно фини керамични съдове, наречени ”камарес”, както и първия път в Европа, на който ние, пътешествениците, не може да не се фотографираме.





Напускаме Кносос и потегляме на юг, този път към истинския Миртиос. Минаваме през първия от многото големи каньони, които разцепват западната част на острова. Не спираме за снимки, защото се стъмнява - това e голяма грешка, защото всеки от следващите каньони се оказва абсолютно различен. Миртиос е типичното критско село, построено на стръмния склон на 3 км. от брега с чудесна видимост за идващите от морето опасности. Всичко е много критско – къщите са бели и криви, за десерт носят ракия, а мъжете са с „железни мустаци” (Казандзакис).





На сутринта поемаме по южния бряг и срещаме роднина.





Още каньони...





Наскоро обсъждахме с една приятелка, че когато пътуваме много обичаме да зяпаме през прозореца. Едно от големите достойнства на мотора е, че прозорецът е мноооого голям. Така гледките дори не изглеждат толкова абстрактни – прясно одрана кожа, просната на оградата... стадо овце на бензиностанция... диви кози, които се катерят по абсолютно отвесни скали...



Стигаме Хора Сфакион. От тук има кораб до Агиа Румели, където започва каньонът Самария – природен резерват и пешеходна зона. Изпуснали сме кораба, така че подхващаме някакъв новопостроен път, който надминава и най-смелите ми идеи за завои. Тук има толкова много море и толкова много планина едновременно, че се чудя на коя страна да гледам. Невероятният път ни превежда през още един каньон и в крайна сметка стига до няколко опустели селца. Пейзажът се допълва от някакви огромни сюрреалистични цветя, за които съм сигурна, че хапят.





















Отново на север през каньона Имброс. Виждаме коли, които не са успели да вземат завоите...



Всъщност следващата ни точка е южна – плажът Елафониси – но много населени места по южния бряг на Крит са свързани само по море.
Западната част на острова е много по-влажнa и зелена от източната. Навлизаме в най-западния каньон – има реки, кленови гори и ниски облаци, които са се закачили по склоновете като вълна по бодливи храсти. Малко преди залеза стигаме до манастира Крисоскалитиса, но решаваме да го разгледаме на другия ден.





Виждаме табела за населено място – Елафониси, 6 км. Населеното място се оказват няколко тъмни къщи, стигаме до последната и пътят свършва. За наша радост изскача някакво девойче и става ясно, че ще ни нахранят и подслонят.
На сутринта отиваме на терасата на ресторанта и виждаме ето това:





Изпиваме кафето и хукваме надолу.
Посреща ни табела с информация, че мястото е защитено от Натура 2000 и всички съответстващи забранени дейности.
Плажът Елафониси е неземно красив.
Толкова красив, че се чудя как не се е събрал тук целият свят да зяпа с отворена уста. Е, ние сме тук. С отворени усти. Пясъкът на брега е бял, а морето е синьо-зелено-тюркоазено-златно... Навиваме си крачолите и прецапваме до отсрещния остров. От водата се подават сребристи дюни, а под пръстите на краката си забелязваме ивици розов пясък.












Добре, признавам, нищо сътворено от човешка ръка не може да се сравни с това тук. Ние сме бледи имитатори...
С голямо съжаление напускаме Елафониси. Не ми се гледа никакъв манастир.
Отново на север, по западния бряг. Изкачваме стръмни брегове, спускаме се към блестящи заливи, потъваме в мъгли...



Вече знаем (от един мъж с железни мустаци от Миртиос), че в тази част на острова има още забележителни плажове. Пропускаме Фаласарна и хващаме черен път за Балос. Поредното кошмарно офроуд преживяване за мен – „пътят” е достоен за ендуро шампионат; целият е в остри камъни и дупки. След няколко „ловки” акробатични подскока с височина половин метър и съпътстващи приземявания върху задния куфар надавам страшни писъци. Пред обвиненията, че се опитва да ме убие, да счупи мотора и да спука гума, Димо се вижда принуден да обърне.







Пристигаме в Ханя – втория по големина град на Крит. Намираме го за много приятен и провинциално чаровен. На залязващото слънце цветните стени и венецианските тераски приличат на декор от куклен театър.









Купуваме си билети за ферибота от Суда – пристанището на Ханя. Започвам да въздишам по Крит още преди да съм го напуснала. Обсъждаме местата, които сме пропуснали – двореца във Фестос, Балос, Фаласарна, манастира Аркадия – и заключаваме, че е абсолютно наложително да се върнем.
Пътуването с ферибот от Ханя до Пирея е доста луксозна преживяване за нас (имаме кабинка с чисти чаршафи и топла вода) и не толкова, за тези, които са платили само седалка и разпъват спални чували пода стълбищата. Този път морето е спокойно и след здрав сън акостираме на атинското пристанище с изгрева.
Атина е истински мравуняк – в шест сутринта в неделя попадаме в задръстване. Това за мързеливите гърци започва да ми звучи странно...
Към 7:30 намираме отворено кафене под Акропола. Собственикът се оказва запален мотопътешественик – миналата година е ходил до Китай с голяма интернационална група.
Прибира цялото ни снаряжение (каски, наколенки, ръкавици) под бара и след час атакуваме последната точка в културно-историческия ни поход.
Билетът за Акропола е 12 евро. Изобщо не си поплюват. Вътре тече безкрайната реставрация на Партенона. Някога турците са го използвали за барутен склад и съответно е бил срутен изцяло. Надъхана екскурзоводка обяснява на английска група, че British Museum трябва спешно да върне отмъкнатите през турско части от храмовете. Моята любима сграда е Ерехтейона с криатидите – думата, която бих използвала, за да я опиша е „елегантност”.









В 9:00 настава нечовешка жега. Не знам как я карат тук през август. Взимаме решение да се оттеглим преди да сме дали жертви. От най-високото стъпало на Пропилеите пред нас се разкрива страховита гледка – отдолу атакува многолюдна, жадна за култура орда, която според мен е в състояние напълно да срути възсатновеното.



Промъкваме се от единия край и Димо успява да попита служителката, колко души дневно посещават Акропола. Да, знам, че е много популярен, но отговорът пак е стъписващ: около 5000, през юли – 10 000. По 12 евро... Как ли ги изнасят вечер?
Измъкваме се от Атина. Има към 850 км до София и сме решили да спим някъде по средата. Мото-кафеджията ни е препоръчал Платанос. Намираме го към 4:00 следобед, но то се оказва толкова Китено-подобно, че решаваме да не си разваляме добрия вкус и да се прибираме вкъщи.
Подминаваме Олимп. Помахваме на боговете. Вече ми се причуват детски гласчета: „мамо, мамо, къде бяхте...”
След Солун с изненада установяваме, че откак не сме минавали по тези места (преди 2 години), мързеливите гърци са построили магистрала почти до Серес. Нещо ме хваща яд на работливите българи...
Пристигаме в София около 10:00 вечерта. Посреща ни традиционното владайско неделно задръстване и княжевска дупка, достойна за Марс.
Провеждаме бърза, нерегламентирана среща с участник от паралелната експедиция АлАкаба и обявяваме егейската обиколка за приключена.
Какво да кажа в заключение?
Турция не е моята държава. Всичко, което ми хареса в Турция беше гръцко.
Родос е много красив и си струва посещението, но е трудно да избегнеш класическия туристопоток.
На мен сърцето ми остана на Крит. Ето координатите: 35°16'16.49"N 23°32'22.39"E

[К.Наков]

До: Съкровищата на Егея

Всичко, което ми хареса в Турция беше гръцко...

+1

Чудесен пътепис.Благодаря.

[boiko73]

До: Съкровищата на Егея

Браво за пътеписа и невероятните снимки. Сега се чудя как и кога да отделя време да отида до Крит. Много е красиво. На мен всичко гръцко в Турция също ми хареса, а и там има доста по свободен достъп до всички исторически забележителности. Няма онези въженца, ограждащи "камъните" в Гърция и репликите тук не пипай, там не стъпвай. Браво, наистина страхотно пътуване. Развам де, че въпреки опитите на Димо и двамата се върнахте живи и здрави

[Венци- малкия]

До: Съкровищата на Егея

Уникално !!!

[ЗМЕЙ]

До: Съкровищата на Егея

Мдааа, наистина ви е тресла романтиката ...

Пътеписа и снимките са великолепни - благодаря ви !

[Tontonella]

До: Съкровищата на Егея

Благодаря за прекрасния пътепис!

Безспорно Крит оглавява класацията на местата за посещение в Гърция.

[darkall]

До: Съкровищата на Егея

Благодаря за прекрасния пътепис и за всичко споделено!!
Мнение на Яна:

Крит е толкова красив и изненадващо различен, че си струва да се изследва сантиметър по сантиметър.

Яна, просто не знаеш колко ужасно права си . През 2007г. обикалях о. Крит в продължение на седмица, която ми стигна да видя само една малка част от това уникално място, което наистина ти се иска да изследваш сантиметър по сантиметър.

[Nik Nikolov]

До: Съкровищата на Егея

Благодаря !